Половин век от премиерата на „Челюсти“ – филмът, който едва не завлича кариерата на Спилбърг към дъното
Сподели
На 20 юни се навършват 50 години от дебюта на един от най-популярните трилъри в американската киноистория – „ Челюсти “. Този филм, разказващ за голяма бяла акула, нападаща почиващи на източния бряг на Съединени американски щати, печели три награди „ Оскар “, пропускайки единствено категорията за най-хубав филм, която влиза в ръцете на Милош Форман за неговия шедьовър „ Полет над кукувиче гнездо “.
„ Челюсти “ става най-гледаният филм и остава на върха, до момента в който Джордж Лука не пуска „ Междузвездни войни “ две години по-късно. Филмът за смъртоносната акула трансформира структурата на филмовата промишленост, утвърдвайки практиката огромните студиа да вкарват високобюджетни продукции при започване на лятото, вместо да резервира всичките си филми за декември.
Въпреки всичко, „ Челюсти “ съвсем не погубва кариерата на Стивън Спилбърг, който по това време е под 30 години. Процесът на снимане е изпълнен с механически неуредици и спорове сред актьорите.
В началото на май 1974 година са взети правата върху книгата на Питър Бенчли, и Спилбърг стартира фотосите на остров Мартас Винярд, ситуиран покрай Атлантическия океан.
„ Стартирахме снимането без сюжет, без артисти и без акула “, споделя години по-късно артистът Ричард Драйфус в шоуто Inside the Actors Studio.
Техническата група приготвя три макета на акула в естествен размер, задвижвани от пневматична система. Макетите са с дължина 7,6 метра и тежат стотици килограми, като единствено един от тях е с повсеместен тип на акула. Останалите два са едностранни, предопределени за странични фрагменти, когато акулата плува отляво надясно или назад.
След завършването им, трите макета са превозени с камиони до Мартас Винярд през юли, два месеца след старта на фотосите.
Въпреки опитния холивудски екип, тези механични същества основават голям брой неприятности. Често те изпадат от платформите и потъват на дъното. Мартас Винярд е определен за снимачна локация, тъй като морското дъно в региона в никакъв случай не доближават над 10 метра под повърхността, само че това не оказва помощ доста на водолазите, полагащи старания да извадят макетите, оплетени в водорасли.
В други случаи, пневматичните маркучи, контролиращи придвижванията на макетите, се запълват с морска вода, материалът на акула се надува, а част от него даже се поврежда. Спилбърг на смешка назовава екипа за специфични резултати „ отдел за специфични недостатъци “, оповестява The Atlantic. Като похлупак на всичко, лодката на снимачния екип потъва и две камери потъват на дъното на океана. За благополучие, материалът в тях остава безвреден.
Според някои критици, всички тези усложнения в последна сметка усъвършенстват художествената стойност на кино лентата. Някои подиуми претендирали по-явно наличие на макетите, само че защото те не работят, Спилбърг е бил заставен да импровизира, като употребява бъчви за илюстрация на наличието на акулата или единствено е снимал перката. Това способства за напрежението, което фенът усеща по време на кино лентата.
Към това се причислява и надареният композитор Джон Уилямс, отличен с „ Оскар “ и „ Златен глобус “ за музикалната си комбинация. Той измисля две ноти – ми и фа, които стават типичен претекст за основаване на напрежение. Изсвирени от Томи Джонсън на туба, тези две ноти оказват „ резултат на зъби, които раздират, както би направила акула – инстинктивно, безмилостно, неудържимо “, споделя по-късно Уилямс в книгата на Лестър Фридман Citizen Spielberg.
Обаче въображението на Джон Уилямс и Спилбърг не може да реши различен проблем по време на фотосите – афинитета на артиста Робърт Шоу към алкохола. Той играе ролята на ловджия на акули Куинт, само че постоянно е пийнал и непрекъснато влиза в спорове с Ричард Драйфус.
Робърт Шоу умира през 1978 година, а синът му Иън Шоу, също артист, през 2021 година написа театрална пиеса, отдадена на проблемите, зародили по време на фотосите на кино лентата – The Shark Is Broke.
„ Размишлявах за пиесата в продължение на години, признавайки, че може да бъде доста неловко – евентуално неуважително към татко ми и към кино лентата „ Челюсти “, който боготворя. Да вляза в облика на татко си и да го показва като пияч – имам ли право да направя това обществено? “, споделя Иън Шоу пред „ Ню Йорк Таймс “.
Той има мощни мемоари от детството за „ Челюсти “, защото е посещавал снимачната площадка, когато е бил на пет години.
„ Бях в смут, когато един помощник повдигна голямо платно и се оказах на метър от зейналата паст на човекоядната акула, която скоро щеше да стане киноикона! “, спомня си Иън Шоу.
Спилбърг също се усеща ужасяващ, защото фотосите не престават с рекордните 100 дни от плануваното. „ Челюсти “ изисква 9 милиона $, а в началото плануваният бюджет е 4 милиона.
Късмет за продуцентите и екипа, филмът реализира голям триумф. Феноменален триумф, който кара доста почиващи в Съединени американски щати да се опасяват да влязат в морето, а търсенето на акули внезапно нараства, водейки до съвсем изгубване на някои типове.
Нападенията на акули над хора са единствено няколко десетки годишно, само че основаната суматоха е голяма. Статистиката демонстрира, че е 30 пъти по-вероятно да загинеш от гръмотевица, в сравнение с от акула. През 2003 година Ройтерс даже разгласява данни, че година след година повече хора умират от развалени вендинг машини, в сравнение с от акули.
Кадрите с същинска бяла акула в „ Челюсти “ са снимани от фамилията на подводни фотографи Рон и Валери Тейлър край крайбрежията на Южна Австралия.
В следствие те поставят доста старания, с цел да лимитират вредите, породени на морската екосистема от кино лентата. За да успокои страховете на обществото, студиото „ Юнивърсъл “ даже кани фамилията Тейлър в Съединени американски щати за турне с токшоута, за да образова публиката по отношение на акулите.
„ Някак си феновете повярваха, че акулите са на всички места на лов за хора. Когато отидеш в Ню Йорк, не очакваш да видиш Кинг Конг на Емпайър Стейт Билдинг. Но когато хората влизат във водата, те се опасяват да видят акула “, разяснява Валери Тейлър пред „ Ню Йорк Таймс “ през 2021-ва, когато е на 85 години.
Тя прибавя, че в света има хиляди типове акули, само че единствено малко от тях нападат хора. Тези, които го вършат, нормално бъркат хората за естествена плячка, като морските лъвове.
„ Челюсти “ възвръща вложените средства още през първата седмица в Съединени американски щати през юни 1975 година Общите доходи от кината по целия свят доближават 478 милиона $.
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
На 20 юни се навършват 50 години от дебюта на един от най-популярните трилъри в американската киноистория – „ Челюсти “. Този филм, разказващ за голяма бяла акула, нападаща почиващи на източния бряг на Съединени американски щати, печели три награди „ Оскар “, пропускайки единствено категорията за най-хубав филм, която влиза в ръцете на Милош Форман за неговия шедьовър „ Полет над кукувиче гнездо “.
„ Челюсти “ става най-гледаният филм и остава на върха, до момента в който Джордж Лука не пуска „ Междузвездни войни “ две години по-късно. Филмът за смъртоносната акула трансформира структурата на филмовата промишленост, утвърдвайки практиката огромните студиа да вкарват високобюджетни продукции при започване на лятото, вместо да резервира всичките си филми за декември.
Въпреки всичко, „ Челюсти “ съвсем не погубва кариерата на Стивън Спилбърг, който по това време е под 30 години. Процесът на снимане е изпълнен с механически неуредици и спорове сред актьорите.
В началото на май 1974 година са взети правата върху книгата на Питър Бенчли, и Спилбърг стартира фотосите на остров Мартас Винярд, ситуиран покрай Атлантическия океан.
„ Стартирахме снимането без сюжет, без артисти и без акула “, споделя години по-късно артистът Ричард Драйфус в шоуто Inside the Actors Studio.
Техническата група приготвя три макета на акула в естествен размер, задвижвани от пневматична система. Макетите са с дължина 7,6 метра и тежат стотици килограми, като единствено един от тях е с повсеместен тип на акула. Останалите два са едностранни, предопределени за странични фрагменти, когато акулата плува отляво надясно или назад.
След завършването им, трите макета са превозени с камиони до Мартас Винярд през юли, два месеца след старта на фотосите.
Въпреки опитния холивудски екип, тези механични същества основават голям брой неприятности. Често те изпадат от платформите и потъват на дъното. Мартас Винярд е определен за снимачна локация, тъй като морското дъно в региона в никакъв случай не доближават над 10 метра под повърхността, само че това не оказва помощ доста на водолазите, полагащи старания да извадят макетите, оплетени в водорасли.
В други случаи, пневматичните маркучи, контролиращи придвижванията на макетите, се запълват с морска вода, материалът на акула се надува, а част от него даже се поврежда. Спилбърг на смешка назовава екипа за специфични резултати „ отдел за специфични недостатъци “, оповестява The Atlantic. Като похлупак на всичко, лодката на снимачния екип потъва и две камери потъват на дъното на океана. За благополучие, материалът в тях остава безвреден.
Според някои критици, всички тези усложнения в последна сметка усъвършенстват художествената стойност на кино лентата. Някои подиуми претендирали по-явно наличие на макетите, само че защото те не работят, Спилбърг е бил заставен да импровизира, като употребява бъчви за илюстрация на наличието на акулата или единствено е снимал перката. Това способства за напрежението, което фенът усеща по време на кино лентата.
Към това се причислява и надареният композитор Джон Уилямс, отличен с „ Оскар “ и „ Златен глобус “ за музикалната си комбинация. Той измисля две ноти – ми и фа, които стават типичен претекст за основаване на напрежение. Изсвирени от Томи Джонсън на туба, тези две ноти оказват „ резултат на зъби, които раздират, както би направила акула – инстинктивно, безмилостно, неудържимо “, споделя по-късно Уилямс в книгата на Лестър Фридман Citizen Spielberg.
Обаче въображението на Джон Уилямс и Спилбърг не може да реши различен проблем по време на фотосите – афинитета на артиста Робърт Шоу към алкохола. Той играе ролята на ловджия на акули Куинт, само че постоянно е пийнал и непрекъснато влиза в спорове с Ричард Драйфус.
Робърт Шоу умира през 1978 година, а синът му Иън Шоу, също артист, през 2021 година написа театрална пиеса, отдадена на проблемите, зародили по време на фотосите на кино лентата – The Shark Is Broke.
„ Размишлявах за пиесата в продължение на години, признавайки, че може да бъде доста неловко – евентуално неуважително към татко ми и към кино лентата „ Челюсти “, който боготворя. Да вляза в облика на татко си и да го показва като пияч – имам ли право да направя това обществено? “, споделя Иън Шоу пред „ Ню Йорк Таймс “.
Той има мощни мемоари от детството за „ Челюсти “, защото е посещавал снимачната площадка, когато е бил на пет години.
„ Бях в смут, когато един помощник повдигна голямо платно и се оказах на метър от зейналата паст на човекоядната акула, която скоро щеше да стане киноикона! “, спомня си Иън Шоу.
Спилбърг също се усеща ужасяващ, защото фотосите не престават с рекордните 100 дни от плануваното. „ Челюсти “ изисква 9 милиона $, а в началото плануваният бюджет е 4 милиона.
Късмет за продуцентите и екипа, филмът реализира голям триумф. Феноменален триумф, който кара доста почиващи в Съединени американски щати да се опасяват да влязат в морето, а търсенето на акули внезапно нараства, водейки до съвсем изгубване на някои типове.
Нападенията на акули над хора са единствено няколко десетки годишно, само че основаната суматоха е голяма. Статистиката демонстрира, че е 30 пъти по-вероятно да загинеш от гръмотевица, в сравнение с от акула. През 2003 година Ройтерс даже разгласява данни, че година след година повече хора умират от развалени вендинг машини, в сравнение с от акули.
Кадрите с същинска бяла акула в „ Челюсти “ са снимани от фамилията на подводни фотографи Рон и Валери Тейлър край крайбрежията на Южна Австралия.
В следствие те поставят доста старания, с цел да лимитират вредите, породени на морската екосистема от кино лентата. За да успокои страховете на обществото, студиото „ Юнивърсъл “ даже кани фамилията Тейлър в Съединени американски щати за турне с токшоута, за да образова публиката по отношение на акулите.
„ Някак си феновете повярваха, че акулите са на всички места на лов за хора. Когато отидеш в Ню Йорк, не очакваш да видиш Кинг Конг на Емпайър Стейт Билдинг. Но когато хората влизат във водата, те се опасяват да видят акула “, разяснява Валери Тейлър пред „ Ню Йорк Таймс “ през 2021-ва, когато е на 85 години.
Тя прибавя, че в света има хиляди типове акули, само че единствено малко от тях нападат хора. Тези, които го вършат, нормално бъркат хората за естествена плячка, като морските лъвове.
„ Челюсти “ възвръща вложените средства още през първата седмица в Съединени американски щати през юни 1975 година Общите доходи от кината по целия свят доближават 478 милиона $.
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ