Ставам маниак, когато обичам едно нещо: Брадли Купър
Специална прожекция на кино лентата Маестро беше предшествана от " въпроси и отговори " сред Брадли Купър и Стивън Спилбърг в именития китайски спектакъл, ситуиран на бул. Холивуд, в Холивуд, Калифорния.
След дебюта си с Роди се звезда през 2018 година, Брадли Купър се завръща в музикалната борба с биографичния филм Маестро, тръгващ в Netflix от 20 декември, който наблюдава връзката през целия живот сред Бърнстейн, музикант, диригент (първият американец в Ла Скала в Милан), композитор, преподавател, създател и брачната половинка му, актрисата Фелисия Монтеалегре Кон.
Първоначално Стивън Спилбърг трябваше да режисира кино лентата, откакто изпрати сюжета на Купър да играе основната роля. Само час и петнадесет минути по-късно артистът към този момент беше приел, като скоро предложи и да режисира, когато Спилбърг, ангажиран с Уестсайдска история (чиято музика е на Бърнстейн), реши да се отдръпна от режисирането, само че не и от продуцирането, дружно с други, в това число Мартин Скорсезе и самият Купър, който преразгледа сюжета с Джош Сингър.
СТИВЪН: Е, мога да ти подсигурявам тъкмо в този момент, че Ленард Бърнстейн е тук с нас, целува те мощно по устата, стиска дупето ти и споделя: " Благодаря ти за това, което направи за мен, това, което направи за Фелисия, какво направихте за Александър, Нина и Джейми и всички, които обичат класическото въздействие върху цялата модерна музика. "
БРАДЛИ: Благодаря ти.
СТИВЪН: Тук изцяло се отдръпвам от ролята си на продуцент, тъй като имам нещо като по-проницателна вътрешна вероятност – само че просто ще седнал съм тук, с цел да попитам въпросите, които ми бяха заложени по отношение на теб и кино лентата и твоя развой. Едно от нещата, които в действителност ме учудват, Брадли, е, че когато ми сподели за първи път „ Роди се звезда “ и несъмнено, мисля, че видях – всички сме виждали – четири „ Родени звезди “ преди този, това, което ме взриви е, че в никакъв случай не бях виждал „ Родени звезди “ като този, който направи. И не можех да допускам, че това е първият ти режисиран филм. И съм тройно нокаутиран от обстоятелството, че Маестро е едвам вторият ти филм. Това просто е необикновено.
Бих желал първо да приказвам за обстоятелството – тъй като тази история, процесът на пускане на този филм, има дълга история, започвайки с Марти Скорсезе, който нае Джош Сингър, и по-късно Марти реши да направи Ирландецът (2019), и тогава аз в действителност желаех да опиша историята, само че също по този начин се подготвях за Уестсайдска история и работа с Джош. И тогава, знаеш ли, нямаше да мога да го направя, и тогава ти се обадих и ти получи сюжета и ми сподели. Може ли да ми разкажеш малко за това какъв брой млад беше, когато стартира да дирижираш?
БРАДЛИ: Разбира се, добре, първо, би трябвало да кажа, че единствената причина да съм тук е този човек тъкмо тук (За Спилбърг). Той ми даде опция, откровено, че в случай че знаеш по кое време си в състояние, в което е Стивън, и имаш сърцето като него, можеш да промениш живота на хората. И това, което той направи, този човек тъкмо тук, като просто протегна ръката си и сподели, „ Елате с мен “ и… и ето ви. Така че, аз съм ти изцяло длъжен. Благодаря ти, Стивън. Щяхме да създадем American Sniper дружно, хм, говорехме да създадем дружно „ Matt Helm “ и аз ти споделих манията си по дирижирането и мисля, че по този начин стартира.
СТИВЪН: Какво беше двуседмичното оттегляне, което вие и Кари Мълиган продължихте, с цел да се интегрирате отвесно в своите персонажи, в процеса?
БРАДЛИ: Това беше нещо, на което ме научиха в гимназията от Елизабет Кемп, която беше преподавана от Сандра Секат, и беше основано в работилница за сънища, с цел да ги регистрирате за поредност от седмици и по-късно се събирате с всеки различен, с който работите и в този случай бяхме Кари и аз и нейният преподавател по актьорско майсторство Ким и работихме шест дни и споделяхме тези сънища, които записвахме въз основа на въпроса за нашите персонажи и по-късно правихме извършения дружно и това се назовава Ates в обред, който създавате нещо като шоу от един човек за другия човек. И в действителност задачата е просто да станете безусловно уязвими по отношение на другия човек, тъй че да споделите нещо и да имате връзка, на която в действителност можете да се доверите един на различен. Правил съм това и преди с доста планове, Стефани, Лейди Гага и аз го направихме за „ Роди се звезда “, и са невероятни нещата, които излизат от това, даже като публицист. Но това упражнение намирам за изцяло скъпо.
СТИВЪН: В сходство с това, когато работиш с актьорите си, по какъв начин в действителност се справяш, разбираш ли това да си член на екипа, само че и да си режисьор? Знаеш ли, тъй като работиш и от двете страни на камерата, само че към момента си бил Ленард Бърнстейн, когато режисираш Маестро. Но ти работиш и от двете страни на камерата и аз бях на снимачната площадка малко, не доста, и те гледах и беше изумително да те видя да вървиш напред-назад по този начин, към момента в облика, само че в това време, отвън синтаксиса или национален език на периодически разговор и непосредствено в занаята да уведомиш Манг по какъв начин да бута количката и да приказваш и с твоя оператор. Така че беше в действителност забавно. Как в действителност, и има доста артисти, знаеш ли, имаше артисти, които в действителност са се отличили с това, че са били пред камерата и зад камерата.
БРАДЛИ: Стивън, постоянно съм се откривал, че мисля като режисьор и като артист толкоз доста години и постоянно съм бил удивен от това, че мозъкът ми, мисля, просто откри място, където мозъкът ми се усеща най-удобно. И по този начин, нямах възприятието, че ставам като някакъв чудноват шизофреник - това е този тип шизофренична смешка, нали знаеш, връщане напред-назад сред дирижиране и актьорство. Не бих се появил на работа може би от пет до шест часа преди позвъняването на екипа, с цел да стана Ленард благодарение на Казу Хиро, който е необикновен - гримьорът. Работихме години върху това, той е необикновен. Беше ужасно и ти даже беше там, когато направихме превъзходен тест през 2019 година в Disney Hall, с цел да се уверим, че не наподобявам като скеч от някое вечерно шоу.
СТИВЪН: Знаеш ли, едно от най-дръзките неща за мен по отношение на рисковете, които пое при режисирането на Маестро, и не бих го нарекъл риск, тъй като го направи с такава убеденост и в никакъв случай не поглеждаш обратно, само че това бяха подиуми без покритие, сцената, цялостната избухлива и мощна сцена сред Фелисия и Лени в жилището, преди Снупи да мине около прозорците. Кажи ми малко за някои от твоите избори, когато с екипа ти сте решили, че имате идея, имате концептуална фотография и сте желали да не измененията решението си по-късно в стаята за монтаж, само че просто сте траяли и сте го снимали без никаква защитна мрежа.
БРАДЛИ: Това беше първият филм, който направих храбро, сигурно. Имаше единствено две подиуми, които снимах със боязън и това беше първият снимачен ден, когато Ленард учи младия Уилям. Направих куп монтажи, само че в действителност всичко, което в миналото съм си представял, беше този тип, че той е като мъпет в долната част на фрагмента и не може да се сдържи, а в края той поема целия филм, което е това, което виждате във кино лентата, когато той споделя: „ О, за мен ли е или за вас? “,а другото нещо беше катедралата Ели, когато той дирижира Малер. Бях направил като Брант с Palah High и кабелна камера и всички други неща от боязън, когато в действителност единствено един кадър я разкрива, тъй като тя е там, с цел да види по какъв начин той няма ненавист в сърцето си. Освен това, направих това, което ти сподели, Стивън, и мисля, че това е просто заради повода, че бях прекарал толкоз доста време, хм, и Джош и аз бяхме прекарали толкоз доста време в писане и работа по този филм, и сътворявам в мозъка си всеки един вероятен метод да го фотографирам и метод за снимането му, тъй че до момента в който се качихме на снимачната площадка, ми беше толкоз ясно по какъв начин виждам кино лентата и в случай че направих въртене, тогава можех да видя другите резултати, които би трябвало да направя.
СТИВЪН: Ти си работил с някои много невероятни режисьори: Клинт Истууд, Гилермо Дел Торо, Дейвид О. Ръсел. Когато работиш с режисьори и сте на снимачната площадка, можеш ли да разделиш това, което правиш като артист, и в това време да наблюдаваш техния поминък и да наблюдаваш за какво вършат кадър и каква е композицията на този кадър и влизаш ли в главите им в този смисъл?
БРАДЛИ: Искам да кажа, че евентуално съм същински бодил в задника, само че това, което ще кажа, е моят опит, усещам се, че съм ходил във кино учебно заведение с Дейвид О. Ръсел. Аз съумях да вляза в монтажните стаи на всички тези режисьори в продължение на месеци. Винаги имах другари артисти, които ме питаха: „ Как, по дяволите, се случи това? “ И аз отговарях: „ Мисля, че е, тъй като знаеха, че не ми пука какво правя; Грижех се да им оказа помощ да създадат кино лентата, който желаят да създадат. “ Така че това беше доста ясно на всички тези режисьори от доста рано. И по този начин мисля, че просто съумях да науча толкоз доста от всички тези режисьори, тъй като те отвориха вратите си за мен креативен и ми разрешиха да ходя по пътя с тях значително, тъй като знаеха, да, когато бях на сет, първо, в никакъв случай не напущам снимачната площадка, в никакъв случай, тъй че постоянно съм там.
СТИВЪН: Имаше ли шаблони или други филми, които в действителност ти повлияха и ти дадоха хрумвания за Маестро?
БРАДЛИ: Това е доста забавен въпрос, знаете ли. Сетих се за Ернст Любич и Макс Офюлс с черно-бялото, само че нищо, нищо друго с изключение на по какъв начин си припомням този предходен интервал на киното. Без това съвсем щях да си измисля, в случай че кажа, че има съответни неща, припомням си „ Родени звезди “, Хал Ашби беше в главата ми, само че в действителност се трансформира в мое лично нещо въз основа на това, че просто обичам филмите толкоз доста, че просто е нещо вътре в мен, разбираш ли какво имам поради? Дори не мога... би било мъчно да схвана всичко; всичко е едно нещо, това съм аз, това е цялото ми битие.
СТИВЪН: Това беше извънреден път, който сте минали. Толкова съм благополучен и се усещам в действителност добре със себе си, че аз, че те наех и толкоз се гордея с теб, че един път те наех да поемеш и да станеш всичко, което даде на всички нас като опит. Благодаря ти, Брадли.
БРАДЛИ: Благодаря ти, Стивън.
създател: СЛАВА
...
След дебюта си с Роди се звезда през 2018 година, Брадли Купър се завръща в музикалната борба с биографичния филм Маестро, тръгващ в Netflix от 20 декември, който наблюдава връзката през целия живот сред Бърнстейн, музикант, диригент (първият американец в Ла Скала в Милан), композитор, преподавател, създател и брачната половинка му, актрисата Фелисия Монтеалегре Кон.
Първоначално Стивън Спилбърг трябваше да режисира кино лентата, откакто изпрати сюжета на Купър да играе основната роля. Само час и петнадесет минути по-късно артистът към този момент беше приел, като скоро предложи и да режисира, когато Спилбърг, ангажиран с Уестсайдска история (чиято музика е на Бърнстейн), реши да се отдръпна от режисирането, само че не и от продуцирането, дружно с други, в това число Мартин Скорсезе и самият Купър, който преразгледа сюжета с Джош Сингър.
СТИВЪН: Е, мога да ти подсигурявам тъкмо в този момент, че Ленард Бърнстейн е тук с нас, целува те мощно по устата, стиска дупето ти и споделя: " Благодаря ти за това, което направи за мен, това, което направи за Фелисия, какво направихте за Александър, Нина и Джейми и всички, които обичат класическото въздействие върху цялата модерна музика. "
БРАДЛИ: Благодаря ти.
СТИВЪН: Тук изцяло се отдръпвам от ролята си на продуцент, тъй като имам нещо като по-проницателна вътрешна вероятност – само че просто ще седнал съм тук, с цел да попитам въпросите, които ми бяха заложени по отношение на теб и кино лентата и твоя развой. Едно от нещата, които в действителност ме учудват, Брадли, е, че когато ми сподели за първи път „ Роди се звезда “ и несъмнено, мисля, че видях – всички сме виждали – четири „ Родени звезди “ преди този, това, което ме взриви е, че в никакъв случай не бях виждал „ Родени звезди “ като този, който направи. И не можех да допускам, че това е първият ти режисиран филм. И съм тройно нокаутиран от обстоятелството, че Маестро е едвам вторият ти филм. Това просто е необикновено.
Бих желал първо да приказвам за обстоятелството – тъй като тази история, процесът на пускане на този филм, има дълга история, започвайки с Марти Скорсезе, който нае Джош Сингър, и по-късно Марти реши да направи Ирландецът (2019), и тогава аз в действителност желаех да опиша историята, само че също по този начин се подготвях за Уестсайдска история и работа с Джош. И тогава, знаеш ли, нямаше да мога да го направя, и тогава ти се обадих и ти получи сюжета и ми сподели. Може ли да ми разкажеш малко за това какъв брой млад беше, когато стартира да дирижираш?
БРАДЛИ: Разбира се, добре, първо, би трябвало да кажа, че единствената причина да съм тук е този човек тъкмо тук (За Спилбърг). Той ми даде опция, откровено, че в случай че знаеш по кое време си в състояние, в което е Стивън, и имаш сърцето като него, можеш да промениш живота на хората. И това, което той направи, този човек тъкмо тук, като просто протегна ръката си и сподели, „ Елате с мен “ и… и ето ви. Така че, аз съм ти изцяло длъжен. Благодаря ти, Стивън. Щяхме да създадем American Sniper дружно, хм, говорехме да създадем дружно „ Matt Helm “ и аз ти споделих манията си по дирижирането и мисля, че по този начин стартира.
СТИВЪН: Какво беше двуседмичното оттегляне, което вие и Кари Мълиган продължихте, с цел да се интегрирате отвесно в своите персонажи, в процеса?
БРАДЛИ: Това беше нещо, на което ме научиха в гимназията от Елизабет Кемп, която беше преподавана от Сандра Секат, и беше основано в работилница за сънища, с цел да ги регистрирате за поредност от седмици и по-късно се събирате с всеки различен, с който работите и в този случай бяхме Кари и аз и нейният преподавател по актьорско майсторство Ким и работихме шест дни и споделяхме тези сънища, които записвахме въз основа на въпроса за нашите персонажи и по-късно правихме извършения дружно и това се назовава Ates в обред, който създавате нещо като шоу от един човек за другия човек. И в действителност задачата е просто да станете безусловно уязвими по отношение на другия човек, тъй че да споделите нещо и да имате връзка, на която в действителност можете да се доверите един на различен. Правил съм това и преди с доста планове, Стефани, Лейди Гага и аз го направихме за „ Роди се звезда “, и са невероятни нещата, които излизат от това, даже като публицист. Но това упражнение намирам за изцяло скъпо.
СТИВЪН: В сходство с това, когато работиш с актьорите си, по какъв начин в действителност се справяш, разбираш ли това да си член на екипа, само че и да си режисьор? Знаеш ли, тъй като работиш и от двете страни на камерата, само че към момента си бил Ленард Бърнстейн, когато режисираш Маестро. Но ти работиш и от двете страни на камерата и аз бях на снимачната площадка малко, не доста, и те гледах и беше изумително да те видя да вървиш напред-назад по този начин, към момента в облика, само че в това време, отвън синтаксиса или национален език на периодически разговор и непосредствено в занаята да уведомиш Манг по какъв начин да бута количката и да приказваш и с твоя оператор. Така че беше в действителност забавно. Как в действителност, и има доста артисти, знаеш ли, имаше артисти, които в действителност са се отличили с това, че са били пред камерата и зад камерата.
БРАДЛИ: Стивън, постоянно съм се откривал, че мисля като режисьор и като артист толкоз доста години и постоянно съм бил удивен от това, че мозъкът ми, мисля, просто откри място, където мозъкът ми се усеща най-удобно. И по този начин, нямах възприятието, че ставам като някакъв чудноват шизофреник - това е този тип шизофренична смешка, нали знаеш, връщане напред-назад сред дирижиране и актьорство. Не бих се появил на работа може би от пет до шест часа преди позвъняването на екипа, с цел да стана Ленард благодарение на Казу Хиро, който е необикновен - гримьорът. Работихме години върху това, той е необикновен. Беше ужасно и ти даже беше там, когато направихме превъзходен тест през 2019 година в Disney Hall, с цел да се уверим, че не наподобявам като скеч от някое вечерно шоу.
СТИВЪН: Знаеш ли, едно от най-дръзките неща за мен по отношение на рисковете, които пое при режисирането на Маестро, и не бих го нарекъл риск, тъй като го направи с такава убеденост и в никакъв случай не поглеждаш обратно, само че това бяха подиуми без покритие, сцената, цялостната избухлива и мощна сцена сред Фелисия и Лени в жилището, преди Снупи да мине около прозорците. Кажи ми малко за някои от твоите избори, когато с екипа ти сте решили, че имате идея, имате концептуална фотография и сте желали да не измененията решението си по-късно в стаята за монтаж, само че просто сте траяли и сте го снимали без никаква защитна мрежа.
БРАДЛИ: Това беше първият филм, който направих храбро, сигурно. Имаше единствено две подиуми, които снимах със боязън и това беше първият снимачен ден, когато Ленард учи младия Уилям. Направих куп монтажи, само че в действителност всичко, което в миналото съм си представял, беше този тип, че той е като мъпет в долната част на фрагмента и не може да се сдържи, а в края той поема целия филм, което е това, което виждате във кино лентата, когато той споделя: „ О, за мен ли е или за вас? “,а другото нещо беше катедралата Ели, когато той дирижира Малер. Бях направил като Брант с Palah High и кабелна камера и всички други неща от боязън, когато в действителност единствено един кадър я разкрива, тъй като тя е там, с цел да види по какъв начин той няма ненавист в сърцето си. Освен това, направих това, което ти сподели, Стивън, и мисля, че това е просто заради повода, че бях прекарал толкоз доста време, хм, и Джош и аз бяхме прекарали толкоз доста време в писане и работа по този филм, и сътворявам в мозъка си всеки един вероятен метод да го фотографирам и метод за снимането му, тъй че до момента в който се качихме на снимачната площадка, ми беше толкоз ясно по какъв начин виждам кино лентата и в случай че направих въртене, тогава можех да видя другите резултати, които би трябвало да направя.
СТИВЪН: Ти си работил с някои много невероятни режисьори: Клинт Истууд, Гилермо Дел Торо, Дейвид О. Ръсел. Когато работиш с режисьори и сте на снимачната площадка, можеш ли да разделиш това, което правиш като артист, и в това време да наблюдаваш техния поминък и да наблюдаваш за какво вършат кадър и каква е композицията на този кадър и влизаш ли в главите им в този смисъл?
БРАДЛИ: Искам да кажа, че евентуално съм същински бодил в задника, само че това, което ще кажа, е моят опит, усещам се, че съм ходил във кино учебно заведение с Дейвид О. Ръсел. Аз съумях да вляза в монтажните стаи на всички тези режисьори в продължение на месеци. Винаги имах другари артисти, които ме питаха: „ Как, по дяволите, се случи това? “ И аз отговарях: „ Мисля, че е, тъй като знаеха, че не ми пука какво правя; Грижех се да им оказа помощ да създадат кино лентата, който желаят да създадат. “ Така че това беше доста ясно на всички тези режисьори от доста рано. И по този начин мисля, че просто съумях да науча толкоз доста от всички тези режисьори, тъй като те отвориха вратите си за мен креативен и ми разрешиха да ходя по пътя с тях значително, тъй като знаеха, да, когато бях на сет, първо, в никакъв случай не напущам снимачната площадка, в никакъв случай, тъй че постоянно съм там.
СТИВЪН: Имаше ли шаблони или други филми, които в действителност ти повлияха и ти дадоха хрумвания за Маестро?
БРАДЛИ: Това е доста забавен въпрос, знаете ли. Сетих се за Ернст Любич и Макс Офюлс с черно-бялото, само че нищо, нищо друго с изключение на по какъв начин си припомням този предходен интервал на киното. Без това съвсем щях да си измисля, в случай че кажа, че има съответни неща, припомням си „ Родени звезди “, Хал Ашби беше в главата ми, само че в действителност се трансформира в мое лично нещо въз основа на това, че просто обичам филмите толкоз доста, че просто е нещо вътре в мен, разбираш ли какво имам поради? Дори не мога... би било мъчно да схвана всичко; всичко е едно нещо, това съм аз, това е цялото ми битие.
СТИВЪН: Това беше извънреден път, който сте минали. Толкова съм благополучен и се усещам в действителност добре със себе си, че аз, че те наех и толкоз се гордея с теб, че един път те наех да поемеш и да станеш всичко, което даде на всички нас като опит. Благодаря ти, Брадли.
БРАДЛИ: Благодаря ти, Стивън.
създател: СЛАВА
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ