Искрата, от която може да пламне световната черга
Сподели
Че завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом ще провокира съществени земетресения и суматохи в международен мащаб – това бе известно още от момента, в който на хоризонта се появи сходна вероятност. Мащабът на хипотетичните провали върху световните геополитически цели на нормалността обаче към момента е незнаен – мъчно можем да го предвидим заради очевидната непредвидимост и не по-малко очевидната налудност на този човек, по силата на американския нарцисизъм и късогледство заел най-натоварената с власт позиция в днешния свят. За страдание обаче, признаците за това, че действителността вероятно ще надвиши нашите упования, към този момент са налице.
Бедата не е единствено в пакостите, които самият Тръмп ще извърши; бедата е и в образеца, който неговото наличие на международната сцена дава на разните властнически видове и сатрапи навсякъде по света. Този образец може да има шокиращи измерения – и първата шокова доза ни беше сервирана още преди Тръмп да встъпи в служба – с териториалните искания, предявени от него към редица самостоятелни страни – освен това най-малко в един от случаите съпроводени със опасност за военна интервенция.
Съвсем неотдавна към момента бъдещият американски президент си изиска назад Панамския канал – тъй като панамското държавно управление желало огромни транспортни такси. Поиска също по този начин и Гренландия – и какво от това, че става въпрос за самостоятелна територия със свои държавни органи под датски протекторат – нейната територия с повърхност повече от два милиона квадратни километра била стратегически значима за Съединени американски щати, заради което Тръмп съобщи желанието си да я купи или да я анексира, даже в случай че за задачата се наложи да използва военна мощ. Война сред Дания – между другото, член на НАТО, и Съединени американски щати, също към момента член на НАТО – по какъв начин ви звучи това? И една задача с намалена компликация: познайте кой би се радвал изключително доста, в случай че тази налудна опасност стане факт.
Това обаче не беше задоволително, така че Тръмп добави хипотетичните си бъдещи придобивки и вероятните прекроявания на граници с една още по-авангардна концепция – Канада да стане щат на САЩ; той назова канадския министър председател Джъстин Трюдо „ губернатор “ и разгласява карта, в която страната му в действителност попада като щат на Съединени американски щати. И може би като средство за разбиране заплаши, че ще вкара мито над целия канадски импорт в размер на 25%. Разбира се, Канада в никакъв случай не би се съгласила да изгуби своята самостоятелност по подобен побъркан метод – и канадските икономисти към този момент се подготвят да вкарат ответни мита, в случай че заканите на Тръмп (впрочем спекулиращи и с погрешни данни) се окажат факт.
Най-вероятно нито една от упоритостите на Тръмп за прекрояване на граници няма да се реализира – единствено че самият акт на тяхното заявяване към този момент има своите отрицателни резултати в световен геополитически проект. И това е по този начин, защото самото им произнасяне легитимира една в действителност впечатляваща несъобразителност и цялостно неуважение на интернационалните договорености, гарантиращи мирното взаимно битие, съгласно които предявяването на териториални искания по отношение на законно признатите граници на страните е освен и просто контрапродуктивно, само че е и директният път към нарушение на мира. Дори и да става дума единствено за нагли искания, те – защото се изричат от към този момент определен американски президент – легитимират правото на мощния и неглижират демократичните полезности, върху които се крепи международният ред, или най-малко върху които се крепеше напълно до неотдавна. И това неглижиране дава образец, който към този момент е следван – и който и за в бъдеще ще бъде следван от все по-ясно очертаващата се международна коалиция на сатрапиите в света.
Най-пресният образец е този с логиката на Милорад Додик, президент на република Сръбска, влизаща в състава на Босна и Херцеговина. „ Ако Съединени американски щати имат право на Гренландия, то Сърбия също има право на Република Сръбска “ – декларира той, реанимирайки остарялата великосръбска фантазия да причисли босненските сърби към днешна Сърбия, без въобще да се безпокои от обстоятелството, че опитите това да бъде направено по време на гражданската война на територията на днешна Босна и Херцеговина доведоха до повече от 100 хиляди жертви, както и до безчовечен военни закононарушения като клането в Сребреница.
Това обаче няма значение за Додик. „ Ако Гренландия и Канада могат, в случай че Източна и Западна Германия могат, по какъв начин Република Сръбска да не се причисли към Сърбия? “ – декларира той, съчетавайки несъвместимото. Това е логиката, която съгласно него му разрешава да хвърли Балканите още веднъж в хаоса на войната – която просто неизбежно ще избухне, в случай че тези негови планове се трансфорат във факт. И с едно доста показателно допълнение: „ Тя и Русия има право на Украйна “. Да, и Русия. Путин може да бъде удовлетворен: Тръмп наготово му предлага индулгенция за експанзията в Украйна. След като най-голямата народна власт в света желае да причислява територии и цели самостоятелни страни, тъй като това отговаряло на американските ползи, по какъв начин и с каква логичност можем да виним Путин за войната в центъра на Европа? И вие сте като нас – би споделил той. И би бил прав.
За страдание, не става дума единствено за Додик, чийто тоталитарен манталитет е добре прочут. Имаме си и родни образци за следовници на новия американски почин. Съвсем неотдавна Костадин Костадинов, водач на така нареченото „ Възраждане “, освен че поддържа претенциите на американския президент като „ изцяло обосновани “, само че и на собствен ред изкопира неговите планове на българска почва – с предлагането България да си изиска Македония и Южна Бесарабия:
По същия метод стоят нещата и с Македония. Няма нищо по-логично две страни с обща история, общ генезис, общ език и общ народ, като България и Македония, да станат една страна. Аналогичен е казусът и с Южна Бесарабия. Тя е повече от 450 години в състава на българската страна, българите са коренното население на тази област (още от 6 век насам) и до ден сегашен са болшинство от популацията. За съпоставяне Украйна има Южна Бесарабия едвам от 34 години.
Това напълно не са безобидни изхвърляния. По силата на тази логичност нищо не пречи на Китай да си изиска Тайван, или примерно на Монголия да предяви искания по отношение на част от Китай, съвсем цяла Русия и някои европейски страни – въз основа на завоеванията на Чингис хан. Логиката на тезата: ние сме били тук, затова имаме право отново да сме, с цялостна мощ се отнася и до България, към която умерено могат да бъда предявени искания примерно от турска страна.
Разбира се, тази логичност надали в миналото ще докара до обогатяване на някоя страна – само че може умерено да обогати картата на света с още няколко военни спора. А това е прекомерно рисково в днешната свърхнапрегната обстановка, в която крайнодесните и всъщност профашистки партии и трендове в мисленето на хората се намират в напредък – и в която и една искра е задоволителна, с цел да пламне цялата международна рогозка.
Текстът е оповестен в.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Че завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом ще провокира съществени земетресения и суматохи в международен мащаб – това бе известно още от момента, в който на хоризонта се появи сходна вероятност. Мащабът на хипотетичните провали върху световните геополитически цели на нормалността обаче към момента е незнаен – мъчно можем да го предвидим заради очевидната непредвидимост и не по-малко очевидната налудност на този човек, по силата на американския нарцисизъм и късогледство заел най-натоварената с власт позиция в днешния свят. За страдание обаче, признаците за това, че действителността вероятно ще надвиши нашите упования, към този момент са налице.
Бедата не е единствено в пакостите, които самият Тръмп ще извърши; бедата е и в образеца, който неговото наличие на международната сцена дава на разните властнически видове и сатрапи навсякъде по света. Този образец може да има шокиращи измерения – и първата шокова доза ни беше сервирана още преди Тръмп да встъпи в служба – с териториалните искания, предявени от него към редица самостоятелни страни – освен това най-малко в един от случаите съпроводени със опасност за военна интервенция.
Съвсем неотдавна към момента бъдещият американски президент си изиска назад Панамския канал – тъй като панамското държавно управление желало огромни транспортни такси. Поиска също по този начин и Гренландия – и какво от това, че става въпрос за самостоятелна територия със свои държавни органи под датски протекторат – нейната територия с повърхност повече от два милиона квадратни километра била стратегически значима за Съединени американски щати, заради което Тръмп съобщи желанието си да я купи или да я анексира, даже в случай че за задачата се наложи да използва военна мощ. Война сред Дания – между другото, член на НАТО, и Съединени американски щати, също към момента член на НАТО – по какъв начин ви звучи това? И една задача с намалена компликация: познайте кой би се радвал изключително доста, в случай че тази налудна опасност стане факт.
Това обаче не беше задоволително, така че Тръмп добави хипотетичните си бъдещи придобивки и вероятните прекроявания на граници с една още по-авангардна концепция – Канада да стане щат на САЩ; той назова канадския министър председател Джъстин Трюдо „ губернатор “ и разгласява карта, в която страната му в действителност попада като щат на Съединени американски щати. И може би като средство за разбиране заплаши, че ще вкара мито над целия канадски импорт в размер на 25%. Разбира се, Канада в никакъв случай не би се съгласила да изгуби своята самостоятелност по подобен побъркан метод – и канадските икономисти към този момент се подготвят да вкарат ответни мита, в случай че заканите на Тръмп (впрочем спекулиращи и с погрешни данни) се окажат факт.
Най-вероятно нито една от упоритостите на Тръмп за прекрояване на граници няма да се реализира – единствено че самият акт на тяхното заявяване към този момент има своите отрицателни резултати в световен геополитически проект. И това е по този начин, защото самото им произнасяне легитимира една в действителност впечатляваща несъобразителност и цялостно неуважение на интернационалните договорености, гарантиращи мирното взаимно битие, съгласно които предявяването на териториални искания по отношение на законно признатите граници на страните е освен и просто контрапродуктивно, само че е и директният път към нарушение на мира. Дори и да става дума единствено за нагли искания, те – защото се изричат от към този момент определен американски президент – легитимират правото на мощния и неглижират демократичните полезности, върху които се крепи международният ред, или най-малко върху които се крепеше напълно до неотдавна. И това неглижиране дава образец, който към този момент е следван – и който и за в бъдеще ще бъде следван от все по-ясно очертаващата се международна коалиция на сатрапиите в света.
Най-пресният образец е този с логиката на Милорад Додик, президент на република Сръбска, влизаща в състава на Босна и Херцеговина. „ Ако Съединени американски щати имат право на Гренландия, то Сърбия също има право на Република Сръбска “ – декларира той, реанимирайки остарялата великосръбска фантазия да причисли босненските сърби към днешна Сърбия, без въобще да се безпокои от обстоятелството, че опитите това да бъде направено по време на гражданската война на територията на днешна Босна и Херцеговина доведоха до повече от 100 хиляди жертви, както и до безчовечен военни закононарушения като клането в Сребреница.
Това обаче няма значение за Додик. „ Ако Гренландия и Канада могат, в случай че Източна и Западна Германия могат, по какъв начин Република Сръбска да не се причисли към Сърбия? “ – декларира той, съчетавайки несъвместимото. Това е логиката, която съгласно него му разрешава да хвърли Балканите още веднъж в хаоса на войната – която просто неизбежно ще избухне, в случай че тези негови планове се трансфорат във факт. И с едно доста показателно допълнение: „ Тя и Русия има право на Украйна “. Да, и Русия. Путин може да бъде удовлетворен: Тръмп наготово му предлага индулгенция за експанзията в Украйна. След като най-голямата народна власт в света желае да причислява територии и цели самостоятелни страни, тъй като това отговаряло на американските ползи, по какъв начин и с каква логичност можем да виним Путин за войната в центъра на Европа? И вие сте като нас – би споделил той. И би бил прав.
За страдание, не става дума единствено за Додик, чийто тоталитарен манталитет е добре прочут. Имаме си и родни образци за следовници на новия американски почин. Съвсем неотдавна Костадин Костадинов, водач на така нареченото „ Възраждане “, освен че поддържа претенциите на американския президент като „ изцяло обосновани “, само че и на собствен ред изкопира неговите планове на българска почва – с предлагането България да си изиска Македония и Южна Бесарабия:
По същия метод стоят нещата и с Македония. Няма нищо по-логично две страни с обща история, общ генезис, общ език и общ народ, като България и Македония, да станат една страна. Аналогичен е казусът и с Южна Бесарабия. Тя е повече от 450 години в състава на българската страна, българите са коренното население на тази област (още от 6 век насам) и до ден сегашен са болшинство от популацията. За съпоставяне Украйна има Южна Бесарабия едвам от 34 години.
Това напълно не са безобидни изхвърляния. По силата на тази логичност нищо не пречи на Китай да си изиска Тайван, или примерно на Монголия да предяви искания по отношение на част от Китай, съвсем цяла Русия и някои европейски страни – въз основа на завоеванията на Чингис хан. Логиката на тезата: ние сме били тук, затова имаме право отново да сме, с цялостна мощ се отнася и до България, към която умерено могат да бъда предявени искания примерно от турска страна.
Разбира се, тази логичност надали в миналото ще докара до обогатяване на някоя страна – само че може умерено да обогати картата на света с още няколко военни спора. А това е прекомерно рисково в днешната свърхнапрегната обстановка, в която крайнодесните и всъщност профашистки партии и трендове в мисленето на хората се намират в напредък – и в която и една искра е задоволителна, с цел да пламне цялата международна рогозка.
Текстът е оповестен в.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ