Узбекистанци на гурбет в България: Заплатите са добри, хората – също
Сподели
„ Тук е доста хубаво. В България доста ни харесва. Хората са положителни, отношението към нас е положително. Работим в хотелите в „ Албена, харесва ни. И времето е хубаво. “
Алима е от Узбекистан. Запознавам се с нея и с останалите шестима души от средноазиатската страна под черешовите дръвчета в овощната градина край Кранево. Тази година черешите са изключително едри и сочни, а реколтата радва стопаните, които сега договарят с гастарбайтерите от Узбекистан – за помощ при беритбата. Групичката от петима мъже и две дами, на забележима възраст сред 25 и 50 години, наподобява в чудесно въодушевление и драговолно приказва пред микрофона. Питам ги по какъв начин са се озовали в България.
„ Казаха ни, че в България хората са положителни “
„ У нас в Узбекистан има една посредническа компания, доста е добра. Предлагат работа на всички места из Европа: Германия, Полша, има и за България. И компанията ни сподели, че в България хората са положителни, заплатите са положителни, страната е добра, има всички условия. И по този начин дойдохме да работим тук. Харесва ни, всичко е супер. “
Това е Айлин, който като че ли влиза в ролята на представител на групата. В края на срещата ни Айлин даже визира една изключително сензитивна тематика. Но за нея след това. От Айлин узнавам, че работят по пет дни в седмицата и изкарват по 1200 лв. месечно. Живеят в бунгала в близкия курорт „ Албена “ и част от времето работят в тамошните хотели.
Разговаряме на съветски – език, с който стопаните на градината мъчно се оправят, та се постанова да употребяват ръце и крайници в бизнес-преговорите. Питам новите си познайници по какъв начин поддържат връзка с българските домакини.
„ А, на съветски, на съветски “, дават отговор всички в хор.
„ На съветски и на български, дружно “, прибавя Аббас. А Айлин изяснява:
„ Казано в резюме: елементарно ни е да научим български. Много наподобява на съветския. И хората са доста приятни. “
Узбеките очевидно са удовлетворени от България. Поне към този момент, както внимателно прецизира един от тях на име Абдул. Смятат да останат най-малко до края на сезона през септември, а в случай че има работа – и още.
Какъв е животът в Узбекистан?
Всички са оставили фамилиите си в Узбекистан, с цел да припечелят малко в България. Според изявления в медиите Узбекистан е един от най-бедните райони от някогашния Съветски съюз. Страната по територия е над четири пъти по-голяма от България, популацията наброява 37 милиона души. Икономиката разчита основно на памука, Узбекистан заема трето място в света по експорт на памук. Иначе в средноазиатската страна се добиват още газ, злато и мед. Но приходите са много по-ниски от българските, настояват новите ми познайници. Тук човек се сеща и за още един печален факт, обвързван с Узбекистан: по време на безредиците през 2005 година армията и полицията убиха сред 400 и 600 протестиращи.
Под извънредно мощното юнско слънце узбеките очевидно се усещат добре. Една от дамите носи кърпа, другояче всички са облечени по европейските стандарти и човек не би споделил, че идват толкоз отдалеко. Питам ги от кое място са родом и се оказва, че цялата група идва от двата най-известни исторически града в Узбекистан: Самарканд (над 3,5 милиона жители) и Бухара (близо 2 милиона).
„ Старинни градове, исторически, доста значими “ – гордо и в хор разяснява цялата група.
„ А какво е ситуацията с религията? Вие мюсюлмани ли сте? “, запитвам ги.
„ Да, мюсюлмани “, отново в хор дават отговор те.
„ И нямате никакви проблеми тук? “
„ Проблеми? Не, към този момент няма. Всичко е обикновено. Отлично “, споделя представителят Айлин. Но в този момент се споглеждат един различен или приковават погледи в земята. Дали е имало въпреки всичко някакво напрежение?
„ Може ли да ви се обадя, в случай че има проблем? “
Докато се сбогуваме, Айлин очевидно още разсъждава над последния въпрос. И най-после пита може ли да ми се обадят, в случай че имат проблеми. Да, несъмнено, дано се обадят, давам отговор, само че за един публицист е мъчно да взема решение някакви съответни проблеми – журналистът не принадлежи към властта.
„ А, не е напълно по този начин “, клати глава Айлин, който очевидно има поради действителностите в своята татковина.
„ Красиво е тук, хубаво е в България “, споделя в края на срещата ни Аббас. Това звучи окуражаващо.
Публикацията е поместена в Дойче Веле. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
„ Тук е доста хубаво. В България доста ни харесва. Хората са положителни, отношението към нас е положително. Работим в хотелите в „ Албена, харесва ни. И времето е хубаво. “
Алима е от Узбекистан. Запознавам се с нея и с останалите шестима души от средноазиатската страна под черешовите дръвчета в овощната градина край Кранево. Тази година черешите са изключително едри и сочни, а реколтата радва стопаните, които сега договарят с гастарбайтерите от Узбекистан – за помощ при беритбата. Групичката от петима мъже и две дами, на забележима възраст сред 25 и 50 години, наподобява в чудесно въодушевление и драговолно приказва пред микрофона. Питам ги по какъв начин са се озовали в България.
„ Казаха ни, че в България хората са положителни “
„ У нас в Узбекистан има една посредническа компания, доста е добра. Предлагат работа на всички места из Европа: Германия, Полша, има и за България. И компанията ни сподели, че в България хората са положителни, заплатите са положителни, страната е добра, има всички условия. И по този начин дойдохме да работим тук. Харесва ни, всичко е супер. “
Това е Айлин, който като че ли влиза в ролята на представител на групата. В края на срещата ни Айлин даже визира една изключително сензитивна тематика. Но за нея след това. От Айлин узнавам, че работят по пет дни в седмицата и изкарват по 1200 лв. месечно. Живеят в бунгала в близкия курорт „ Албена “ и част от времето работят в тамошните хотели.
Разговаряме на съветски – език, с който стопаните на градината мъчно се оправят, та се постанова да употребяват ръце и крайници в бизнес-преговорите. Питам новите си познайници по какъв начин поддържат връзка с българските домакини.
„ А, на съветски, на съветски “, дават отговор всички в хор.
„ На съветски и на български, дружно “, прибавя Аббас. А Айлин изяснява:
„ Казано в резюме: елементарно ни е да научим български. Много наподобява на съветския. И хората са доста приятни. “
Узбеките очевидно са удовлетворени от България. Поне към този момент, както внимателно прецизира един от тях на име Абдул. Смятат да останат най-малко до края на сезона през септември, а в случай че има работа – и още.
Какъв е животът в Узбекистан?
Всички са оставили фамилиите си в Узбекистан, с цел да припечелят малко в България. Според изявления в медиите Узбекистан е един от най-бедните райони от някогашния Съветски съюз. Страната по територия е над четири пъти по-голяма от България, популацията наброява 37 милиона души. Икономиката разчита основно на памука, Узбекистан заема трето място в света по експорт на памук. Иначе в средноазиатската страна се добиват още газ, злато и мед. Но приходите са много по-ниски от българските, настояват новите ми познайници. Тук човек се сеща и за още един печален факт, обвързван с Узбекистан: по време на безредиците през 2005 година армията и полицията убиха сред 400 и 600 протестиращи.
Под извънредно мощното юнско слънце узбеките очевидно се усещат добре. Една от дамите носи кърпа, другояче всички са облечени по европейските стандарти и човек не би споделил, че идват толкоз отдалеко. Питам ги от кое място са родом и се оказва, че цялата група идва от двата най-известни исторически града в Узбекистан: Самарканд (над 3,5 милиона жители) и Бухара (близо 2 милиона).
„ Старинни градове, исторически, доста значими “ – гордо и в хор разяснява цялата група.
„ А какво е ситуацията с религията? Вие мюсюлмани ли сте? “, запитвам ги.
„ Да, мюсюлмани “, отново в хор дават отговор те.
„ И нямате никакви проблеми тук? “
„ Проблеми? Не, към този момент няма. Всичко е обикновено. Отлично “, споделя представителят Айлин. Но в този момент се споглеждат един различен или приковават погледи в земята. Дали е имало въпреки всичко някакво напрежение?
„ Може ли да ви се обадя, в случай че има проблем? “
Докато се сбогуваме, Айлин очевидно още разсъждава над последния въпрос. И най-после пита може ли да ми се обадят, в случай че имат проблеми. Да, несъмнено, дано се обадят, давам отговор, само че за един публицист е мъчно да взема решение някакви съответни проблеми – журналистът не принадлежи към властта.
„ А, не е напълно по този начин “, клати глава Айлин, който очевидно има поради действителностите в своята татковина.
„ Красиво е тук, хубаво е в България “, споделя в края на срещата ни Аббас. Това звучи окуражаващо.
Публикацията е поместена в Дойче Веле. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ