„Не, аз благодаря“ е премиерният моноспектакъл на Плевенския театър
Сподели
„ Не, аз благодаря “ е новият моноспектакъл на Драматично-куклен спектакъл „ Иван Радоев “ в Плевен, където основната роля извършва Бориса Сарафова-Черкелова. Режисурата е на Ованес Торосян, а текстът е дело на Албена Ненкова.
Тази продукция е история за елементарния човек, който намира успокоение в театралната заблуда. С комизъм, обич и сурова откровеност, моноспектакълът разкрива невидимите персони зад сцената.
Зрителите ще бъдат пренесени в сърцето на театъра по време на един спокоен ден, когато той е ненаселен. Всички актьори са на турне в село Тръстеник. Единствената, която остава, е гардеробиерката Невенка, и денят на отворените порти може да се окаже провален. Но ненадейно, Невенка, до момента незабелязвана, излиза „ под светлините на прожекторите “, тъкмо там, където постоянно е мечтала да бъде.
„ Ованес Торосян самоуверено се впусна в света на женските страсти и сподели, че може решително да плува в него, “ показа драматургът Албена Ненкова. Тя добави, че спектакълът „ Укротяване на опърничавата “ би подхождал на Бориса, само че в този момент наподобява, че Невенка по собствен личен метод показва текста, който звучи друго и привлекателно. Определено съм впечатлена от нейния прочит и от театралното наличие. Когато думите се произнасят по нов метод, те стават забележими, “ добави Ненкова.
„ Процесът беше забавен и провокационен. Не осъзнавах с какво тъкмо се понечвам и какъв брой комплицирано е в действителност. Но това е вълнуващото – не е елементарно, мъчно е, само че ни харесва. Вярвам, че ще се оправим, ” разяснява Бориса Сарафова – Черкелова.
Режисьорът Ованес Торосян е също по този начин създател на 12-те музикални композиции и текстовете на песните за спектакъла. Според него, екипът, който стои зад „ Не, аз благодаря “, е целял този театър да бъде значим за публиката, изключително за плевенската аудитория, защото Бориса е локална.
„ Любимият ми създател е Педро Хуан Гутиерес, който с точност улавя мислите на индивида и ги трансформира в текст. Неговите мисли, каквито са, само че в никакъв случай не звучат. На основата на тази документалност можем да разгледаме по-значими проблеми. Успях да изнеса тези дребни, невидими мисли на нашата героиня отвън нейния разум и да основа по-обширна картина. За това нареждах героинята в театрална конюнктура – започваме от външния свят, влизаме в нейната дребна стая, вършим един ‘зуум’, а по-късно изследваме нейния разум и прозрението, което носи, “ описа Ованес Торосян.
„ В целия този развой има миг на наблюдаване, който ни разрешава да забележим човекa. Темата за индивида ми е доста значима и за това се стопираме на концепцията за благодарността, тъй като заглавието носи тази идея, “ добави той.
Торосян акцентира смисъла на думата „ благодаря “. „ Винаги благодаря на всеки, с който поддържам връзка, без значение от възприятията ми. Смятам, че благодарността е основна за щастието – да оцениш човекa, който е до теб, да осъзнаеш, че си жив и да бъдеш благодарен на заобикалящите те хора, защото те те оформят. Когато този развой стартира, идва и смяната, ” добави режисьорът.
Премиерата на „ Не, аз благодаря “ ще се състои довечера на камерна сцена „ Пан Бурянин “.
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
„ Не, аз благодаря “ е новият моноспектакъл на Драматично-куклен спектакъл „ Иван Радоев “ в Плевен, където основната роля извършва Бориса Сарафова-Черкелова. Режисурата е на Ованес Торосян, а текстът е дело на Албена Ненкова.
Тази продукция е история за елементарния човек, който намира успокоение в театралната заблуда. С комизъм, обич и сурова откровеност, моноспектакълът разкрива невидимите персони зад сцената.
Зрителите ще бъдат пренесени в сърцето на театъра по време на един спокоен ден, когато той е ненаселен. Всички актьори са на турне в село Тръстеник. Единствената, която остава, е гардеробиерката Невенка, и денят на отворените порти може да се окаже провален. Но ненадейно, Невенка, до момента незабелязвана, излиза „ под светлините на прожекторите “, тъкмо там, където постоянно е мечтала да бъде.
„ Ованес Торосян самоуверено се впусна в света на женските страсти и сподели, че може решително да плува в него, “ показа драматургът Албена Ненкова. Тя добави, че спектакълът „ Укротяване на опърничавата “ би подхождал на Бориса, само че в този момент наподобява, че Невенка по собствен личен метод показва текста, който звучи друго и привлекателно. Определено съм впечатлена от нейния прочит и от театралното наличие. Когато думите се произнасят по нов метод, те стават забележими, “ добави Ненкова.
„ Процесът беше забавен и провокационен. Не осъзнавах с какво тъкмо се понечвам и какъв брой комплицирано е в действителност. Но това е вълнуващото – не е елементарно, мъчно е, само че ни харесва. Вярвам, че ще се оправим, ” разяснява Бориса Сарафова – Черкелова.
Режисьорът Ованес Торосян е също по този начин създател на 12-те музикални композиции и текстовете на песните за спектакъла. Според него, екипът, който стои зад „ Не, аз благодаря “, е целял този театър да бъде значим за публиката, изключително за плевенската аудитория, защото Бориса е локална.
„ Любимият ми създател е Педро Хуан Гутиерес, който с точност улавя мислите на индивида и ги трансформира в текст. Неговите мисли, каквито са, само че в никакъв случай не звучат. На основата на тази документалност можем да разгледаме по-значими проблеми. Успях да изнеса тези дребни, невидими мисли на нашата героиня отвън нейния разум и да основа по-обширна картина. За това нареждах героинята в театрална конюнктура – започваме от външния свят, влизаме в нейната дребна стая, вършим един ‘зуум’, а по-късно изследваме нейния разум и прозрението, което носи, “ описа Ованес Торосян.
„ В целия този развой има миг на наблюдаване, който ни разрешава да забележим човекa. Темата за индивида ми е доста значима и за това се стопираме на концепцията за благодарността, тъй като заглавието носи тази идея, “ добави той.
Торосян акцентира смисъла на думата „ благодаря “. „ Винаги благодаря на всеки, с който поддържам връзка, без значение от възприятията ми. Смятам, че благодарността е основна за щастието – да оцениш човекa, който е до теб, да осъзнаеш, че си жив и да бъдеш благодарен на заобикалящите те хора, защото те те оформят. Когато този развой стартира, идва и смяната, ” добави режисьорът.
Премиерата на „ Не, аз благодаря “ ще се състои довечера на камерна сцена „ Пан Бурянин “.
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ