Столтенберг: Откакто Тръмп е президент, не е имало голяма военна помощ за Украйна
Сподели
Начинът, по който може да бъде изменена позицията на съветския водач Владимир Путин и той да седне на масата за договаряния за преустановяване на войната му против Украйна е посредством увеличение на военната помощ за Киев.
Това мнение изрази някогашният общоприет секретар на НАТО и сегашен финансов министър на Норвегия Йенс Столтенберг в изявление пред Радио Свободна Европа (RFE/RL).
Столтенберг ръководеше алианса в продължение на десетилетие, преди да напусне поста през октомври 2024 година и да бъде завещан от някогашния министър председател на Нидерландия Марк Рюте.
По думите му пред RFE/RL, макар „ невижданата “ поддръжка за украинската опозиция, някои страни от НАТО не вършат всичко належащо в помощ на Киев. Бившият общоприет секретар на алианса отхвърли да ги назове поименно, само че добави, че тази тематика се „ разисква вътрешно измежду съдружниците “.
Коментарите му идват на фона на намиращите се в застой дипломатически старания на Съединени американски щати да се накарат Русия да се съгласи на преустановяване на огъня в Украйна, където тя стартира пълномащабно навлизане през февруари 2022 година
Според Столтенберг съветският президент към момента има вяра, че може да завоюва повече на бойното поле, в сравнение с масата за договаряния, което значи, че той би трябвало да бъде заставен да договаря.
„ Не мисля, че можем да променим мнението на Путин. Целта му е да управлява Украйна. Но мисля, че можем да объркаме сметките на Путин “, сподели той. „ И можем да създадем това, като се активизираме, като предоставим повече военна поддръжка на Украйна, тъй че Путин да осъзнае, че няма да завоюва на бойното поле. “
Според данни на Института за международна стопанска система в Кил, Германия, страните от НАТО са дали към 291 милиарда евро помощ на Украйна сред януари 2022 и август 2025 година
Това включва военни доставки като противоракетни отбранителни системи Patriot, танкове, артилерия и изтребители, както и английски и френски крилати ракети Storm Shadow/SCALP.
Откакто Доналд Тръмп стартира втория си мандат като президент на Съединени американски щати през януари обаче, не е имало нов огромен пакет от военна помощ от Съединени американски щати, а европейските страни не съумяват да компенсират изоставането.
„ Винаги можем да се съгласим, че е допустимо да се направи повече “, разяснява Столтенберг.
„ Проблемът е, че не всички съдружници вършат толкоз, колкото трябва… Няма да ги посочвам и резиля, частично тъй като не мисля, че това е верният метод. Знам, че това е нещо, което се разисква вътрешно измежду съдружниците от НАТО. “
Столтенберг напомни, че откогато е встъпил в служба като финансов министър на Норвегия, страната му е оповестила, че ще утрои помощта за Украйна до 7 милиарда евро годишно.
„ Почти никоя друга страна, в случай че въобще има такава, не дава повече поддръжка на Украйна, измерена по отношение на Брутният вътрешен продукт на глава от популацията “, добави той.
Заплахата от Китай
Докато Украйна е основно тестване за решителността на НАТО, Столтенберг означи по-широки провокации, пред които е изправен алиансът – на първо място „ Китай, размерът на Китай, тяхната стопанска система, техният софтуерен прогрес “.
Отбелязвайки ролята на Пекин като „ главен мотор “ на войната на Русия в Украйна посредством икономическата му поддръжка за Москва, той сподели, че този по-широк подтекст държи НАТО обединен.
„ Въпроси се задават от двете страни на Атлантика [за това] дали ще продължим да бъдем дружно. Но аз имам вяра, че ще го създадем “, сподели той, акцентирайки обединената икономическа мощ на Европа и Съединените щати и тяхната споделена световна мрежа от съдружници.
И въпреки всичко, напрежението в алианса е добре известно.
Откакто Тръмп още веднъж встъпи в служба в Белия дом, той ускори натиска върху другите страни членки да усилят военните си бюджети. Това докара до съглашение на срещата на върха на алианса в Хага през юни за увеличение на разноските за защита във всяка страна до 5% от Брутният вътрешен продукт.
Междувременно се чакат съкращения на американските сили в Европа, защото Вашингтон продължава завоя си към Азия. Миналия месец стана ясно, че Съединените щати са решили доста да понижат войските си в Румъния.
Столтенберг не пожела да разяснява дали чака по-нататъшни съкращения.
„ Но към момента имам вяра, че би трябвало да сме готови “, сподели той, добавяйки, че стига това да се прави „ по съгласуван метод “, Европа може да се оправи с понижено американско наличие.
„ Важното е Съединени американски щати да останат ангажирани с гаранциите за сигурност “, заключи Столтенберг, визирайки Член 5 на НАТО, съгласно който нахлуване против някой от съдружниците се смята за нахлуване против всички страни членки на алианса.
Интервюто е Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Начинът, по който може да бъде изменена позицията на съветския водач Владимир Путин и той да седне на масата за договаряния за преустановяване на войната му против Украйна е посредством увеличение на военната помощ за Киев.
Това мнение изрази някогашният общоприет секретар на НАТО и сегашен финансов министър на Норвегия Йенс Столтенберг в изявление пред Радио Свободна Европа (RFE/RL).
Столтенберг ръководеше алианса в продължение на десетилетие, преди да напусне поста през октомври 2024 година и да бъде завещан от някогашния министър председател на Нидерландия Марк Рюте.
По думите му пред RFE/RL, макар „ невижданата “ поддръжка за украинската опозиция, някои страни от НАТО не вършат всичко належащо в помощ на Киев. Бившият общоприет секретар на алианса отхвърли да ги назове поименно, само че добави, че тази тематика се „ разисква вътрешно измежду съдружниците “.
Коментарите му идват на фона на намиращите се в застой дипломатически старания на Съединени американски щати да се накарат Русия да се съгласи на преустановяване на огъня в Украйна, където тя стартира пълномащабно навлизане през февруари 2022 година
Според Столтенберг съветският президент към момента има вяра, че може да завоюва повече на бойното поле, в сравнение с масата за договаряния, което значи, че той би трябвало да бъде заставен да договаря.
„ Не мисля, че можем да променим мнението на Путин. Целта му е да управлява Украйна. Но мисля, че можем да объркаме сметките на Путин “, сподели той. „ И можем да създадем това, като се активизираме, като предоставим повече военна поддръжка на Украйна, тъй че Путин да осъзнае, че няма да завоюва на бойното поле. “
Според данни на Института за международна стопанска система в Кил, Германия, страните от НАТО са дали към 291 милиарда евро помощ на Украйна сред януари 2022 и август 2025 година
Това включва военни доставки като противоракетни отбранителни системи Patriot, танкове, артилерия и изтребители, както и английски и френски крилати ракети Storm Shadow/SCALP.
Откакто Доналд Тръмп стартира втория си мандат като президент на Съединени американски щати през януари обаче, не е имало нов огромен пакет от военна помощ от Съединени американски щати, а европейските страни не съумяват да компенсират изоставането.
„ Винаги можем да се съгласим, че е допустимо да се направи повече “, разяснява Столтенберг.
„ Проблемът е, че не всички съдружници вършат толкоз, колкото трябва… Няма да ги посочвам и резиля, частично тъй като не мисля, че това е верният метод. Знам, че това е нещо, което се разисква вътрешно измежду съдружниците от НАТО. “
Столтенберг напомни, че откогато е встъпил в служба като финансов министър на Норвегия, страната му е оповестила, че ще утрои помощта за Украйна до 7 милиарда евро годишно.
„ Почти никоя друга страна, в случай че въобще има такава, не дава повече поддръжка на Украйна, измерена по отношение на Брутният вътрешен продукт на глава от популацията “, добави той.
Заплахата от Китай
Докато Украйна е основно тестване за решителността на НАТО, Столтенберг означи по-широки провокации, пред които е изправен алиансът – на първо място „ Китай, размерът на Китай, тяхната стопанска система, техният софтуерен прогрес “.
Отбелязвайки ролята на Пекин като „ главен мотор “ на войната на Русия в Украйна посредством икономическата му поддръжка за Москва, той сподели, че този по-широк подтекст държи НАТО обединен.
„ Въпроси се задават от двете страни на Атлантика [за това] дали ще продължим да бъдем дружно. Но аз имам вяра, че ще го създадем “, сподели той, акцентирайки обединената икономическа мощ на Европа и Съединените щати и тяхната споделена световна мрежа от съдружници.
И въпреки всичко, напрежението в алианса е добре известно.
Откакто Тръмп още веднъж встъпи в служба в Белия дом, той ускори натиска върху другите страни членки да усилят военните си бюджети. Това докара до съглашение на срещата на върха на алианса в Хага през юни за увеличение на разноските за защита във всяка страна до 5% от Брутният вътрешен продукт.
Междувременно се чакат съкращения на американските сили в Европа, защото Вашингтон продължава завоя си към Азия. Миналия месец стана ясно, че Съединените щати са решили доста да понижат войските си в Румъния.
Столтенберг не пожела да разяснява дали чака по-нататъшни съкращения.
„ Но към момента имам вяра, че би трябвало да сме готови “, сподели той, добавяйки, че стига това да се прави „ по съгласуван метод “, Европа може да се оправи с понижено американско наличие.
„ Важното е Съединени американски щати да останат ангажирани с гаранциите за сигурност “, заключи Столтенберг, визирайки Член 5 на НАТО, съгласно който нахлуване против някой от съдружниците се смята за нахлуване против всички страни членки на алианса.
Интервюто е Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ