Социологическите агенции трябва да питат хората не само за кого

Социологическите организации би трябвало да питат хората освен за кого гласоподават, само че най-много - за какво, в случай че желаят да схващат по-добре обществото и да вършат по-точни прогнози, споделя в изявление за Mediapool социологът доктор Боян Захариев, който е програмен шеф в Институт " Отворено общество ". Той счита, че зародилото се осведомително неравноправие ще основава редица провокации в обществено-политическия живот отсега нататък. Според социолога главният проблем на България е неналичието на взаимност, която поражда дълбоки неравенства.

Д-р Захариев, за какво се случи това огромно разминаване сред социологическите прогнози и действителните резултати от парламентарните избори у нас? Чухме пояснения, че социологията към този момент не улавя значими публични процеси освен в България, само че и по света, заради което се получиха доста изненади – да вземем за пример изборът на Тръмп, гласуването за Брекзит и т. н. Обективни ли са аргументите за тази рецесия или цялата виновност е в самите социологически организации, които не вършат правилно демоскопските изследвания в предизборната обстановка?

На първо място, не би трябвало да отъждествяваме тези изследвания с цялата социология. Това е единствено един доста характерен тип изследвания, които се организират небрежно и са релативно евтини. Така че, в методологията на някои сходни изследвания несъмнено има съществени проблеми. Например допустимо е да има дефекти при подготовката на извадките. В социологията, като във всички обществени науки, случайността е единствено приближение, тъй че същински инцидентни извадки на процедура няма и всичко зависи от това по какъв начин може да се провежда теренът и какви средства са вложени в него. Тоест, аз не считам, че в тези изследвания всичко е съвършено и в действителност доста от тях могат да бъдат направени по-добре. Но това сигурно не е главният проблем.

Аз не съм склонен с тези социолози и откриватели, които настояват, че тези изследвания не са прогноза. Те се търсят от медиите и обществеността само в качеството им на прогноза. В противоположен случай никой не би се интересувал от тях. Една добра формулировка за прогноза в обществените науки е, че това е всяка междинна информация, което трансформира нашите упования за крайния резултат. Затова е доста значимо да разсъждаваме по какъв начин тя да стане по-точна. Тези проучвания би трябвало да избягат малко от евтините и бързи поръчки и да включат по-задълбочени въпроси – да вземем за пример по кое време хората са взели решение да гласоподават, (а не просто дали твърдо са решили и за кого); дали има нещо, което би трансформирало решението им; и най-много – за какво са решили да гласоподават. Според мен най-важният публичен въпрос e не за кого някой ще гласоподава, а за какво.

А този въпрос въобще задава ли се по време на тези изследвания, тъй като когато слушаме представителите на социологическите организации в изборната нощ, оставаме с усещане, че те знаят всички отговори, и ще е необичайно, в случай че преди този момент не са питали хората?

Според мен множеството изследвания не задават този въпрос. Те включват няколко къси, елементарни въпроси, заложени след семпло направена извадка. След това интерпретацията зависи от персоналния опит, проницателността и харизмата на представителите на съответните организации. По принцип в тях отворени въпроси, на които човек може да отговори свободно, не се задават, тъй като те са скъпи и сложни за обработка. Но със актуалните технологии това ще става все по-възможно и налично, и с вложение на малко повече средства тези изследвания могат да станат доста по-задълбочени.

Според мен за развиването на обществото и за политиките, които ще се ползват, е доста по-важно не толкоз за кого се гласоподава, а за какво. Затова не мисля, че е трагичен проблем, когато изборната интензивност е ниска или че би трябвало да накараме всички да гласоподават. Това не трансформира обстоятелството за какво хората вършат един или различен избор, когато гласоподават.

В днешно време политическите платформи стават все по-некохерентни, все по-разнородни, тъй като популизмът навлиза все по-масово и всички партии се пробват да изпращат послания, в които всеки да разчете нещо, което му харесва. В този смисъл става още по-неясно без специфичен разбор за какво някой поддържа една или друга партия. Затова при на пръв взор безредни резултати, каквито в България имахме в няколко следващи избора, могат да демонстрират оптимистична картина. И противоположното – при някакво доста всеобщо, солидно, единомислещо гласоподаване могат да стоят претекстове, които да са песимистични и даже плашещи. Затова е значимо процесите да се учат по-дълбоко.

В подобен случай каква картина на обществото разказват резултатите от третите за тази година парламентарни избори?

Аз самият самичък нямам силите да обезщетявам всички изчезнали по-задълбочени проучвания, за които приказвам. Мен ме смущава тази разнородност, некохерентност на посланията на всички политически субекти. Това събитие стартира да се следи на всички места по света. Гледайки нашето обществено пространство отвън изборите и политиката, мисля, че нашето общество е доста уязвимо да попадне в клопката на това, което бих нарекъл осведомително неравноправие . Това е разликата в способността на хората да достъпват потребна информация, да я схващат, да разграничават потребната информация от дезинформацията, да не разрешават да бъдат елементарно манипулирани.

Мисля, че другите типове неравенства в нашето общество, и изключително неравният достъп до обучение и технологии, се възпроизведоха в това осведомително неравноправие, което може да има доста съществени последици. Крайните плодове на всичко това водят до едно мощно ирационално държание на огромни групи от обществото и неустойчивост на изкривяванията в тази нова лавина от информация, която технологиите направиха допустима. Това важи освен за България, само че и за Централна и Източна Европа, а може би и за света като цяло.

Информационното неравноправие ли е в основата на разделянето, което се получи по тематики като имунизациите против Covid-19 и тестванията в учебно заведение? Оказа се, че огромни групи от българското общество откровено имат вяра в тайни и отхвърлени от науката хипотези, което изостри до прекаленост връзката сред последователите и съперниците на ограниченията за противопоставяне на пандемията.

Това е отражение на протичащото се в други области, където обаче резултатът не е толкоз забележим. При пандемията казусът изпъква по изключително трагичен метод, тъй като е въпрос на живот и гибел, и също така има голяма социално-икономическа цена. Тоест, залозите са извънредно огромни и по тази причина резултатът е толкоз забележим. Но сходни процеси са присъщи и за доста други сфери на нашия публичен диалог.

Правилно ли разбирам, че съгласно вас, откакто нямаме положителни ориентири по въпроси, свързани със личния ни живот и здраве, още по-трудно бихме се ориентирали добре в политиката?

Да. Политическите послания и стоящите зад тях причини са били постоянно обичайно сложни за насочване. Дори политиците да са изцяло откровени и фактически да считат да вършат нещата, които заявят, че ще вършат, човек постоянно е доста мъчно да реши какви ще са действителните последици от тези оферти за него или за нещата, които той желае да се случат в обществото. Така, човек може доста елементарно да бъде измамен.

Доколкото партията, спечелила изборите, дава обещание повече държавни разноски в обществената сфера и превъзмогване на бедността, смятате ли, че има късмет за понижаване на неравенствата у нас и за по-силна обществена политика?

Предстои да забележим. Предвид обстоятелството, че публичният пейзаж е извънредно фрагментиран, не мисля, че това какво действително ще се случи зависи единствено от желанията на който и да било участник в политиката. Нещата ще бъдат комплицирани и спорни. На политическите водачи и партии в тази нова медийна среда се постанова да се преценяват с най-различни отзиви и послания, и да сформират едни странни конгломерати от обещания и хрумвания, които от време на време са логичен несъвместими.

В същото време корените на неравенството в нашето общество са много дълбоки. Те са свързани с цялостната политика, която се осъществя в страната, а освен с обособени обществени стратегии, т.е. с данъчната политика, с дълбоката липса на взаимност, която се демонстрира в нежеланието да жертваш някакви персонални придобивки и не толкоз значими персонални свободи, с цел да окажеш помощ на други хора за нещо доста по-ценно. А това не е елементарно за смяна. Не мисля, че сходна смяна в обществото може да стане даже с добре измислени технократични стратегии, направени от технократски грамотни управленци. Защото проблемите са по-дълбоки.

Всички приказваме за това, че имаме разграничено общество и доста ниска степен на обществена кохезия. Предвид дългогодишния ви опит в неправителствения бранш, хрумва ли ви какво можем да създадем по този въпрос, или постоянно нещата ще останат по този метод – ще се спасяваме поединично? Как можем да повишим солидарността и обществената кохезия?

Този развой би трябвало да премине през един дълъг диалог, смяна на чувствата, желанията, разбиранията на самото общество, и нямам доверие, че това може да се реализира доста бързо, в границите на няколко години. Но може да му се постави началото и се веселя, че в този момент се отваря подобен диалог и че има вяра да се случат положителни промени. Но не считам, че има лесни, бързи, вълшебен решения, за които никой не се е сетил и които в този момент ще проработят. Съгласен съм, че корупцията и неприятното ръководство са огромен проблем, както и дефицитите на правосъдната система, само че не мисля, че те са първопричините. Струва ми се, че тези феномени са резултат от по-дълбоки неща в обществото, свързани с убежденията на жителите. Така че, смяната ще е по-дълга.

Масово бе споделено мнението, че на последните избори по-голямата част от хората гласоподаваха с вяра за разкъсване със статуквото, само че дали тя ще се оправдае, или просто едни " спасители " ще сменят други, каквато е песимистичната догадка?

Аз не бих употребил сходно пренебрежително отношение към хората, които са определени – " спасители ", с концепцията, че това са някакви подправени месии или лъжепророци. Вярвам, че те в някакъв смисъл подхождат откровено и доброжелателно към обстановката. Единственото, което загатнах, е че не споделям изцяло техния оптимизъм, че смяната ще се състои толкоз елементарно и че тя е въпрос единствено на технократски решения, познания и лидерски умения. В обществото ни са се наслоили доста по-дълбоки проблеми, които ще лишават време и изискват всички ние да преживеем катарзис. Така че, няма да им е елементарно на новоизбраните политици. Това, естествено, ще докара до отчаяние у част от гласоподавателите, които са повярвали, че ще бъде елементарно и че скоро следва нещата внезапно да се подобрят.

Вие от самото начало говорите за " по-дълбоки аргументи " за проблемите на българското общество. Бихте ли споделили от какъв темперамент са тези аргументи?

В България, както и в други страни от Централна и Източна Европа, стремежът за бързо догонване на по-богатите страни в Западна Европа с цената на загърбването на всевъзможни политики, свързани с преодоляване на неравенствата, с поддържане на някакво по-балансирано общество откъм благоприятни условия, основава една обща атмосфера и увереност, че това е само верният метод на деяние. И това значително тушира възприятието на взаимност у хората.

Във ваше изявление твърдите, че българският политически хайлайф е новозабогатял и неузрял. Какъв би трябвало да бъде елитът на обществото ни, с цел да вървим напред?

Въпросът е доста сложен. Трябва да има повече сензитивност към публичните проблеми и към целия подтекст на нашето общество, който прави вероятен правенето на бизнес, отчитането на облаги и замогването, а не човек да се вторачва единствено в непосредствения си интерес. Това евентуално звучи утопично, само че аз самият съм бил впечатлен от водачи в други страни, които имат напълно друга настройка, само че вероятно достигането до това равнище измежду елита изисква време в една въпреки всичко млада народна власт.