Принц Чарлз в Пловдив: Прекалено често си бършеше ръцете след ръкостисканията с обикновените хора
показа спомен за новия крал на Англия. Plovdiv24.bg го разгласява без редакторска интервенция:
Спомени за крал Чарлз, когато беше принц
Принцът пристигна в Пловдив в края на 98-а – в случай че не се неистина. Градът се готви дълго време за височайшето посещаване. Най-притеснителното беше, че гостът искаше да види тъкмо това, което се криеше от всички непознати посетители – циганското гето.
Не мога да си обясня за какво беше всичко това – въпреки всичко той не беше български политик, който в предизборна акция се бори за ромските гласове. Дали пък принцът не се усещаше длъжен при всяка своя задгранична аудиенция да върви тъкмо при бедните и онеправданите, с цел да показва пред своите жители положително сърце?
Или просто имаше в действителност положително сърце и искаше да даде кураж на тези, които не са имали неговия късмет в живота? Но не убягна от погледите на репортерите фактът, че прекомерно постоянно си бършеше ръцете след ръкостисканията с елементарните хора. А в програмата имаше посещение на циганска женитба, тъй че много бели кърпички бяха използвани.
Вече писах за визитата, само че мисля, че няколко неща останаха. Точно в този интервал английската компания АМЕК се бореше да завоюва газифицирането на Пловдив.
Точно преди визитата на престолонаследника бе открит неин офис тъкмо против общината – на мястото, където щеше да спре кортежа на Чарлз. И по този начин стана – принцът слезе от колата, отби се в офиса, здрависа се с личния състав пред обективите на десетките камери и влезе в общината.
На другия ден АМЕК освободиха офиса. Не завоюваха газификацията, само че бяха влезнали в централните излъчвания на английските малките екрани. Сигурно си е коствало парите.
В програмата имаше една среща на Чарлз с – съвсем на четири очи. Двамата се качиха на втория етаж на една от къщите в Стария град, а всички оператори – без този на Община Пловдив, бяха решили да си починат. Така изпуснаха сензацията.
В салона, където се организираше срещата, имаше пиано – едно момиче се грижеше за музикалния декор. В един миг обаче то /после се разбра, че в цялата работа има много режисура/ засвири “Всички имат потребност от обич " на " Бийтълс ", стартира да пее, принцът известно време се ослушваше и ненадейно влезе в дует.
Според протокола на кралския двор сходно държание било неприемливо.
Новината се разнесе за секунди. Хората от протокола на принца започнаха да звънят в Бъкингамския замък и да търсят съвещания – по какъв начин да реагират.
Британските публицисти се проклинаха, че ги е домързяло да се качат на горния етаж. Започнаха да наддават за касетата на общинския оператор Асен и индивидът несъмнено щеше да изкара много пари, в случай че от администрацията на президента не бяха го отрязали.
Тома Спространов, който в този миг е бил на посетители в Англия, разказваше по-късно по какъв начин новината за дуета с българския президент е била във всички новинарски излъчвания и на първите страници на вестниците.
От цялата работа колежката Веселина Божилова направи един доста любопитен филм, излъчихме го няколко пъти и данданията стартира да се не помни.
След две години обаче историята получи ненадейно продължение.
Попаднахме на мургавите младоженци, които още живееха със загатна за високото посещаване на сватбата им. В чест на принца дори бяха кръстили първородната си щерка Даяна - по това време името Камила напълно не бе настоящо.
Не знам какъв подарък им беше връчил Чарлз, само че от общината бяха дали на младото семейство общинско жилище – като признателност за добре изиграната роля. В сватбата имаше също известна доза постановка.
Когато ги посетихме жилището беше към този момент много занемарено, хладилникът – празен, тъй като и двамата бяха без работа, а дребната Даяна непрекъснато беше болна. А може би и гладна.
Някой беше дал ум на младия татко да написа на Чарлз, който беше изиграл ролята съвсем на кум.
Тази история сътрудниците трансфораха в един комичен и печален филм. Момчето сричаше пред камерата писмата до двореца, които някой различен му беше оказал помощ да съчини.
В тези писма се описваше тежкото материално положение на младото семейство и заболяванията на дребната Даяна. В края се отправяше горещата молба за разпределяне на малко “финанс " – да се ремонтира жилището, да се купят медикаменти и стартира някакъв бизнес.
Някаква госпожа от канцеларията на принца беше дала отговор незабавно – тя отправяше от името на Чарлз височайши благопожелания, само че и информираше, че не е в практиката на двореца да удовлетворява каквито и да е молби, свързани с материални въпроси.
Момчето не се отчайваше и пишеше още веднъж – отговорът беше съвсем същият. Не знам дали госпожата от канцеларията въобще е уведомявала своя шеф за кореспонденцията.
Мисля си и дали след разпечатването на следващото писмо не си е бърсала ръцете с бяла копринена кърпичка. В последна сметка от Кралството не пристигна и едно пени.
В резултат на стиснатостта на престолонаследника името на дребната Даяна бе заменено. Новото име бе съответно на традициите в махалата.
Спомени за крал Чарлз, когато беше принц
Принцът пристигна в Пловдив в края на 98-а – в случай че не се неистина. Градът се готви дълго време за височайшето посещаване. Най-притеснителното беше, че гостът искаше да види тъкмо това, което се криеше от всички непознати посетители – циганското гето.
Не мога да си обясня за какво беше всичко това – въпреки всичко той не беше български политик, който в предизборна акция се бори за ромските гласове. Дали пък принцът не се усещаше длъжен при всяка своя задгранична аудиенция да върви тъкмо при бедните и онеправданите, с цел да показва пред своите жители положително сърце?
Или просто имаше в действителност положително сърце и искаше да даде кураж на тези, които не са имали неговия късмет в живота? Но не убягна от погледите на репортерите фактът, че прекомерно постоянно си бършеше ръцете след ръкостисканията с елементарните хора. А в програмата имаше посещение на циганска женитба, тъй че много бели кърпички бяха използвани.
Вече писах за визитата, само че мисля, че няколко неща останаха. Точно в този интервал английската компания АМЕК се бореше да завоюва газифицирането на Пловдив.
Точно преди визитата на престолонаследника бе открит неин офис тъкмо против общината – на мястото, където щеше да спре кортежа на Чарлз. И по този начин стана – принцът слезе от колата, отби се в офиса, здрависа се с личния състав пред обективите на десетките камери и влезе в общината.
На другия ден АМЕК освободиха офиса. Не завоюваха газификацията, само че бяха влезнали в централните излъчвания на английските малките екрани. Сигурно си е коствало парите.
В програмата имаше една среща на Чарлз с – съвсем на четири очи. Двамата се качиха на втория етаж на една от къщите в Стария град, а всички оператори – без този на Община Пловдив, бяха решили да си починат. Така изпуснаха сензацията.
В салона, където се организираше срещата, имаше пиано – едно момиче се грижеше за музикалния декор. В един миг обаче то /после се разбра, че в цялата работа има много режисура/ засвири “Всички имат потребност от обич " на " Бийтълс ", стартира да пее, принцът известно време се ослушваше и ненадейно влезе в дует.
Според протокола на кралския двор сходно държание било неприемливо.
Новината се разнесе за секунди. Хората от протокола на принца започнаха да звънят в Бъкингамския замък и да търсят съвещания – по какъв начин да реагират.
Британските публицисти се проклинаха, че ги е домързяло да се качат на горния етаж. Започнаха да наддават за касетата на общинския оператор Асен и индивидът несъмнено щеше да изкара много пари, в случай че от администрацията на президента не бяха го отрязали.
Тома Спространов, който в този миг е бил на посетители в Англия, разказваше по-късно по какъв начин новината за дуета с българския президент е била във всички новинарски излъчвания и на първите страници на вестниците.
От цялата работа колежката Веселина Божилова направи един доста любопитен филм, излъчихме го няколко пъти и данданията стартира да се не помни.
След две години обаче историята получи ненадейно продължение.
Попаднахме на мургавите младоженци, които още живееха със загатна за високото посещаване на сватбата им. В чест на принца дори бяха кръстили първородната си щерка Даяна - по това време името Камила напълно не бе настоящо.
Не знам какъв подарък им беше връчил Чарлз, само че от общината бяха дали на младото семейство общинско жилище – като признателност за добре изиграната роля. В сватбата имаше също известна доза постановка.
Когато ги посетихме жилището беше към този момент много занемарено, хладилникът – празен, тъй като и двамата бяха без работа, а дребната Даяна непрекъснато беше болна. А може би и гладна.
Някой беше дал ум на младия татко да написа на Чарлз, който беше изиграл ролята съвсем на кум.
Тази история сътрудниците трансфораха в един комичен и печален филм. Момчето сричаше пред камерата писмата до двореца, които някой различен му беше оказал помощ да съчини.
В тези писма се описваше тежкото материално положение на младото семейство и заболяванията на дребната Даяна. В края се отправяше горещата молба за разпределяне на малко “финанс " – да се ремонтира жилището, да се купят медикаменти и стартира някакъв бизнес.
Някаква госпожа от канцеларията на принца беше дала отговор незабавно – тя отправяше от името на Чарлз височайши благопожелания, само че и информираше, че не е в практиката на двореца да удовлетворява каквито и да е молби, свързани с материални въпроси.
Момчето не се отчайваше и пишеше още веднъж – отговорът беше съвсем същият. Не знам дали госпожата от канцеларията въобще е уведомявала своя шеф за кореспонденцията.
Мисля си и дали след разпечатването на следващото писмо не си е бърсала ръцете с бяла копринена кърпичка. В последна сметка от Кралството не пристигна и едно пени.
В резултат на стиснатостта на престолонаследника името на дребната Даяна бе заменено. Новото име бе съответно на традициите в махалата.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ