Лихвите по депозити потеглят нагоре, ипотеките поевтиняват
Спестяванията в банките към този момент са колкото брутния вътрешен артикул на стопанската система за една година Който има депозити в евро, към този момент усеща повишението на доходността от спестените пари. Средната годишна рента по новите депозити на семействата в евро се е вдигнала внезапно до 0,47% за октомври. Това сочат последните данни на Българска народна банка.
Сравнението демонстрира, че нарастването е близо 7 пъти единствено за един месец - през септември доходността беше 0,01%, а през октомври е станала 0,07%. След това покачване доходността на евровите спестявания е най-висока от 4 години. Все още остава доста ниска междинната рента по новите депозити , контрактувани в левове, макар, че се е нараснала леко - с 0,01 процентни пункта, по отношение на предходния месец.
Дали следва предстоящата смяна в лихвените проценти?
Според множеството финансови анализатори повдигането на доходността от спестявания в банка ще стартира точно от спестяванията, като упованията са тяхната рентабилност да се подвига постепенно, с към 0,2 на 100 за шест месеца. 4-6 месеца след обръщането на лихвения тренд за спестяванията ще стартира нарастването и на лихвите по заемите. По-точна информация за възможната посока на лихвените проценти през 2022 година обаче ще има най-рано през февруари.
Причината е, че управителният съвет на Европейската централна банка на 20 септември 2021 година анулира плануваното за 20 януари съвещание по паричната политика и дефинира нова дата - 3 февруари 2022 година Допусканията са, че поради инфлационната стихия в цяла Европа ще има позитивно решение за размера на лихвите и паричната политика на централните банки. Въпреки ниската рентабилност, която е даже под инфлацията сега, хората към момента избират банките като опция за спестени пари. Общата сума на всички депозити възлиза на 100,6 милиарда лв., съвсем колкото е брутният вътрешен артикул, който създава стопанската система ни за една година. За същия интервал заемите не престават да поевтиняват.
Потребителските заеми през октомври са отпускани при междинна цена от 8,19% против 8,40% месец преди този момент. Лихвата по ипотечните заеми е 2,67% при 2,68% за септември. Това е една от аргументите жилищното кредитиране да се усили с рекордните 16,5% на годишна база през октомври до общата сума от 13,7 милиарда лв.. Ръст, въпреки и малко по-слаб, има и при потребителските заеми. При тях нарастването е с 10,1% на годишна база до 13,08 милиарда лв..
“Запазването на актуалните равнища на бърз напредък в кредитирането може да усили задлъжнялостта, което да докара до нарастване на необслужваните заеми и обезценките. ” Това показват от Българската национална банка в бюлетина “Банките в България ” за второто тримесечие на тази година, предава 24 часа.
“Въпреки че в кратковременен проект усилването на кредитната интензивност може да окаже удобен резултат върху финансовия резултат на банковия бранш, продължителното опазване на настоящите равнища на кредитен напредък основава предпоставки за повишаване на задлъжнялостта и за струпване на циклични рискове, които могат да се материализират при стопански спад под формата на нарастване на необслужваните заеми и на обезценките ”, предизвестиха централните банкери.
Малко по-късно Българска народна банка разгласи, че ще вдигне антицикличния буфер от сегашните 0,5 на 1% от 1 октомври 2022 година Решението на централната банка е, с цел да се минимизира заплахата от увеличение на неприятните заеми. Това значи, че от тази дата за всеки провиснал заем банките ще натрупат като запас 1% от цената му Това няма да се отрази на цената на заемите, безапелационни са банкери и финансисти.
Ще продължи отпущането на на ниска цена запас, с цел да се подтикват стопанската система и потреблението. А и конкуренцията сред банките сега няма да им разреши по-голямо оскъпяване на заемите. В композиция с леко увеличение на лихвите обаче, което по този начин или другояче следва, се постанова деликатно кредитиране. Според множеството анализатори повишаването на ипотеките няма да е доста - чака се стъпката да е към 0,25%.
Какво обаче значи това за ипотечен заем с 20-годишен падеж?
Да приемем, че той е в размер на 70 000 лева и е провиснал при 3,5% рента. Това значи, че месечната му вноска е малко над 400 лева Ако обаче лихвата нарасне с предстоящите 0,25% до 3,75%, то тогава месечната вноска ще се вдигне до 418-420 лева, или с 240 лева повече за една година. Ако и през идващите години растежът на лихвите продължи гладко, то може да се стигне и до вноска от 500 лева, което значи в допълнение натоварване на персоналния бюджет с най-малко 1200 лева годишно.
За да се избегнат разтърсвания, едно от главните правила е при вземането на по-голям заем за по-дълъг интервал сумата да не надвишава 50 пъти чистите месечни доходи на претендента за него. Това значи, че при приход от 2000 лева на месец оптималният размер на заема е уместно да бъде не повече от 100 000 лева Ако обаче човек има и други заеми, сметката е малко по-различна.
Например при 3000 лева приход на месец и при 200 лв. вноска по различен заем, рационалният размер на ипотека та е до 120 000 лева Това предписание е съобразено с практиката на банките при отпущането на ипотечен заем да поставят 33% предел върху дълг - приход, т.е. върху сумата от месечни вноски по всички заеми, разграничена на сумата на месечните приходи на кредитополучателя. За да се минимизират още повече рисковете при изплащането на по-дълги заеми, може да се направи и застраховка за безработица. Така тя ще покрие част от вноските и няма да се стига до трупане на наказателни лихви и оскъпяване на заема.
Защита на банките и на получателите на заеми са и новите правила, които към този момент са в действие. Според тях всеки, който е теглил заем след 30 юни 2019 година и забави вноска, автоматизирано влиза в черен лист и получава най-голям рисков профил А това значи, че в случай че изиска да изтегли нов заем от която и да е банка, ще бъде утвърден доста потрудно и ще му бъдат отказани преференциални лихви.
За необслужвани креди към този момент се считат вземанията, по които има просрочие, без значение какъв брой дълъг е интервалът на закъснение на заплащането. Кредитите на длъжници, които са постоянни в заплащанията, само че финансовото им положение се е влошило, също ще попаднат в тази група.
Новите правила задължиха банките да вършат рискови профили на кредитополучателите. Тези с най-слаб рейтинг ще бъдат следени непрестанно от специфични звена При свързани лица най-лошият рейтинг на някого от групата ще се присъжда за цялата група. Преструктуриране на неприятен ипотечен заем ще се позволява до 24 месеца, а в случай че е бил изтеглен за създаване на търговски обект - до 12 месеца.
Останалите позволени варианти за преструктуриране включват понижаване на погасителните вноски, само че за доста къс интервал от време, още по-къс гратисен интервал, капитализация на дълга, понижаване на лихвата, удължение на падежа, в допълнение поръчителство, разсрочени заплащания, конвертиране на валута, рефинансиране на дълга или неговото консолидиране. За да се приложи всяка от тези благоприятни условия обаче, забавилият се кредитополучател би трябвало да дава отговор на доста спомагателни условия.
Частично и цялостно опрощаване на задължения към този момент ще има единствено откакто се потвърди, че нито една от другите варианти не работи. Банката ще оферира разнообразни благоприятни условия пред длъжника след 30 дни закъснение при потребителски и 90 при ипотечен заем. Заради пандемията пък банките са въвели и още условия, които понижават рисковете и за кредитора, и за кредитополучателя. Строгостта при отпущането на заеми бе усетена на първо време от кредитополучатели, чиито приходи са свързани с най-засегнатите сектори, както и такива, които афишират, че главните им доходи са от наеми.
Повечето банки са деликатни при финансиране за българи, които работят в чужбина, защото нормално непознатите служащи са първите, които визира възможна рецесия. Трезорите към този момент вършат изчерпателен разбор на всеки вложител при разпределяне на заеми за жилища в “груб градеж ”, т.е. с акт 14 или акт 15. Доста от банките към този момент слагат условия част от заема, всекидневно най-малко 10%, да се отпусне и заплати на вложителя едвам след въвеждане в употреба на постройката.
Данните на централната банка демонстрират, че действителна заплаха от скок на необслужваните заеми няма. Брутният им размер доближава 5,4 милиарда лв. към края на септември, или дял от 6,44% от общата сума. Те са намалели по отношение на края на юни тази година, когато сумата е възлизала на 5,5 милиарда лв., или дял от 6,72%.
Сравнението демонстрира, че нарастването е близо 7 пъти единствено за един месец - през септември доходността беше 0,01%, а през октомври е станала 0,07%. След това покачване доходността на евровите спестявания е най-висока от 4 години. Все още остава доста ниска междинната рента по новите депозити , контрактувани в левове, макар, че се е нараснала леко - с 0,01 процентни пункта, по отношение на предходния месец.
Дали следва предстоящата смяна в лихвените проценти?
Според множеството финансови анализатори повдигането на доходността от спестявания в банка ще стартира точно от спестяванията, като упованията са тяхната рентабилност да се подвига постепенно, с към 0,2 на 100 за шест месеца. 4-6 месеца след обръщането на лихвения тренд за спестяванията ще стартира нарастването и на лихвите по заемите. По-точна информация за възможната посока на лихвените проценти през 2022 година обаче ще има най-рано през февруари.
Причината е, че управителният съвет на Европейската централна банка на 20 септември 2021 година анулира плануваното за 20 януари съвещание по паричната политика и дефинира нова дата - 3 февруари 2022 година Допусканията са, че поради инфлационната стихия в цяла Европа ще има позитивно решение за размера на лихвите и паричната политика на централните банки. Въпреки ниската рентабилност, която е даже под инфлацията сега, хората към момента избират банките като опция за спестени пари. Общата сума на всички депозити възлиза на 100,6 милиарда лв., съвсем колкото е брутният вътрешен артикул, който създава стопанската система ни за една година. За същия интервал заемите не престават да поевтиняват.
Потребителските заеми през октомври са отпускани при междинна цена от 8,19% против 8,40% месец преди този момент. Лихвата по ипотечните заеми е 2,67% при 2,68% за септември. Това е една от аргументите жилищното кредитиране да се усили с рекордните 16,5% на годишна база през октомври до общата сума от 13,7 милиарда лв.. Ръст, въпреки и малко по-слаб, има и при потребителските заеми. При тях нарастването е с 10,1% на годишна база до 13,08 милиарда лв..
“Запазването на актуалните равнища на бърз напредък в кредитирането може да усили задлъжнялостта, което да докара до нарастване на необслужваните заеми и обезценките. ” Това показват от Българската национална банка в бюлетина “Банките в България ” за второто тримесечие на тази година, предава 24 часа.
“Въпреки че в кратковременен проект усилването на кредитната интензивност може да окаже удобен резултат върху финансовия резултат на банковия бранш, продължителното опазване на настоящите равнища на кредитен напредък основава предпоставки за повишаване на задлъжнялостта и за струпване на циклични рискове, които могат да се материализират при стопански спад под формата на нарастване на необслужваните заеми и на обезценките ”, предизвестиха централните банкери.
Малко по-късно Българска народна банка разгласи, че ще вдигне антицикличния буфер от сегашните 0,5 на 1% от 1 октомври 2022 година Решението на централната банка е, с цел да се минимизира заплахата от увеличение на неприятните заеми. Това значи, че от тази дата за всеки провиснал заем банките ще натрупат като запас 1% от цената му Това няма да се отрази на цената на заемите, безапелационни са банкери и финансисти.
Ще продължи отпущането на на ниска цена запас, с цел да се подтикват стопанската система и потреблението. А и конкуренцията сред банките сега няма да им разреши по-голямо оскъпяване на заемите. В композиция с леко увеличение на лихвите обаче, което по този начин или другояче следва, се постанова деликатно кредитиране. Според множеството анализатори повишаването на ипотеките няма да е доста - чака се стъпката да е към 0,25%.
Какво обаче значи това за ипотечен заем с 20-годишен падеж?
Да приемем, че той е в размер на 70 000 лева и е провиснал при 3,5% рента. Това значи, че месечната му вноска е малко над 400 лева Ако обаче лихвата нарасне с предстоящите 0,25% до 3,75%, то тогава месечната вноска ще се вдигне до 418-420 лева, или с 240 лева повече за една година. Ако и през идващите години растежът на лихвите продължи гладко, то може да се стигне и до вноска от 500 лева, което значи в допълнение натоварване на персоналния бюджет с най-малко 1200 лева годишно.
За да се избегнат разтърсвания, едно от главните правила е при вземането на по-голям заем за по-дълъг интервал сумата да не надвишава 50 пъти чистите месечни доходи на претендента за него. Това значи, че при приход от 2000 лева на месец оптималният размер на заема е уместно да бъде не повече от 100 000 лева Ако обаче човек има и други заеми, сметката е малко по-различна.
Например при 3000 лева приход на месец и при 200 лв. вноска по различен заем, рационалният размер на ипотека та е до 120 000 лева Това предписание е съобразено с практиката на банките при отпущането на ипотечен заем да поставят 33% предел върху дълг - приход, т.е. върху сумата от месечни вноски по всички заеми, разграничена на сумата на месечните приходи на кредитополучателя. За да се минимизират още повече рисковете при изплащането на по-дълги заеми, може да се направи и застраховка за безработица. Така тя ще покрие част от вноските и няма да се стига до трупане на наказателни лихви и оскъпяване на заема.
Защита на банките и на получателите на заеми са и новите правила, които към този момент са в действие. Според тях всеки, който е теглил заем след 30 юни 2019 година и забави вноска, автоматизирано влиза в черен лист и получава най-голям рисков профил А това значи, че в случай че изиска да изтегли нов заем от която и да е банка, ще бъде утвърден доста потрудно и ще му бъдат отказани преференциални лихви.
За необслужвани креди към този момент се считат вземанията, по които има просрочие, без значение какъв брой дълъг е интервалът на закъснение на заплащането. Кредитите на длъжници, които са постоянни в заплащанията, само че финансовото им положение се е влошило, също ще попаднат в тази група.
Новите правила задължиха банките да вършат рискови профили на кредитополучателите. Тези с най-слаб рейтинг ще бъдат следени непрестанно от специфични звена При свързани лица най-лошият рейтинг на някого от групата ще се присъжда за цялата група. Преструктуриране на неприятен ипотечен заем ще се позволява до 24 месеца, а в случай че е бил изтеглен за създаване на търговски обект - до 12 месеца.
Останалите позволени варианти за преструктуриране включват понижаване на погасителните вноски, само че за доста къс интервал от време, още по-къс гратисен интервал, капитализация на дълга, понижаване на лихвата, удължение на падежа, в допълнение поръчителство, разсрочени заплащания, конвертиране на валута, рефинансиране на дълга или неговото консолидиране. За да се приложи всяка от тези благоприятни условия обаче, забавилият се кредитополучател би трябвало да дава отговор на доста спомагателни условия.
Частично и цялостно опрощаване на задължения към този момент ще има единствено откакто се потвърди, че нито една от другите варианти не работи. Банката ще оферира разнообразни благоприятни условия пред длъжника след 30 дни закъснение при потребителски и 90 при ипотечен заем. Заради пандемията пък банките са въвели и още условия, които понижават рисковете и за кредитора, и за кредитополучателя. Строгостта при отпущането на заеми бе усетена на първо време от кредитополучатели, чиито приходи са свързани с най-засегнатите сектори, както и такива, които афишират, че главните им доходи са от наеми.
Повечето банки са деликатни при финансиране за българи, които работят в чужбина, защото нормално непознатите служащи са първите, които визира възможна рецесия. Трезорите към този момент вършат изчерпателен разбор на всеки вложител при разпределяне на заеми за жилища в “груб градеж ”, т.е. с акт 14 или акт 15. Доста от банките към този момент слагат условия част от заема, всекидневно най-малко 10%, да се отпусне и заплати на вложителя едвам след въвеждане в употреба на постройката.
Данните на централната банка демонстрират, че действителна заплаха от скок на необслужваните заеми няма. Брутният им размер доближава 5,4 милиарда лв. към края на септември, или дял от 6,44% от общата сума. Те са намалели по отношение на края на юни тази година, когато сумата е възлизала на 5,5 милиарда лв., или дял от 6,72%.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ