Борисов и БСП спряха продажбата на старите руски реактори на Украйна
Сподели
Двата реактора за АЕЦ „ Белене “ няма да бъдат продавани, заяви пред публицисти в централата на Българска социалистическа партия вицепремиерът Атанас Зафиров. Припомняме, че Украйна се съгласи да закупи двата съветски реактора, предопределени за създаване на обременения с тежки подозрения за корупция и съветски зависимости АЕЦ „ Белене “, които трябваше да бъдат употребявани за разширение на украинската АЕЦ „ Хмелницки “. По този метод страната ни ще загуби към 600 милиона $.
Зафиров уточни, че е провел диалози с сътрудниците в Съвета за взаимно ръководство, както и с водача на ГЕРБ Бойко Борисов по отношение на ориста на двата реактора за АЕЦ „ Белене “. Постигнато е единодушие да не бъдат продавани. Заедно застанахме зад този извънредно значим стратегически избор, добави той и посочи, че тези реактори не са за обмен, а са основен актив за България, част от енергийната ѝ сигурност и икономическа самостоятелност.
Според Зафиров, има подготвеност това решение да бъде облечено в решение и на Народното събрание.
„ БСП-Обединена левица “ ще продължи да работи за развиването на нуклеарната енергетика в България, съобщи Зафиров. Той уточни че с такива диалози в Съвета за взаимно ръководство се намират решения за хората и засяга обезпечените нараствания на пенсиите и безвъзмездни медикаменти за децата.
Румен Петков акцентира, че съхраняването на двата реактора е огромна опция и едно предизвикателство, към което държавното управление би трябвало да огледа с всички благоприятни условия за въздействие – и като дипломация, и като двустранни взаимоотношения. Той сложи въпроса, обвързван със опасността да бъде прекратено финансирането за един план сред „ Дълбоки сондажи “ – американска компания, и нашето Държавно дружество за радиоактивни боклуци. Петков означи, че това е контракт, подписан преди година, за да се извършат сондаж и изследване на построяването на такова дружество, което да съхранява радиоактивни боклуци.
Той дефинира като „ трагичен “ казуса с непрекъснатото кряскане на чувания на министри от ръководството в Народното събрание и разяснява, че може би е належащо да има смяна в правилника на Народното събрание.
Историята на АЕЦ „ Белене “
Всъщност, планът за градеж на атомна централа в Белене е спиран и възобновяван неколкократно: той е завещан от ръководството на Тодор Живков, а за първи път е спрян през 1991, по време на държавното управление на Димитър Попов.
Лансиран е още веднъж по-късно повече от 10 години през 2002 от кабинета на Симеон Сакскубурготски. Причина за това са предприсъединителните договаряния с Европейски Съюз по глава „ Енергетика “и по-специално условието на Брюксел за затваряне на 1-4 блок на АЕЦ „ Козлодуй “. Решението за рестарт се взема 2 години по-късно.
През октомври 2006 съветската „ Атомстройекспорт “ (АСЕ) е определена за реализатор, а през 2008, въпреки че липсва контракт, двама някогашни изпълнителни шефове на НЕК подписват анекс към съглашението, с което поръчват оборудването на стойност 673.9 млн. евро. В края на същата 2008 се подписва контракт сред НЕК и немската RWE за основаване на смесено сдружение, само че в края на октомври 2009, RWE се отдръпва от плана. След това, той се движи от отдел на НЕК, не от обособена компания и се трансформира в класическа „ каца без дъно “.
През 2010-та след посещаване на строителната площадка, Борисов дефинира плана като „ висша форма на корупция “ и „ мочур за 800 млн. лева “. Припомняме това с вярата, че Борисов не е не запомнил предходната си позиция.
В началото на 2012 кабинетът на Борисов приключва плана, защото не съумява да откри стратегически вложител. Проектът е спрян дефинитивно при започване на 2013, с решение на Народно събрание, малко преди разпускането на кабинета, заради недоволството на хората и идните парламентарни избори. След това АСЕ образува дело пред Международния трибунал против НЕК. А през 2016-та излиза решението България да заплати поръчаното съоръжение в размер на 1.2 милиарда лева Докато течеше делото в Женева, ръководещите говореха, че имат проект Б и още няколко проекта, с цел да не плащаме наказателна клауза.
Още тогава се заприказва, че има два разновидността – обновяване на плана, или продажба на поръчаното съоръжение, което България ще заплати на АСЕ. Малко преди да излезе решението по делото, през юли 2016, след посещаване в Иран, тогавашния енергиен министър Теменужка Петкова разгласи, че ще продава реакторите на ислямската република. Но откакто излезе решението, нищо повече не се загатна за договорката.
Паралелно с това стартира да се приказва и за рестарт на плана, като в тази посока от 2016 интерес демонстрират „ китайски вложители “, медийно персонифицирани до тук като Китайската национална нуклеарна корпорация. Въпреки неограничените финансови благоприятни условия на Поднебесната империя, явно ползата към „ Белене “ не е бил огромен, тъй като нищо не случи.
През 2023г. след съветската експанзия в Украйна, депутатът от ГЕРБ-СДС Делян Добрев разгласи, че дружно с други народни представители е е внесъл предложение за договаряния сред енергийния министър на България и държавното управление на Украйна за продажба на оборудването за АЕЦ „ Белене “.
„ Украйна има съвсем изцяло построени два блока, за които им липсва единствено оборудването с дълъг цикъл на произвеждане, което ние имаме. След началото на войната в Украйна и глобите против Русия, планът Белене е дефинитивно жертван “, акцентира Добрев тогава.
В началото на тази година украинският парламент позволи закупуването на два съветски нуклеарни реактора от България и сагата най-малко на половина изглеждаше завършила. До през днешния ден, когато внезапно държавното управление разгласи внезапен завой в позицията си.
Решението да не се продава оборудването, въпреки и облечено в патриотична изразителност, провокира редица въпроси – каква ще бъде ориста на реакторите, ще бъдат ли те в действителност употребявани у нас и по кое време? Липсата на съответен проект за реализация на плана „ Белене “ ускорява подозренията, че още веднъж ставаме очевидци на следващото политическо лавиране, което рискува да коства на българските данъкоплатци още стотици милиони.
Експерти предизвестяват, че с всяка година съхранението на реакторите генерира спомагателни разноски, а техническата им валидност също е сложена под въпрос. Междувременно, до момента в който стратегическите решения се отсрочват, България губи време в прехода си към съвременна и самостоятелна енергийна система.
Така „ Белене “ за следващ път остава в сянката на несъгласия, неясноти и забавени дейности — знак на пропуснати благоприятни условия и политическа безтегловност.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Двата реактора за АЕЦ „ Белене “ няма да бъдат продавани, заяви пред публицисти в централата на Българска социалистическа партия вицепремиерът Атанас Зафиров. Припомняме, че Украйна се съгласи да закупи двата съветски реактора, предопределени за създаване на обременения с тежки подозрения за корупция и съветски зависимости АЕЦ „ Белене “, които трябваше да бъдат употребявани за разширение на украинската АЕЦ „ Хмелницки “. По този метод страната ни ще загуби към 600 милиона $.
Зафиров уточни, че е провел диалози с сътрудниците в Съвета за взаимно ръководство, както и с водача на ГЕРБ Бойко Борисов по отношение на ориста на двата реактора за АЕЦ „ Белене “. Постигнато е единодушие да не бъдат продавани. Заедно застанахме зад този извънредно значим стратегически избор, добави той и посочи, че тези реактори не са за обмен, а са основен актив за България, част от енергийната ѝ сигурност и икономическа самостоятелност.
Според Зафиров, има подготвеност това решение да бъде облечено в решение и на Народното събрание.
„ БСП-Обединена левица “ ще продължи да работи за развиването на нуклеарната енергетика в България, съобщи Зафиров. Той уточни че с такива диалози в Съвета за взаимно ръководство се намират решения за хората и засяга обезпечените нараствания на пенсиите и безвъзмездни медикаменти за децата.
Румен Петков акцентира, че съхраняването на двата реактора е огромна опция и едно предизвикателство, към което държавното управление би трябвало да огледа с всички благоприятни условия за въздействие – и като дипломация, и като двустранни взаимоотношения. Той сложи въпроса, обвързван със опасността да бъде прекратено финансирането за един план сред „ Дълбоки сондажи “ – американска компания, и нашето Държавно дружество за радиоактивни боклуци. Петков означи, че това е контракт, подписан преди година, за да се извършат сондаж и изследване на построяването на такова дружество, което да съхранява радиоактивни боклуци.
Той дефинира като „ трагичен “ казуса с непрекъснатото кряскане на чувания на министри от ръководството в Народното събрание и разяснява, че може би е належащо да има смяна в правилника на Народното събрание.
Историята на АЕЦ „ Белене “
Всъщност, планът за градеж на атомна централа в Белене е спиран и възобновяван неколкократно: той е завещан от ръководството на Тодор Живков, а за първи път е спрян през 1991, по време на държавното управление на Димитър Попов.
Лансиран е още веднъж по-късно повече от 10 години през 2002 от кабинета на Симеон Сакскубурготски. Причина за това са предприсъединителните договаряния с Европейски Съюз по глава „ Енергетика “и по-специално условието на Брюксел за затваряне на 1-4 блок на АЕЦ „ Козлодуй “. Решението за рестарт се взема 2 години по-късно.
През октомври 2006 съветската „ Атомстройекспорт “ (АСЕ) е определена за реализатор, а през 2008, въпреки че липсва контракт, двама някогашни изпълнителни шефове на НЕК подписват анекс към съглашението, с което поръчват оборудването на стойност 673.9 млн. евро. В края на същата 2008 се подписва контракт сред НЕК и немската RWE за основаване на смесено сдружение, само че в края на октомври 2009, RWE се отдръпва от плана. След това, той се движи от отдел на НЕК, не от обособена компания и се трансформира в класическа „ каца без дъно “.
През 2010-та след посещаване на строителната площадка, Борисов дефинира плана като „ висша форма на корупция “ и „ мочур за 800 млн. лева “. Припомняме това с вярата, че Борисов не е не запомнил предходната си позиция.
В началото на 2012 кабинетът на Борисов приключва плана, защото не съумява да откри стратегически вложител. Проектът е спрян дефинитивно при започване на 2013, с решение на Народно събрание, малко преди разпускането на кабинета, заради недоволството на хората и идните парламентарни избори. След това АСЕ образува дело пред Международния трибунал против НЕК. А през 2016-та излиза решението България да заплати поръчаното съоръжение в размер на 1.2 милиарда лева Докато течеше делото в Женева, ръководещите говореха, че имат проект Б и още няколко проекта, с цел да не плащаме наказателна клауза.
Още тогава се заприказва, че има два разновидността – обновяване на плана, или продажба на поръчаното съоръжение, което България ще заплати на АСЕ. Малко преди да излезе решението по делото, през юли 2016, след посещаване в Иран, тогавашния енергиен министър Теменужка Петкова разгласи, че ще продава реакторите на ислямската република. Но откакто излезе решението, нищо повече не се загатна за договорката.
Паралелно с това стартира да се приказва и за рестарт на плана, като в тази посока от 2016 интерес демонстрират „ китайски вложители “, медийно персонифицирани до тук като Китайската национална нуклеарна корпорация. Въпреки неограничените финансови благоприятни условия на Поднебесната империя, явно ползата към „ Белене “ не е бил огромен, тъй като нищо не случи.
През 2023г. след съветската експанзия в Украйна, депутатът от ГЕРБ-СДС Делян Добрев разгласи, че дружно с други народни представители е е внесъл предложение за договаряния сред енергийния министър на България и държавното управление на Украйна за продажба на оборудването за АЕЦ „ Белене “.
„ Украйна има съвсем изцяло построени два блока, за които им липсва единствено оборудването с дълъг цикъл на произвеждане, което ние имаме. След началото на войната в Украйна и глобите против Русия, планът Белене е дефинитивно жертван “, акцентира Добрев тогава.
В началото на тази година украинският парламент позволи закупуването на два съветски нуклеарни реактора от България и сагата най-малко на половина изглеждаше завършила. До през днешния ден, когато внезапно държавното управление разгласи внезапен завой в позицията си.
Решението да не се продава оборудването, въпреки и облечено в патриотична изразителност, провокира редица въпроси – каква ще бъде ориста на реакторите, ще бъдат ли те в действителност употребявани у нас и по кое време? Липсата на съответен проект за реализация на плана „ Белене “ ускорява подозренията, че още веднъж ставаме очевидци на следващото политическо лавиране, което рискува да коства на българските данъкоплатци още стотици милиони.
Експерти предизвестяват, че с всяка година съхранението на реакторите генерира спомагателни разноски, а техническата им валидност също е сложена под въпрос. Междувременно, до момента в който стратегическите решения се отсрочват, България губи време в прехода си към съвременна и самостоятелна енергийна система.
Така „ Белене “ за следващ път остава в сянката на несъгласия, неясноти и забавени дейности — знак на пропуснати благоприятни условия и политическа безтегловност.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ