Спането на светло и работата през нощта причиняват рак и сърдечни болести
Спането на ярко и работата през нощта предизвикват рак и сърдечни заболявания
Хората, които не спят в цялостна мрачевина, е доста по-вероятно да развият онкологични и сърдечносъдови болести, настояват съветски учени.
"Все по-ясна е връзката сред несъразмерната осветеност, най-вече в огромните градове, и риска от развиване на разнообразни болести — най-вече сърдечносъдови и онкологични", означи ръководителят на центъра за медицина на съня към Московския държавен университет сомнологът Александър Калинкин.
Според него светлината е главен регулатор за производството на хормона мелатонин. Всяка клетка съдържа личен часовник, има личен цикъл, който се контролира от мелатонина.
"Ако вечерно време стоим на прекомерно ярко или използваме компютърни устройства, то това отмества производството на мелатонин за по-късен час и провокира проблеми със съня", прецизира Калинкин.
Друго значимо изискване за опазване на положителното здраве е да се будим след изгрева на слънцето. Редица проучвания демонстрират, че хората, които стават от сън още по мрачно, имат по-нисък имунитет и са застрашени от меланхолия.
Владимир Ковалзон от Института по въпросите на екологията и еволюцията акцентира, че електрическото осветяване мощно се разграничава от слънчевата светлина и няма същата дарба да "рестартира" биологическия часовник.
Руските учени са единомислещи, че най-опасни за здравето са нощните смени. Замяната на съня, с какъвто и да е тип бодърстваме опонира на вътрешния за всеки човек часовник.
Ако човек работи през нощта, а спи през деня, то в организма се появява несъгласие, което се назовава "десинхроноза", разясняват специалисти. Неслучайно Световната здравна организация е оповестила, че работата на смени покачва риска от появяването на някои злокачествени тумори.
"Най-голямо отражение има върху риска от рак на гърдата. При медицинските сестри, работещи на смени, вероятността от сходно заболяване нараства с 40%, а при стюардесите със 70%", прецизира преподавателят от Първи московски държавен медицински университет.
Учените считат, че най-подходящото време за заспиване е сред 21 и 22 часа, когато точно стартира секрецията на хормона мелатонин. Оптималната дълготрайност на съня следва да бъде от 7 до 9 часа, само че всичко в интервала от 6 до 10 часа е изцяло възможно. /РИА "Новости" и БГНЕС
Хората, които не спят в цялостна мрачевина, е доста по-вероятно да развият онкологични и сърдечносъдови болести, настояват съветски учени.
"Все по-ясна е връзката сред несъразмерната осветеност, най-вече в огромните градове, и риска от развиване на разнообразни болести — най-вече сърдечносъдови и онкологични", означи ръководителят на центъра за медицина на съня към Московския държавен университет сомнологът Александър Калинкин.
Според него светлината е главен регулатор за производството на хормона мелатонин. Всяка клетка съдържа личен часовник, има личен цикъл, който се контролира от мелатонина.
"Ако вечерно време стоим на прекомерно ярко или използваме компютърни устройства, то това отмества производството на мелатонин за по-късен час и провокира проблеми със съня", прецизира Калинкин.
Друго значимо изискване за опазване на положителното здраве е да се будим след изгрева на слънцето. Редица проучвания демонстрират, че хората, които стават от сън още по мрачно, имат по-нисък имунитет и са застрашени от меланхолия.
Владимир Ковалзон от Института по въпросите на екологията и еволюцията акцентира, че електрическото осветяване мощно се разграничава от слънчевата светлина и няма същата дарба да "рестартира" биологическия часовник.
Руските учени са единомислещи, че най-опасни за здравето са нощните смени. Замяната на съня, с какъвто и да е тип бодърстваме опонира на вътрешния за всеки човек часовник.
Ако човек работи през нощта, а спи през деня, то в организма се появява несъгласие, което се назовава "десинхроноза", разясняват специалисти. Неслучайно Световната здравна организация е оповестила, че работата на смени покачва риска от появяването на някои злокачествени тумори.
"Най-голямо отражение има върху риска от рак на гърдата. При медицинските сестри, работещи на смени, вероятността от сходно заболяване нараства с 40%, а при стюардесите със 70%", прецизира преподавателят от Първи московски държавен медицински университет.
Учените считат, че най-подходящото време за заспиване е сред 21 и 22 часа, когато точно стартира секрецията на хормона мелатонин. Оптималната дълготрайност на съня следва да бъде от 7 до 9 часа, само че всичко в интервала от 6 до 10 часа е изцяло възможно. /РИА "Новости" и БГНЕС
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ