Христо Панчугов пред ДЕБАТИ: Очаквам трайно споразумение, което да фиксира пълен мандат за кабинета
Сподели
Христо Панчугов е роден през 1981 година в Габрово, ученик е на Априловската гимназия. Завършил е политически науки в Софийския университет „ Свети Климент Охридски “, по-късно в Централноевропейския университет в Будапеща. Учил е и в Българското учебно заведение за политика „ Димитър Паница ”. Политолог и учител по политически науки.
Г-н Панчугов, бихме могли да кажем, че думата за миналата година беше „ сглобка “. Със старта на новата политическа година предстоят предстоят две значими събития – ротацията на държавното управление и произнасянето на Конституционния съд по измененията в Основния закон, които евентуално ще са събитията, които ще оформят политическата 2024 година. Смятате ли, че идната през март ротация ще премине безболезнено и можем ли да чакаме смени на министри?
Ротацията ще има изрично. Тя ще мине с нужната доза изнервеност. Ще забележим всевъзможни оправдания за какво е нужна тази ротация, които ще бъдат ориентирани към политическите партии, които са част от тази управническа коалиция. Тъй като ще се случат най-малко няколко неща.
Първо, сигурно ще има предпочитание за смяна в салдото на ръководещото болшинство. Тоест, това не е единствено въпрос за това кой ще носи мандата. Това е въпрос за реставрирането на въздействието вътре в държавното управление. Това въздействие евентуално ще бъде изместено в посока ГЕРБ, без значение, че за тях обстановката, в която не носят отговорност за неуспехите, а си приписват всички триумфи към този миг, е преференциална.
Аз мисля, че от партията идва напън към управлението те да заемат по-видима и много по-значима позиция при вземането на решения.
Поради това, към ротацията ще забележим най-малко две неща: първо, промяна на министри.
Вече имаше обществени конфликти сред ГЕРБ и министри от този кабинет. Вероятно тяхната оставка ще бъде поискана, а евентуално е и тя да бъде получена.
Второто, което ще се случи, е, уповавам се, сключване на съдружно съглашение.
Именно, тъй като ГЕРБ ще се ангажират по-конкретно с ръководството – те ще желаят застраховка. Тоест, ясно разписване на поетите задължения, тъй че да е ясно в действителност какво ще се прави в идващите няколко месеца.
И огромният въпрос, който стои и който евентуално ще даде думата на годината, е дали тази ротация ще е последната, или ще забележим опит за предоговаряне – към съдружното съглашение да бъде записан и някакъв съответен интервал, в който на няколко месеца да се ротира постът на министър-председателя. Което обаче ще сътвори много сериозен безпорядък.
Мисля, че по-вероятният сюжет е да забележим едно трайно съглашение, което да фиксира мандата на кабинета с упоритостта, той да изкара цялостния мандат за оставащите три години.
Забелязва се и едно вътрешно несъгласие в „ дребната коалиция “. Атанас Атанасов от Демократична България сподели, че преди да бъдат сменяни министри работата им ще бъде оценена взаимно с ГЕРБ и Движение за права и свободи, а пък министър председателят Николай Денков сподели, че евентуално става въпрос за комплициране, защото е контрактувано ясно, че промяната на министри ще минава след координиране сред него и ротационния министър председател Мария Габриел. Има ли несъгласия в това отношение?
Според мен, господин Атанасов прави това, за което към този момент стана дума. И то е да изясни на личните си гласоподаватели неуспеха на това да резервира министрите на партията си.
Спомняте си, че един от огромните конфликти беше сред ГЕРБ и министъра на опазването на здравето, който е излъчен от „ Демократична България “ като съдружен сътрудник в границите на това ръководство.
В този смисъл, съгласно мен, господин Атанасов търси опрощение, при положение, че не успее да запази министрите на обединението, която съставлява той.
И, несъмнено, че става въпрос за разминаване, което е съществено. Големият въпрос, който в действителност стои, е каква ще е ролята на премиера Денков в идващото ръководство и във вземането на решения.
Аз чакам, че по-видимите артисти в това, което следва, няма да са Мария Габриел и Николай Денков, а ще са водачите на обединенията, които са част от ръководещото болшинство.
Един от огромните дефекти, които в действителност направиха държавното управление пленник на редица условия през миналата година, беше разглеждането на ръководещото болшинство като на нещо друго от държавното управление. Или се говореше за държавно управление, или за партиите, които го поддържат. Но някак си ние не си дадохме сметка като общество, че тези две неща са свързани и че в действителност те са едно и също нещо без изясненост на параметрите за поддръжка.
Оттам пристигнаха и всички проблеми – за ролята на Движение за права и свободи, за политическия шантаж към редица рецесии, които минаха в това време със зърнопроизводители и освен.
Всичко това е артикул точно на желанието на ръководещото болшинство да се гледа на друг метод от този, който е обвързван с действието на държавното управление.
Надявам се на това да се постави край и да бъде в действителност ясно кой носи отговорност за триумфа, само че и за неуспехите на идното ръководство.
Промените в Конституцията и по какъв начин това би се отразило на ръководството – някои конституционалисти приказват за това, че има текстове, които са уязвими и евентуално ще бъдат анулирани от Конституционния съд. Това, в случай че се случи, по какъв начин би се отразило на ръководството – би ли лишило това от неговата легитимност и би ли дало преимущество в позициите на президента?
Първо би трябвало да разделим конституционните промени на две. Едната част от тях бяха свързани с действието на правосъдната власт и по-специално метода, по който се избира Висшият правосъден съвет.
Предстои да забележим дали и кои тъкмо елементи от тази конституционна промяна съдът би оповестил за противоконституционни. Тогава бихме могли да разясняваме по-детайлно тази тематика.
Големият въпрос е не дали това ще делегитимира държавното управление, а по-скоро ще бъде сложена под подозрение способността да се направи промяна в правосъдната власт.
Ако тези промени минат, това, несъмнено, няма да промени съществено обстановката, защото занапред ще би трябвало тези промени да бъдат напълнени със наличие, с цел да забележим действителното приложение на правосъдната промяна и действителните последици от нея.
Що се отнася до другата част от конституционните промени, тези които касаят президентската институция – бих се изненадал мощно, в случай че Конституционният съд ги разгласи за противоконституционни. Най-вече тъй като те не касаят ограничение пълномощията на президента, повече в сравнение с към този миг те са лимитирани.
Те са свързани по-скоро с непрекъснатото действие на Народното събрание. Старият продължава работа и се разпуска, откакто се закълне новият състав на Народното събрание, което е напълно рационално връщане на властта, там, където ѝ е мястото – в Народното събрание.
Институцията на служебните държавни управления и ролята на президента в тяхното образуване е в действителност една сива зона в Конституцията и през последните две години президентът се възползва от този вакуум, като изкриви салдото на властта в България.
Така че аз, освен, че бих се изненадал, в случай че забележим връщане на тъкмо тази част от Конституцията, само че и това би оставило едно доста неприятно чувство във връзка с метода, по който ние мислим за салдото на властта в България.
В последните месеци виждаме опити за преформатиране на ръководството вътре в Движение за права и свободи. Ваш сътрудник, политолог, изрази тезата, че обществото ни сега е мощно разграничено на две – едната част насочена към евроатлантическите полезности, а другата – към евразийските. Така се отваря център, който е нужен, с цел да балансира тези настроения. Според него такава роля биха могли да изиграят Движение за права и свободи или президентът. Споделяте ли това мнение?
Не съм склонен с оценката. Това е в най-хубавия случай операция. Мисля, че обществото е много по-сложно от това.
За страдание, тъкмо президентът и кръгът към него, както и Българска социалистическа партия, се пробват да слагат това тъждество. Тоест, всички, които по някаква причина са отблъснати от участието на България в Европейски Съюз или по-скоро считат, че то ни носи негативи, не споделят безусловно евразийски полезности.
И за жалост, тъкмо президентът, „ Възраждане “, Българска социалистическа партия се пробват да ги вкарат в евразийския лагер, т.е., да ги слагат в много опростения черно-бял избор – или с Руската федерация, или с Европейския съюз.
Което, с изключение на мощно опростяващо, е и извънредно нездравословно за действието на българското общество.
В този смисъл, мисля че болшинството в България много ясно е на страната на евроатлантическите полезности. Друг е въпросът, че, защото за тях се приказва като за някакво следващо факсимиле, доста рядко и самите политици си вършат труда същински да дадат действителното измерение на тези полезности.
И не, президентът не може да бъде център, нито Движение за права и свободи могат да бъдат център. И ролята на Движение за права и свободи в българската политика през годините, и отрицателният имидж, който партията си е основала, са артикул на продължаващи трендове в самата партия. Тенденции с метода, по който те са мобилизирали един съответен гласоподавател в България и го държат изолиран от опцията тези гласоподаватели да се интегрират много по-успешно в българската политика.
Нещо, за което са отговорни и останалите участници в партийната система – би трябвало да си го кажем ясно.
Що се отнася до президента, както към този момент споделих, той не е безпристрастен. Той доста ясно зае страна. Тази страна не е център, тази страна е искрено на евразийските полезности, както ги назовава явно полиологът, който цитирате и тази страна искрено ускорява невъзможността ни да дадем ясна оценка на протичащото се към нас.
Второ, да дадем ясна оценка на предишното. Неслучайно той и в новогодишната си тирада говореше за съхраняването на някаква историческа памет.
За страдание, това не е историческата памет, която е обвързвана с отстояването на евроатлантическите полезности, на които аз в този момент ще дам доста ясно изражение, с цел да не остане факсимиле – тук приказваме за полезността на човешкия живот и за отбрана от случайната власт.
Това са две доста ясни евроатлантически полезности, които президентът явно не споделя.
Неговата борба за паметника на руската войска, неговата борба за предотвратяването на опцията България да помогне за отвоюването на независимостта на Украйна – всичко това върви тъкмо от противоположната страна на евроатлантическите полезности.
Ние на тази операция би трябвало да се противопоставим изрично и наложително.
Как разчитате вътрешните разбърквания в Движение за права и свободи, които явно предстоят? Единствено подготовката са идните европейски избори ли и е повода? Мехмед Дикме приказва за това, че почетният ръководител на партията Ахмед Доган се притеснява да не изпусне контрола в нея.
Не мисля, че господин Доган изпуска контрола върху партията, само че мисля, че се сблъсква с проблеми, които не може да реши самичък. И към този миг не е доста ясно кои са хората, които могат да решат тези проблеми – както във вътрешнопартиен проект, по този начин и надлежно по повод не ролята на Движение за права и свободи в българската политика.
Мисля, че промяната на предходния ръководител на партията, беше обвързвана по-скоро с неуспеха му да реши тези задания и към този миг се тества доколко господин Пеевски би могъл да извърши тази роля по-добре и да реши въпросните проблеми.
Очевидно се е оказало, че той самичък не би могъл по доста аргументи.
Първо, електоратът на партията не е толкоз еднообразен, колкото ни наподобява на нас, т.е., господин Пеевски надали е признат универсално добре измежду всички или в най-хубавия случай не би могъл да извърши дилемите по най-хубавия метод по отношение на съответни групи от гласоподавателите на Движение за права и свободи.
И второ, би трябвало да отделим гласоповадателите от самите управления на Движение за права и свободи, които също надали одобряват еднопосочно господин Пеевски.
В този смисъл, това което Ахмед Доган се пробва да направи, е да откри този баланс, който да реши дилемите пред партията, пред самия него и в последна сметка да резервира Движение за права и свободи без съществени вътрешни спорове.
За да обобщим картината и прогнозата ви за 2024 година – можем ли да чакаме тази година образуване на служебно държавно управление по новите правила в Конституцията?
Много мощно бих се изненадал. Не мисля, че ни чака такава сериозна политическа рецесия, макар че ротацията няма да мине без напрежение, както към този момент означих.
Това напрежение обаче ще бъде повече за лични публики, за вътрешна приложимост на партиите, а не толкоз предпочитание да се счупи управническата коалиция.
В разследване на което считам, че в случай че не забележим съществени външни или вътрешни разтърсвания след реализирането на ротацията възможностите да се стабилизира това ръководство са много огромни.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Христо Панчугов е роден през 1981 година в Габрово, ученик е на Априловската гимназия. Завършил е политически науки в Софийския университет „ Свети Климент Охридски “, по-късно в Централноевропейския университет в Будапеща. Учил е и в Българското учебно заведение за политика „ Димитър Паница ”. Политолог и учител по политически науки.
Г-н Панчугов, бихме могли да кажем, че думата за миналата година беше „ сглобка “. Със старта на новата политическа година предстоят предстоят две значими събития – ротацията на държавното управление и произнасянето на Конституционния съд по измененията в Основния закон, които евентуално ще са събитията, които ще оформят политическата 2024 година. Смятате ли, че идната през март ротация ще премине безболезнено и можем ли да чакаме смени на министри?
Ротацията ще има изрично. Тя ще мине с нужната доза изнервеност. Ще забележим всевъзможни оправдания за какво е нужна тази ротация, които ще бъдат ориентирани към политическите партии, които са част от тази управническа коалиция. Тъй като ще се случат най-малко няколко неща.
Първо, сигурно ще има предпочитание за смяна в салдото на ръководещото болшинство. Тоест, това не е единствено въпрос за това кой ще носи мандата. Това е въпрос за реставрирането на въздействието вътре в държавното управление. Това въздействие евентуално ще бъде изместено в посока ГЕРБ, без значение, че за тях обстановката, в която не носят отговорност за неуспехите, а си приписват всички триумфи към този миг, е преференциална.
Аз мисля, че от партията идва напън към управлението те да заемат по-видима и много по-значима позиция при вземането на решения.
Поради това, към ротацията ще забележим най-малко две неща: първо, промяна на министри.
Вече имаше обществени конфликти сред ГЕРБ и министри от този кабинет. Вероятно тяхната оставка ще бъде поискана, а евентуално е и тя да бъде получена.
Второто, което ще се случи, е, уповавам се, сключване на съдружно съглашение.
Именно, тъй като ГЕРБ ще се ангажират по-конкретно с ръководството – те ще желаят застраховка. Тоест, ясно разписване на поетите задължения, тъй че да е ясно в действителност какво ще се прави в идващите няколко месеца.
И огромният въпрос, който стои и който евентуално ще даде думата на годината, е дали тази ротация ще е последната, или ще забележим опит за предоговаряне – към съдружното съглашение да бъде записан и някакъв съответен интервал, в който на няколко месеца да се ротира постът на министър-председателя. Което обаче ще сътвори много сериозен безпорядък.
Мисля, че по-вероятният сюжет е да забележим едно трайно съглашение, което да фиксира мандата на кабинета с упоритостта, той да изкара цялостния мандат за оставащите три години.
Забелязва се и едно вътрешно несъгласие в „ дребната коалиция “. Атанас Атанасов от Демократична България сподели, че преди да бъдат сменяни министри работата им ще бъде оценена взаимно с ГЕРБ и Движение за права и свободи, а пък министър председателят Николай Денков сподели, че евентуално става въпрос за комплициране, защото е контрактувано ясно, че промяната на министри ще минава след координиране сред него и ротационния министър председател Мария Габриел. Има ли несъгласия в това отношение?
Според мен, господин Атанасов прави това, за което към този момент стана дума. И то е да изясни на личните си гласоподаватели неуспеха на това да резервира министрите на партията си.
Спомняте си, че един от огромните конфликти беше сред ГЕРБ и министъра на опазването на здравето, който е излъчен от „ Демократична България “ като съдружен сътрудник в границите на това ръководство.
В този смисъл, съгласно мен, господин Атанасов търси опрощение, при положение, че не успее да запази министрите на обединението, която съставлява той.
И, несъмнено, че става въпрос за разминаване, което е съществено. Големият въпрос, който в действителност стои, е каква ще е ролята на премиера Денков в идващото ръководство и във вземането на решения.
Аз чакам, че по-видимите артисти в това, което следва, няма да са Мария Габриел и Николай Денков, а ще са водачите на обединенията, които са част от ръководещото болшинство.
Един от огромните дефекти, които в действителност направиха държавното управление пленник на редица условия през миналата година, беше разглеждането на ръководещото болшинство като на нещо друго от държавното управление. Или се говореше за държавно управление, или за партиите, които го поддържат. Но някак си ние не си дадохме сметка като общество, че тези две неща са свързани и че в действителност те са едно и също нещо без изясненост на параметрите за поддръжка.
Оттам пристигнаха и всички проблеми – за ролята на Движение за права и свободи, за политическия шантаж към редица рецесии, които минаха в това време със зърнопроизводители и освен.
Всичко това е артикул точно на желанието на ръководещото болшинство да се гледа на друг метод от този, който е обвързван с действието на държавното управление.
Надявам се на това да се постави край и да бъде в действителност ясно кой носи отговорност за триумфа, само че и за неуспехите на идното ръководство.
Промените в Конституцията и по какъв начин това би се отразило на ръководството – някои конституционалисти приказват за това, че има текстове, които са уязвими и евентуално ще бъдат анулирани от Конституционния съд. Това, в случай че се случи, по какъв начин би се отразило на ръководството – би ли лишило това от неговата легитимност и би ли дало преимущество в позициите на президента?
Първо би трябвало да разделим конституционните промени на две. Едната част от тях бяха свързани с действието на правосъдната власт и по-специално метода, по който се избира Висшият правосъден съвет.
Предстои да забележим дали и кои тъкмо елементи от тази конституционна промяна съдът би оповестил за противоконституционни. Тогава бихме могли да разясняваме по-детайлно тази тематика.
Големият въпрос е не дали това ще делегитимира държавното управление, а по-скоро ще бъде сложена под подозрение способността да се направи промяна в правосъдната власт.
Ако тези промени минат, това, несъмнено, няма да промени съществено обстановката, защото занапред ще би трябвало тези промени да бъдат напълнени със наличие, с цел да забележим действителното приложение на правосъдната промяна и действителните последици от нея.
Що се отнася до другата част от конституционните промени, тези които касаят президентската институция – бих се изненадал мощно, в случай че Конституционният съд ги разгласи за противоконституционни. Най-вече тъй като те не касаят ограничение пълномощията на президента, повече в сравнение с към този миг те са лимитирани.
Те са свързани по-скоро с непрекъснатото действие на Народното събрание. Старият продължава работа и се разпуска, откакто се закълне новият състав на Народното събрание, което е напълно рационално връщане на властта, там, където ѝ е мястото – в Народното събрание.
Институцията на служебните държавни управления и ролята на президента в тяхното образуване е в действителност една сива зона в Конституцията и през последните две години президентът се възползва от този вакуум, като изкриви салдото на властта в България.
Така че аз, освен, че бих се изненадал, в случай че забележим връщане на тъкмо тази част от Конституцията, само че и това би оставило едно доста неприятно чувство във връзка с метода, по който ние мислим за салдото на властта в България.
В последните месеци виждаме опити за преформатиране на ръководството вътре в Движение за права и свободи. Ваш сътрудник, политолог, изрази тезата, че обществото ни сега е мощно разграничено на две – едната част насочена към евроатлантическите полезности, а другата – към евразийските. Така се отваря център, който е нужен, с цел да балансира тези настроения. Според него такава роля биха могли да изиграят Движение за права и свободи или президентът. Споделяте ли това мнение?
Не съм склонен с оценката. Това е в най-хубавия случай операция. Мисля, че обществото е много по-сложно от това.
За страдание, тъкмо президентът и кръгът към него, както и Българска социалистическа партия, се пробват да слагат това тъждество. Тоест, всички, които по някаква причина са отблъснати от участието на България в Европейски Съюз или по-скоро считат, че то ни носи негативи, не споделят безусловно евразийски полезности.
И за жалост, тъкмо президентът, „ Възраждане “, Българска социалистическа партия се пробват да ги вкарат в евразийския лагер, т.е., да ги слагат в много опростения черно-бял избор – или с Руската федерация, или с Европейския съюз.
Което, с изключение на мощно опростяващо, е и извънредно нездравословно за действието на българското общество.
В този смисъл, мисля че болшинството в България много ясно е на страната на евроатлантическите полезности. Друг е въпросът, че, защото за тях се приказва като за някакво следващо факсимиле, доста рядко и самите политици си вършат труда същински да дадат действителното измерение на тези полезности.
И не, президентът не може да бъде център, нито Движение за права и свободи могат да бъдат център. И ролята на Движение за права и свободи в българската политика през годините, и отрицателният имидж, който партията си е основала, са артикул на продължаващи трендове в самата партия. Тенденции с метода, по който те са мобилизирали един съответен гласоподавател в България и го държат изолиран от опцията тези гласоподаватели да се интегрират много по-успешно в българската политика.
Нещо, за което са отговорни и останалите участници в партийната система – би трябвало да си го кажем ясно.
Що се отнася до президента, както към този момент споделих, той не е безпристрастен. Той доста ясно зае страна. Тази страна не е център, тази страна е искрено на евразийските полезности, както ги назовава явно полиологът, който цитирате и тази страна искрено ускорява невъзможността ни да дадем ясна оценка на протичащото се към нас.
Второ, да дадем ясна оценка на предишното. Неслучайно той и в новогодишната си тирада говореше за съхраняването на някаква историческа памет.
За страдание, това не е историческата памет, която е обвързвана с отстояването на евроатлантическите полезности, на които аз в този момент ще дам доста ясно изражение, с цел да не остане факсимиле – тук приказваме за полезността на човешкия живот и за отбрана от случайната власт.
Това са две доста ясни евроатлантически полезности, които президентът явно не споделя.
Неговата борба за паметника на руската войска, неговата борба за предотвратяването на опцията България да помогне за отвоюването на независимостта на Украйна – всичко това върви тъкмо от противоположната страна на евроатлантическите полезности.
Ние на тази операция би трябвало да се противопоставим изрично и наложително.
Как разчитате вътрешните разбърквания в Движение за права и свободи, които явно предстоят? Единствено подготовката са идните европейски избори ли и е повода? Мехмед Дикме приказва за това, че почетният ръководител на партията Ахмед Доган се притеснява да не изпусне контрола в нея.
Не мисля, че господин Доган изпуска контрола върху партията, само че мисля, че се сблъсква с проблеми, които не може да реши самичък. И към този миг не е доста ясно кои са хората, които могат да решат тези проблеми – както във вътрешнопартиен проект, по този начин и надлежно по повод не ролята на Движение за права и свободи в българската политика.
Мисля, че промяната на предходния ръководител на партията, беше обвързвана по-скоро с неуспеха му да реши тези задания и към този миг се тества доколко господин Пеевски би могъл да извърши тази роля по-добре и да реши въпросните проблеми.
Очевидно се е оказало, че той самичък не би могъл по доста аргументи.
Първо, електоратът на партията не е толкоз еднообразен, колкото ни наподобява на нас, т.е., господин Пеевски надали е признат универсално добре измежду всички или в най-хубавия случай не би могъл да извърши дилемите по най-хубавия метод по отношение на съответни групи от гласоподавателите на Движение за права и свободи.
И второ, би трябвало да отделим гласоповадателите от самите управления на Движение за права и свободи, които също надали одобряват еднопосочно господин Пеевски.
В този смисъл, това което Ахмед Доган се пробва да направи, е да откри този баланс, който да реши дилемите пред партията, пред самия него и в последна сметка да резервира Движение за права и свободи без съществени вътрешни спорове.
За да обобщим картината и прогнозата ви за 2024 година – можем ли да чакаме тази година образуване на служебно държавно управление по новите правила в Конституцията?
Много мощно бих се изненадал. Не мисля, че ни чака такава сериозна политическа рецесия, макар че ротацията няма да мине без напрежение, както към този момент означих.
Това напрежение обаче ще бъде повече за лични публики, за вътрешна приложимост на партиите, а не толкоз предпочитание да се счупи управническата коалиция.
В разследване на което считам, че в случай че не забележим съществени външни или вътрешни разтърсвания след реализирането на ротацията възможностите да се стабилизира това ръководство са много огромни.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ