Цените на храните и как те влияят на инфлацията в еврозоната
Сподели
Инфлацията в еврозоната доста спадна – от пик от 10,6% през октомври 2022 година до 2,0% неотдавна. В същото време заплатите се усилиха, компенсирайки огромна част от предходните загуби в действителните приходи.
Като цяло сме в по-добра позиция. Но за доста семейства не наподобява по този начин. Когато хората отиват в супермаркета, много от тях се усещат по-бедни спрямо интервала преди внезапното повишаване на инфлацията след пандемията.
Един на всеки трима се тревожи дали ще може да си разреши храната,
която желае да купи. И това е повече от чувство: цените на храните остават настойчиво високи – с една трета над равнищата преди пандемията.
Всеки би трябвало да се храни. Но цените на храните имат още по-голямо значение за семействата с по-ниски приходи, за които всекидневното слагане на храна на масата заема по-голям дял от приходите.
Хранителната инфлация в вероятност
Целта на ЕЦБ за ценова непоклатимост е дефинирана посредством общия показател на потребителските цени (HICP). Той демонстрира какъв брой заплаща едно средностатистическо домакинство с типична потребителска кошница за самун, масло, превоз, почивки и редица други артикули и услуги.
Всички тези разноски се разделят на четири съществени категории: сила, услуги, потребителски артикули и храни. Тежестта на храните в еврозоната е към 20% – повече от два пъти тежестта на силата. Измерваме инфлацията посредством съпоставяне на ценовите нива в даден миг по отношение на преди 12 месеца.
Докато хранителната инфлация в еврозоната стартира да нараства малко по-късно от общата инфлация след пандемията, тя доближи доста по-високи равнища – над 15% в пика си – и лиши повече време да се възстановява.
Последните данни от август 2025 година демонстрират, че хранителната инфлация сега е най-високата измежду четирите категории на HICP, с равнище от 3,2%.
Обикновено централните банки като ЕЦБ се концентрират върху общите ценови промени. В множеството случаи на обособените съставни елементи – сила, услуги, потребителски артикули и храни – се обръща по-малко внимание.
Има три аргументи за какво питателните цени в този момент са изключително забавни:
Разликата сред питателните и общите цени е доста по-голяма и по-устойчива от преди;Хранителните цени засягат всички непрекъснато и по тази причина въздействат върху инфлационните очаквания;Повишенията на питателните цени удрят по-силно бедните семейства.
От въвеждането на еврото през 1999 година питателните цени по принцип са се увеличавали малко повече от останалите, само че разликата, която се отвори след 2022 година, е изключителна и устойчива.
Поглед към рафтовете в супермаркета демонстрира, че развиването на цените на храните е много друго по продуктови категории и по страни.
Цените на месото (говеждо, пилешко и свинско) са с над 30% по-високи по отношение на края на 2019 година Цените на млякото са нарастнали с към 40%, а на маслото – с към 50% по отношение на преди пандемията.
Кафето, зехтинът, какаото и шоколадът са поскъпнали още повече.
По страни от еврозоната нарастването на цените на храните от края на 2019 година до момента варира от 20% в Кипър до 57% в Естония. Войната на Русия против Украйна докара до внезапен скок в цените на силата (особено газа) и торовете, което увеличи цените на храните в еврозоната през 2021–2023 година, изключително в Балтийските страни.
Наскоро значима роля изиграха и нарастването на трудовите разноски, и покачването на международните цени на питателните първични материали, отчасти обвързвано с климатичните промени.
Наред с краткосрочните разходни натиски, хранителната инфлация се образува и от дълготрайни структурни фактори – както световни, по този начин и вътрешни. В международен проект повишението на приходите, изключително на разрастващите се пазари, усилва търсенето на аграрни артикули.
Вътрешно, продуктивността в земеделието изостава от други браншове. Климатичните промени се трансформират във водещ фактор: рискови събития като суши и наводнения стават все по-чести и съществено нарушават питателните вериги. Например, продължителните суши в Южна Испания през 2022–2023 година доведоха до внезапен скок в цените на зехтина, а неподходящи метеорологични условия в Гана и Кот д’Ивоар усилиха цените на кафето и какаото.
В бъдеще въздействието на структурни трендове като климатичните промени евентуално ще се ускорява. Това затруднява разграничаването сред циклични и структурни фактори на хранителната инфлация – тематика, която беше основна в оценката на тактиката на ЕЦБ за паричната политика през 2025 година
Защо цените на самун, масло и шоколад са значими за паричната политика?
За разлика от доста други артикули, храната е нужда и заема огромен дял от потребителската кошница (HICP). Проучвания на ЕЦБ демонстрират, че семействата обръщат изключително внимание на цените на храните. Много хора купуват храна всекидневно и незабавно виждат даже дребни промени.
Затова питателните цени въздействат непропорционално мощно върху усещането и упованията за инфлация, което е решаващо за ценовата непоклатимост в еврозоната.
Домакинствата с ниски приходи харчат по-голям дял от бюджета си за храна, сила и жилище. Когато цените на тези съществени артикули се повишават, бедните се засягат непропорционално мощно. Те би трябвало да орязват други разноски и изпитват по-висока „ ефикасна инфлация “ от по-заможните си съседи. Това може да ускори натиска за по-високи заплати и по този начин да подхрани инфлацията посредством така наречен вторични резултати.
Тенденциите в относителните цени оказват помощ да се разбере какъв брой резистентен може да е даден потрес и по какъв начин дълготрайни фактори въздействат върху инфлацията – тематика, също наранена в стратегическата оценка на ЕЦБ от 2025 година
Всички тези фактори акцентират смисъла на деликатното следене на цените на храните, които са изключително значими за настоящите разбори на ЕЦБ.
Текстът е оповестен в. Заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Инфлацията в еврозоната доста спадна – от пик от 10,6% през октомври 2022 година до 2,0% неотдавна. В същото време заплатите се усилиха, компенсирайки огромна част от предходните загуби в действителните приходи.
Като цяло сме в по-добра позиция. Но за доста семейства не наподобява по този начин. Когато хората отиват в супермаркета, много от тях се усещат по-бедни спрямо интервала преди внезапното повишаване на инфлацията след пандемията.
Един на всеки трима се тревожи дали ще може да си разреши храната,
която желае да купи. И това е повече от чувство: цените на храните остават настойчиво високи – с една трета над равнищата преди пандемията.
Всеки би трябвало да се храни. Но цените на храните имат още по-голямо значение за семействата с по-ниски приходи, за които всекидневното слагане на храна на масата заема по-голям дял от приходите.
Хранителната инфлация в вероятност
Целта на ЕЦБ за ценова непоклатимост е дефинирана посредством общия показател на потребителските цени (HICP). Той демонстрира какъв брой заплаща едно средностатистическо домакинство с типична потребителска кошница за самун, масло, превоз, почивки и редица други артикули и услуги.
Всички тези разноски се разделят на четири съществени категории: сила, услуги, потребителски артикули и храни. Тежестта на храните в еврозоната е към 20% – повече от два пъти тежестта на силата. Измерваме инфлацията посредством съпоставяне на ценовите нива в даден миг по отношение на преди 12 месеца.
Докато хранителната инфлация в еврозоната стартира да нараства малко по-късно от общата инфлация след пандемията, тя доближи доста по-високи равнища – над 15% в пика си – и лиши повече време да се възстановява.
Последните данни от август 2025 година демонстрират, че хранителната инфлация сега е най-високата измежду четирите категории на HICP, с равнище от 3,2%.
Обикновено централните банки като ЕЦБ се концентрират върху общите ценови промени. В множеството случаи на обособените съставни елементи – сила, услуги, потребителски артикули и храни – се обръща по-малко внимание.
Има три аргументи за какво питателните цени в този момент са изключително забавни:
Разликата сред питателните и общите цени е доста по-голяма и по-устойчива от преди;Хранителните цени засягат всички непрекъснато и по тази причина въздействат върху инфлационните очаквания;Повишенията на питателните цени удрят по-силно бедните семейства.
От въвеждането на еврото през 1999 година питателните цени по принцип са се увеличавали малко повече от останалите, само че разликата, която се отвори след 2022 година, е изключителна и устойчива.
Поглед към рафтовете в супермаркета демонстрира, че развиването на цените на храните е много друго по продуктови категории и по страни.
Цените на месото (говеждо, пилешко и свинско) са с над 30% по-високи по отношение на края на 2019 година Цените на млякото са нарастнали с към 40%, а на маслото – с към 50% по отношение на преди пандемията.
Кафето, зехтинът, какаото и шоколадът са поскъпнали още повече.
По страни от еврозоната нарастването на цените на храните от края на 2019 година до момента варира от 20% в Кипър до 57% в Естония. Войната на Русия против Украйна докара до внезапен скок в цените на силата (особено газа) и торовете, което увеличи цените на храните в еврозоната през 2021–2023 година, изключително в Балтийските страни.
Наскоро значима роля изиграха и нарастването на трудовите разноски, и покачването на международните цени на питателните първични материали, отчасти обвързвано с климатичните промени.
Наред с краткосрочните разходни натиски, хранителната инфлация се образува и от дълготрайни структурни фактори – както световни, по този начин и вътрешни. В международен проект повишението на приходите, изключително на разрастващите се пазари, усилва търсенето на аграрни артикули.
Вътрешно, продуктивността в земеделието изостава от други браншове. Климатичните промени се трансформират във водещ фактор: рискови събития като суши и наводнения стават все по-чести и съществено нарушават питателните вериги. Например, продължителните суши в Южна Испания през 2022–2023 година доведоха до внезапен скок в цените на зехтина, а неподходящи метеорологични условия в Гана и Кот д’Ивоар усилиха цените на кафето и какаото.
В бъдеще въздействието на структурни трендове като климатичните промени евентуално ще се ускорява. Това затруднява разграничаването сред циклични и структурни фактори на хранителната инфлация – тематика, която беше основна в оценката на тактиката на ЕЦБ за паричната политика през 2025 година
Защо цените на самун, масло и шоколад са значими за паричната политика?
За разлика от доста други артикули, храната е нужда и заема огромен дял от потребителската кошница (HICP). Проучвания на ЕЦБ демонстрират, че семействата обръщат изключително внимание на цените на храните. Много хора купуват храна всекидневно и незабавно виждат даже дребни промени.
Затова питателните цени въздействат непропорционално мощно върху усещането и упованията за инфлация, което е решаващо за ценовата непоклатимост в еврозоната.
Домакинствата с ниски приходи харчат по-голям дял от бюджета си за храна, сила и жилище. Когато цените на тези съществени артикули се повишават, бедните се засягат непропорционално мощно. Те би трябвало да орязват други разноски и изпитват по-висока „ ефикасна инфлация “ от по-заможните си съседи. Това може да ускори натиска за по-високи заплати и по този начин да подхрани инфлацията посредством така наречен вторични резултати.
Тенденциите в относителните цени оказват помощ да се разбере какъв брой резистентен може да е даден потрес и по какъв начин дълготрайни фактори въздействат върху инфлацията – тематика, също наранена в стратегическата оценка на ЕЦБ от 2025 година
Всички тези фактори акцентират смисъла на деликатното следене на цените на храните, които са изключително значими за настоящите разбори на ЕЦБ.
Текстът е оповестен в. Заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ