Истории от Войнягово: Левски имал годеница в селото и бил даскал на местните деца
Сподели
България се прекланя пред подвига и делото на Васил Левски. Навършват се 151 години от неговата крах. В родния град на Апостола – Карлово, си спомнят за него и описват истории, излъчени с генерации. Сред тях и тази за учителската активност на Левски във Войнягово.
Апостолът на свободата прекрачва прага на храма „ Свети Димитър ” в карловското село на Гергьовден 1864 година. И през идващите две години е църковен артист тук. Поканен е да остане в селото като преподавател против 800 гроша годишна заплата, споделя секретарят на локалното читалище Цонка Дамянова.
„ До това време в селото не е имало учебно заведение. Левски самичък потегля и събира 19 възпитаници. Най-малкият е бил на 6 години, а най-големият – на 26 ”, споделя Дамянова пред Нова тв.
Левски разчиства тогавашния заслон
към църквата и благодарение на своите възпитаници издига учебното заведение от кирпич – на същото място, където то се намира и през днешния ден.
„ Интересното е, че Левски слага две табла: едното е на достойнството, а другото – на порицанието. На таблото на достойнството той записва имената на децата, които били послушни и са се учили доста добре, а на таблото на порицанието – имената на непослушните. Казвал на децата, че в случай че види името на някой от тях два пъти на таблото на порицанието, той повече няма да бъде негов възпитаник. Затова децата се стараели дотам, че съвсем ничие име не било изписвано на това табло ”, споделя Дамянова.
На пясъчник младият даскал учил своите деца на четмо и писмо. Не ползвал физически санкции. Водил часове по физкултура и учел децата на толеранстност, почтеност и почитание.
„ Предполага се, че Левски е учредител на физкултурното придвижване в България, тъй като в хубавите дни той е извеждал децата по поляните на селото. Играели на национална топка, скачане на високо, челик ”, споделя още секретарят на учебното заведение.
Съседната стая е била планувана за негова квартира, само че той рядко оставал да нощува там. Ходел на разнообразни седенки всяка вечер, обичал да е измежду хората.
В селото се разказвало, че Левски бил радостен и хубав човек. Предава се и легендата за любовта му към хубавата Йова – племенница на неговата хазяйка. Момичето било на 16, когато Апостола пристигнал в селото. Била огромна песнопойка и хубавица. Левски ѝ казвал, че когато пристигна свободата, той ще се върне във, ще се ожени за нея и ще я направи даскалица.
Той обаче не се връща в никакъв случай повече. А Йова умира на датата, на която е обесен Левски.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
България се прекланя пред подвига и делото на Васил Левски. Навършват се 151 години от неговата крах. В родния град на Апостола – Карлово, си спомнят за него и описват истории, излъчени с генерации. Сред тях и тази за учителската активност на Левски във Войнягово.
Апостолът на свободата прекрачва прага на храма „ Свети Димитър ” в карловското село на Гергьовден 1864 година. И през идващите две години е църковен артист тук. Поканен е да остане в селото като преподавател против 800 гроша годишна заплата, споделя секретарят на локалното читалище Цонка Дамянова.
„ До това време в селото не е имало учебно заведение. Левски самичък потегля и събира 19 възпитаници. Най-малкият е бил на 6 години, а най-големият – на 26 ”, споделя Дамянова пред Нова тв.
Левски разчиства тогавашния заслон
към църквата и благодарение на своите възпитаници издига учебното заведение от кирпич – на същото място, където то се намира и през днешния ден.
„ Интересното е, че Левски слага две табла: едното е на достойнството, а другото – на порицанието. На таблото на достойнството той записва имената на децата, които били послушни и са се учили доста добре, а на таблото на порицанието – имената на непослушните. Казвал на децата, че в случай че види името на някой от тях два пъти на таблото на порицанието, той повече няма да бъде негов възпитаник. Затова децата се стараели дотам, че съвсем ничие име не било изписвано на това табло ”, споделя Дамянова.
На пясъчник младият даскал учил своите деца на четмо и писмо. Не ползвал физически санкции. Водил часове по физкултура и учел децата на толеранстност, почтеност и почитание.
„ Предполага се, че Левски е учредител на физкултурното придвижване в България, тъй като в хубавите дни той е извеждал децата по поляните на селото. Играели на национална топка, скачане на високо, челик ”, споделя още секретарят на учебното заведение.
Съседната стая е била планувана за негова квартира, само че той рядко оставал да нощува там. Ходел на разнообразни седенки всяка вечер, обичал да е измежду хората.
В селото се разказвало, че Левски бил радостен и хубав човек. Предава се и легендата за любовта му към хубавата Йова – племенница на неговата хазяйка. Момичето било на 16, когато Апостола пристигнал в селото. Била огромна песнопойка и хубавица. Левски ѝ казвал, че когато пристигна свободата, той ще се върне във, ще се ожени за нея и ще я направи даскалица.
Той обаче не се връща в никакъв случай повече. А Йова умира на датата, на която е обесен Левски.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ