Подкаст БТА Паралели Панайот Денев: В днешната журналистика ми липсва думата почтеност
Сподели
Българската телеграфна организация е институция, която през годините се е обогатила с голям брой значими имена на хора, заемащи разнообразни позиции, както на управителни, по този начин и на елементарни длъжности. Може би най-известното име, обвързвано с Българска телеграфна агенция, е това на Панайот Денев, който стъпва на стълбицата на организацията с непримиримост и самообладание. Той посвещава на Българска телеграфна агенция 30 години, започвайки като кореспондент и достигайки до поста общоприет шеф за интервала 1997-2002. Денев споделя, че в днешно време му липсва понятието честност в публицистиката и добавя, че Агенцията постоянно е имала информация за събитията в България и по света, само че постоянно не е успявала да я съобщи поради партийни ограничавания, налагани от горната страна.
Сега, години по-късно, обстановката е изменена, защото съществува закон, който контролира нейната активност. Въпреки че процесът на основаването му е дълъг, значимата стъпка е правена точно по време на неговото управление. През този интервал Българската телеграфна организация е оповестена за народен самостоятелен институт, което е от огромно значение, тъй като чиновниците и не се смятат за държавни чиновници. Тя почита четирите основополагащи полезности, които оказват въздействие както на нейното действие, по този начин и на специалността като цяло: акуратност, безпристрастност, експедитивност и цялост на информацията.
Началото за Денев не е елементарно по две съществени аргументи. Първата е обвързвана с известния конкурс за постъпване в организацията. Процедурата включва три стадия, на които той е в конкуренция с двама претенденти. Ключов миг в избора му е последното му затруднение. Задаването му е да напише известие за художествена изложба на улица „ Гурко “, която към този момент не съществува, където е открита галерия, която би трябвало да бъде рекламирана. Темата на експозицията е обвързвана с труда на българските служащи в Коми – руска самостоятелна република в Далечния север, където нашите хора постоянно отивали да секат дърва, употребявани по-късно за произвеждане на хартия. Как съумява да завоюва състезанието?
„ Изложбата беше открита, само че аз помислих и написах докога ще бъде разполагаем галерията и каков е работният й график. След това шефовете разясниха, че единствено аз съм се сетил да прибавя по кое време може да се посети тази галерия. Едната от кандидатките беше секретарка на главния шеф Лозан Стрелков и преди малко беше приключила, а другата просто не умееше да написа на машина. Успях да се оправя с секретарката, а другата отпадна, след което бях назначен незабавно, “ споделя той в подкаста Българска телеграфна агенция Паралели.
Другата компликация за старта му е по-сериозна – това е информация, която получава от самия шеф Лозан Стрелков. „ На втория час след назначението ми в едва осветлен кулоар на втория етаж, генералният шеф ме спря и сподели: „ Аха, Панайот Владимиров Денев “. Когато ми се постановяваше да избера формален костюм, вместо риза и вратовръзка, избрах да нося полуполо, с което бях горделив. „ Тази фланела я виждам за последно – да не идваш тук повече с нея! “, ми сподели Лозан Стрелков и ми изясни, че не е задоволително да работя в Българска телеграфна агенция поради неприятния си генезис, само че ме назначава след сполучливия ми изпит, с ангажимента, че ще бъда прочут единствено с букви ПД. В Българска телеграфна агенция кореспонденцията постоянно се подписваше с букви, в това число редакторите, “ спомня си Денев.
Той осъзнава, без да го разисква с никого, че на новата си работа самообладанието – по-меко казано автоцензурата – е от решаващо значение. Неговият метафизичен взор е, че би трябвало да се съблюдават регламенти и отговорности. Въпреки несигурността по отношение на бъдещето му, той остава в София на непрекъсната работа с осигуровки и заплата от 105 лв.. Постепенно шансът му се усмихва. „ Бях с букви, само че по личните си старания съумях да мина през този интервал, с помощта на това, че започнах да обявявам публикациите си в други издания на организацията, “ спомня си генералният шеф за началото на кариерата си.
При постъпването си в Българска телеграфна агенция, Денев попада на служащи, които са пращани непосредствено от Държавна сигурност и Военното разузнаване. Тяхното назначение е било обвързвано с целия потенциал на Агенцията отвън страната. Когато подобен човек постъпеше, Стрелков настояваше всеки от тях да минава през къс курс по публицистика. След това той ги разпределяше по редакции, изпращайки ги на тримесечни стажове в разнообразни сфери, а след това им даваше позволение да отиват в чужбина. Практиката беше нужна, тъй като в някои страни, като Алжир, потребността беше не толкоз от репортери, а от разузнавачи, следящи военните дейности за самостоятелност на страната.
Обаче, заради произхода си, Денев в никакъв случай не се е надявал на кореспондентско предопределение, тъй като е бил избран от управляващите като „ обезсърчителен “. Въпреки че пътуванията му зад граница бяха лимитирани, забавните вести му идваха на крайници в България. Той е назначен да отразява разнообразни значими визити. „ В началото на кариерата ми, най-вълнуващото беше визитата на един високопозициониран югославянин. Взаимоотношенията сред България и Югославия бяха спорни и този човек, показан ни в редакцията като втори значим след Тито, беше Стане Доланц. Мен изпратиха с него на държавния аероплан в Търново. След всяка негова среща, трябваше да синхронизираме какво ще се разгласява, защото сега българо-югославските връзки още веднъж бяха комплицирано устроени “. Този интервал от живота на Денев продължава шест години, през които му се случва да отразява и визитата на шахиншаха на Иран Мохамед Пахлави, което става и последното му пътешестване в чужбина, преди идния прелом.
Гледайте целия епизод в
Слушайте диалога в
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Българската телеграфна организация е институция, която през годините се е обогатила с голям брой значими имена на хора, заемащи разнообразни позиции, както на управителни, по този начин и на елементарни длъжности. Може би най-известното име, обвързвано с Българска телеграфна агенция, е това на Панайот Денев, който стъпва на стълбицата на организацията с непримиримост и самообладание. Той посвещава на Българска телеграфна агенция 30 години, започвайки като кореспондент и достигайки до поста общоприет шеф за интервала 1997-2002. Денев споделя, че в днешно време му липсва понятието честност в публицистиката и добавя, че Агенцията постоянно е имала информация за събитията в България и по света, само че постоянно не е успявала да я съобщи поради партийни ограничавания, налагани от горната страна.
Сега, години по-късно, обстановката е изменена, защото съществува закон, който контролира нейната активност. Въпреки че процесът на основаването му е дълъг, значимата стъпка е правена точно по време на неговото управление. През този интервал Българската телеграфна организация е оповестена за народен самостоятелен институт, което е от огромно значение, тъй като чиновниците и не се смятат за държавни чиновници. Тя почита четирите основополагащи полезности, които оказват въздействие както на нейното действие, по този начин и на специалността като цяло: акуратност, безпристрастност, експедитивност и цялост на информацията.
Началото за Денев не е елементарно по две съществени аргументи. Първата е обвързвана с известния конкурс за постъпване в организацията. Процедурата включва три стадия, на които той е в конкуренция с двама претенденти. Ключов миг в избора му е последното му затруднение. Задаването му е да напише известие за художествена изложба на улица „ Гурко “, която към този момент не съществува, където е открита галерия, която би трябвало да бъде рекламирана. Темата на експозицията е обвързвана с труда на българските служащи в Коми – руска самостоятелна република в Далечния север, където нашите хора постоянно отивали да секат дърва, употребявани по-късно за произвеждане на хартия. Как съумява да завоюва състезанието?
„ Изложбата беше открита, само че аз помислих и написах докога ще бъде разполагаем галерията и каков е работният й график. След това шефовете разясниха, че единствено аз съм се сетил да прибавя по кое време може да се посети тази галерия. Едната от кандидатките беше секретарка на главния шеф Лозан Стрелков и преди малко беше приключила, а другата просто не умееше да написа на машина. Успях да се оправя с секретарката, а другата отпадна, след което бях назначен незабавно, “ споделя той в подкаста Българска телеграфна агенция Паралели.
Другата компликация за старта му е по-сериозна – това е информация, която получава от самия шеф Лозан Стрелков. „ На втория час след назначението ми в едва осветлен кулоар на втория етаж, генералният шеф ме спря и сподели: „ Аха, Панайот Владимиров Денев “. Когато ми се постановяваше да избера формален костюм, вместо риза и вратовръзка, избрах да нося полуполо, с което бях горделив. „ Тази фланела я виждам за последно – да не идваш тук повече с нея! “, ми сподели Лозан Стрелков и ми изясни, че не е задоволително да работя в Българска телеграфна агенция поради неприятния си генезис, само че ме назначава след сполучливия ми изпит, с ангажимента, че ще бъда прочут единствено с букви ПД. В Българска телеграфна агенция кореспонденцията постоянно се подписваше с букви, в това число редакторите, “ спомня си Денев.
Той осъзнава, без да го разисква с никого, че на новата си работа самообладанието – по-меко казано автоцензурата – е от решаващо значение. Неговият метафизичен взор е, че би трябвало да се съблюдават регламенти и отговорности. Въпреки несигурността по отношение на бъдещето му, той остава в София на непрекъсната работа с осигуровки и заплата от 105 лв.. Постепенно шансът му се усмихва. „ Бях с букви, само че по личните си старания съумях да мина през този интервал, с помощта на това, че започнах да обявявам публикациите си в други издания на организацията, “ спомня си генералният шеф за началото на кариерата си.
При постъпването си в Българска телеграфна агенция, Денев попада на служащи, които са пращани непосредствено от Държавна сигурност и Военното разузнаване. Тяхното назначение е било обвързвано с целия потенциал на Агенцията отвън страната. Когато подобен човек постъпеше, Стрелков настояваше всеки от тях да минава през къс курс по публицистика. След това той ги разпределяше по редакции, изпращайки ги на тримесечни стажове в разнообразни сфери, а след това им даваше позволение да отиват в чужбина. Практиката беше нужна, тъй като в някои страни, като Алжир, потребността беше не толкоз от репортери, а от разузнавачи, следящи военните дейности за самостоятелност на страната.
Обаче, заради произхода си, Денев в никакъв случай не се е надявал на кореспондентско предопределение, тъй като е бил избран от управляващите като „ обезсърчителен “. Въпреки че пътуванията му зад граница бяха лимитирани, забавните вести му идваха на крайници в България. Той е назначен да отразява разнообразни значими визити. „ В началото на кариерата ми, най-вълнуващото беше визитата на един високопозициониран югославянин. Взаимоотношенията сред България и Югославия бяха спорни и този човек, показан ни в редакцията като втори значим след Тито, беше Стане Доланц. Мен изпратиха с него на държавния аероплан в Търново. След всяка негова среща, трябваше да синхронизираме какво ще се разгласява, защото сега българо-югославските връзки още веднъж бяха комплицирано устроени “. Този интервал от живота на Денев продължава шест години, през които му се случва да отразява и визитата на шахиншаха на Иран Мохамед Пахлави, което става и последното му пътешестване в чужбина, преди идния прелом.
Гледайте целия епизод в
Слушайте диалога в
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ