Специално за “Труд д-р Людмила Емилова продължава своята поредица на

Специално за “Труд ” доктор Людмила Емилова продължава своята поредност на дълголетието. Тя е доктор с три специалности – вътрешни заболявания, кардиология и ревматология и здравен мениджмънт. След като изпитва системата за лекуване с плодове, чай и мед върху себе си и съумява да се избави от доста тежки заболявания, взема решение, че ще се довери на природосъобразната медицина. Насърчава я създателката на метода Лидия Ковачева. През 1993 година доктор Емилова открива медицинския си център за безлекарствено лекуване, през който са минали над 45 000 пациенти от целия свят. Мнозина са се избавили от шаблонно дефинираните от формалната медицина като нелечими болести и като бонус са стопили килограми, освен това с дълготраен резултат. През 1997 година доктор Емилова става единственият български член на Лекарската асоциация към Обществото за натурална хигиена на Съединени американски щати.

Черниците са покритосеменни растения от рода Morus. Техният ареал в древността се е ограничавал с териториите на актуалните азиатски страни Индия, Китай и Япония. Има разнообразни исторически сведения по какъв начин черниците са попаднали в Европа и по какъв начин е почнало тяхното обработване и по българските земи. Най-вероятно това е било предопределено от пътя на коприната. С повишаването на търсенето и цената на коприната в древността лавинообразно е нараствала потребността, както и ползата към култивирането на растението и ларвите на копринената пеперуда.

Но с изключение на с невероятна, доста скъпа и ценена суровина за текстилната индустрия, хората са се сдобили и с прелестна храна. След всеобщото отдръпване на популацията по селата от производството на коприна посредством ларвите на упоменатата пеперуда, постоянно плодовете и листата на черницата (основно на бялата – Morus alba и черната- Morus nigra ) са употребявани всеобщо за храна на домашните животни. Но голямата изгода на дребните плодчета ги е направила част от менюто на хората, изключително в сезона им на зреене. Черницата е богата на витамините А, В2, С, минералите калий, калций, натрий, магнезий, фосфор и други, както и на пектин.

Трудно е да се изброят всичките й скъпи съставки, поради които има известност на потребна за:

1. Намаляване на неприятния холестерол – научно е потвърдено, че дребните плодчета пазят ниски равнищата на неприятния холестерол при постоянна приложимост. Способстват и за възстановяване на функционалностите на черния дроб.
2. Предпазване от рак – поради благосъстоянието на ресвератрол се приема, че постоянната дневна консумация на черници може да понижи рисковете от онкологични болести. Наличието на ресветатрол е фактор и за възстановяване на зрението.
3. Укрепване на имунната система – с високото наличие на витамин С и флавоноиди черниците по натурален път подтикват защитните сили.
4. Подобряване активността на мозъка и паметта – холинът в плодовете ги трансформира в “тоник ” за мозъка.
5. Набавяне на белтъчини- назовават ги още вегетариански източник на протеин, тъй като са измежду дребното плодове, които го съдържат. Помагат за подсилване на мускулните тъкани и нишки.
6. Намаляване на тежестта – поради многото си фибри черниците основават възприятие на задоволеност и оказват помощ да се стопят килограми, освен това с трайно задържане на резултатите.

И не на последно място, черниците са подобаващи за консумация и от диабетици. Доказано е, че стабилизират равнищата на кръвната захар. Гликемичният им показател е невисок – 40, съпоставим с този на ябълките /38/. Нисък е и гликемичният им товар – 4. В националната медицина намират приложение освен плодчетата, само че и кората – с запарка срещу изпотяване, както и листата. В доста култури по света с листата на черницата се подготвят сърмички. Има изследвания, изрично доказващи лечебното деяние на танините, флавоноидите и другите антиоксиданти в листата на растението, изключително при проблеми с храносмилателния тракт, преддиабетни положения и мощно омазнен черен дроб.

Плодовете неслучайно са били наричани “императорска храна ”. Към тази остаряла популярност бих добавила, че огромно тяхно преимущество е фактът, че не се обработват с химикали. Независимо, че нормално белите черници са много по-сладки, съветът ми е да консумирате повече от черните. Те са в пъти по-богати на антиоксиданти, в тази ситуация антоцианини. Прекрасен метод за опазване през интервалите, когато са отвън сезон, е замразяването им. В доста страни, да вземем за пример Азербайджан и Турция, плодчетата се продават изсушени и при консумация се комбинират със сурови ядки.

Просо със зеленчуци (една порция)


По oколо 30 г лук, тиквички, моркови и свежа или суха пиперка (според сезона) се нарязват на ситно. Прибавят се малко целина (глава или селъри) и 30 г белено просо. Разбърква се с вода в съответствие вода: просо – 5 към 1 и се задушава в затрупан съд до извиране на течността. Слагат се щипка хималайска или морска сол, по една щипка риган, самардала, куркума и наситнен босилек и след безредие се оставя на огъня още 30 секунди.

Рецептата е на Илия Илиев – основен готвач в медицинския център на доктор Емилова