От нашите пратеници: Смелите герои на Одеса
Специалните пратеници на Българска национална телевизия и през днешния ден са в украинския град Одеса, където има поток от хора, готвещи се да изоставен града и да се трансфорат в бежанци от войната.
Комендантският час, както нормално е от 20 ч вечерта до 6 ч сутринта - време, в което улиците на града опустяват. Тогава протичат съществени полицейски инспекции, разпитан беше и нашият екип.
Днес нямаше сигнали за паника, а нашите пратеници посетиха жп гарата.
Одеса посреща и изпраща пасажерите на историческата ж.п. гара. А героите и елементарните хора през днешния ден са обединени от смелостта.
Отивам при баба ми в Николаев. Къщата ѝ е паднала ракета, а тя няма къде да иде, споделя Димитрий.
Възрастен мъж с горделивост ни сподели клип в памет на починалите на своя мобилен телефон.
Това са моите съграждани, това е моята татковина. Преживявам всичко. Хората се разсънват. Чувствам, че ще победим, споделя мъжът.
Но най-големият подвиг в този момент се оказва, е да бъдеш до хората, които обичаш. Като на Катя, която от Одеса се връща при брачна половинка си в град Николаев.
12 индивида сме. С нас има 8 деца. Ужасно е! Детето ми плаче. Иска да бъде вкъщи. И там отиваме. Болно е, с температура. А там ту стрелят, тук е безшумно. Дворовете ни са цялостни с невзривени ракети и снарядни.
На ж.п. гарата, възобновена тъкмо пред 70 години, след провали от Втората международна война, е обособено и бомбоубежище. А преди потеглянето на влака инспекция на полицията следи за сигурността.
Комендантският час, както нормално е от 20 ч вечерта до 6 ч сутринта - време, в което улиците на града опустяват. Тогава протичат съществени полицейски инспекции, разпитан беше и нашият екип.
Днес нямаше сигнали за паника, а нашите пратеници посетиха жп гарата.
Одеса посреща и изпраща пасажерите на историческата ж.п. гара. А героите и елементарните хора през днешния ден са обединени от смелостта.
Отивам при баба ми в Николаев. Къщата ѝ е паднала ракета, а тя няма къде да иде, споделя Димитрий.
Възрастен мъж с горделивост ни сподели клип в памет на починалите на своя мобилен телефон.
Това са моите съграждани, това е моята татковина. Преживявам всичко. Хората се разсънват. Чувствам, че ще победим, споделя мъжът.
Но най-големият подвиг в този момент се оказва, е да бъдеш до хората, които обичаш. Като на Катя, която от Одеса се връща при брачна половинка си в град Николаев.
12 индивида сме. С нас има 8 деца. Ужасно е! Детето ми плаче. Иска да бъде вкъщи. И там отиваме. Болно е, с температура. А там ту стрелят, тук е безшумно. Дворовете ни са цялостни с невзривени ракети и снарядни.
На ж.п. гарата, възобновена тъкмо пред 70 години, след провали от Втората международна война, е обособено и бомбоубежище. А преди потеглянето на влака инспекция на полицията следи за сигурността.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ