Лукът, картофите, зелето, доматите и краставиците ще са на по-високи цени
" Спирането на вноса е предпочитание от предишното да няма конкурентна битка, само че не това повелява пазарната стопанска система, свободното придвижване на артикули и нашето участие в Европейския съюз. Трябва да ставаме по-ефективни, по-конкурентноспособни и не да бягаме от конкурентната битка, а да ставаме по-ефективни “.
Това сподели Владимир Иванов, ръководител на Държавната комисия по стоковите тържища и борсите.
Според него най-хубавите образци в аграрния бранш за Европа са Нидерландия, Испания и Германия, а зад Океана – Съединени американски щати.
" Там кооперирането е на доста високо равнище. Там работят дружно. Не е казано да вършат Трудово-кооперативно земеделско стопанство, само че дребни земеделци вършат общи структури за доставка на запаси, за пазаруване на машини, за услуги, само че най-много за търговия. По-мощната конструкция е по-конкурентноспособна, може да се опира на комерсиалния капитал “, изясни той.
" Законодателството ни разрешава кооперативи. Има един проблем – доставките в границите на кооперативите, само че това е въпрос на дребни промени. Въпросът е, че браншът би трябвало да го желае. Ние по остарял български бит чакаме да понасяме загуби, след което решаваме да ставаме ефикасни, тъй като пазарът учи. Там бързо се губи и това учи, а най-бързо българинът се учи, когато стартира да заплаща повече. Браншът е подготвен, той няма избор. Цивилизационнен избор на България е свободният пазар и демокрацията. Ние не можем хем командни способи, хем народна власт, хем систематизиране “, разяснява Владимир Иванов.
Председателят на Държавната комисия по стоковите тържища и борсите разяснява, че освен в България, само че и в Европа е имало неподходяща годишна продукция поради климата през пролетните месеци.
Лукът, картофите, зелето, доматите и краставиците ще са на по-високи цени. При млечните артикули в последните месеци няма основни промени, а натискът на цените е надолу.
" На цените на едро нарастването е 7%. В цените на дребно следим и по-високи, и по-ниски нива на нарастване, само че това зависи от самия регион, от метода на пласиране. В Плевен цените са по-ниски от тези в София. Пазарът на дребно би трябвало да се изследва регион по регион, играят доста фактори “, добави Владимир Иванов пред bTV.
" По отношение на плодовете и зеленчуците ще виждаме по-високи цени. И есенната годишна продукция не е доста добра. Специално българското произвеждане като е по-малко – това е естествена наклонност, има дефицит на пазара “, акцентира той.
" Производството спада, тъй като тласъците са понижени, неефикасен е методът на работа, прилагаме недобри търговски практики и отсам са загубите. Нормално е да свиваш производството, когато загубиш. Имаме и комерсиална верига за систематизиране, която изяжда облагите на тия хора. Те по тази причина би трябвало да създадат лични търговски разпределителни вериги, с цел да не се облагодетелства комерсиалният капитал, само че те го вършат. Народопсихологията доста ни пречи “, безапелационен е ръководителят на Държавната комисия по стоковите тържища и борсите. " По отношение на плодовете и зеленчуците ще виждаме по-високи цени. И есенната годишна продукция не е доста добра. Специално българското произвеждане като е по-малко – това е естествена наклонност, има дефицит на пазара “, акцентира той.
Това сподели Владимир Иванов, ръководител на Държавната комисия по стоковите тържища и борсите.
Според него най-хубавите образци в аграрния бранш за Европа са Нидерландия, Испания и Германия, а зад Океана – Съединени американски щати.
" Там кооперирането е на доста високо равнище. Там работят дружно. Не е казано да вършат Трудово-кооперативно земеделско стопанство, само че дребни земеделци вършат общи структури за доставка на запаси, за пазаруване на машини, за услуги, само че най-много за търговия. По-мощната конструкция е по-конкурентноспособна, може да се опира на комерсиалния капитал “, изясни той.
" Законодателството ни разрешава кооперативи. Има един проблем – доставките в границите на кооперативите, само че това е въпрос на дребни промени. Въпросът е, че браншът би трябвало да го желае. Ние по остарял български бит чакаме да понасяме загуби, след което решаваме да ставаме ефикасни, тъй като пазарът учи. Там бързо се губи и това учи, а най-бързо българинът се учи, когато стартира да заплаща повече. Браншът е подготвен, той няма избор. Цивилизационнен избор на България е свободният пазар и демокрацията. Ние не можем хем командни способи, хем народна власт, хем систематизиране “, разяснява Владимир Иванов.
Председателят на Държавната комисия по стоковите тържища и борсите разяснява, че освен в България, само че и в Европа е имало неподходяща годишна продукция поради климата през пролетните месеци.
Лукът, картофите, зелето, доматите и краставиците ще са на по-високи цени. При млечните артикули в последните месеци няма основни промени, а натискът на цените е надолу.
" На цените на едро нарастването е 7%. В цените на дребно следим и по-високи, и по-ниски нива на нарастване, само че това зависи от самия регион, от метода на пласиране. В Плевен цените са по-ниски от тези в София. Пазарът на дребно би трябвало да се изследва регион по регион, играят доста фактори “, добави Владимир Иванов пред bTV.
" По отношение на плодовете и зеленчуците ще виждаме по-високи цени. И есенната годишна продукция не е доста добра. Специално българското произвеждане като е по-малко – това е естествена наклонност, има дефицит на пазара “, акцентира той.
" Производството спада, тъй като тласъците са понижени, неефикасен е методът на работа, прилагаме недобри търговски практики и отсам са загубите. Нормално е да свиваш производството, когато загубиш. Имаме и комерсиална верига за систематизиране, която изяжда облагите на тия хора. Те по тази причина би трябвало да създадат лични търговски разпределителни вериги, с цел да не се облагодетелства комерсиалният капитал, само че те го вършат. Народопсихологията доста ни пречи “, безапелационен е ръководителят на Държавната комисия по стоковите тържища и борсите. " По отношение на плодовете и зеленчуците ще виждаме по-високи цени. И есенната годишна продукция не е доста добра. Специално българското произвеждане като е по-малко – това е естествена наклонност, има дефицит на пазара “, акцентира той.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ