Намериха таен храм на набатейците в Петра
Спътникови фотоси на фамозната Петра, античен арабски град в Йордания, са помогнали на археолозите ненадейно да открият храмов площад и отломки на храм, скрити в центъра на този мъртъв семитски мегаполис, излиза наяве от публикация, оповестена в изданието Bulletin of the American Schools of Oriental Research.
Град Петра, един от паметниците на Световното завещание на ЮНЕСКО, е учреден ок. IV в. пр.н. от набатейците – едно от първите арабски племена. Въз основа на тяхната книжовност след това се е формирал класическият арабски език.
Петра е била ситуирана на кръстопътя на значими търговски мрежи от района, с помощта на което бързо е станала столица на Набатейското царство и обект на съревнование на „ свръхдържавите “ от това време.
Развалините на града, ситуиран на територията на модерна Йордания, са били издигнати в по-голямата си част в първи и втори век от н.е., при разцвета на царството и присъединението му към Римската империя.
© I. LaBianca
Тези монументи, както пишат Кристофър Тутъл (Christopher Tuttle) и Сара Парсак (Sara Parcak) от университета на Алабама и Центъра за интернационалните проучвания на Съединени американски щати, се считали за добре изучени и никой не очаквал, че в тях може да се крие голям архитектурен монумент, който просто не е видян.
Изучавайки фотоси, получени от спътниците WorldView-1 и WorldView-2, както и изображения с висока резолюция от дронове, учените разкрили на няколкостотин метра от центъра на античния град незабелязана от никого правоъгълна конструкция с размери 56 х 49 метра.
В центъра на този площад се е намирала неголяма постройка с дължина и широчина 9 метра, чийто вход е бил извърнат на изток и е гледал към стълба, качваща се върху платформата. Този площад е бил заобиколен от великански каменни стъпала, които са обрамчвали неговите граници.
© J. Blanzy
Както означават създателите на публикацията, нищо сходно не е откривано в Петра преди, по тази причина ролята и функционалността на това оборудване остават загадка. Според самите учени площадът и зданието по-скоро са били храм или публично оборудване. Отчитайки, че по този начин нареченият манастир на Петра е бил ситуиран също на огромна височина, откривателите клонят към религиозна версия.
Монументът съгласно учените е бил издигнат от жителите на Петра много по-рано от другите уреди на града, към II-III век пр.н.е., на практика незабавно след основаването на града. Това разрешава да се приказва, че археолозите са разкрили евентуално един от най-древните арабски храмове в Близкия изток.
