Емануил Йорданов за ДЕБАТИ: Трябва да се изпълняват законите на държавата. Това се отнася с пълна сила и за МВР
Сподели
Емануил Йорданов приключва право в Софийския университет „ Климент Охридски “ и работи като юрист. През 1997 година е определен за депутат от Съюза на демократичните сили (СДС) в XXXVIII национално заседание. Член е на Комисията по локалното самоуправление и районната политика и Комисията по правните въпроси и законодателство против корупцията. От 1999 до 2001 е министър на вътрешните работи в държавното управление на Иван Костов. След 2001 година работи като юрист.
– Г-н Йорданов, по какъв начин бихте коментирали случая в Пловдив, при който дете простреля татко си – служител на реда от ОДМВР? Вътрешният министър Калин Стоянов заяви, че отстранява четирима полицейски началници. Има ли пропуски на виновни ръководители?
– Мисля, че това е прекомерно нещастно стичане на събитията. Лошото е, че сега не разполагаме с кой знае каква информация, с цел да може да бъдат направени безапелационни мнения.
В последна сметка, надали би могло да се търси някаква отговорност от хора, заемащи виновни длъжности за това, че револвер на един чиновник е попаднал в ръцете на детето.
– Все отново са нарушени някакви правила и правила, не би трябвало ли да има виновни за това по какъв начин се упражнява надзор?
– Не мисля, че е уместно деца да се позволяват до пространства на Министерство на вътрешните работи, само че това е нещо, което съществува като процедура във всички сфери. Не приказваме единствено за министерството. Включително и аз когато бях дете, майка ми и татко ми са ме водили на работните си места. Естествено, те не работеха в Министерство на вътрешните работи, само че това нещо го има.
Тук стои и казусът с детските градини, който не е от подготвеност на вътрешното министерство по никакъв метод.
– Какво е мнението Ви за деянията в няколко места на страната, при които униформени излязоха в поддръжка на Калин Стоянов?
– Малко мъчно ми е да схвана смисъла на сходни прояви, тъй като, в последна сметка, мандатът на всеки един вътрешен министър е много къс. В рамките на Прехода имаме един министър, който има цялостен мандат – това е проф. Георги Петканов. Всички останали сме били на по една, две години.
Когато човек се заема с сходна активност, той би трябвало да бъде напълно наясно, че постът е прекомерно временен и че прекомерно скоро ще пристигна времето да напусне кабинета си.
При това състояние да се вършат митинги, да се натискат клаксони е нещо извънредно непродуктивно.
– Бяха ли нарушени избрани законови ограничавания гуляй тези прояви? Униформените показаха поддръжка за министъра, само че в последна сметка, с изказване пред медиите, Калин Стоянов заключи недоволството и то беше ориентирано от него към избрана политическа мощ? Това не политизира ли проявата?
– Длъжността на министъра е политическа. Всичко, което прави той, е обвързвано с политика. Така че, да приказваме за политизиране – би трябвало да има политизиране на делничната работа на чиновниците на министерството.
А другояче министерството е тъкмо този държавен орган, който дава отговор за осъществяване на държавната политика в областта на вътрешната сигурност. И тъкмо тук е казусът – когато за министър се назначава човек, който няма грам политически опит, той се люшка сред длъжността на министъра и длъжността на основния секретар на Министерство на вътрешните работи.
Политическите му реакции в доста от случаите не са напълно съответни. Защото, когато приказваме за това, че настоящият министър нападна избрани функционери на една политическа мощ, би трябвало да напомним, че тъкмо тези хора са го назначили за министър.
Значи, те тогава не са били провалени политици, а когато идва време да го смъкват, тъй като има някакво неодобрение от работата му, те стават „ провалените политици “.
– През последните месеци има случаи на полицейско принуждение, които не оказват помощ за възстановяване на облика на Министерство на вътрешните работи – може ли да се приказва за това, че напоследък, освен в мандата на Калин Стоянов, полицията от пазител на реда се трансформира в един рисков за тези, които би трябвало да опазва, индивид?
– Подобни произшествия е имало неведнъж в редица интервали от време. Така че не мисля, че би трябвало да се фиксираме върху последните една или две години. Това са неща, които са неприемливи и против тях би трябвало да се търси нужното противопоставяне, да има съответният вътрешен надзор във връзка с дейностите на чиновниците.
За страдание, има две дирекции – „ Инспекторат “ и „ Вътрешна сигурност “, чиято работа, според мен, не може да бъде похвалена кой знае какъв брой. И явно има потребност от съсредоточаване на напъните там.
– Ако скоро има постоянно държавно управление, то би трябвало ли да търси някакви основни промени в Министерство на вътрешните работи?
– Аз не съм огромен последовател на промените. Мисля, че по-скоро би трябвало да се извършват законите на страната. Това се отнася с цялостна мощ и за Министерство на вътрешните работи. Всеки би трябвало да извършва своите отговорности в границите на министерството.
Трябва да се търсят способи за възстановяване на изискванията за работа, да се увеличи дисциплината, да се ускори вътрешният надзор, с цел да се заобикалят произшествия. Тогава нещата ще си дойдат на мястото. Включително би трябвало да има и едно по-добро взаимоотношение сред Министерство на вътрешните работи и прокуратура.
Там нещата опират ненапълно и до правосъдната промяна, която е отсрочена за идващия век с решение на Конституционния съд.
– Има ли проблем в Министерство на вътрешните работи във връзка с дефицита на фрагменти?
– По принцип в годините постоянно е имало проблем с фрагментите и този проблем идва освен от това, че не се работи задоволително настойчиво за привличане на хора, само че и от позиция на това, че не се търси съотношението сред този състав на министерството, който работи полицейска работа и надлежно – администрацията. Това е говорено неведнъж в годините, само че никой не си е направил труда да търси решение.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Емануил Йорданов приключва право в Софийския университет „ Климент Охридски “ и работи като юрист. През 1997 година е определен за депутат от Съюза на демократичните сили (СДС) в XXXVIII национално заседание. Член е на Комисията по локалното самоуправление и районната политика и Комисията по правните въпроси и законодателство против корупцията. От 1999 до 2001 е министър на вътрешните работи в държавното управление на Иван Костов. След 2001 година работи като юрист.
– Г-н Йорданов, по какъв начин бихте коментирали случая в Пловдив, при който дете простреля татко си – служител на реда от ОДМВР? Вътрешният министър Калин Стоянов заяви, че отстранява четирима полицейски началници. Има ли пропуски на виновни ръководители?
– Мисля, че това е прекомерно нещастно стичане на събитията. Лошото е, че сега не разполагаме с кой знае каква информация, с цел да може да бъдат направени безапелационни мнения.
В последна сметка, надали би могло да се търси някаква отговорност от хора, заемащи виновни длъжности за това, че револвер на един чиновник е попаднал в ръцете на детето.
– Все отново са нарушени някакви правила и правила, не би трябвало ли да има виновни за това по какъв начин се упражнява надзор?
– Не мисля, че е уместно деца да се позволяват до пространства на Министерство на вътрешните работи, само че това е нещо, което съществува като процедура във всички сфери. Не приказваме единствено за министерството. Включително и аз когато бях дете, майка ми и татко ми са ме водили на работните си места. Естествено, те не работеха в Министерство на вътрешните работи, само че това нещо го има.
Тук стои и казусът с детските градини, който не е от подготвеност на вътрешното министерство по никакъв метод.
– Какво е мнението Ви за деянията в няколко места на страната, при които униформени излязоха в поддръжка на Калин Стоянов?
– Малко мъчно ми е да схвана смисъла на сходни прояви, тъй като, в последна сметка, мандатът на всеки един вътрешен министър е много къс. В рамките на Прехода имаме един министър, който има цялостен мандат – това е проф. Георги Петканов. Всички останали сме били на по една, две години.
Когато човек се заема с сходна активност, той би трябвало да бъде напълно наясно, че постът е прекомерно временен и че прекомерно скоро ще пристигна времето да напусне кабинета си.
При това състояние да се вършат митинги, да се натискат клаксони е нещо извънредно непродуктивно.
– Бяха ли нарушени избрани законови ограничавания гуляй тези прояви? Униформените показаха поддръжка за министъра, само че в последна сметка, с изказване пред медиите, Калин Стоянов заключи недоволството и то беше ориентирано от него към избрана политическа мощ? Това не политизира ли проявата?
– Длъжността на министъра е политическа. Всичко, което прави той, е обвързвано с политика. Така че, да приказваме за политизиране – би трябвало да има политизиране на делничната работа на чиновниците на министерството.
А другояче министерството е тъкмо този държавен орган, който дава отговор за осъществяване на държавната политика в областта на вътрешната сигурност. И тъкмо тук е казусът – когато за министър се назначава човек, който няма грам политически опит, той се люшка сред длъжността на министъра и длъжността на основния секретар на Министерство на вътрешните работи.
Политическите му реакции в доста от случаите не са напълно съответни. Защото, когато приказваме за това, че настоящият министър нападна избрани функционери на една политическа мощ, би трябвало да напомним, че тъкмо тези хора са го назначили за министър.
Значи, те тогава не са били провалени политици, а когато идва време да го смъкват, тъй като има някакво неодобрение от работата му, те стават „ провалените политици “.
– През последните месеци има случаи на полицейско принуждение, които не оказват помощ за възстановяване на облика на Министерство на вътрешните работи – може ли да се приказва за това, че напоследък, освен в мандата на Калин Стоянов, полицията от пазител на реда се трансформира в един рисков за тези, които би трябвало да опазва, индивид?
– Подобни произшествия е имало неведнъж в редица интервали от време. Така че не мисля, че би трябвало да се фиксираме върху последните една или две години. Това са неща, които са неприемливи и против тях би трябвало да се търси нужното противопоставяне, да има съответният вътрешен надзор във връзка с дейностите на чиновниците.
За страдание, има две дирекции – „ Инспекторат “ и „ Вътрешна сигурност “, чиято работа, според мен, не може да бъде похвалена кой знае какъв брой. И явно има потребност от съсредоточаване на напъните там.
– Ако скоро има постоянно държавно управление, то би трябвало ли да търси някакви основни промени в Министерство на вътрешните работи?
– Аз не съм огромен последовател на промените. Мисля, че по-скоро би трябвало да се извършват законите на страната. Това се отнася с цялостна мощ и за Министерство на вътрешните работи. Всеки би трябвало да извършва своите отговорности в границите на министерството.
Трябва да се търсят способи за възстановяване на изискванията за работа, да се увеличи дисциплината, да се ускори вътрешният надзор, с цел да се заобикалят произшествия. Тогава нещата ще си дойдат на мястото. Включително би трябвало да има и едно по-добро взаимоотношение сред Министерство на вътрешните работи и прокуратура.
Там нещата опират ненапълно и до правосъдната промяна, която е отсрочена за идващия век с решение на Конституционния съд.
– Има ли проблем в Министерство на вътрешните работи във връзка с дефицита на фрагменти?
– По принцип в годините постоянно е имало проблем с фрагментите и този проблем идва освен от това, че не се работи задоволително настойчиво за привличане на хора, само че и от позиция на това, че не се търси съотношението сред този състав на министерството, който работи полицейска работа и надлежно – администрацията. Това е говорено неведнъж в годините, само че никой не си е направил труда да търси решение.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ