Проф. Маргенов за ДЕБАТИ: ИИ подпомага търсенето на решения, но винаги трябва да проверяваме резултатите му
Сподели
Чл.-кор. д.м.н. Светозар Маргенов е роден на 19 август 1953 година и е шеф на Института за осведомителни и информационни технологии към Българска академия на науките. През 1978 година става магистър във Факултета по математика и механика на Софийския университет. През 1984 година става лекар, а през 2002 година и лекар на математическите науки. От 2010 г е професор, а от 2014 година и член-кореспондент на Българска академия на науките. Научната му активност е обвързвана с научни пресмятания с огромна размерност и паралелни логаритми, числени способи за решение на частни диференциални уравнения (Метод на крайните разлики и Метод на крайните елементи), изчислителна линейна алгебра (итеративни способи и логаритми, преобуславяне, разредени матрици), научни пресмятания от огромна размерност за екологични задания, биомедицински и инженерни задания и суперкомютърни приложения. Член е на Съюза на математиците в България и в Дружеството по индустриална и приложна математика SIAM – BG SIAM.
– Г-н професор, Институтът по осведомителни и информационни технологии отбелязва 15 години от основаването си във типа, в който е през днешния ден, само че осведомителните технологии са във фокуса на Българска академия на науките от десетилетия. Какви са достиженията, с които може да се похвали институтът?
– В настоящия си формат институтът е основан преди 15 години. Това е миг, когато се вършат структурни промени в академията и се сплотяват съществуващите тогава три института в региона на осведомителните и информационните технологии.
В същото време, преди 40 години е основан един от предшествениците на днешния институт и е доста забавно и емблематично, от позиция на днешната полемика, че през 1985 година организационният център по информатика и изчислителна техника е основан с фокус върху, тогава – така наречен „ ново потомство “ изчислителни машини, матрични процесори, суперкомпютри, и приложения с една съществена тема – лингвистичното моделиране, което е в основата на актуалното развиване на изкуствения разсъдък.
През всичките тези години институтът има определящи резултати и достижения и построена подготвеност на национално равнище. Смело мога да кажа – на европейско равнище, което пък се удостоверява от взаимните научни планове.
– Бумът в изкуствения разсъдък през последните години е толкоз неукротим, че на научната общественост е належащо време, с цел да проучва това развиване. Успява ли институтът да проучва в каква посока се развиват тези технологии?
– Когато се формулират базовите хрумвания и понятия, свързани с ИИ, просто няма подготвеност те да бъдат осъществени, няма опция. Поредните стадии на нов интерес, след така наречен „ зими “ в развиването на технологиите, са свързани, на първо време, с по-големите благоприятни условия на изчислителната техника – интервалът след края на 1980-те години, когато към този момент в оня миг има доста по-мощни компютри, появяват се матричните процесори, които са предходник на сегашните суперкомпютри. Тогава в Япония се приказва за ново потомство изчислителна техника, и тогава има повече изчислителна мощ, само че няма данни.
Сега, в новия стадий на развиването на ИИ, разликата е в това, че имаме към този момент голямо количество данни с друг генезис – от документи, през сензорни мрежи, информация от изчислителни опити. Имаме запас къде да съхраняваме тези данни – като споделям „ имаме “ имам поради на международно равнище – имаме изчислителен запас, компютърни архитектури, които разрешават решение на такива задания и има осъзната нужда от използване на резултатите от този тип ИИ, с който сега ние работим.
Къде е неговото място? Разбира се, обичайно той е доста мощен в обработка на езика – ние имаме традиция в тази област, само че в това време институтът има профилирани приложения, свързани с разработка на невронни мрежи, които вземат решение съответни, само че доста значими действителни задания. Това не са дилемите, които можем да решим, като зададем въпрос на ИИ.
Един от тези образци е основаване на профилиран програмен продукт въз основата на ИИ, въз основата на специфичен вид невронни мрежи, които да доведат до опцията за действително приложение – в тази ситуация на ръководство на човешки протези благодарение на този профилиран ИИ.
Това, несъмнено, е доста над равнището ни на битово другарство с чат-ботовете.
Друго такова приложение, с което може да се похвали институтът, което интегрира научния потенциал, е обвързвано с потреблението на ИИ за решаването на задания при основаването на нови лекарствени средства. Исторически има интервал, в който медикаментите се вършат съвсем напълно пробно. Десетки години са нужни като опит за основаване на едно лекарствено средство. Но идва миг, в който се ангажират доста съществено изчислителни запаси и стартира, така наречен, in silico – синоним на компютърно подкрепена активност, моделиране на лекарствени средства, което да докара до асортимент на релативно дребен брой претенденти, които по-късно да могат да бъдат тествани пробно.
В един значителен интервал, статистиката на прилагане на суперкомпютрите в международен мащаб, показваше мащаб в порядъка на 40% от времето, употребявано за подобен вид симулации на молекулярно-динамични системи. Сега идваме към новия стадий, в днешно време, когато можем да търсим оптимални решения въз основата на по едно и също време потребление на тези мощни симулации и средствата на ИИ.
Това е също тематика на едно от достиженията, които ние представяме в границите на Деня на отворените порти.
Нашето място, обичайно ще бъде значимо в региона на приложенията, свързани с региона на обработката на българския език, само че в това време и приложения, свързани с софтуерни пробиви въз основата на взаимно интегрирано използване на високопроизводителни калкулации, или суперкомпютърни симулации с ИИ за ускорение на процеса на търсене на оптимални решения.
– Когато приказваме за просвета и компютърното подкрепяне на науката – къде е границата, която учените не би трябвало да прескачат, когато употребяват технологиите в своята работа? Може ли да се приказва за заплаха от „ падение “ в региона на псевдонауката, в случай че учените напълно оставят работата си на технологиите?
– Този въпрос е доста значим. Чувал съм мнения, които одобрявам с добродушна подигравка – по какъв начин изкуственият разсъдък ще реши всички задания. ИИ по-скоро ни оказва помощ, с цел да търсим решения. Много постоянно, когато питаме нещо, добре направените системи ни предизвестяват, че би трябвало да проверим това, което получаваме като отговор. Защото по формулировка чат-ботовете съвсем постоянно споделят, че имат отговор, който са подготвени да предложат. Ние би трябвало да можем да проверим резултатите, които тези технологии ни дават.
Ако погледнем още веднъж в региона на фармацевтиката – няма по какъв начин да бъде направено лекарство, единствено тъй като ИИ е предложил. Той единствено може да форсира един от стадиите.
Винаги най-после всичко завършва с действително тестване на това, което се предлага като артикул. Няма по какъв начин да получим умна протеза, която има за цел да бъде ръководена от понижената информация, която подава мозъка, или която може да бъде налична, по тази причина, тъй като компютърно подкрепена система твърди, че е по този начин. Това се тества и се ревизира.
Има и нещо друго, което като академик желая да споделя – резултатите от работата на учените се правят оценка от изявленията, които те разгласяват. Всички съществени списания задават въпроса: Има ли в съответната обява роля ИИ?
Много елементарно се ревизира, в случай че човек отговори неточно. Има пояснение, че не подлежат на специфични инспекции подкрепяне от страна на ИИ на равнище изглаждане на текст, по-добро ревю, само че сериозните списания доста внимават да не разгласяват генерирана от ИИ научна обява.
Тъй като има такива образци и тъкмо там е въпросът – има генериран резултат, само че той би трябвало да може заимствуван и по различен метод. Това е нашата отбрана от „ халюцинации “ в региона на науката. Има и доста по-дълбоки етични проблеми, само че това е още по-амбициозен въпрос.
– Прокрадват се опасения, свързани с това – какво би се случило, в случай че авторитетни хора в региона на геополитиката – да вземем за пример президенти, вземат значими решения след „ съвет “ от страна на ИИ. Можем ли да твърдим, че към момента, макар взрива в развиването на технологиите, крайното решение без значение за коя област от човешкия живот е взето то, се взема от индивида, не от машините?
– Отговорността е на индивида и ИИ има подпомагаща роля. Ще повторя – би трябвало постоянно да търсим механизми, средства, потенциал, за инспекция на тези изказвания или сюжети, които сме получили от ИИ. Не имам вяра, че президент на велика или на по-малко велика мощ би взел решение въз основата на това, че те са му подсказани от ИИ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Чл.-кор. д.м.н. Светозар Маргенов е роден на 19 август 1953 година и е шеф на Института за осведомителни и информационни технологии към Българска академия на науките. През 1978 година става магистър във Факултета по математика и механика на Софийския университет. През 1984 година става лекар, а през 2002 година и лекар на математическите науки. От 2010 г е професор, а от 2014 година и член-кореспондент на Българска академия на науките. Научната му активност е обвързвана с научни пресмятания с огромна размерност и паралелни логаритми, числени способи за решение на частни диференциални уравнения (Метод на крайните разлики и Метод на крайните елементи), изчислителна линейна алгебра (итеративни способи и логаритми, преобуславяне, разредени матрици), научни пресмятания от огромна размерност за екологични задания, биомедицински и инженерни задания и суперкомютърни приложения. Член е на Съюза на математиците в България и в Дружеството по индустриална и приложна математика SIAM – BG SIAM.
– Г-н професор, Институтът по осведомителни и информационни технологии отбелязва 15 години от основаването си във типа, в който е през днешния ден, само че осведомителните технологии са във фокуса на Българска академия на науките от десетилетия. Какви са достиженията, с които може да се похвали институтът?
– В настоящия си формат институтът е основан преди 15 години. Това е миг, когато се вършат структурни промени в академията и се сплотяват съществуващите тогава три института в региона на осведомителните и информационните технологии.
В същото време, преди 40 години е основан един от предшествениците на днешния институт и е доста забавно и емблематично, от позиция на днешната полемика, че през 1985 година организационният център по информатика и изчислителна техника е основан с фокус върху, тогава – така наречен „ ново потомство “ изчислителни машини, матрични процесори, суперкомпютри, и приложения с една съществена тема – лингвистичното моделиране, което е в основата на актуалното развиване на изкуствения разсъдък.
През всичките тези години институтът има определящи резултати и достижения и построена подготвеност на национално равнище. Смело мога да кажа – на европейско равнище, което пък се удостоверява от взаимните научни планове.
– Бумът в изкуствения разсъдък през последните години е толкоз неукротим, че на научната общественост е належащо време, с цел да проучва това развиване. Успява ли институтът да проучва в каква посока се развиват тези технологии?
– Когато се формулират базовите хрумвания и понятия, свързани с ИИ, просто няма подготвеност те да бъдат осъществени, няма опция. Поредните стадии на нов интерес, след така наречен „ зими “ в развиването на технологиите, са свързани, на първо време, с по-големите благоприятни условия на изчислителната техника – интервалът след края на 1980-те години, когато към този момент в оня миг има доста по-мощни компютри, появяват се матричните процесори, които са предходник на сегашните суперкомпютри. Тогава в Япония се приказва за ново потомство изчислителна техника, и тогава има повече изчислителна мощ, само че няма данни.
Сега, в новия стадий на развиването на ИИ, разликата е в това, че имаме към този момент голямо количество данни с друг генезис – от документи, през сензорни мрежи, информация от изчислителни опити. Имаме запас къде да съхраняваме тези данни – като споделям „ имаме “ имам поради на международно равнище – имаме изчислителен запас, компютърни архитектури, които разрешават решение на такива задания и има осъзната нужда от използване на резултатите от този тип ИИ, с който сега ние работим.
Къде е неговото място? Разбира се, обичайно той е доста мощен в обработка на езика – ние имаме традиция в тази област, само че в това време институтът има профилирани приложения, свързани с разработка на невронни мрежи, които вземат решение съответни, само че доста значими действителни задания. Това не са дилемите, които можем да решим, като зададем въпрос на ИИ.
Един от тези образци е основаване на профилиран програмен продукт въз основата на ИИ, въз основата на специфичен вид невронни мрежи, които да доведат до опцията за действително приложение – в тази ситуация на ръководство на човешки протези благодарение на този профилиран ИИ.
Това, несъмнено, е доста над равнището ни на битово другарство с чат-ботовете.
Друго такова приложение, с което може да се похвали институтът, което интегрира научния потенциал, е обвързвано с потреблението на ИИ за решаването на задания при основаването на нови лекарствени средства. Исторически има интервал, в който медикаментите се вършат съвсем напълно пробно. Десетки години са нужни като опит за основаване на едно лекарствено средство. Но идва миг, в който се ангажират доста съществено изчислителни запаси и стартира, така наречен, in silico – синоним на компютърно подкрепена активност, моделиране на лекарствени средства, което да докара до асортимент на релативно дребен брой претенденти, които по-късно да могат да бъдат тествани пробно.
В един значителен интервал, статистиката на прилагане на суперкомпютрите в международен мащаб, показваше мащаб в порядъка на 40% от времето, употребявано за подобен вид симулации на молекулярно-динамични системи. Сега идваме към новия стадий, в днешно време, когато можем да търсим оптимални решения въз основата на по едно и също време потребление на тези мощни симулации и средствата на ИИ.
Това е също тематика на едно от достиженията, които ние представяме в границите на Деня на отворените порти.
Нашето място, обичайно ще бъде значимо в региона на приложенията, свързани с региона на обработката на българския език, само че в това време и приложения, свързани с софтуерни пробиви въз основата на взаимно интегрирано използване на високопроизводителни калкулации, или суперкомпютърни симулации с ИИ за ускорение на процеса на търсене на оптимални решения.
– Когато приказваме за просвета и компютърното подкрепяне на науката – къде е границата, която учените не би трябвало да прескачат, когато употребяват технологиите в своята работа? Може ли да се приказва за заплаха от „ падение “ в региона на псевдонауката, в случай че учените напълно оставят работата си на технологиите?
– Този въпрос е доста значим. Чувал съм мнения, които одобрявам с добродушна подигравка – по какъв начин изкуственият разсъдък ще реши всички задания. ИИ по-скоро ни оказва помощ, с цел да търсим решения. Много постоянно, когато питаме нещо, добре направените системи ни предизвестяват, че би трябвало да проверим това, което получаваме като отговор. Защото по формулировка чат-ботовете съвсем постоянно споделят, че имат отговор, който са подготвени да предложат. Ние би трябвало да можем да проверим резултатите, които тези технологии ни дават.
Ако погледнем още веднъж в региона на фармацевтиката – няма по какъв начин да бъде направено лекарство, единствено тъй като ИИ е предложил. Той единствено може да форсира един от стадиите.
Винаги най-после всичко завършва с действително тестване на това, което се предлага като артикул. Няма по какъв начин да получим умна протеза, която има за цел да бъде ръководена от понижената информация, която подава мозъка, или която може да бъде налична, по тази причина, тъй като компютърно подкрепена система твърди, че е по този начин. Това се тества и се ревизира.
Има и нещо друго, което като академик желая да споделя – резултатите от работата на учените се правят оценка от изявленията, които те разгласяват. Всички съществени списания задават въпроса: Има ли в съответната обява роля ИИ?
Много елементарно се ревизира, в случай че човек отговори неточно. Има пояснение, че не подлежат на специфични инспекции подкрепяне от страна на ИИ на равнище изглаждане на текст, по-добро ревю, само че сериозните списания доста внимават да не разгласяват генерирана от ИИ научна обява.
Тъй като има такива образци и тъкмо там е въпросът – има генериран резултат, само че той би трябвало да може заимствуван и по различен метод. Това е нашата отбрана от „ халюцинации “ в региона на науката. Има и доста по-дълбоки етични проблеми, само че това е още по-амбициозен въпрос.
– Прокрадват се опасения, свързани с това – какво би се случило, в случай че авторитетни хора в региона на геополитиката – да вземем за пример президенти, вземат значими решения след „ съвет “ от страна на ИИ. Можем ли да твърдим, че към момента, макар взрива в развиването на технологиите, крайното решение без значение за коя област от човешкия живот е взето то, се взема от индивида, не от машините?
– Отговорността е на индивида и ИИ има подпомагаща роля. Ще повторя – би трябвало постоянно да търсим механизми, средства, потенциал, за инспекция на тези изказвания или сюжети, които сме получили от ИИ. Не имам вяра, че президент на велика или на по-малко велика мощ би взел решение въз основата на това, че те са му подсказани от ИИ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ