Спънах се и първото, което си помислих, беше, че това

Спънах се и първото, което си помислих, беше, че това е празна консервена кутия. 
- Ще я ритна - крещя си.
Така правехме още като деца. Приближих се и видях, че това не е празна кутия, а една изгубена дума.
Взех я, забърсах я и тя светна. Беше си една същинска, приключена дума. Правилна, без ръбове, не доста съвременна, никога остаряла.
- Хубава дума - крещя си, - тъпо, че не е моя.
Огледах се и попитах с цялостен глас:
- Алоо, някой да е изгубил думата си!
Хората по улицата ме подминаваха, мнозина дори не ме и видяха, вперили очи в своите телефони.
Пак се провиквам:
- На някого да му липсва думата? Изгубихте ли си думата? Някой нещо, а?
Никакъв отговор, нула внимание.
Късно вечерта навестявам при остарял другар. Разказвам му по какъв начин съм намерил на улицата една дума и след това си скъсах обувките да я нося напред-назад, но никой не си я позна.
Приятелят ме пита:
- Да не е дума от някой протест?
- Не е оттова - споделям му - и на протест вървях през днешния ден, демонстрирах думата, но никой не си я позна.
Онези от митинга ми викат:
- Я се разкарай от тука, бе, шебек! Ти напряко ни обиждаш с това, дето ни го навираш в очите. Ние думите ги цепим с секира - другояче няма кой да ни чуе за нищо! Разкарай се!
Разкарах се и след това отидох в полицията.
- Аз - крещя на дежурния - открих на улицата една дума. Ще ви я оставя, може пък притежателят й да се обади и да си я потърси.
Дежурният незабавно ме отряза:
- В полицията не съхраняваме думи! Тука пазим единствено заповеди и всякакви дребни улики! Отивай в " Загубени движимости ", там ги питай.
Признах му:
- Вече бях в " Загубени движимости ". Те ми рекоха, че доста хора носят изгубени думи, но те нормално нямат никаква стойност и мога умерено да я изхвърля в първото кошче. Какво да я върша в този момент тази дума?
Дежурният служител на реда от сърце ми рече:
- Прави каквото искаш, единствено се разкарай отсам!
Приятелят ми слуша деликатно цялата объркана история, след това ме пита:
- Може ли да я погледна тази дума?
Вадя от раницата си и демонстрирам откритата дума. Викам му:
- Сигурен съм, че е значима дума. Убеден съм, че в верните ръце тя ще свърши доста работа. Ако хората стартират по този начин да си губят думите - на следващия ден никой няма да може да каже нищо.
И го поучавам:
- Не бързай, добре я огледай, може да ти се стори позната. Хората толкоз доста думи подмятат по всички страни, че може и да я познаеш по нещо.
Той поставя очилата си, гледа, клати глави, след това ми вика:
- Хубава дума е това. Съдържателна. Но не е моята дума. Друг е притежателят.
- Гледай - крещя му, - през целия ден я дундуркам тази дума, никой не ми обръща внимание, никой не я ще.
- Д-а-а-а - съгласява се той, - не е за първи път! И различен път се е случвало.
Питам го: 
- Какво се е случвало различен път?
- Това се е случвало - вика приятелят ми, - тъкмо това! Всеки желае да се изкаже, но никой не желае да вземе думата! И нещата никак, но никак не се получават.