Защо преходът на десктоп компютрите към USB Type-C няма да се осъществи скоро
Спецификациите на USB-C врата версия 1.0 бяха оповестени на форума на USB разработчиците още през 2014 година. Малко по-късно излезе и първото устройство с този конектор – таблетът Nokia N1.
Оттогава този порт постоянно се свързва със смарт телефоните. Имаше и няколко ноутбука на една известна компания, единствено с такива портове. Докато в мобилната техника потреблението на USB-C е безпроблемно, потребителите с преносими компютри даже и през днешния ден, през 2018 година, имат проблеми с включването на другите устройства, а броят на док-станциите и на преходниците от USB Type-C към други портове и конектори непрестанно пораства. Нека разгледаме за какво се получава по този начин и какво е бъдещето на USB Type-C портовете в десктоп компютрите.
Кратка история на преходите от eдни портове към други
За 40 години битие на персоналните компютри се смени не едно потомство интерфейси. Може би най-забележителна бе промяната на поредния и паралелния порт с USB. Спецификациите на USB 1.0 излязоха през 1996 година и във Windows 95 OSR 2 и в Windows 98 този порт се поддържаше. В началото на нулевите години USB можеше да се види в множеството дънни платки и преносими компютри. Като цяло, преходът към USB лиши единствено 3-4 години. Това е прекомерно бързо и дано да разберем, за какво стана по този начин.
През 90-те години се разбра, че назряват проблеми с включването на другите външни устройства към персоналния компютър. LPT, прочут и като успореден порт, още тогава имаше няколко версии и в най-хубавия случай осигуряваше скорост от едвам 1,5 Mb/s. От друга страна, COM портът, прочут и като пореден порт, имаше единствено две спецификации, а неговата оптималната скорост не превишаваше и не надвишава няколко стотици килобайта в секунда. И още, клавиатурата и мишката трябваше да се включват в обособени PS/2 гнезда. В последна сметка, компютърът от това време би трябвало да има най-малко 4 врата, освен това – изненада, даже и този комплект не дава опция за включване на всичката външна страна, тъй като LPT версиите не са малко.
И тук на сцената излиза USB: той е 8 пъти по-бърз от LPT (12 Mb/s) и дава опция за включване на клавиатури и мишки. Новият порт предлага същата функционалност на LPT и COM, и най-главното, има единствено една версия. Може да се каже, че е идеалният порт. Конкурентното решение е FireWire, само че макар че този порт е по-бърз, неговото потребление коства пари, и множеството разработчици избраха точно USB.
Вторият сходен преход от една шина към друга се реализира преди към 15 години. Това е преходът от AGP видеокартите към PCIe. Тук повода е ясна: предлаганите от AGP скорости започнаха да не доближават за пълноценната работа на новите видеокарти. Nvidia, която тогава беше ATI и няколко по-малки компании, мигновено мина към PCIe. Този преход се реализира за към 2 години: през първата година се предлагаха дънни платки с двете шини, само че още на идната година останаха дъната единствено с PCIe.
Другият доста прочут преход бе прекосяването от дискети към компактдискове. Това стартира през 90-те години, а аргументите не са комплицирани: 3,5-инчовата дискета е с потенциал 1,44 MB (в някои случаи 2,88 MB), което по това време бе към този момент прекомерно малко за запис на нужната информация. Тогава се появиха дискети с потенциал 100, 200 и даже 500 MB, само че бяха извънредно скъпи и за тяхното потребление бяха нужни специфични флопидискови устройства. Не се разпространиха.
А компактдисковете, появили се още през 80-те години, по това време внезапно поевтиняха и предлагаха потенциал от 650-700 MB. Тези качества ги трансфораха в водачи на пазара. И макар че през днешния ден множеството програмен продукт може да бъде закупен от интернет, за гибелта на CD/DVD дисковете е прекомерно рано да се приказва: посредством тях се популяризират игри, филми, музика и даже драйвери за другите устройства.
От всичко това може да се направи един явен извод: бързият преход към нещо ново се реализира единствено тогава, когато това „ново“ предложи нещо доста по-добро от предходното.
Удобните конектори
Нека се спрем на конекторите, които са на пазара от доста десетилетия и не бързат да си отпътуват. Защо става по този начин?
Първият от тези конектори е общоприетия 3,5-милиметров аудио жак, прочут и като TRS или TRRS. Този конектор е създаден още през 50-те години на предишния век и от този момент непроменяемо се вгражда в множеството потребителски устройства. Защо? Защото напълно тривиално няма смисъл да бъде заменян – неговите благоприятни условия и до през днешния ден са задоволителни за включването на всевъзможни потребителски слушалки и колонки.
Опитите за прекосяване към цифрово аудио не се оказаха сполучливи – по този начин да вземем за пример с конектор Lightning (както и с USB Type-C) излязоха единствено няколко модела слушалки. А и безжичният тон надалеч не се харесва на всички – да оставим изкривяванията, само че даже и най-бързите стандарти за лъчение на тон посредством Bluetooth не могат да обезпечат нужния клас на звука и всички меломани усещат загубата на качество при lossless траковете. Така че аналоговият конектор TRS ще се употребява още дълго време.
Вторият сходен конектор е VGA. Създаден е през 80-те години на предишното столетие и се употребява за включването на мониторите и тв приемниците. И до момента го има на пазара. Причината също е банална – за какво да се заменя нещо, което даже и в този момент удовлетворява опциите на средностатистическия екран: VGA обезпечава оптималната резолюция 2048х1536 пиксела при 85 Hz. Едва през последните няколко години, с всеобщото разпространяване на 2К и 4К мониторите с периодичност 120 и повече херца, както и с разпространението на тънките ноутбуци, в които този конектор няма по какъв начин да бъде подложен, VGA най-сетне стартира да напуща сцената, отстъпвайки я на по-съвършените HDMI и DisplayPort. Но към момента множеството евтини монитори имат VGA и е много рано да се каже че той ще престане да се употребява.
USB Type-C е идеалният порт за смарт телефони и таблети
След много дългата предистория, да преминем към USB-C. За 4 години наличие на пазара, той на процедура напълно размени microUSB в смарт телефоните и таблетите. Причината е ясна: бързият преход от microUSB към USB-C в мобилната техника се дължи на това, че новият конектор е значително по-добър.
Да се спрем малко по-подробно
USB-C е двустранен . В наши дни постоянно се постанова зареждането на значително мобилни устройства. Като се има поради, че microUSB конекторът много постоянно се вярно се включва едвам от третия път, изгодата от двустранния порт не е дребна. При USB Type-C сходни проблеми няма Скоростта за продан на данни. USB Type-C поддържа дори най-новия USB 3.1 стандарт със скорост до 10 Gb/s. Обикновеният microUSB е от равнище едвам USB 2.0 стандарта с много тъжните 480 Mb/s. Би могло да се употребява microUSB 3.0, само че този порт се оказа мъртвороден, заради извънредно неуместния конектор.
Power Delivery. Новият USB Type-C разрешава потреблението на до 100 W електрическа мощ. А това дава опция за реализирането на бързо зареждане за смарт телефоните – 50-80% се зареждат за 30-60 минути. Уви, microUSB няма тази функционалност и зареждането през него е прекомерно постепенно – 3 и даже 4 часа.
Очевидно е, че USB-C е нещо идеално за мобилната електроника – 10 пъти по-бърз от microUSB, доста по-удобен, обезпечава неведнъж по-бързо зареждане – с две думи, за актуалния смарт телефон или таблет, USB Type-C портът е съществено по-добър във всяко едно отношение. Това е и повода преходът към USB-C да стане бързо – единствено за 2-3 години.
Преходът на персоналните компютри към USB Type-C портове ще бъде доста дълъг
Със смарт телефоните и таблетите всичко е ясно, само че с десктоп компютрите напълно не е по този начин. Нека да се замисли, какви бонуси може да предложи новия порт и дали в действителност това са бонуси.
USB-C може да се употребява като видеоизход, както и за зареждане . На доктрина наподобява добре, само че за реализирането на тези две функционалности се постанова потреблението на безценен контролер. В това няма никакъв смисъл, тъй като десктоп системата единствено би се оскъпила. Използването на сходен порт в персоналния компютър е прекомерно скъпо, тъй като там има премного място за слагането да два обособени обичайни врата.
USB-C е по-тънък от елементарния USB и може да се употребява в по-тънките преносими компютри . Това несъмнено, е правилно – в най-тънкия в света преносим компютър Acer Swift 7 с дебелина едвам 9 милиметра няма по какъв начин да бъде подложен общоприет USB порт. Но да се вгледаме – преносимите компютри с сходна дебелина са изчезващо малко и те са с редица взаимни отстъпки – батерията не е изключително мощна, клавиатурата няма подсветка, здравината на устройството е под въпрос. Дебелината на множеството преносими компютри стартира от 12-14 милиметра и в сходен корпус без никакви проблеми може да бъде подложен общоприет USB. А в случай че става дума за PC или подпора, там изобщо няма проблеми с дебелината на портовете, тъй като мястото е доста Лаптопите с USB Type-C порт могат да бъдат зареждани от външна акумулаторна батерия . Това е в действителност комфортно. На пазара има доста акумулаторни акумулатори с потенциал 10-20 Ah или 60-70 Wh, които дават опция за еднократно зареждане на преносимия компютър Поддръжката на Thunderbolt 3 . Този интерфейс е един от най-бързите и обезпечава скорост до 40 GB/s. Но дали е нужен на всеобщия консуматор? За включването на елементарната външна страна е пребогат USB 3.0. С изключение на видеокартите. Скоростта на новия интерфейс е от равнището на PCIe x4 и е задоволителна за работата на една външна видеокарта. Ето за какво на пазара започнаха да се появяват външни боксове за видеокарти. Идеята наподобява забавно: на открито излизате с някои модел напълно лек преносим компютър или ноутбук, а у дома включвате външната видеокарта и употребявате задоволително мощна система за работа с графика и за игри. Уви, тук казусът е в цената: качествените боксове костват $400-$500, че и повече. Такава е и цената на една добра видеокарта. В последна сметка, цената на това наслаждение трансферира $1000, а за тези пари можете да си сглобите една доста добра домашна десктоп система или пък да си купите преносим компютър с спомагателна видеокарта – към сегашен ден има доста положителни оферти с задоволително мощни графични процесори.
Остава единствено едно по-сериозно достолепие – зареждането от външно Power Bank устройство. За всеобщия консуматор Thunderbolt 3 е глезотия, а супертънките латопи, ноутбуци и смарт телефони са просто проява на опциите на актуалните технологии. А портът от вида всичко-в-едно коства по-скъпо и не е толкоз комфортен, като потреблението на няколко врата.
USB Type-C има и редица минуси:
Скъпа и рядка външна страна . Флаш стиковете с USB-C са към два пъти по-скъпи от общоприетите и към момента не са всеобщи. Другият проблем е, че се постанова потреблението на редица преходници и док-станции, а като се има поради, че USB-C е просто конектор, елементарно може да се сбърка и да се закупи преходник към USB 2.0 с ниска скорост. Преходниците от USB-C са скъпи, а тези с поддръжката на Power Delivery или Thunderbolt 3 са още по-скъпи и не се намират елементарно. Не са доста и док-станциите с USB Type-C, а цената има е безпричинно висока
USB-C е единствено един нов конектор . Ако я няма поддръжката на Power Delivery, това си е USB-A със същите скорости, токове и напрежения. Здравината не е на доста високо равнище . При създаването на USB Type-C, кой знае за какво разработчиците потеглиха по пътя на microUSB – кух конектор, в който е сложена тънка пластинка с контактни проводници върху нея. Проявява се съшият проблем – портът се размърдва, разнебитва и се постанова неговата цялостна замяна. Много по-добре би било, в случай че USB-C бе изработен като Lightning – корав жак с контактни пластинки в профил.
Получава се, че до момента в който в мобилната електроника USB Type-C портът е несъмнено по-добър от microUSB, в десктоп системите и портативните компютри това напълно не е по този начин. Там няма никаква причина за осъществяването на преход към USB-C – няма да се получи приръст в скоростта за продан на данните, в този момент употребяваните портове с нищо не са по-лоши, а и за какво да се употребяват скъпи преходници? Нещата наподобяват на общоприетото 3,5-милиметрово аудио гнездо: просто няма смисъл от замяна и работи съвършено както за меломаните, по този начин и за всеобщите консуматори. Това е и повода множеството производители на дънни платки да употребяват извънредно насилствено USB-C, а в по-евтините решения той въобще не участва.
Засега няма по какъв начин производителите на компютри и преносими компютри да бъдат накарани да преминат към USB Type-C портове. Биха се получили прекомерно скъпи устройства, които няма да имат пазарен триумф. Няма тласък. Може би нещо може да се промени с излизането на един предстоящ USB 4.0 с USB Type-C конектор. Ако сте на друго мнение – кажете, тематиката може да стане по-интересна и по-полезна.
Оттогава този порт постоянно се свързва със смарт телефоните. Имаше и няколко ноутбука на една известна компания, единствено с такива портове. Докато в мобилната техника потреблението на USB-C е безпроблемно, потребителите с преносими компютри даже и през днешния ден, през 2018 година, имат проблеми с включването на другите устройства, а броят на док-станциите и на преходниците от USB Type-C към други портове и конектори непрестанно пораства. Нека разгледаме за какво се получава по този начин и какво е бъдещето на USB Type-C портовете в десктоп компютрите.
Кратка история на преходите от eдни портове към други
За 40 години битие на персоналните компютри се смени не едно потомство интерфейси. Може би най-забележителна бе промяната на поредния и паралелния порт с USB. Спецификациите на USB 1.0 излязоха през 1996 година и във Windows 95 OSR 2 и в Windows 98 този порт се поддържаше. В началото на нулевите години USB можеше да се види в множеството дънни платки и преносими компютри. Като цяло, преходът към USB лиши единствено 3-4 години. Това е прекомерно бързо и дано да разберем, за какво стана по този начин.
През 90-те години се разбра, че назряват проблеми с включването на другите външни устройства към персоналния компютър. LPT, прочут и като успореден порт, още тогава имаше няколко версии и в най-хубавия случай осигуряваше скорост от едвам 1,5 Mb/s. От друга страна, COM портът, прочут и като пореден порт, имаше единствено две спецификации, а неговата оптималната скорост не превишаваше и не надвишава няколко стотици килобайта в секунда. И още, клавиатурата и мишката трябваше да се включват в обособени PS/2 гнезда. В последна сметка, компютърът от това време би трябвало да има най-малко 4 врата, освен това – изненада, даже и този комплект не дава опция за включване на всичката външна страна, тъй като LPT версиите не са малко.
И тук на сцената излиза USB: той е 8 пъти по-бърз от LPT (12 Mb/s) и дава опция за включване на клавиатури и мишки. Новият порт предлага същата функционалност на LPT и COM, и най-главното, има единствено една версия. Може да се каже, че е идеалният порт. Конкурентното решение е FireWire, само че макар че този порт е по-бърз, неговото потребление коства пари, и множеството разработчици избраха точно USB.
Вторият сходен преход от една шина към друга се реализира преди към 15 години. Това е преходът от AGP видеокартите към PCIe. Тук повода е ясна: предлаганите от AGP скорости започнаха да не доближават за пълноценната работа на новите видеокарти. Nvidia, която тогава беше ATI и няколко по-малки компании, мигновено мина към PCIe. Този преход се реализира за към 2 години: през първата година се предлагаха дънни платки с двете шини, само че още на идната година останаха дъната единствено с PCIe.
Другият доста прочут преход бе прекосяването от дискети към компактдискове. Това стартира през 90-те години, а аргументите не са комплицирани: 3,5-инчовата дискета е с потенциал 1,44 MB (в някои случаи 2,88 MB), което по това време бе към този момент прекомерно малко за запис на нужната информация. Тогава се появиха дискети с потенциал 100, 200 и даже 500 MB, само че бяха извънредно скъпи и за тяхното потребление бяха нужни специфични флопидискови устройства. Не се разпространиха.
А компактдисковете, появили се още през 80-те години, по това време внезапно поевтиняха и предлагаха потенциал от 650-700 MB. Тези качества ги трансфораха в водачи на пазара. И макар че през днешния ден множеството програмен продукт може да бъде закупен от интернет, за гибелта на CD/DVD дисковете е прекомерно рано да се приказва: посредством тях се популяризират игри, филми, музика и даже драйвери за другите устройства.
От всичко това може да се направи един явен извод: бързият преход към нещо ново се реализира единствено тогава, когато това „ново“ предложи нещо доста по-добро от предходното.
Удобните конектори
Нека се спрем на конекторите, които са на пазара от доста десетилетия и не бързат да си отпътуват. Защо става по този начин?
Първият от тези конектори е общоприетия 3,5-милиметров аудио жак, прочут и като TRS или TRRS. Този конектор е създаден още през 50-те години на предишния век и от този момент непроменяемо се вгражда в множеството потребителски устройства. Защо? Защото напълно тривиално няма смисъл да бъде заменян – неговите благоприятни условия и до през днешния ден са задоволителни за включването на всевъзможни потребителски слушалки и колонки.
Опитите за прекосяване към цифрово аудио не се оказаха сполучливи – по този начин да вземем за пример с конектор Lightning (както и с USB Type-C) излязоха единствено няколко модела слушалки. А и безжичният тон надалеч не се харесва на всички – да оставим изкривяванията, само че даже и най-бързите стандарти за лъчение на тон посредством Bluetooth не могат да обезпечат нужния клас на звука и всички меломани усещат загубата на качество при lossless траковете. Така че аналоговият конектор TRS ще се употребява още дълго време.
Вторият сходен конектор е VGA. Създаден е през 80-те години на предишното столетие и се употребява за включването на мониторите и тв приемниците. И до момента го има на пазара. Причината също е банална – за какво да се заменя нещо, което даже и в този момент удовлетворява опциите на средностатистическия екран: VGA обезпечава оптималната резолюция 2048х1536 пиксела при 85 Hz. Едва през последните няколко години, с всеобщото разпространяване на 2К и 4К мониторите с периодичност 120 и повече херца, както и с разпространението на тънките ноутбуци, в които този конектор няма по какъв начин да бъде подложен, VGA най-сетне стартира да напуща сцената, отстъпвайки я на по-съвършените HDMI и DisplayPort. Но към момента множеството евтини монитори имат VGA и е много рано да се каже че той ще престане да се употребява.
USB Type-C е идеалният порт за смарт телефони и таблети
След много дългата предистория, да преминем към USB-C. За 4 години наличие на пазара, той на процедура напълно размени microUSB в смарт телефоните и таблетите. Причината е ясна: бързият преход от microUSB към USB-C в мобилната техника се дължи на това, че новият конектор е значително по-добър.
Да се спрем малко по-подробно
USB-C е двустранен . В наши дни постоянно се постанова зареждането на значително мобилни устройства. Като се има поради, че microUSB конекторът много постоянно се вярно се включва едвам от третия път, изгодата от двустранния порт не е дребна. При USB Type-C сходни проблеми няма Скоростта за продан на данни. USB Type-C поддържа дори най-новия USB 3.1 стандарт със скорост до 10 Gb/s. Обикновеният microUSB е от равнище едвам USB 2.0 стандарта с много тъжните 480 Mb/s. Би могло да се употребява microUSB 3.0, само че този порт се оказа мъртвороден, заради извънредно неуместния конектор.
Power Delivery. Новият USB Type-C разрешава потреблението на до 100 W електрическа мощ. А това дава опция за реализирането на бързо зареждане за смарт телефоните – 50-80% се зареждат за 30-60 минути. Уви, microUSB няма тази функционалност и зареждането през него е прекомерно постепенно – 3 и даже 4 часа.
Очевидно е, че USB-C е нещо идеално за мобилната електроника – 10 пъти по-бърз от microUSB, доста по-удобен, обезпечава неведнъж по-бързо зареждане – с две думи, за актуалния смарт телефон или таблет, USB Type-C портът е съществено по-добър във всяко едно отношение. Това е и повода преходът към USB-C да стане бързо – единствено за 2-3 години.
Преходът на персоналните компютри към USB Type-C портове ще бъде доста дълъг
Със смарт телефоните и таблетите всичко е ясно, само че с десктоп компютрите напълно не е по този начин. Нека да се замисли, какви бонуси може да предложи новия порт и дали в действителност това са бонуси.
USB-C може да се употребява като видеоизход, както и за зареждане . На доктрина наподобява добре, само че за реализирането на тези две функционалности се постанова потреблението на безценен контролер. В това няма никакъв смисъл, тъй като десктоп системата единствено би се оскъпила. Използването на сходен порт в персоналния компютър е прекомерно скъпо, тъй като там има премного място за слагането да два обособени обичайни врата.
USB-C е по-тънък от елементарния USB и може да се употребява в по-тънките преносими компютри . Това несъмнено, е правилно – в най-тънкия в света преносим компютър Acer Swift 7 с дебелина едвам 9 милиметра няма по какъв начин да бъде подложен общоприет USB порт. Но да се вгледаме – преносимите компютри с сходна дебелина са изчезващо малко и те са с редица взаимни отстъпки – батерията не е изключително мощна, клавиатурата няма подсветка, здравината на устройството е под въпрос. Дебелината на множеството преносими компютри стартира от 12-14 милиметра и в сходен корпус без никакви проблеми може да бъде подложен общоприет USB. А в случай че става дума за PC или подпора, там изобщо няма проблеми с дебелината на портовете, тъй като мястото е доста Лаптопите с USB Type-C порт могат да бъдат зареждани от външна акумулаторна батерия . Това е в действителност комфортно. На пазара има доста акумулаторни акумулатори с потенциал 10-20 Ah или 60-70 Wh, които дават опция за еднократно зареждане на преносимия компютър Поддръжката на Thunderbolt 3 . Този интерфейс е един от най-бързите и обезпечава скорост до 40 GB/s. Но дали е нужен на всеобщия консуматор? За включването на елементарната външна страна е пребогат USB 3.0. С изключение на видеокартите. Скоростта на новия интерфейс е от равнището на PCIe x4 и е задоволителна за работата на една външна видеокарта. Ето за какво на пазара започнаха да се появяват външни боксове за видеокарти. Идеята наподобява забавно: на открито излизате с някои модел напълно лек преносим компютър или ноутбук, а у дома включвате външната видеокарта и употребявате задоволително мощна система за работа с графика и за игри. Уви, тук казусът е в цената: качествените боксове костват $400-$500, че и повече. Такава е и цената на една добра видеокарта. В последна сметка, цената на това наслаждение трансферира $1000, а за тези пари можете да си сглобите една доста добра домашна десктоп система или пък да си купите преносим компютър с спомагателна видеокарта – към сегашен ден има доста положителни оферти с задоволително мощни графични процесори.
Остава единствено едно по-сериозно достолепие – зареждането от външно Power Bank устройство. За всеобщия консуматор Thunderbolt 3 е глезотия, а супертънките латопи, ноутбуци и смарт телефони са просто проява на опциите на актуалните технологии. А портът от вида всичко-в-едно коства по-скъпо и не е толкоз комфортен, като потреблението на няколко врата.
USB Type-C има и редица минуси:
Скъпа и рядка външна страна . Флаш стиковете с USB-C са към два пъти по-скъпи от общоприетите и към момента не са всеобщи. Другият проблем е, че се постанова потреблението на редица преходници и док-станции, а като се има поради, че USB-C е просто конектор, елементарно може да се сбърка и да се закупи преходник към USB 2.0 с ниска скорост. Преходниците от USB-C са скъпи, а тези с поддръжката на Power Delivery или Thunderbolt 3 са още по-скъпи и не се намират елементарно. Не са доста и док-станциите с USB Type-C, а цената има е безпричинно висока
USB-C е единствено един нов конектор . Ако я няма поддръжката на Power Delivery, това си е USB-A със същите скорости, токове и напрежения. Здравината не е на доста високо равнище . При създаването на USB Type-C, кой знае за какво разработчиците потеглиха по пътя на microUSB – кух конектор, в който е сложена тънка пластинка с контактни проводници върху нея. Проявява се съшият проблем – портът се размърдва, разнебитва и се постанова неговата цялостна замяна. Много по-добре би било, в случай че USB-C бе изработен като Lightning – корав жак с контактни пластинки в профил.
Получава се, че до момента в който в мобилната електроника USB Type-C портът е несъмнено по-добър от microUSB, в десктоп системите и портативните компютри това напълно не е по този начин. Там няма никаква причина за осъществяването на преход към USB-C – няма да се получи приръст в скоростта за продан на данните, в този момент употребяваните портове с нищо не са по-лоши, а и за какво да се употребяват скъпи преходници? Нещата наподобяват на общоприетото 3,5-милиметрово аудио гнездо: просто няма смисъл от замяна и работи съвършено както за меломаните, по този начин и за всеобщите консуматори. Това е и повода множеството производители на дънни платки да употребяват извънредно насилствено USB-C, а в по-евтините решения той въобще не участва.
Засега няма по какъв начин производителите на компютри и преносими компютри да бъдат накарани да преминат към USB Type-C портове. Биха се получили прекомерно скъпи устройства, които няма да имат пазарен триумф. Няма тласък. Може би нещо може да се промени с излизането на един предстоящ USB 4.0 с USB Type-C конектор. Ако сте на друго мнение – кажете, тематиката може да стане по-интересна и по-полезна.
Източник: kaldata.com
КОМЕНТАРИ