Един поглед в миналото на Пардон
Вестник " Пардон " е едно от най-великите феномени на прехода. Започнало като сатирична прибавка на ДУМА, изданието се утвърди като ярък лъч на пазара за медии. Сред създателите там виждаме имената на Рашко Стойков, Васил Сотиров, Чавдар Шинов и доста други. Именно в " Пардон " Валери Петров и Христо Ганев сътвориха облика на Син Дядо и го трансфораха в обичан персонаж. В серия от текстове (писма на Син Дядо до тогавашния кмет на София Александър Каракачанов) те развиха своята ирония, която се заиграва с политическите пристрастености от началото на прехода. Синият Дядо е като контраст на митичната фигура на алената старица, изобретена от ранното Съюз на демократичните сили, и разкрива всички тези черти, които оцеляха и до през днешния ден в средите на градската десница. Започнала като случаен текст, поредицата от фейлетони продължи над три години, а през 1992 година тя бе издадена като обособена книга. Хуморът се родее с този на Ярослав Хашек и до през днешния ден е извънредно занимателен и забавен. Което е знак, че положителната литература надскача историческия подтекст, тъй като улавя в себе си непреходни черти на времето и българския народен темперамент. Точно поради това през днешния ден ви представяме част от тези текстове, с цел да си напомним за великата история на вестник " Пардон ", както и за двама титани на хумора и литературата.
Приятно четене! />
Искам си пейката, господин кмете
До господин Каракачанов,
кмет на София
Г-н кмете,
Сега, когато общ е повикът " Искаме независимост, желаеме народна власт ", аз пък Ви споделям: желая си пейката!
Става дума за нещо, което би трябвало да бъде покрай сърцето на един изявен герой за среда - екологично чиста и комфортна за живеене. Защото за какъв Път към Европа можем да приказваме, в случай че няма къде човек да поседне, па да си отдъхне, па да си спомни от кое място е тръгнал и накъде отива! Но да не се отбивам - думата ми е за пейките на площад " Славейков ", които са превърнати в павилиони, будки за вестници и сергии за всякаква кинкалерия. (Вие, като младеж, може би не познавате тази дума, произлизаща от френското quincaillerie, което значи " всевъзможни дреболии ". Казано en passant, аз съм приключил административно право в Лозана и бих могъл да Ви бъда потребен с някой и различен съвет, в случай че се затрудните в битката със столичната номенклатура.) Но, прибирам се на тематиката за пейките. Разбирам, вестниците са наши - заглавията им " Корона ", " Хайлайф ", сами приказват, само че нали индивидът е над всичко? А пък аз, като очаквам пред Алианса внучето, и то по три пъти дневно, тъй като то учи френски, британски и локалния канадски, защото нашият Фели би трябвало да е подготвен, тъй като, както споделих, нали сме тръгнали... Само дето entre nous (фр. - сред нас) с него си имам една грижа. Тоя тутманик, шурей ми, да вземе да го запише Феликс. На мен ми вика, че сякаш го записал " Феникс ", а простаците в съвета - не Вашия, тогавашния! - го записали " Феликс ". Не му имам вяра, само че и по този начин да е, върви в този момент обяснявай на Енчо Мутафов, че не е Едмундович. А той, Енчо, не прости...
Та, господин кмете, разгадавам на положителното Ви сърце - Вие няма да оставите един остарял поборник за концепцията да стърчи и да чака като каракачанин, подпрян на гегата си. Та мисля, че съм явен: дайте си ми пейката! Знам огромната Ви претовареност, само че в случай че сините вени на белите ми кльощави нозе не Ви разчувстват, то дано най-малко синята кръв, която тече в тях, не Ви остави безразличен към моя проблем. Защото, разреши ми, млади момко, да ти кажа, че моят жанр не е какъв да е и в предишното може да се похвали с една дама в антуража (меко казано) на първия български княз. И хвала на новата власт в съпротива, загдето назова на него централния столичен площад. Така името " Княз Бакембард " ще остане непокътнато в благородната памет на поколенията.
И да не не помни. Може би претенцията ми за цяла скамейка ще Ви се види прекомерна, само че знайте, че въпреки избрана за мен, пейката ще бъде налична за всяка сродна душа. Казвам " сродна ", тъй като на нея нивга, но нивга няма да седне алена старица!
С почитание,
Ваш Син Дядо
П.П. Не пиша името си, тъй като въпросът не е персонален, въпреки да чувствувам, че псевдонимът ми е малко палав (frivole, биха споделили французите). И простете вероятните печатни неточности - мозъкът ми зацикля на някои срички.
За пейката, господин кмете!
До Г-н Каракачанов, кмет на София
ГОСПОДИН КМЕТЕ,
Извинете, че за повторно Ви riniuai, недочакал отговора Ви. Правя го не от прибързаност, а защото се багра, че първото ми писмо се е изгубило някъде. (Бих споделил, че в канцеларията Ви са го „ потурчи-ли ", само че етническата тематика през днешния ден е по този начин деликатна...) Става дума, значи, за пейката ми на площад „ Славейков ". Заявявам Ви още веднъж: „ Тя би трябвало да бъде освободена - от продавачите на вестници и кинкалерия, които са я заели в последно време! " Наистина, множеството от тях са симпатизанти на опозицията, какъвто е и долуподписаният, само че вие, господин Каракачанов, сте неотдавна кмет и може би не знаете, че за кореняците софиянци този площад е нещо като храм. Затова споделям: „ Търговците (макар и от СДС) вън от храма! Не е редно човек, който чака внучето си пред Алианса, да седи на циментовите цветарници или „ кашпи " (от френското „ cache-pot " ) - и неловко, и студено! И въпросът не е персонален, а публичен. Да бях единствено аз, по какъв начин да е, само че сме доста от моето потомство, при все това някои не желаят да си го признаят. Завчера, да вземем за пример, седи до мен един много взел-дал, а пък като минават край нас младите, току им подвиква: - Само по този начин! Хич да не ви пука! - Те го гледат стреснати, а той отново: - Вие сте върхът! - Направих му учтива забележка в смисъл, че те са друга генерация, да ги остави на мира, а той ми споделя: - Тая няма да стане! - и размахва пръст наляво - надясно. Като видях тоя пръст, въображаемо се плеснах по челото. Ами да! Петко от малкия екран... Е, кажете ми в този момент, господин кмете, бива ли един Бочаров да седи и той на цимента? А това, че се младее - негова си работа, подобен му е имиджът на индивида!
Така че дайте си ми пейката! И в случай че Ви възпира опасението, че по този метод ще удължите дните на някоя алена старица, която би могла да употребява свободното място, бъдете убеден, че аз ще размахам по Бочаровски пръст пред носа й: Jamais (т. е. в никакъв случай!), както споделят във Френска Швейцария, където съм приключил административно право. Защото аз към този момент Ви писах за това - алените бабички от 100 километра ги различавам. Макар че стават и неточности. Този месец, като посрещахме Нейно Височество, виждам край „ Шератон " една дама пред мен се мъчи да надникне над главите на другите последователи на Короната. Казвам й разчувствуван: „ Голям ден, нали госпожо? " и рекох да я повдигна, а тя като ме изгледа с един взор: - Дърт козел! - вика и още малко да ме зашлеви! Как да й обясня, че съм й докоснал ханша единствено от идейна непосредственост! И след това каква ти идейност, господин кмете! Взирам се в нея и смут, дръпвам се като опарен: Няма подозрение! Червена старица!!! И републиканка, естествено, пристигнала да предизвика!!! Целият ми празник се почерни. Едва се добрах до площад „ Славейков " и седнал-неседнал на цветарника съм задрямал. И в съня ми се явява Н. В. и аз й споделям: „ Ваше Височество, добре пристигнала, само че за какво като туристка? " А тя, представете си, господин Каракачанов, нищо не ми споделя, единствено ми намига! Изобщо вманиачен сън. А като се върнах у дома, започнах, както постоянно ми се случва, да зациклям при писането на някои срички. И всичко това от алената старица. Макар че, знам ли, може да е и от цимента - друго щеше да бъде, в случай че си бях легнал комфортно на пейката. Така че, дайте си ми я, господин кмете!
С почитание: Ваш Син Дядо.
П. П. И още един финален мотив. Опасявам се, че някой ден, както си дремя на цимента измежду цветята, току-виж нашите деятели ме взели за монумент от времето на социалистическия натурализъм и, нали разбирате, не е прелестно да ти лиснат кофа синя багра, та да станеш за смях на всички червени бабички (ах, омразните!) от столицата...
Същият
Приятно четене! />
Искам си пейката, господин кмете
До господин Каракачанов,
кмет на София
Г-н кмете,
Сега, когато общ е повикът " Искаме независимост, желаеме народна власт ", аз пък Ви споделям: желая си пейката!
Става дума за нещо, което би трябвало да бъде покрай сърцето на един изявен герой за среда - екологично чиста и комфортна за живеене. Защото за какъв Път към Европа можем да приказваме, в случай че няма къде човек да поседне, па да си отдъхне, па да си спомни от кое място е тръгнал и накъде отива! Но да не се отбивам - думата ми е за пейките на площад " Славейков ", които са превърнати в павилиони, будки за вестници и сергии за всякаква кинкалерия. (Вие, като младеж, може би не познавате тази дума, произлизаща от френското quincaillerie, което значи " всевъзможни дреболии ". Казано en passant, аз съм приключил административно право в Лозана и бих могъл да Ви бъда потребен с някой и различен съвет, в случай че се затрудните в битката със столичната номенклатура.) Но, прибирам се на тематиката за пейките. Разбирам, вестниците са наши - заглавията им " Корона ", " Хайлайф ", сами приказват, само че нали индивидът е над всичко? А пък аз, като очаквам пред Алианса внучето, и то по три пъти дневно, тъй като то учи френски, британски и локалния канадски, защото нашият Фели би трябвало да е подготвен, тъй като, както споделих, нали сме тръгнали... Само дето entre nous (фр. - сред нас) с него си имам една грижа. Тоя тутманик, шурей ми, да вземе да го запише Феликс. На мен ми вика, че сякаш го записал " Феникс ", а простаците в съвета - не Вашия, тогавашния! - го записали " Феликс ". Не му имам вяра, само че и по този начин да е, върви в този момент обяснявай на Енчо Мутафов, че не е Едмундович. А той, Енчо, не прости...
Та, господин кмете, разгадавам на положителното Ви сърце - Вие няма да оставите един остарял поборник за концепцията да стърчи и да чака като каракачанин, подпрян на гегата си. Та мисля, че съм явен: дайте си ми пейката! Знам огромната Ви претовареност, само че в случай че сините вени на белите ми кльощави нозе не Ви разчувстват, то дано най-малко синята кръв, която тече в тях, не Ви остави безразличен към моя проблем. Защото, разреши ми, млади момко, да ти кажа, че моят жанр не е какъв да е и в предишното може да се похвали с една дама в антуража (меко казано) на първия български княз. И хвала на новата власт в съпротива, загдето назова на него централния столичен площад. Така името " Княз Бакембард " ще остане непокътнато в благородната памет на поколенията.
И да не не помни. Може би претенцията ми за цяла скамейка ще Ви се види прекомерна, само че знайте, че въпреки избрана за мен, пейката ще бъде налична за всяка сродна душа. Казвам " сродна ", тъй като на нея нивга, но нивга няма да седне алена старица!
С почитание,
Ваш Син Дядо
П.П. Не пиша името си, тъй като въпросът не е персонален, въпреки да чувствувам, че псевдонимът ми е малко палав (frivole, биха споделили французите). И простете вероятните печатни неточности - мозъкът ми зацикля на някои срички.
За пейката, господин кмете!
До Г-н Каракачанов, кмет на София
ГОСПОДИН КМЕТЕ,
Извинете, че за повторно Ви riniuai, недочакал отговора Ви. Правя го не от прибързаност, а защото се багра, че първото ми писмо се е изгубило някъде. (Бих споделил, че в канцеларията Ви са го „ потурчи-ли ", само че етническата тематика през днешния ден е по този начин деликатна...) Става дума, значи, за пейката ми на площад „ Славейков ". Заявявам Ви още веднъж: „ Тя би трябвало да бъде освободена - от продавачите на вестници и кинкалерия, които са я заели в последно време! " Наистина, множеството от тях са симпатизанти на опозицията, какъвто е и долуподписаният, само че вие, господин Каракачанов, сте неотдавна кмет и може би не знаете, че за кореняците софиянци този площад е нещо като храм. Затова споделям: „ Търговците (макар и от СДС) вън от храма! Не е редно човек, който чака внучето си пред Алианса, да седи на циментовите цветарници или „ кашпи " (от френското „ cache-pot " ) - и неловко, и студено! И въпросът не е персонален, а публичен. Да бях единствено аз, по какъв начин да е, само че сме доста от моето потомство, при все това някои не желаят да си го признаят. Завчера, да вземем за пример, седи до мен един много взел-дал, а пък като минават край нас младите, току им подвиква: - Само по този начин! Хич да не ви пука! - Те го гледат стреснати, а той отново: - Вие сте върхът! - Направих му учтива забележка в смисъл, че те са друга генерация, да ги остави на мира, а той ми споделя: - Тая няма да стане! - и размахва пръст наляво - надясно. Като видях тоя пръст, въображаемо се плеснах по челото. Ами да! Петко от малкия екран... Е, кажете ми в този момент, господин кмете, бива ли един Бочаров да седи и той на цимента? А това, че се младее - негова си работа, подобен му е имиджът на индивида!
Така че дайте си ми пейката! И в случай че Ви възпира опасението, че по този метод ще удължите дните на някоя алена старица, която би могла да употребява свободното място, бъдете убеден, че аз ще размахам по Бочаровски пръст пред носа й: Jamais (т. е. в никакъв случай!), както споделят във Френска Швейцария, където съм приключил административно право. Защото аз към този момент Ви писах за това - алените бабички от 100 километра ги различавам. Макар че стават и неточности. Този месец, като посрещахме Нейно Височество, виждам край „ Шератон " една дама пред мен се мъчи да надникне над главите на другите последователи на Короната. Казвам й разчувствуван: „ Голям ден, нали госпожо? " и рекох да я повдигна, а тя като ме изгледа с един взор: - Дърт козел! - вика и още малко да ме зашлеви! Как да й обясня, че съм й докоснал ханша единствено от идейна непосредственост! И след това каква ти идейност, господин кмете! Взирам се в нея и смут, дръпвам се като опарен: Няма подозрение! Червена старица!!! И републиканка, естествено, пристигнала да предизвика!!! Целият ми празник се почерни. Едва се добрах до площад „ Славейков " и седнал-неседнал на цветарника съм задрямал. И в съня ми се явява Н. В. и аз й споделям: „ Ваше Височество, добре пристигнала, само че за какво като туристка? " А тя, представете си, господин Каракачанов, нищо не ми споделя, единствено ми намига! Изобщо вманиачен сън. А като се върнах у дома, започнах, както постоянно ми се случва, да зациклям при писането на някои срички. И всичко това от алената старица. Макар че, знам ли, може да е и от цимента - друго щеше да бъде, в случай че си бях легнал комфортно на пейката. Така че, дайте си ми я, господин кмете!
С почитание: Ваш Син Дядо.
П. П. И още един финален мотив. Опасявам се, че някой ден, както си дремя на цимента измежду цветята, току-виж нашите деятели ме взели за монумент от времето на социалистическия натурализъм и, нали разбирате, не е прелестно да ти лиснат кофа синя багра, та да станеш за смях на всички червени бабички (ах, омразните!) от столицата...
Същият
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ