Първи по болнични легла в ЕС, последни по дългосрочна грижа
Сподели
България е водач в Европейски Съюз по брой на болничните кревати по отношение на популацията през 2023 година. Същевременно броят на леглата за дълготрайна грижа е на санитарния най-малко. Последните данни на Евростат удостоверяват трайната обязаност на българското опазване на здравето с болничната грижа и неналичието на този стадий на блян към смяна на този модел.
Европейската статистика демонстрира, че у нас има приблизително 864,4 болнични кревати на 100 хиляди души от популацията – към 5 пъти над тези в Швеция (187,4) и Нидерландия (231,1). В Европейски Съюз междинният брой е 510,8 кревати. По брой кревати за дълготрайна грижа сме на предпоследно място преди Гърция с 25,9 кревати на 100 хиляди души от популацията. Водещи по този индикатор са Нидерландия (1400,3 легла), Швеция (1315,2) и Белгия (1250,4).
Легла в болниции кревати за дълготрайни грижи на 100 хиляди души от популацията за 2023 година
Сравнението с други страни навежда на мисълта, че има и различен, по-успешен здравен модел в Европа – да го назовем „ скандинавски “. При него картината е обърната – доста малцина кревати за интензивно лекуване, само че доста на брой кревати за дълготрайни грижи. Той е характерен за Финландия, Швеция и Дания. Още по-интересно – в тези страни броят на медицинските сестри мощно превъзхожда този на лекарите по отношение на популацията. Явно здравните системи там разчитат по-малко на болничен престой и повече на услуги, предоставяни непосредствено за пациента – в дома, в институции за дълготрайна поддръжка или в извънболничната грижа. Това дава отговор и на демографския профил на тези странни с дълголетно и релативно крепко население.Болничните кревати в България порастват даже и номинално – през последните 10 години те са се нараснали с 8,2%. Това е мъчно разбираемо на фона на намаляващото население на страната и неналичието на основна смяна в заболеваемостта.Моделът на финансиране на болничната помощ има връзка с непрекъснато растящия брой кревати най-малко заради три аргументи: 1) Клиничните пътеки като заплащане за случай сами по себе си подтикват лечебните заведения към по-голям брой хоспитализации и надлежно – потребност от по-голям брой кревати за интензивно лечение; 2) В условията за подписване на контракт с НЗОК лечебните заведения се задължават да потвърдят съществуване на избран брой кревати по отделения; и 3) Сключването на контракти сред НЗОК и лечебните заведения е без действителни ограничавания – това предизвиква разкриване на от ден на ден нови лечебни заведения. Отпадането на контролните механизми (каквито са лимитите за болничната активност например) пък предизвиква нови играчи да желаят да вземат участие на този квазипазар.В резултат обраслата болнична мрежа гълта от ден на ден запас. Само за последните пет години бюджетът на НЗОК за болнична помощ се е удвоил и през 2025 година той към този момент е 4,2 милиарда лева Повечето изразходвани средства обаче не кореспондират с нараснало качество[3].
С други думи огромният брой кревати в лечебните заведения у нас е индикатор за това по какъв начин работят тласъците в системата и не дава отговор на демографските действителности. Виждаме, че са налице и други, по-успешни модели. ИПИ упорства за обзор на болничната карта и промяна или закриване на част от лечебните заведения за болнична помощ. Повече информация по какъв начин може да се започва този развой може да се види в разбора „ Реформирай болничната карта в къси стъпки: казусът с общинските многопрофилни лечебни заведения “.
*Текстът е част от петъчния бюлетин на Института за пазарна стопанска система ()
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
България е водач в Европейски Съюз по брой на болничните кревати по отношение на популацията през 2023 година. Същевременно броят на леглата за дълготрайна грижа е на санитарния най-малко. Последните данни на Евростат удостоверяват трайната обязаност на българското опазване на здравето с болничната грижа и неналичието на този стадий на блян към смяна на този модел.
Европейската статистика демонстрира, че у нас има приблизително 864,4 болнични кревати на 100 хиляди души от популацията – към 5 пъти над тези в Швеция (187,4) и Нидерландия (231,1). В Европейски Съюз междинният брой е 510,8 кревати. По брой кревати за дълготрайна грижа сме на предпоследно място преди Гърция с 25,9 кревати на 100 хиляди души от популацията. Водещи по този индикатор са Нидерландия (1400,3 легла), Швеция (1315,2) и Белгия (1250,4).
Легла в болниции кревати за дълготрайни грижи на 100 хиляди души от популацията за 2023 година
Сравнението с други страни навежда на мисълта, че има и различен, по-успешен здравен модел в Европа – да го назовем „ скандинавски “. При него картината е обърната – доста малцина кревати за интензивно лекуване, само че доста на брой кревати за дълготрайни грижи. Той е характерен за Финландия, Швеция и Дания. Още по-интересно – в тези страни броят на медицинските сестри мощно превъзхожда този на лекарите по отношение на популацията. Явно здравните системи там разчитат по-малко на болничен престой и повече на услуги, предоставяни непосредствено за пациента – в дома, в институции за дълготрайна поддръжка или в извънболничната грижа. Това дава отговор и на демографския профил на тези странни с дълголетно и релативно крепко население.Болничните кревати в България порастват даже и номинално – през последните 10 години те са се нараснали с 8,2%. Това е мъчно разбираемо на фона на намаляващото население на страната и неналичието на основна смяна в заболеваемостта.Моделът на финансиране на болничната помощ има връзка с непрекъснато растящия брой кревати най-малко заради три аргументи: 1) Клиничните пътеки като заплащане за случай сами по себе си подтикват лечебните заведения към по-голям брой хоспитализации и надлежно – потребност от по-голям брой кревати за интензивно лечение; 2) В условията за подписване на контракт с НЗОК лечебните заведения се задължават да потвърдят съществуване на избран брой кревати по отделения; и 3) Сключването на контракти сред НЗОК и лечебните заведения е без действителни ограничавания – това предизвиква разкриване на от ден на ден нови лечебни заведения. Отпадането на контролните механизми (каквито са лимитите за болничната активност например) пък предизвиква нови играчи да желаят да вземат участие на този квазипазар.В резултат обраслата болнична мрежа гълта от ден на ден запас. Само за последните пет години бюджетът на НЗОК за болнична помощ се е удвоил и през 2025 година той към този момент е 4,2 милиарда лева Повечето изразходвани средства обаче не кореспондират с нараснало качество[3].
С други думи огромният брой кревати в лечебните заведения у нас е индикатор за това по какъв начин работят тласъците в системата и не дава отговор на демографските действителности. Виждаме, че са налице и други, по-успешни модели. ИПИ упорства за обзор на болничната карта и промяна или закриване на част от лечебните заведения за болнична помощ. Повече информация по какъв начин може да се започва този развой може да се види в разбора „ Реформирай болничната карта в къси стъпки: казусът с общинските многопрофилни лечебни заведения “.
*Текстът е част от петъчния бюлетин на Института за пазарна стопанска система ()
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ