„Смъртен обръч“: Оцелял разказва за 20-километрово бягство от атаката на „Хамас“
Сподели
Надав Ханан – оживял при нападението на „ Хамас “ по време на фестивала „ Нова “ в Израел на 7 октомври, съумял да избегне гибелта като извървял
близо 24 километра необут, избягвайки засади на терористите.
В собствен материал The Guardian споделя историята на 27-годишния мъж, който си спомня кошмара от този ден.
„ Минаваше 6:00 часа сутринта. Това беше кулминационната точка на купона “, споделя Ханан.
Той изяснява, че това е моментът, когато при изгрев слънце, опиатите, взети през нощта, стартират да работят и участниците във фестивала посрещат изгрева.
„ Хората на основната сцена не можеха да видят какво се случва, само че ние имахме ясна панорама към Газа. Можехме да забележим по какъв начин Iron Dome [израелската система за противоракетна отбрана] е задействана. Тогава разбрах, че купонът свърши “, спомня си мъжът.
Историята за бягството на Ханан е една от най-детайлните
във връзка с това какво се е случило на 7 октомври, когато близо 360 израелци бяха убити.
„ След като видяхме ракетите, приятелката ми и майка ми, които бяха чули сирените, се обадиха и ми споделиха да се прибера “, споделя Ханан.
Тогава той се насочил с другари към мястото, на което са били паркирани колите им, само че незабавно схванал, че изходите са блокирани от бягащи.
„ Бяхме на Т-образно кръстовище “, споделя мъжът. „ Имаше служител на реда, който пречеше на хората да тръгнат наляво, само че не ни сподели за какво “, споделя Ханан.
По-късно той схваща, че бойци на „ Хамас “ са устроили засади по пътищата към мястото на фестивала, принуждавайки водачите да се връщат.
„ Мислехме да тръгнем надясно, което ще ни води на юг, когато видяхме друга кола, която се доближава от тази посока.
В нея имаше две момчета, доста уплашени. Казаха ни, че са стигнали до бензиностанция, където са стреляли по тях. Беше мъчно да го повярваме.
Служил съм като боец в този регион. Ако терористите бяха минали, мислех си, щеше да мине половин час и тогава всичко щеше да свърши “, добавя Ханан.
Разбирайки, че се случва доста неправилно,
той дружно с негов другар вземат решение да изоставят колата си и да избягат пешком през нивите.
Но ужасът бързо ги обзема. От юг минава кола за спешна помощ с млада жена вътре, простреляна в крайници. След това минава количка за голф на екипа на фестивала, пренасяща още един ранен.
По тялото му Ханан разграничава три червени кръга – следи от прострелване с патрони.
Миг по-късно той чува първите изстрели напълно наоколо и стартира да бяга.
Пред нас имаше река с доста хора в нея. Носех маратонки, само че не можех да търча с тях, по тази причина ги смъкнах “, спомня си мъжът.
Защитен от едната страна от дървета и песъчлив бряг – от другата, мястото било задоволително необятно, с цел да вървят двама души дружно.
„ Един от приятелите ми гледаше обратно. Той можеше да види трима или четирима мъже на хълма над нас.
Първоначално се опита да прошепне, само че последователно гласът му ставаше все по-силен: „ Виждам ги! Виждам ги! “, споделя Ханан.
До този миг в краката му към този момент имало забити няколко тръна, само че той продължавал да бяга необут.
Достигайки селскостопански път, Ханан и приятелите му почнали да се придвижват към най-близките дървета, като още веднъж чули изстрели.
„ В този миг не мога да си спомня всичко. Сякаш е изтрито от паметта ми. Променихме посоката, само че още веднъж стреляха по нас.
Тогава разбрах: те бяха на всички места “, спомня си с смут Ханан.
Той съумял да чуе от други бягащи, че има бойци на „ Хамас “ на всички места.
Някои от тях са употребявали планери, други носели полицейски униформи и било мъчно да имаш доверие на който и да било.
Ханан споделя, че в този миг си помислил: „ Това е смъртен обръч. И се стяга от ден на ден и повече “.
Когато стигат до път, където се виждат движещи се коли, Ханан предлага на приятелите си да се върнат пешком към мястото на фестивала, където са паркирали.
В идващия момент обаче бързо се отказал от тази концепция.
„ По пътя вървеше двойка. Те бяха изтощени и опитваха да вървят. Момчето махаше на колите, молейки ги да вземат приятелката му. Но никой не спираше “, спомня си Ханан.
Той и приятелите му стигнали до огромна разорана равнища, когато още веднъж се появили бойци на „ Хамас “, този път на два мотоциклета.
Те разкрили огън към огромна група бягащи, които опитвали да пресекат полето.
„ Можеше да чуеш патроните да свистят и да се удрят в пясъка “, споделя Ханан.
„ Имах физическото чувство, че имам тази гигантска цел на гърба си, която става все по-голяма. Чувах писъци, само че си помислих, че в случай че погледна обратно, съм мъртъв “, добавя той.
В този миг от бягството на Ханан телефонът му звъни. Запасният му пълководец го вика на работа. Обяснявайки, че към този момент е в региона, Ханан помоли за помощ.
Командирът му дава отговор, че не може да му помогне и му пожелава триумф.
На края на равнищата се натъкнали на боец с радиостанция, който насочил Ханан и приятелите му към няколко селскостопански постройки.
„ Бягахме към този момент от три часа. Бяхме останали без вода. На мястото намерихме вода, която не беше хубава за пиянство, само че най-малко за малко можеше да утоли жаждата ни “, добавя описа си оживелият.
Младежите решили, че могат да употребяват селскостопанските постройки за прикритие и да се скрият в бараката за крави, само че в този миг до тях дотичала млада жена, която споделила да се махат от мястото.
Скоро в нивите зад тях отекнали мощни гърмежи, появил се израелски боен хеликоптер, който търсил цели на „ Хамас “ по земята.
Групата взела решение да се придвижи до близкото населено място, макар че към този момент знаели, че в него се водят улични борби. Един служител на реда, с който Ханан съумял да се свърже по телефона, му споделил да не го търси повече.
Групата въпреки всичко решила да стигне до селището, с вярата, че силите за сигурност на Израел ще са се справили с „ Хамас “.
„ Най-накрая стигнахме до пътя “, споделя Ханан. „ Имаше селскостопански пикапи с прикачени ремаркета. Влязохме в един от тях, може би 40 от нас всички един върху различен.
Пикапите откараха младежите на безвредно място. Вече било 4:00 часа следобяд. Те разбрали, че бягството им е траяло 10 часа.
Три месеца по-късно Ханан споделя, че тестването му надалеч не е завършило.
Днес той изпитва смут даже от тракане с пръсти по масата, което му припомня за пукотевица.
„ Всеки път, когато съм в запушване в този момент, се хващам, че пресмятам какъв брой коли има пред мен и се запитвам за какво стопират. Започвам да мисля дали няма нахлуване “, споделя той.
Оцелели при нещастието на фестивала са включени в лечебна стратегия, която им осигурила леговище в хотел в Кипър.
„ Вярвам в мира “, споделя Ханан. „ Вярвам, че не сме толкоз разнообразни. Моите баба и дядо идват от арабските страни. Имам другари араби. Ядем една и съща храна “, изяснява той.
„ Това е низост. Никой душевен постоянен не би могъл да направи това. Няма опрощение. Мисля, че те имаха избор [да кажат не, когато им беше подредено да създадат това]. Те направиха другия избор. Решиха да убият колкото се може повече, с цел да ни отчаят “, заключава Ханан.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Надав Ханан – оживял при нападението на „ Хамас “ по време на фестивала „ Нова “ в Израел на 7 октомври, съумял да избегне гибелта като извървял
близо 24 километра необут, избягвайки засади на терористите.
В собствен материал The Guardian споделя историята на 27-годишния мъж, който си спомня кошмара от този ден.
„ Минаваше 6:00 часа сутринта. Това беше кулминационната точка на купона “, споделя Ханан.
Той изяснява, че това е моментът, когато при изгрев слънце, опиатите, взети през нощта, стартират да работят и участниците във фестивала посрещат изгрева.
„ Хората на основната сцена не можеха да видят какво се случва, само че ние имахме ясна панорама към Газа. Можехме да забележим по какъв начин Iron Dome [израелската система за противоракетна отбрана] е задействана. Тогава разбрах, че купонът свърши “, спомня си мъжът.
Историята за бягството на Ханан е една от най-детайлните
във връзка с това какво се е случило на 7 октомври, когато близо 360 израелци бяха убити.
„ След като видяхме ракетите, приятелката ми и майка ми, които бяха чули сирените, се обадиха и ми споделиха да се прибера “, споделя Ханан.
Тогава той се насочил с другари към мястото, на което са били паркирани колите им, само че незабавно схванал, че изходите са блокирани от бягащи.
„ Бяхме на Т-образно кръстовище “, споделя мъжът. „ Имаше служител на реда, който пречеше на хората да тръгнат наляво, само че не ни сподели за какво “, споделя Ханан.
По-късно той схваща, че бойци на „ Хамас “ са устроили засади по пътищата към мястото на фестивала, принуждавайки водачите да се връщат.
„ Мислехме да тръгнем надясно, което ще ни води на юг, когато видяхме друга кола, която се доближава от тази посока.
В нея имаше две момчета, доста уплашени. Казаха ни, че са стигнали до бензиностанция, където са стреляли по тях. Беше мъчно да го повярваме.
Служил съм като боец в този регион. Ако терористите бяха минали, мислех си, щеше да мине половин час и тогава всичко щеше да свърши “, добавя Ханан.
Разбирайки, че се случва доста неправилно,
той дружно с негов другар вземат решение да изоставят колата си и да избягат пешком през нивите.
Но ужасът бързо ги обзема. От юг минава кола за спешна помощ с млада жена вътре, простреляна в крайници. След това минава количка за голф на екипа на фестивала, пренасяща още един ранен.
По тялото му Ханан разграничава три червени кръга – следи от прострелване с патрони.
Миг по-късно той чува първите изстрели напълно наоколо и стартира да бяга.
Пред нас имаше река с доста хора в нея. Носех маратонки, само че не можех да търча с тях, по тази причина ги смъкнах “, спомня си мъжът.
Защитен от едната страна от дървета и песъчлив бряг – от другата, мястото било задоволително необятно, с цел да вървят двама души дружно.
„ Един от приятелите ми гледаше обратно. Той можеше да види трима или четирима мъже на хълма над нас.
Първоначално се опита да прошепне, само че последователно гласът му ставаше все по-силен: „ Виждам ги! Виждам ги! “, споделя Ханан.
До този миг в краката му към този момент имало забити няколко тръна, само че той продължавал да бяга необут.
Достигайки селскостопански път, Ханан и приятелите му почнали да се придвижват към най-близките дървета, като още веднъж чули изстрели.
„ В този миг не мога да си спомня всичко. Сякаш е изтрито от паметта ми. Променихме посоката, само че още веднъж стреляха по нас.
Тогава разбрах: те бяха на всички места “, спомня си с смут Ханан.
Той съумял да чуе от други бягащи, че има бойци на „ Хамас “ на всички места.
Някои от тях са употребявали планери, други носели полицейски униформи и било мъчно да имаш доверие на който и да било.
Ханан споделя, че в този миг си помислил: „ Това е смъртен обръч. И се стяга от ден на ден и повече “.
Когато стигат до път, където се виждат движещи се коли, Ханан предлага на приятелите си да се върнат пешком към мястото на фестивала, където са паркирали.
В идващия момент обаче бързо се отказал от тази концепция.
„ По пътя вървеше двойка. Те бяха изтощени и опитваха да вървят. Момчето махаше на колите, молейки ги да вземат приятелката му. Но никой не спираше “, спомня си Ханан.
Той и приятелите му стигнали до огромна разорана равнища, когато още веднъж се появили бойци на „ Хамас “, този път на два мотоциклета.
Те разкрили огън към огромна група бягащи, които опитвали да пресекат полето.
„ Можеше да чуеш патроните да свистят и да се удрят в пясъка “, споделя Ханан.
„ Имах физическото чувство, че имам тази гигантска цел на гърба си, която става все по-голяма. Чувах писъци, само че си помислих, че в случай че погледна обратно, съм мъртъв “, добавя той.
В този миг от бягството на Ханан телефонът му звъни. Запасният му пълководец го вика на работа. Обяснявайки, че към този момент е в региона, Ханан помоли за помощ.
Командирът му дава отговор, че не може да му помогне и му пожелава триумф.
На края на равнищата се натъкнали на боец с радиостанция, който насочил Ханан и приятелите му към няколко селскостопански постройки.
„ Бягахме към този момент от три часа. Бяхме останали без вода. На мястото намерихме вода, която не беше хубава за пиянство, само че най-малко за малко можеше да утоли жаждата ни “, добавя описа си оживелият.
Младежите решили, че могат да употребяват селскостопанските постройки за прикритие и да се скрият в бараката за крави, само че в този миг до тях дотичала млада жена, която споделила да се махат от мястото.
Скоро в нивите зад тях отекнали мощни гърмежи, появил се израелски боен хеликоптер, който търсил цели на „ Хамас “ по земята.
Групата взела решение да се придвижи до близкото населено място, макар че към този момент знаели, че в него се водят улични борби. Един служител на реда, с който Ханан съумял да се свърже по телефона, му споделил да не го търси повече.
Групата въпреки всичко решила да стигне до селището, с вярата, че силите за сигурност на Израел ще са се справили с „ Хамас “.
„ Най-накрая стигнахме до пътя “, споделя Ханан. „ Имаше селскостопански пикапи с прикачени ремаркета. Влязохме в един от тях, може би 40 от нас всички един върху различен.
Пикапите откараха младежите на безвредно място. Вече било 4:00 часа следобяд. Те разбрали, че бягството им е траяло 10 часа.
Три месеца по-късно Ханан споделя, че тестването му надалеч не е завършило.
Днес той изпитва смут даже от тракане с пръсти по масата, което му припомня за пукотевица.
„ Всеки път, когато съм в запушване в този момент, се хващам, че пресмятам какъв брой коли има пред мен и се запитвам за какво стопират. Започвам да мисля дали няма нахлуване “, споделя той.
Оцелели при нещастието на фестивала са включени в лечебна стратегия, която им осигурила леговище в хотел в Кипър.
„ Вярвам в мира “, споделя Ханан. „ Вярвам, че не сме толкоз разнообразни. Моите баба и дядо идват от арабските страни. Имам другари араби. Ядем една и съща храна “, изяснява той.
„ Това е низост. Никой душевен постоянен не би могъл да направи това. Няма опрощение. Мисля, че те имаха избор [да кажат не, когато им беше подредено да създадат това]. Те направиха другия избор. Решиха да убият колкото се може повече, с цел да ни отчаят “, заключава Ханан.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ