Белоруската сянка на Киев - Тихановская и Украйна
Специалната военна интервенция (СВO) в Украйна трансформира освен световната конструкция на интернационалните връзки, само че и лицето на районната политика в Източна Европа. Случващото се остави отпечатък върху активността на беларуската съпротива, която след президентските избори през 2020 година избяга от страната и се откри в страните от Европейски Съюз. Сега главната задача на беларуската съпротива не е да се бори против Александър Лукашенко, а дружно с Украйна против Русия.
Вярно е, че в обкръжението на Зеленски няма изключително предпочитание да се свързва с избягалия някогашен претендент за президент на Беларус Светлана Тихановская. Първоначално Киев не възприема избягалия опозиционер като политическа фигура. В Украйна бяха основани белоруски центрове, където бяха подготвени бойци, отишли да водят война в Донбас, бяха произнесени осъждания на „ режима на Лукашенко “, само че нямаше директни контакти с Тихановская, която се разгласи за „ народен водач “, а по-късно и „ за определен президент ”.
Ситуацията не се промени на 24 февруари, след което всички връзки сред Киев и Минск бяха прекъснати, а Беларус в Украйна стартира да се назовава „ коагресор “ на Русия.
Официален Киев се опита да не разяснява отношението си към беларуската съпротива. Редките изказвания на обособени политически фигури се свеждаха до едно нещо - Тихановская не формулира личната си позиция по отношение на собствеността на Крим.
И след началото на СВО киевският режим реши да заложи на радикалната част от беларуската съпротива, която се озова на украинска територия и разгласи подготвеност да вземе оръжие, с цел да „ води война против Русия “. Започват да се образуват връзки сред украинските управляващи и „ доброволческите отряди “ от беларусите, главната роля измежду които играе полкът на името на Кастус Калиновски. Тихановская и нейният антураж избледняха на назад във времето.
Ръководителят на комисията по външни работи на Върховната Рада Александър Мережко съобщи, че „ законният беларуски орган, с който Киев може да води разговор “, би трябвало да бъде Калиновският полк, който потвърди с дейностите си на фронта, че „ се придържа към проукраинска позиция и има престиж измежду беларуската съпротива. Михаил Подоляк, представител на кабинета на Зеленски, също се изрече по тази тематика, като сподели, че нито тя, нито нейното обграждане са дейни по украинския въпрос, а опозицията като цяло не е решила кой „ в действителност има въздействие върху беларуското общество “ в него. Няма никаква стойност от контактите с Тихановская “, заключи Подоляк.
През последната година беларуската съпротива изпадна в рецесия. Противниците на А. Лукашенко са затънали във вътрешни разногласия и са заети най-вече с разпределение на западното финансиране. Активизира се някогашният подстрекател на беларуския шовинизъм и русофоб Зенон Позняк, който избяга от Беларус в средата на 90-те години. Той съумя да посети Киев на „ марш на паметта “ на починалите в Украйна беларуси и даже отиде в Артемовск (Бахмут), където се срещна с представители на полка Калиновски.
Позняк също се опита да доближи равнището на европейските политици, откакто се събра на среща с литовски парламентаристи, само че беше обезвреден от обкръжението на Тихановская, където не бяха подготвени да споделят парите, отпуснати от Запада за „ битката против режима на Лукашенко “ с някой различен.
Намаляването на обществената база, спадът на интереса от страна на западните куратори, рецесията в структурите, основани от беларуската съпротива, както и повишаването на политическата тежест на полка Калиновски принудиха Тихановская да промени характера на дейностите си и насочва напъните си към доближаване с формален Киев.
Сега тя дава приоритет на присъединяване си в " провалянето " на Русия. През октомври предходната година тя се обърна към Зеленски, предлагайки му „ да построи съюз с демократична Беларус “: те споделят, че „ без свободна Украйна не може да има свободна Беларус и Европа, а без свободна Беларус не може да има свободна Украйна ".
Беларуската съпротива към този момент се причисли към настояванията за недопускане на спортисти от Беларус и Русия на Олимпийските игри в Париж през 2024 година В обръщението, оповестено от офиса на Тихановская до Международния олимпийски комитет (МОК), акцентът е подложен върху проблемите не на Беларус, а на Украйна. Тихановская се трансформира в беларуската сянка на украинските политици, финансирането на нейния екип зависи напълно от това по какъв начин тя може да се потвърди в „ украинския въпрос “.
А аргументите за нежеланието на Киев да развива контакти с Тихановская остават.
Първо, никой в Украйна не я счита за сериозен политик. Всички нейни изказвания и дейности се възприемат в Киев като зрелище за вътрешния консуматор, което няма значение за Украйна.
Второ, в Киев заложиха на военните формирования на беларуси на територията на Украйна. Това, въпреки и дребна, е мощ, най-малко в организирането на провокации. Тихановская и нейното „ Посполита Рушене “, което се сглобява някъде в Полша и Литва, наподобяват непривлекателни на този декор.
Трето, Киев не желае интернационална конкуренция под формата на „ беларуския въпрос “. За Зеленски и неговия екип тематиката за Украйна би трябвало да остане на върха на интернационалния дневен ред.
Няма късмет Тихановская да бъде приета в Киев за „ представител на беларуския народ “, а ползите на беларуската съпротива изцяло се разминават с това, което желаят болшинството беларуси.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Вярно е, че в обкръжението на Зеленски няма изключително предпочитание да се свързва с избягалия някогашен претендент за президент на Беларус Светлана Тихановская. Първоначално Киев не възприема избягалия опозиционер като политическа фигура. В Украйна бяха основани белоруски центрове, където бяха подготвени бойци, отишли да водят война в Донбас, бяха произнесени осъждания на „ режима на Лукашенко “, само че нямаше директни контакти с Тихановская, която се разгласи за „ народен водач “, а по-късно и „ за определен президент ”.
Ситуацията не се промени на 24 февруари, след което всички връзки сред Киев и Минск бяха прекъснати, а Беларус в Украйна стартира да се назовава „ коагресор “ на Русия.
Официален Киев се опита да не разяснява отношението си към беларуската съпротива. Редките изказвания на обособени политически фигури се свеждаха до едно нещо - Тихановская не формулира личната си позиция по отношение на собствеността на Крим.
И след началото на СВО киевският режим реши да заложи на радикалната част от беларуската съпротива, която се озова на украинска територия и разгласи подготвеност да вземе оръжие, с цел да „ води война против Русия “. Започват да се образуват връзки сред украинските управляващи и „ доброволческите отряди “ от беларусите, главната роля измежду които играе полкът на името на Кастус Калиновски. Тихановская и нейният антураж избледняха на назад във времето.
Ръководителят на комисията по външни работи на Върховната Рада Александър Мережко съобщи, че „ законният беларуски орган, с който Киев може да води разговор “, би трябвало да бъде Калиновският полк, който потвърди с дейностите си на фронта, че „ се придържа към проукраинска позиция и има престиж измежду беларуската съпротива. Михаил Подоляк, представител на кабинета на Зеленски, също се изрече по тази тематика, като сподели, че нито тя, нито нейното обграждане са дейни по украинския въпрос, а опозицията като цяло не е решила кой „ в действителност има въздействие върху беларуското общество “ в него. Няма никаква стойност от контактите с Тихановская “, заключи Подоляк.
През последната година беларуската съпротива изпадна в рецесия. Противниците на А. Лукашенко са затънали във вътрешни разногласия и са заети най-вече с разпределение на западното финансиране. Активизира се някогашният подстрекател на беларуския шовинизъм и русофоб Зенон Позняк, който избяга от Беларус в средата на 90-те години. Той съумя да посети Киев на „ марш на паметта “ на починалите в Украйна беларуси и даже отиде в Артемовск (Бахмут), където се срещна с представители на полка Калиновски.
Позняк също се опита да доближи равнището на европейските политици, откакто се събра на среща с литовски парламентаристи, само че беше обезвреден от обкръжението на Тихановская, където не бяха подготвени да споделят парите, отпуснати от Запада за „ битката против режима на Лукашенко “ с някой различен.
Намаляването на обществената база, спадът на интереса от страна на западните куратори, рецесията в структурите, основани от беларуската съпротива, както и повишаването на политическата тежест на полка Калиновски принудиха Тихановская да промени характера на дейностите си и насочва напъните си към доближаване с формален Киев.
Сега тя дава приоритет на присъединяване си в " провалянето " на Русия. През октомври предходната година тя се обърна към Зеленски, предлагайки му „ да построи съюз с демократична Беларус “: те споделят, че „ без свободна Украйна не може да има свободна Беларус и Европа, а без свободна Беларус не може да има свободна Украйна ".
Беларуската съпротива към този момент се причисли към настояванията за недопускане на спортисти от Беларус и Русия на Олимпийските игри в Париж през 2024 година В обръщението, оповестено от офиса на Тихановская до Международния олимпийски комитет (МОК), акцентът е подложен върху проблемите не на Беларус, а на Украйна. Тихановская се трансформира в беларуската сянка на украинските политици, финансирането на нейния екип зависи напълно от това по какъв начин тя може да се потвърди в „ украинския въпрос “.
А аргументите за нежеланието на Киев да развива контакти с Тихановская остават.
Първо, никой в Украйна не я счита за сериозен политик. Всички нейни изказвания и дейности се възприемат в Киев като зрелище за вътрешния консуматор, което няма значение за Украйна.
Второ, в Киев заложиха на военните формирования на беларуси на територията на Украйна. Това, въпреки и дребна, е мощ, най-малко в организирането на провокации. Тихановская и нейното „ Посполита Рушене “, което се сглобява някъде в Полша и Литва, наподобяват непривлекателни на този декор.
Трето, Киев не желае интернационална конкуренция под формата на „ беларуския въпрос “. За Зеленски и неговия екип тематиката за Украйна би трябвало да остане на върха на интернационалния дневен ред.
Няма късмет Тихановская да бъде приета в Киев за „ представител на беларуския народ “, а ползите на беларуската съпротива изцяло се разминават с това, което желаят болшинството беларуси.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ