„Фич Рейтингс“ потвърди, че сме готови за еврозоната
Сподели
Международната рейтингова организация „ Фич Рейтингс “ (Fitch Ratings) удостовери дълготрайния кредитен рейтинг на България в задгранична и локална валута ‘BBB’ с позитивна вероятност, оповестиха от пресцентъра на Министерството на финансите.
Рейтингът на България е подсилен от мощната външна и фискална позиция на страната спрямо страните със същия рейтинг, надеждната политическа рамка от участието в Европейски Съюз и дългогодишното действие на режима на паричен съвет.
Също по този начин, „ Фич Рейтингс “ означават, че ниската продуктивност на труда и неподходящата демография имат възпиращ резултат върху евентуалния напредък и стабилността на държавните финанси в дълготраен проект.
Положителната вероятност отразява изгледите на страната за участие в еврозоната, което би довело до по-нататъшни усъвършенствания на индикаторите за външната позиция на страната. „ Фич Рейтингс “ смята, че е налице необятен политически ангажимент на национално и европейско равнище за приемане на еврото.
България дава отговор на всички номинални конвергентни критерии за приемане на еврото, като се изключи ценова непоклатимост.
Инфлацията в България продължи да се намалява, намалявайки разликата сред средногодишната инфлация в страната и тази на трите най-добре представящи се държави-членки на Европейски Съюз.
Инфлацията съгласно ХИПЦ беше 1,5% през септември 2024 година, а базисната инфлация беше 2,3%, което значи необятно облекчение на ценовия напън. Fitch чакат средногодишната инфлация да бъде 3% през 2024 година, 3,5% през 2025 година и 3,1% през 2026 година
„ Фич Рейтингс “ чака растеж на Брутният вътрешен продукт от 2,0% през 2024 година по отношение на 1,8% през 2023 година, подсилен от устойчиво частно ползване и устойчива капиталова интензивност, макар нарасналата политическа неустановеност и закъсненията в осъществяването на ПВУ. Рейтинговата организация чака растеж на Брутният вътрешен продукт до 2,5% през 2025 година и 2,7% през 2026 година.
От „ Фич Рейтингс “ предвиждат, че дефицитът на бранш „ Държавно ръководство “ ще се усили до 2,8% от Брутният вътрешен продукт през 2024 година от 1,9% за 2023 година, отразявайки по-високи разноски за обезщетения и обществени разноски.
Фактори, които биха могли да доведат до позитивни дейности по рейтинга, са: Допълнителен прогрес към присъединението към еврозоната, като удостоверение, че България е изпълнила критериите за участие и по-голяма сигурност по отношение на евентуалния миг за приемане на еврото; възстановяване на капацитета за напредък, посредством използване на структурни и управнически промени за възстановяване на бизнес средата и/или дейно потребление на фондовете на Европейски Съюз.
Фактори, които биха могли да доведат до отрицателни дейности по рейтинга, са: неприсъединяване към еврозоната заради несъблюдение на критериите за конвергенция, по-слаби вероятности за стопански напредък.
България ще изиска ексклузивен отчет за готовността си за еврозоната, щом извърши и последното изискване.
Това удостовери служебният министър председател Димитър Главчев пред български публицисти в Брюксел на 16 октомври.
В момента, в който бъде изпълнен и четвъртият аршин за ценовата непоклатимост, ще бъдат поискани незабавно изключителни отчети. Надяваме се, че до края на годината ще покрием и този аршин, сподели Главчев.
След регистрирания пик на инфлацията в България през септември 2022 година, когато на годишна база тя доближи 18,7 на 100, и септемврийски стойности за 2023 година от 6,3 на 100, Националният статистически институт (НСИ) разгласи през седмицан, че
годишната инфлация в България за предишния месец е 1,2 на 100.
Инфлацията от началото на годината (септември 2024 година по отношение на декември 2023 г.) е 0,1 на 100, а средногодишната инфлация за интервала октомври 2023 – септември 2024 година по отношение на интервала октомври 2022 – септември 2023 година е 3,2 на 100.
След като националната статистика три следващи месеца регистрира дефлация в България, а два следващи – юли и август, позитивни стойности, за септември месечната инфлация още веднъж е с негативна стойност.
Вече шестнадесети месец годишната инфлация в България е едноцифрена с наклонност към понижение, сочи информация в Национален статистически институт.
През юни 2023 година тя стана едноцифрена (8,7 на сто) – за първи път от януари 2022 година, когато бе 9,1 на 100, демонстрира информация в националната статистика.
През август 2024 година месечната инфлация, измерена с показателя на потребителските цени (ИПЦ), беше 0,1 на 100 по отношение на предходния месец, а годишната инфлация за август 2024 година по отношение на август 2023 година беше 2,1 на 100.
През март 2024 година месечната инфлация беше с позитивни стойности – 0,2 на 100, а годишната – 3 на 100, през февруари – 0,3 на 100, а годишната – 3,3 на 100, през януари надлежно – 0,5 на 100 и 3,8 на 100.
През декември 2023 година инфлацията беше надлежно – 0,3 на 100 и 4,7 на 100, ноември – 0,3 на 100 и 5,4 на 100, октомври – 0,4 на 100 и 5,8 на 100. През август 2023 година месечната инфлация беше 0,4 на 100, а годишната за август 2023 година по отношение на август 2022 година – 7,7 на 100, сочи информация в Национален статистически институт.
Инфлацията в България през април беше 11,6 на 100 по отношение на април 2022 година, а през март – 14 на 100, което бележеше закъснение по отношение на февруари, когато годишният й растеж беше 16 на 100. През януари 2023 година инфлацията на годишна база беше 16,4 на 100, а през декември 2022 година – 16,9 на 100.
През ноември 2022 година стойностите й също бяха 16,9 на 100. През октомври 2022 година годишната инфлация беше 17,6 на 100.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Международната рейтингова организация „ Фич Рейтингс “ (Fitch Ratings) удостовери дълготрайния кредитен рейтинг на България в задгранична и локална валута ‘BBB’ с позитивна вероятност, оповестиха от пресцентъра на Министерството на финансите.
Рейтингът на България е подсилен от мощната външна и фискална позиция на страната спрямо страните със същия рейтинг, надеждната политическа рамка от участието в Европейски Съюз и дългогодишното действие на режима на паричен съвет.
Също по този начин, „ Фич Рейтингс “ означават, че ниската продуктивност на труда и неподходящата демография имат възпиращ резултат върху евентуалния напредък и стабилността на държавните финанси в дълготраен проект.
Положителната вероятност отразява изгледите на страната за участие в еврозоната, което би довело до по-нататъшни усъвършенствания на индикаторите за външната позиция на страната. „ Фич Рейтингс “ смята, че е налице необятен политически ангажимент на национално и европейско равнище за приемане на еврото.
България дава отговор на всички номинални конвергентни критерии за приемане на еврото, като се изключи ценова непоклатимост.
Инфлацията в България продължи да се намалява, намалявайки разликата сред средногодишната инфлация в страната и тази на трите най-добре представящи се държави-членки на Европейски Съюз.
Инфлацията съгласно ХИПЦ беше 1,5% през септември 2024 година, а базисната инфлация беше 2,3%, което значи необятно облекчение на ценовия напън. Fitch чакат средногодишната инфлация да бъде 3% през 2024 година, 3,5% през 2025 година и 3,1% през 2026 година
„ Фич Рейтингс “ чака растеж на Брутният вътрешен продукт от 2,0% през 2024 година по отношение на 1,8% през 2023 година, подсилен от устойчиво частно ползване и устойчива капиталова интензивност, макар нарасналата политическа неустановеност и закъсненията в осъществяването на ПВУ. Рейтинговата организация чака растеж на Брутният вътрешен продукт до 2,5% през 2025 година и 2,7% през 2026 година.
От „ Фич Рейтингс “ предвиждат, че дефицитът на бранш „ Държавно ръководство “ ще се усили до 2,8% от Брутният вътрешен продукт през 2024 година от 1,9% за 2023 година, отразявайки по-високи разноски за обезщетения и обществени разноски.
Фактори, които биха могли да доведат до позитивни дейности по рейтинга, са: Допълнителен прогрес към присъединението към еврозоната, като удостоверение, че България е изпълнила критериите за участие и по-голяма сигурност по отношение на евентуалния миг за приемане на еврото; възстановяване на капацитета за напредък, посредством използване на структурни и управнически промени за възстановяване на бизнес средата и/или дейно потребление на фондовете на Европейски Съюз.
Фактори, които биха могли да доведат до отрицателни дейности по рейтинга, са: неприсъединяване към еврозоната заради несъблюдение на критериите за конвергенция, по-слаби вероятности за стопански напредък.
България ще изиска ексклузивен отчет за готовността си за еврозоната, щом извърши и последното изискване.
Това удостовери служебният министър председател Димитър Главчев пред български публицисти в Брюксел на 16 октомври.
В момента, в който бъде изпълнен и четвъртият аршин за ценовата непоклатимост, ще бъдат поискани незабавно изключителни отчети. Надяваме се, че до края на годината ще покрием и този аршин, сподели Главчев.
След регистрирания пик на инфлацията в България през септември 2022 година, когато на годишна база тя доближи 18,7 на 100, и септемврийски стойности за 2023 година от 6,3 на 100, Националният статистически институт (НСИ) разгласи през седмицан, че
годишната инфлация в България за предишния месец е 1,2 на 100.
Инфлацията от началото на годината (септември 2024 година по отношение на декември 2023 г.) е 0,1 на 100, а средногодишната инфлация за интервала октомври 2023 – септември 2024 година по отношение на интервала октомври 2022 – септември 2023 година е 3,2 на 100.
След като националната статистика три следващи месеца регистрира дефлация в България, а два следващи – юли и август, позитивни стойности, за септември месечната инфлация още веднъж е с негативна стойност.
Вече шестнадесети месец годишната инфлация в България е едноцифрена с наклонност към понижение, сочи информация в Национален статистически институт.
През юни 2023 година тя стана едноцифрена (8,7 на сто) – за първи път от януари 2022 година, когато бе 9,1 на 100, демонстрира информация в националната статистика.
През август 2024 година месечната инфлация, измерена с показателя на потребителските цени (ИПЦ), беше 0,1 на 100 по отношение на предходния месец, а годишната инфлация за август 2024 година по отношение на август 2023 година беше 2,1 на 100.
През март 2024 година месечната инфлация беше с позитивни стойности – 0,2 на 100, а годишната – 3 на 100, през февруари – 0,3 на 100, а годишната – 3,3 на 100, през януари надлежно – 0,5 на 100 и 3,8 на 100.
През декември 2023 година инфлацията беше надлежно – 0,3 на 100 и 4,7 на 100, ноември – 0,3 на 100 и 5,4 на 100, октомври – 0,4 на 100 и 5,8 на 100. През август 2023 година месечната инфлация беше 0,4 на 100, а годишната за август 2023 година по отношение на август 2022 година – 7,7 на 100, сочи информация в Национален статистически институт.
Инфлацията в България през април беше 11,6 на 100 по отношение на април 2022 година, а през март – 14 на 100, което бележеше закъснение по отношение на февруари, когато годишният й растеж беше 16 на 100. През януари 2023 година инфлацията на годишна база беше 16,4 на 100, а през декември 2022 година – 16,9 на 100.
През ноември 2022 година стойностите й също бяха 16,9 на 100. През октомври 2022 година годишната инфлация беше 17,6 на 100.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ