Конфликтът Русия-Запад: Кремъл плаши с ракетни удари в сърцето на Европа
Сподели
На фона на опитите за реализиране на мир в Украйна Москва стартира да втърдява тона си във връзка с Европейския съюз, като в оборот за следващ път беше вкарана и.
Говорителката на съветското външно министерство Мария Захарова изрази сериозна паника от „ милитаризацията “ на Германия и на Европа като цяло, приписвайки на канцлера на Германия Фридрих Мерц политика на ескалация и неприязън към Русия.
Тя показва, че Германия възнамерява доста да усили своите военни разноски до 3,5% от Брутният вътрешен продукт до 2029 година, надминавайки задачите на НАТО, което съгласно Москва е рисков знак за усилване на спора.
Любопитното е, че говорителката на Кремъл не упреква за това американският президент Доналд Тръмп, който неколкократно е подчертал, че страните от Европа би трябвало да усилят военните си разноски.
Захарова подчертава, че тази „ милитаризация “ се съчетава с усилваща се антируска изразителност, която „ безусловно всеки ден “ става все по-агресивна и войнствена, предизвиквайки безпокойствие измежду немските жители и разпалвайки милитаристични настроения в Европа.
Тя назовава това курс на ескалация и декларира, че Москва ще реагира „ навреме и грубо “ против всевъзможни военни желания, които заплашват съветската сигурност.
В този подтекст на напрежение, Захарова подлага на критика решението на Германия, Англия, Франция и Съединени американски щати да провиснал на Украйна тежки и далекобойни оръжия, в това число крилати ракети „ Taurus„, които могат да доближат до съветска територия.
Тя уточни, че сходно деяние трансформира Германия в страна, участваща индиректно във военния спор, и предизвести за вероятен „ съдбоносен ответен удар “ против военни обекти на тези страни, които доставят оръжие на Киев.
Министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров също акцентира, че в Берлин от дълго време скрито е взето решение за поддръжка на удари против съветска територия, което Москва възприема като рискова провокация.
Споразумението за военно-техническо съдействие сред Русия и Германия, настоящо от 1996 година, бе прекъснато публично през юли 2025 година, което е отговор на актуалните политически и военни напрежения.
В същото време Москва упреква западните страни, в това число България, Полша, Финландия и Румъния, в незаконна контрабанда на оръжие за Украйна, което се възприема като част от огромна дезинформационна акция от западните страни.
Преговорите за мир сред Русия и Украйна се водят в комплициран подтекст.
Русия заявява подготвеност да взе участие в трети кръг договаряния в Истанбул при условия, които подсигуряват нейните ползи и сигурност. Киев от своя страна резервира твърди позиции, отказвайки ултиматуми и настоявайки за опазване на своя суверенитет и „ червени линии “ като неутралитет.
Москва приветства ролята на страни като Китай и Бразилия в посредничеството за дипломация и спокойно споразумяване, като упорства за съблюдаване на интернационалното право и териториалната целокупност на Украйна и района.
Геополитическият декор демонстрира ескалация на борбата сред Русия и Запада, при която Европейски Съюз и Съединени американски щати форсират доставките на съвременно въоръжение за Украйна, с цел да засилят нейните отбранителни и лимитирани настъпателни качества.
Това включва системи за ПРО, системи за далекобойни удари и тежка техника, което Кремъл възприема като стъпка към разширение на военната борба.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
На фона на опитите за реализиране на мир в Украйна Москва стартира да втърдява тона си във връзка с Европейския съюз, като в оборот за следващ път беше вкарана и.
Говорителката на съветското външно министерство Мария Захарова изрази сериозна паника от „ милитаризацията “ на Германия и на Европа като цяло, приписвайки на канцлера на Германия Фридрих Мерц политика на ескалация и неприязън към Русия.
Тя показва, че Германия възнамерява доста да усили своите военни разноски до 3,5% от Брутният вътрешен продукт до 2029 година, надминавайки задачите на НАТО, което съгласно Москва е рисков знак за усилване на спора.
Любопитното е, че говорителката на Кремъл не упреква за това американският президент Доналд Тръмп, който неколкократно е подчертал, че страните от Европа би трябвало да усилят военните си разноски.
Захарова подчертава, че тази „ милитаризация “ се съчетава с усилваща се антируска изразителност, която „ безусловно всеки ден “ става все по-агресивна и войнствена, предизвиквайки безпокойствие измежду немските жители и разпалвайки милитаристични настроения в Европа.
Тя назовава това курс на ескалация и декларира, че Москва ще реагира „ навреме и грубо “ против всевъзможни военни желания, които заплашват съветската сигурност.
В този подтекст на напрежение, Захарова подлага на критика решението на Германия, Англия, Франция и Съединени американски щати да провиснал на Украйна тежки и далекобойни оръжия, в това число крилати ракети „ Taurus„, които могат да доближат до съветска територия.
Тя уточни, че сходно деяние трансформира Германия в страна, участваща индиректно във военния спор, и предизвести за вероятен „ съдбоносен ответен удар “ против военни обекти на тези страни, които доставят оръжие на Киев.
Министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров също акцентира, че в Берлин от дълго време скрито е взето решение за поддръжка на удари против съветска територия, което Москва възприема като рискова провокация.
Споразумението за военно-техническо съдействие сред Русия и Германия, настоящо от 1996 година, бе прекъснато публично през юли 2025 година, което е отговор на актуалните политически и военни напрежения.
В същото време Москва упреква западните страни, в това число България, Полша, Финландия и Румъния, в незаконна контрабанда на оръжие за Украйна, което се възприема като част от огромна дезинформационна акция от западните страни.
Преговорите за мир сред Русия и Украйна се водят в комплициран подтекст.
Русия заявява подготвеност да взе участие в трети кръг договаряния в Истанбул при условия, които подсигуряват нейните ползи и сигурност. Киев от своя страна резервира твърди позиции, отказвайки ултиматуми и настоявайки за опазване на своя суверенитет и „ червени линии “ като неутралитет.
Москва приветства ролята на страни като Китай и Бразилия в посредничеството за дипломация и спокойно споразумяване, като упорства за съблюдаване на интернационалното право и териториалната целокупност на Украйна и района.
Геополитическият декор демонстрира ескалация на борбата сред Русия и Запада, при която Европейски Съюз и Съединени американски щати форсират доставките на съвременно въоръжение за Украйна, с цел да засилят нейните отбранителни и лимитирани настъпателни качества.
Това включва системи за ПРО, системи за далекобойни удари и тежка техника, което Кремъл възприема като стъпка към разширение на военната борба.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ