Чудо, наречено „Бурда“
Списание „ БУРДА “ излиза на 18 езика, допълнително от 50 страни, към 1 милион екземпляра на месец.Симпатичната фризьорка, която се грижи цветът на косата ми да е прелестно излъган, в никакъв случай не беше чувала за „ Бурда “. Какво да правиш, милениал. Занесох в салона последния брой, който купих от магазинчето на „ Дондуков “, тя го прегледа и сподели – това бих го носила.Прелиствам старите списания, насъбрани в жилището на майка ми, и тогавашният блян по красиви и недостъпни облекла просто ме удря в слънчевия сплит. Това беше прелестният различен свят с идоли като „ Кореком “ и „ Некерман “, който не съществува към този момент на никое място.„ Кореком “ си отиде пръв, а в този момент и „ Некерман “ го няма, ревизирах. Но „ Бурда “ е тук. Първият непокътнат брой е платен от майка ми през 1988 година. Не беше просто модата за домашно шиене. Греховно изглеждащи сладкиши, гоблени, по какъв начин да си увием шал за плажа, щолени отпреди да знаем думата, извършения за разпъване и прегъване – нещо като бабата на стречинга, препоръки за обличане при прекомерно цялостни бедра, на страница 103 в броя за юли 1990 година се появява… киноа, преведена на съветски като квиноа. Рекламите са с дами, наподобяващи на Лейди Ди, руси, жизнерадостни. Реклами на изчезнали към този момент марки кафе и кремове, тъкмо този модел съдомиялни на Miele не може да бъде платен за никакви пари, край. Никога повече експлоадирането на материалния свят нямаше да наподобява толкоз на новогодишна заря. Само едно разлистване на страниците ти отключваше къщата на щастието. „ Бурда “ беше на връзката с ключовете. 
Как Ене облече България На бул. „ Дондуков “ в София, покрай Министерския съвет и някогашния Партиен дом, има дребен магазин, в който към този момент над 25 години се продава сп. „ Бурда “. Неговите непрекъснати клиентки освен не престават да шият по кройките на именитото по време на социализма списание, само че колекционират броевете му и постоянно попълнят сбирката си.Присъствието на сп. „ Бурда “ на българския пазар се дължи на Димитър Банов – правист по обучение, намерил своето предопределение и специалност във външната търговия. Ето какво ни споделиха неговите наследници, които не престават започнатото от татко им. 
Турнето на сп. „ БУРДА “ В края на 80-те, когато обществото в социалистическите страни започваше да се демократизира, госпожа Ене Бурда (както сама предпочиташе да я наричат) провежда грандиозно турне в цяла Източна Европа за представянето на сп. „ Бурда “. Началото му беше оповестено с огромно събитие в Москва под патронажа на Раиса Горбачова. Баща ни доста мощно желаеше стилното ревю да стане действителност и в България. За него българките бяха извънредно красиви дами и смяташе, че заслужават да осъществят фантазиите си за настояща мода. Централен комитет на Българска комунистическа партия изрично отхвърли. Но той беше самоуверен човек и след половин година пред праговете на Централен комитет убеди другарите, че сходно събитие няма да има нездравословно идеологическо въздействие.И по този начин при започване на 1989 година съумя да провежда необикновено фешън ревю в една от огромните зали на НДК. Залата беше претъпкана. Присъстващите се съревноваваха за най-хубавите места, даже имаше разногласия. Беше поканен целият политически, културен, стопански и фешън хайлайф. Спомням си, че участваха фешън къща „ Лада “, сп. „ Жената през днешния ден “ и доста други български издания. Госпожа Бурда не съумя да посети България, само че беше основала невероятна организация. Моделите от нейното списание се представяха от красиви манекени от целия свят. Тъй като помагахме при организацията по време на ревюто и превеждахме диалозите сред участниците и феновете, бяхме извънредно впечатлени от доброжелателността и любезността на манекените и още ни е прелестно да си спомняме диалозите с тях. Ученички от Немската гимназия бяха помолени да асистират при преобличането им зад кулисите, по две девойки за всеки модел.
Каналите на списанието По време на социализма в България сп. „ Бурда “ беше налично само в „ Кореком “, и то не постоянно. Внасяха го главно интернационалните водачи и захабените корици издаваха, че едно списание се преглежда от доста хора. Българските дами копнееха за нещо друго от редовата конфекция. Красивите и точни кройки им даваха опция да подчертаят своята характерност, като подберат забавен плат или прибавят собствен акцент към облеклата си.
След 10 ноември 1989 година Въпреки всички старания и красивото ревю, до 10 ноември 1989 година татко ни не съумя да получи позволение от Централен комитет за продажба на списанията в България. След измененията през 1990 година всички българи бяха жадни за информация и печатът претърпя стопански взрив. Баща ни основа компания. Започна да внася „ Бурда “. Продавахме стотици хиляди бройки. Някои компании го купуваха не със стекове, а с палета. Използвахме разпространителската мрежа и минахме през всички рецесии на развиването й - разпространители се показваха отникъде, изчезваха бързо, присвояваха пари.В началото списанието беше прекомерно скъпо за стандарта у нас, по тази причина го разпространявахме като ремисия, т.е. продавахме броя от предходния месец, изтеглен от немския пазар. Така издателство „ Бурда “ минимизираше загубите от разпространяване и реализираше спомагателни облаги, а българките получаваха списание на допустима цена.С повишението на стандарта при започване на 2000 година и смяната на политиката на немското издателство да популяризира в целия свят единствено и само настоящия брой, започнахме да продаваме настоящи списания. През годините икономическите условия и пазарът на печатни издания се променяха неведнъж. Изданията стартират да се цифровизират. Тиражите на печата спадат, само че списанието на книжен притежател си остава скъпо за феновете му.
Как Ене облече България На бул. „ Дондуков “ в София, покрай Министерския съвет и някогашния Партиен дом, има дребен магазин, в който към този момент над 25 години се продава сп. „ Бурда “. Неговите непрекъснати клиентки освен не престават да шият по кройките на именитото по време на социализма списание, само че колекционират броевете му и постоянно попълнят сбирката си.Присъствието на сп. „ Бурда “ на българския пазар се дължи на Димитър Банов – правист по обучение, намерил своето предопределение и специалност във външната търговия. Ето какво ни споделиха неговите наследници, които не престават започнатото от татко им. Турнето на сп. „ БУРДА “ В края на 80-те, когато обществото в социалистическите страни започваше да се демократизира, госпожа Ене Бурда (както сама предпочиташе да я наричат) провежда грандиозно турне в цяла Източна Европа за представянето на сп. „ Бурда “. Началото му беше оповестено с огромно събитие в Москва под патронажа на Раиса Горбачова. Баща ни доста мощно желаеше стилното ревю да стане действителност и в България. За него българките бяха извънредно красиви дами и смяташе, че заслужават да осъществят фантазиите си за настояща мода. Централен комитет на Българска комунистическа партия изрично отхвърли. Но той беше самоуверен човек и след половин година пред праговете на Централен комитет убеди другарите, че сходно събитие няма да има нездравословно идеологическо въздействие.И по този начин при започване на 1989 година съумя да провежда необикновено фешън ревю в една от огромните зали на НДК. Залата беше претъпкана. Присъстващите се съревноваваха за най-хубавите места, даже имаше разногласия. Беше поканен целият политически, културен, стопански и фешън хайлайф. Спомням си, че участваха фешън къща „ Лада “, сп. „ Жената през днешния ден “ и доста други български издания. Госпожа Бурда не съумя да посети България, само че беше основала невероятна организация. Моделите от нейното списание се представяха от красиви манекени от целия свят. Тъй като помагахме при организацията по време на ревюто и превеждахме диалозите сред участниците и феновете, бяхме извънредно впечатлени от доброжелателността и любезността на манекените и още ни е прелестно да си спомняме диалозите с тях. Ученички от Немската гимназия бяха помолени да асистират при преобличането им зад кулисите, по две девойки за всеки модел.
Каналите на списанието По време на социализма в България сп. „ Бурда “ беше налично само в „ Кореком “, и то не постоянно. Внасяха го главно интернационалните водачи и захабените корици издаваха, че едно списание се преглежда от доста хора. Българските дами копнееха за нещо друго от редовата конфекция. Красивите и точни кройки им даваха опция да подчертаят своята характерност, като подберат забавен плат или прибавят собствен акцент към облеклата си.
След 10 ноември 1989 година Въпреки всички старания и красивото ревю, до 10 ноември 1989 година татко ни не съумя да получи позволение от Централен комитет за продажба на списанията в България. След измененията през 1990 година всички българи бяха жадни за информация и печатът претърпя стопански взрив. Баща ни основа компания. Започна да внася „ Бурда “. Продавахме стотици хиляди бройки. Някои компании го купуваха не със стекове, а с палета. Използвахме разпространителската мрежа и минахме през всички рецесии на развиването й - разпространители се показваха отникъде, изчезваха бързо, присвояваха пари.В началото списанието беше прекомерно скъпо за стандарта у нас, по тази причина го разпространявахме като ремисия, т.е. продавахме броя от предходния месец, изтеглен от немския пазар. Така издателство „ Бурда “ минимизираше загубите от разпространяване и реализираше спомагателни облаги, а българките получаваха списание на допустима цена.С повишението на стандарта при започване на 2000 година и смяната на политиката на немското издателство да популяризира в целия свят единствено и само настоящия брой, започнахме да продаваме настоящи списания. През годините икономическите условия и пазарът на печатни издания се променяха неведнъж. Изданията стартират да се цифровизират. Тиражите на печата спадат, само че списанието на книжен притежател си остава скъпо за феновете му.
Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ