Спасовден е
Спасовден е преносим празник. Отбелязва се постоянно в четвъртък, на 40-тия ден след Великден.
За християните това е деня на Възнесението на Исус Христос, а в старите славянски обичаи Спасовден е най-много празник обвързван с култа към мъртвите, написа Hera.bg.
Според християнските вярвания, след гибелта и Възкресението си, в продължение на 40 дни Христос се среща с учениците си, с цел да им споделя за Божието царство. На 40-ия ден, съпроводен от тях и от Дева Мария, той се изкачва на Елеонския рид до Ерусалим, и оттова, пред очите на всички, се възкачва на небето (Евангелия от Лука 24, 50-53; от Марко 16, 19), което се счита за завършек на Христовия път на земята. Въпреки това, Христос не изоставя хората, а им изпраща Светия Дух на Петдесетница и не престава да се застъпва за тях пред Отца.
Според националните вярвания душите на покойниците след Велики Четвъртък слизат на земята, границата сред горния и долния свят е размита и точно на Спасовден е времето, когато би трябвало да се върнат.
Същата вечер против Спасовден на земята слизат русалките – сестри на самодивите - прелестни и демонични, знак на възраждащата се природа. Те ще останат цяла седмица и ще правят доста пакости, само че и ще поръсят с жива вода за изобилие на нивите. И по този начин до Русалската неделя.
Вечерта против Спасовден русалките - се събират да си наберат едно от магическите им цветя, което закичват в дългите си коси - росен.
Смятало се, че в случай че боледуваш от незнайна болест или неплодородие вечерта би трябвало да преспиш на някоя росенова поляна. В тази потайна нощ, самодивите са радостни, щастливи и другояче пакостливите дами могат да излекуват всеки.
Задължително е да идеш с човек от другия пол, който да не ти е родственик, а също да носиш блага за самодивите: нова забрадка, зелена дамаджана, печена кокошка, бъклица вино и погача. Болният би трябвало да постави чиния с водица, на сутринта в случай че плувало листенце или цвят от росен, скоро ще оздравее - значи самодивата се е смилила над него. А след това от паничката би трябвало да пие 40 дни. С индивида, който си отишъл „ на росен ” оставаш събрат за цялостен живот.
Интересно е, че тук-там на Спасовската, Черешовата задушница (няколко дни по-късно) се боядисват червени яйца, сходно на Великден. Раздават се, дружно с варено жито и самун, за помен на околните. По-късно в събота против Петдесетница е Черешова задушница.
Предшестван от молитвата за дъжд на Герман, сходно и на Гергьовден, на Спасовден е значимо да завали. За това на този ден ергените и момите обикалят нивите с цел да предпазят лятото от суша.
Вярва се още, че в случай че на Спасовден вали дъжд - годината ще е богата, а реколтата - изобилна. Денят е и празник на хлебари и сладкари.
Имен ден имат Спас, Спаска, Спасимира, Сотир, Спасен
За християните това е деня на Възнесението на Исус Христос, а в старите славянски обичаи Спасовден е най-много празник обвързван с култа към мъртвите, написа Hera.bg.
Според християнските вярвания, след гибелта и Възкресението си, в продължение на 40 дни Христос се среща с учениците си, с цел да им споделя за Божието царство. На 40-ия ден, съпроводен от тях и от Дева Мария, той се изкачва на Елеонския рид до Ерусалим, и оттова, пред очите на всички, се възкачва на небето (Евангелия от Лука 24, 50-53; от Марко 16, 19), което се счита за завършек на Христовия път на земята. Въпреки това, Христос не изоставя хората, а им изпраща Светия Дух на Петдесетница и не престава да се застъпва за тях пред Отца.
Според националните вярвания душите на покойниците след Велики Четвъртък слизат на земята, границата сред горния и долния свят е размита и точно на Спасовден е времето, когато би трябвало да се върнат.
Същата вечер против Спасовден на земята слизат русалките – сестри на самодивите - прелестни и демонични, знак на възраждащата се природа. Те ще останат цяла седмица и ще правят доста пакости, само че и ще поръсят с жива вода за изобилие на нивите. И по този начин до Русалската неделя.
Вечерта против Спасовден русалките - се събират да си наберат едно от магическите им цветя, което закичват в дългите си коси - росен.
Смятало се, че в случай че боледуваш от незнайна болест или неплодородие вечерта би трябвало да преспиш на някоя росенова поляна. В тази потайна нощ, самодивите са радостни, щастливи и другояче пакостливите дами могат да излекуват всеки.
Задължително е да идеш с човек от другия пол, който да не ти е родственик, а също да носиш блага за самодивите: нова забрадка, зелена дамаджана, печена кокошка, бъклица вино и погача. Болният би трябвало да постави чиния с водица, на сутринта в случай че плувало листенце или цвят от росен, скоро ще оздравее - значи самодивата се е смилила над него. А след това от паничката би трябвало да пие 40 дни. С индивида, който си отишъл „ на росен ” оставаш събрат за цялостен живот.
Интересно е, че тук-там на Спасовската, Черешовата задушница (няколко дни по-късно) се боядисват червени яйца, сходно на Великден. Раздават се, дружно с варено жито и самун, за помен на околните. По-късно в събота против Петдесетница е Черешова задушница.
Предшестван от молитвата за дъжд на Герман, сходно и на Гергьовден, на Спасовден е значимо да завали. За това на този ден ергените и момите обикалят нивите с цел да предпазят лятото от суша.
Вярва се още, че в случай че на Спасовден вали дъжд - годината ще е богата, а реколтата - изобилна. Денят е и празник на хлебари и сладкари.
Имен ден имат Спас, Спаска, Спасимира, Сотир, Спасен
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ