Бюджет 2025: Някои ще получат подаръци, но за други ще се появят разходи
Сподели
„ Разрушаването на паричния ред е резултат от целенасочени дейности на разнообразни държавни управления. “
Лудвиг декор Мизес, 1953
Прочетох при другарка във Facebook, че традицията за дарове по Коледа зародила в резултат на закъснение в обществените услуги: те били изпращани за деня на Свети Никола, само че пощата (на Ню Йорк, тогава Ню Амстердам) толкоз постепенно работела, че стигали до получателите след съвсем три седмици.
Нещо сходно ще се случи и със забавения бюджет за 2025 година Когато бъде признат, някои ще получат дарове, само че за други ще се появи нужда от разноски.
Какво знаем за бюджета на Никулден?
Засега няма нищо черно на бяло по какъв начин ще наподобява бюджета за идната година.
Общото съмнение на съвсем всички външни наблюдаващи е, че разноските ще се запазят, а приходите не ще може да се усилят, с цел да ги покрият.
Но госпожа Петкова, министърката на финансите, твърди, че „ правилото “ за три-процентен дефицит (който би трябвало да е краткотрайно изключение от естественото условие за баланс на доходи и разноски на правителството) ще бъде спазено.
По-конкретно: хипотетичните 18 милиарда лв. дефицит
(с известно закръгляване на главните цифри – 9% от БВП), при почти 6 милиарда лв. по-високи доходи до края на 2024 година, разрешават на държавното управление да допуска, че дефицитът ще бъдат редуциран до 3 на 100. Тоест вярата е за спомагателни доходи от 6% от Брутният вътрешен продукт (или 12 милиарда лева).
Как това ще стане не е напълно явно. Известен ориентир са последните доклади за осъществяването на бюджета за 2024 година
Слабо евентуално e законодателното заседание да одобри значително друг бюджет от този, който предлага държавното управление. Ако Народното събрание проработи стремително към 10 декември, даже е допустимо разноските в идващия бюджет да са повече от тези, които ще бъдат посочени в държавния вид.
При всички сюжети, най-вероятно е разноските, заложени безконтролно и с автоматизиран механизъм за увеличение през тази и предходните три години, да бъдат непокътнати в перата и ритъма на повишаване от тази година.
Предвид постоянно вероятната безнаказаност на народните представители, амплифицирана от упованието на нови избори, сюжетът със опазване на разноските от 2024 година е по-добър от другите вероятни други възможности.
Няма да се подвигат директните налози на компании и жители,
което е рационално и обезпечава най-малко от това становище известна непоклатимост на стопанските планове на жителите и предприятията.
Но щели да се съберат акцизите върху цигари и алкохолни питиета за две години в една, т.е. през идната година с заплащанията и за 2026 година При хипотетичен доход по това перо от почти 6 милиарда лв. (вероятно осъществим, съдейки по данните за държанието на приходите за първите шест месеща – осъществяването е 50%) и увеличени от 10 на 100,
нарастването на приходите за идната година ще е 600 милиона.
Ако хората продължат да пият и пушат със същото движение и в същите количества.
Изтича срокът на разпускането по Данък добавена стойност и е допустимо народните представители да не го продължат. Когато бяха въведени нулевите и намелени заплащания по тези данъчни отговорности (за хлебни произведения, ресторантьорски услуги и т.н.) недоимъкът в бюджета бе предвидим и на нивото от половин милиард лв..
Предвид на икономическия напредък от този момент, възобновеният повсеместен предел от 20% ще даде „ нов “ доход от 600-650 милиона лв.. При състояние, че потреблението на тези артикули и услуги се резервира на същото ниво.
За хлебните произведения това не е несъмнено – през последните 10 години то постепенно, само че несъмнено понижава.
Прогнозите за растеж на стопанската система през тази и идната година бяха обновени. Предвижданията на министерството и Българска народна банка съответстват. Според тях растежът на Брутният вътрешен продукт ще докара и до повече доходи в бюджета. Има и инерция от растежа им през втората половина на актуалната година.
Иначе към или малко над един милиард лв. повече доходи ще дойдат от тази инерция. Може да се допусна, че при близо 3% растеж на стопанската система за идната година
бюджетните доходи ще са 1.2 милиарда повече.
Макар и да са отчасти през упоменатите Данък добавена стойност и акцизи, в името на оптимизма, може да се плануват. Картината на приходите ще придобие известна конкретика през април-май идната година.
Събрани, тези нараствания на приходите дават вероятност за 2.5 милиарда лв. повече доходи в бюджета през идната година. Тази сума е доста надалеч от нужните доходи за вместване на недостига в границите на 3-процентното предписание.
Изпълнението на финансовите разноски не е изцяло ясно. Възможно е, както се е случвало неведнъж, прекачване на някои от тях за идната година. Но то няма да е повече от един милиард лв..
Някои разноски сигурно също ще набъбнат.
Такива ще са заплащанията по лихви за остарели заеми. Но най-съществено е повишаването на пенсионни заплащания и разноските за заплати в държавната администрация, техните темпове за тази година са надлежно 18 и 24-25%.
Средства на фискалния запас по сметки в Българска народна банка и банки, съдейки по наличния доклад за октомври и динамичността на приходите, към края на година ще е сред 12.5 и 13 милиарда лв..
В тази сума са включени запасите на ДОО и предстоящите приходи от бюджета на Европейски Съюз по към този момент направени разноски. Максималният размер на директно разполагаемия запас надали е рационално да бъде очакван за повече от 1/3 от общия размер на запаса.
Сумирани, тези стилизирани калкулации дават бюджетен недостиг от 4.5 милиарда лв., без които не може да се стигне до даже почти съблюдаване на правилото за 3-процентен недостиг.
Управление на слуховете: манипулирането на банките и налога върху тяхната „ свръхпечалба “ в светлината на нашия опит
Понеже липсва изясненост, сега могат да се разискват единствено клюки. Най-упоритият измежду тях е за облагане с ексклузивен налог на облагите на банките.
Манипулирането на банковите покупко-продажби и контракти заради благи бюджетни планове има дълга и плачевна история в България.
Най-фрапантен е опитът на 1995 година
Тогава новоизбраното държавно управление на Българска социалистическа партия стартира работа в края на януари, а бюджетът за годината е признат в края на май. За да откри метод хем да посрещне заплащанията по външния държавен дълг, хем да резервира назначените от самото държавно управление членове на управителните тела на държавните компании (повечето губещи и подлежащи на фалит, като за обезщетение на служащите и чиновниците е обезпечен безлихвен заем от Световната банка), при започване на май държавното управление не разрешава на тези предприятия да изплащат своите отговорности по банкови заеми.
Бюджетът е признат с „ добре изглеждащ “ недостиг от 18% от Брутният вътрешен продукт. Този предел е надминат съвсем незабавно. В началото на второто полугодие на стр. 29 от Отчета на Българска народна банка за януари – юни 1995 година се отбелязва, че той към този момент е над 20% от Брутният вътрешен продукт.
Банките, държавни и частни, са изправени пред банкрут и желаят ликвидност от Българска народна банка (която не може да бъде предоставена, заради липса на запаси и възпиращи клаузи по контракта за преструктуриране на дълга).
Постепенно обаче Българска народна банка „ омеква “, а държавното управление стартира да управлява инфлацията с администриране на цените (по съответния закон, признат юли и прибавен от началото на септември 1995 г.).
Резултатът е и че и частните предприятия (които до тогава значително към този момент покриват загубите на Брутният вътрешен продукт от държавните) са изправени пред банкрут. Резултатът е верижни банкрути на предприятия и банки (само техният банкрут коства на стопанската система 42% от БВП), хиперинфлация, изгубване на спестяванията и – към март 1997 година последна беднотия за 40% от популацията.
Сега концепцията за налог „ свръхпечалба “ за банките има сходен план – запълване на дупка в бюджета.
Нека първо забележим какво може да съставлява този налог:
Той ще е специфичен краткотрайно натрапен данък;Начислява се върху приходите на банките като юридически лица;Защото държавното управление и Народното събрание може да решат, този доход да надвишава някакъв фиктивен от тях „ естествен “ предел на възвръщаемостта от банковата активност – ръководството на доверените им спестявания и контрактувани с тях заеми от физически и юридически лица;Единственият претекст за въвеждането му може да бъде генерирането на изключителни бюджетни доходи, тъй като държавното управление и Народното събрание не са в положение да приведат държавния бюджет в някакво задоволително положение на съотношението сред доходи и разноски на правителството;До концепцията за него се стига тъй като Народното събрание, груповият орган на взимане на остарели решения за бюджетни разноски, не носи – най-малко директна – отговорност за тяхното осъществяване в този момент и през идната година, само че не може да поеме и отговорност за съкращаването на тези разноски.Какви са евентуалните непосредствени резултати?
Нов спомагателен доход в бюджета няма по какъв начин да бъде обезпечен.
Не дребна част от банките към този момент са наранени от световния налог от 15%, въведен недалновидно и във щета на българските жители и бизнес от де факто същите партии и народни представители.
Банките имат отговорности по закона за въвеждане на еврото, който извършват, дружно с най-малко още пет европейски регламента, които усилват разноските им по активността.
Освен това банките имат и безсмислени, скъпи отговорности по други проектозакони, като да вземем за пример този на така наречен „ персонален банкрут “.
Разходът им по приспособяване на разплащателната система за въвеждане на еврото бяха изчислени от съпътстващите документи по съответния закон на 400 милиона лв., само че те евентуално ще са два пъти по-големи както поради конюнктурата на пазара на нужните технологии, по този начин и заради отлагането на самия развой на въвеждане на еврото.
Този налог ще повреди кредиторите на банките, т.е. хората и компаниите, които са им поверили спестяванията си, ще утежни ръководството и на пасива, и на актива и ще направи по-неизгодни изискванията по контракти за тези, които търсят заем от банките.
Но има и не напълно забележими условия и последствия.
Банките са в положително здраве и това е повода да бъдат нарочени за облагане с подобен ексклузивен налог.
Въвеждането му ще значи и цялостна смяна във философията на налозите и обществените финанси на България.
За сходни специфични и изключителни налози ще би трябвало да се готвят всички сегменти на стопанската система на страната, които дърпат нововъведенията, стопанската система и приходите напред и нагоре.
Анализът е оповестен в „ „. Заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
„ Разрушаването на паричния ред е резултат от целенасочени дейности на разнообразни държавни управления. “
Лудвиг декор Мизес, 1953
Прочетох при другарка във Facebook, че традицията за дарове по Коледа зародила в резултат на закъснение в обществените услуги: те били изпращани за деня на Свети Никола, само че пощата (на Ню Йорк, тогава Ню Амстердам) толкоз постепенно работела, че стигали до получателите след съвсем три седмици.
Нещо сходно ще се случи и със забавения бюджет за 2025 година Когато бъде признат, някои ще получат дарове, само че за други ще се появи нужда от разноски.
Какво знаем за бюджета на Никулден?
Засега няма нищо черно на бяло по какъв начин ще наподобява бюджета за идната година.
Общото съмнение на съвсем всички външни наблюдаващи е, че разноските ще се запазят, а приходите не ще може да се усилят, с цел да ги покрият.
Но госпожа Петкова, министърката на финансите, твърди, че „ правилото “ за три-процентен дефицит (който би трябвало да е краткотрайно изключение от естественото условие за баланс на доходи и разноски на правителството) ще бъде спазено.
По-конкретно: хипотетичните 18 милиарда лв. дефицит
(с известно закръгляване на главните цифри – 9% от БВП), при почти 6 милиарда лв. по-високи доходи до края на 2024 година, разрешават на държавното управление да допуска, че дефицитът ще бъдат редуциран до 3 на 100. Тоест вярата е за спомагателни доходи от 6% от Брутният вътрешен продукт (или 12 милиарда лева).
Как това ще стане не е напълно явно. Известен ориентир са последните доклади за осъществяването на бюджета за 2024 година
Слабо евентуално e законодателното заседание да одобри значително друг бюджет от този, който предлага държавното управление. Ако Народното събрание проработи стремително към 10 декември, даже е допустимо разноските в идващия бюджет да са повече от тези, които ще бъдат посочени в държавния вид.
При всички сюжети, най-вероятно е разноските, заложени безконтролно и с автоматизиран механизъм за увеличение през тази и предходните три години, да бъдат непокътнати в перата и ритъма на повишаване от тази година.
Предвид постоянно вероятната безнаказаност на народните представители, амплифицирана от упованието на нови избори, сюжетът със опазване на разноските от 2024 година е по-добър от другите вероятни други възможности.
Няма да се подвигат директните налози на компании и жители,
което е рационално и обезпечава най-малко от това становище известна непоклатимост на стопанските планове на жителите и предприятията.
Но щели да се съберат акцизите върху цигари и алкохолни питиета за две години в една, т.е. през идната година с заплащанията и за 2026 година При хипотетичен доход по това перо от почти 6 милиарда лв. (вероятно осъществим, съдейки по данните за държанието на приходите за първите шест месеща – осъществяването е 50%) и увеличени от 10 на 100,
нарастването на приходите за идната година ще е 600 милиона.
Ако хората продължат да пият и пушат със същото движение и в същите количества.
Изтича срокът на разпускането по Данък добавена стойност и е допустимо народните представители да не го продължат. Когато бяха въведени нулевите и намелени заплащания по тези данъчни отговорности (за хлебни произведения, ресторантьорски услуги и т.н.) недоимъкът в бюджета бе предвидим и на нивото от половин милиард лв..
Предвид на икономическия напредък от този момент, възобновеният повсеместен предел от 20% ще даде „ нов “ доход от 600-650 милиона лв.. При състояние, че потреблението на тези артикули и услуги се резервира на същото ниво.
За хлебните произведения това не е несъмнено – през последните 10 години то постепенно, само че несъмнено понижава.
Прогнозите за растеж на стопанската система през тази и идната година бяха обновени. Предвижданията на министерството и Българска народна банка съответстват. Според тях растежът на Брутният вътрешен продукт ще докара и до повече доходи в бюджета. Има и инерция от растежа им през втората половина на актуалната година.
Иначе към или малко над един милиард лв. повече доходи ще дойдат от тази инерция. Може да се допусна, че при близо 3% растеж на стопанската система за идната година
бюджетните доходи ще са 1.2 милиарда повече.
Макар и да са отчасти през упоменатите Данък добавена стойност и акцизи, в името на оптимизма, може да се плануват. Картината на приходите ще придобие известна конкретика през април-май идната година.
Събрани, тези нараствания на приходите дават вероятност за 2.5 милиарда лв. повече доходи в бюджета през идната година. Тази сума е доста надалеч от нужните доходи за вместване на недостига в границите на 3-процентното предписание.
Изпълнението на финансовите разноски не е изцяло ясно. Възможно е, както се е случвало неведнъж, прекачване на някои от тях за идната година. Но то няма да е повече от един милиард лв..
Някои разноски сигурно също ще набъбнат.
Такива ще са заплащанията по лихви за остарели заеми. Но най-съществено е повишаването на пенсионни заплащания и разноските за заплати в държавната администрация, техните темпове за тази година са надлежно 18 и 24-25%.
Средства на фискалния запас по сметки в Българска народна банка и банки, съдейки по наличния доклад за октомври и динамичността на приходите, към края на година ще е сред 12.5 и 13 милиарда лв..
В тази сума са включени запасите на ДОО и предстоящите приходи от бюджета на Европейски Съюз по към този момент направени разноски. Максималният размер на директно разполагаемия запас надали е рационално да бъде очакван за повече от 1/3 от общия размер на запаса.
Сумирани, тези стилизирани калкулации дават бюджетен недостиг от 4.5 милиарда лв., без които не може да се стигне до даже почти съблюдаване на правилото за 3-процентен недостиг.
Управление на слуховете: манипулирането на банките и налога върху тяхната „ свръхпечалба “ в светлината на нашия опит
Понеже липсва изясненост, сега могат да се разискват единствено клюки. Най-упоритият измежду тях е за облагане с ексклузивен налог на облагите на банките.
Манипулирането на банковите покупко-продажби и контракти заради благи бюджетни планове има дълга и плачевна история в България.
Най-фрапантен е опитът на 1995 година
Тогава новоизбраното държавно управление на Българска социалистическа партия стартира работа в края на януари, а бюджетът за годината е признат в края на май. За да откри метод хем да посрещне заплащанията по външния държавен дълг, хем да резервира назначените от самото държавно управление членове на управителните тела на държавните компании (повечето губещи и подлежащи на фалит, като за обезщетение на служащите и чиновниците е обезпечен безлихвен заем от Световната банка), при започване на май държавното управление не разрешава на тези предприятия да изплащат своите отговорности по банкови заеми.
Бюджетът е признат с „ добре изглеждащ “ недостиг от 18% от Брутният вътрешен продукт. Този предел е надминат съвсем незабавно. В началото на второто полугодие на стр. 29 от Отчета на Българска народна банка за януари – юни 1995 година се отбелязва, че той към този момент е над 20% от Брутният вътрешен продукт.
Банките, държавни и частни, са изправени пред банкрут и желаят ликвидност от Българска народна банка (която не може да бъде предоставена, заради липса на запаси и възпиращи клаузи по контракта за преструктуриране на дълга).
Постепенно обаче Българска народна банка „ омеква “, а държавното управление стартира да управлява инфлацията с администриране на цените (по съответния закон, признат юли и прибавен от началото на септември 1995 г.).
Резултатът е и че и частните предприятия (които до тогава значително към този момент покриват загубите на Брутният вътрешен продукт от държавните) са изправени пред банкрут. Резултатът е верижни банкрути на предприятия и банки (само техният банкрут коства на стопанската система 42% от БВП), хиперинфлация, изгубване на спестяванията и – към март 1997 година последна беднотия за 40% от популацията.
Сега концепцията за налог „ свръхпечалба “ за банките има сходен план – запълване на дупка в бюджета.
Нека първо забележим какво може да съставлява този налог:
Той ще е специфичен краткотрайно натрапен данък;Начислява се върху приходите на банките като юридически лица;Защото държавното управление и Народното събрание може да решат, този доход да надвишава някакъв фиктивен от тях „ естествен “ предел на възвръщаемостта от банковата активност – ръководството на доверените им спестявания и контрактувани с тях заеми от физически и юридически лица;Единственият претекст за въвеждането му може да бъде генерирането на изключителни бюджетни доходи, тъй като държавното управление и Народното събрание не са в положение да приведат държавния бюджет в някакво задоволително положение на съотношението сред доходи и разноски на правителството;До концепцията за него се стига тъй като Народното събрание, груповият орган на взимане на остарели решения за бюджетни разноски, не носи – най-малко директна – отговорност за тяхното осъществяване в този момент и през идната година, само че не може да поеме и отговорност за съкращаването на тези разноски.Какви са евентуалните непосредствени резултати?
Нов спомагателен доход в бюджета няма по какъв начин да бъде обезпечен.
Не дребна част от банките към този момент са наранени от световния налог от 15%, въведен недалновидно и във щета на българските жители и бизнес от де факто същите партии и народни представители.
Банките имат отговорности по закона за въвеждане на еврото, който извършват, дружно с най-малко още пет европейски регламента, които усилват разноските им по активността.
Освен това банките имат и безсмислени, скъпи отговорности по други проектозакони, като да вземем за пример този на така наречен „ персонален банкрут “.
Разходът им по приспособяване на разплащателната система за въвеждане на еврото бяха изчислени от съпътстващите документи по съответния закон на 400 милиона лв., само че те евентуално ще са два пъти по-големи както поради конюнктурата на пазара на нужните технологии, по този начин и заради отлагането на самия развой на въвеждане на еврото.
Този налог ще повреди кредиторите на банките, т.е. хората и компаниите, които са им поверили спестяванията си, ще утежни ръководството и на пасива, и на актива и ще направи по-неизгодни изискванията по контракти за тези, които търсят заем от банките.
Но има и не напълно забележими условия и последствия.
Банките са в положително здраве и това е повода да бъдат нарочени за облагане с подобен ексклузивен налог.
Въвеждането му ще значи и цялостна смяна във философията на налозите и обществените финанси на България.
За сходни специфични и изключителни налози ще би трябвало да се готвят всички сегменти на стопанската система на страната, които дърпат нововъведенията, стопанската система и приходите напред и нагоре.
Анализът е оповестен в „ „. Заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ