Социален експеримент е цялата ни демокрация българска. Провежда се планово,

Социален опит е цялата ни народна власт българска. Провежда се планово, целеустремено, на стадии, оперативно, невъзмутимо.
Ако някой ми твърди, че някой от стадиите, примерно хиперинфлацията през 1997, е настъпил непринудено, ненадейно, изненадващо за всички, просто самопоявил се от несръчност и незнание, първо ще се засмея от сърце, а след това ще си помисля, че е същински простак. Не е нужно да вярваш в теории на конспирацията, с цел да проумееш някои очевадни обстоятелства. Типично по български подло, без разтърсвания, гладко, с вазелин го натътрузиха комунягите четвъртит да не превърта на целокупното народонаселение, ще ме извинявате за образния език, само че желая да ме разберете вярно. Това към този момент е толкоз тривиално и ясно, че към този момент дори не ми се приказва за него. Както споделяше един влъхва, в случай че продължаваш да приказваш против комунизма, значи към момента не си се отървал от него, към момента боледуваш от него. Затова преди време стопирах да приказвам въобще по тематиката, написал съм задоволително публикации с задоволително ясни фрази през последните 15 години.
Сега не изяснявам разпалено и с възторг като един Иво Беров кой и защо е отговорен, а се пробвам да проучвам днешния стадий от " мирния грабеж ". Помните ли началото на " Криминале " – Everybody be cool, this is a robbery (Всички да запазят успокоение, това е обир). Филмът излезе през 1994 година, една почтена и същинска година, в която още можеше да се приказва политически неточно, другарският съд в Холивуд още не беше зародил и ромите у нас не бяха толкоз развратени от обществената система, подпомагана в разврата по-късно от човеколюбци като унгарския евреин, чието име даже стана нарицателно и чиито организации бяха неразрешени в някои страни. 1994 може би беше последната мъжка и почтена година, Кърт Кобейн усещаше каква измама се задава и завърши по бързата процедура с тоя живот. 1994 беше годината, в която за последно ни наблюдаваше от вътрешната страна оня неоцапан Малък брат, Small brother is watching you. Някои го назовават съвест.
Оттам нататък се завихри комерсът. Гарниран с демонизъм. И всичко помътня. Превърна се в боза. Глобално и локално стигнахме до шизофренията на постдемократичните обществени опити, продуцирани от дребните медийни менгелета. Затварят група непознати хора в една къща, конфигурират камери на всички места, избират си заглавие за шоуто от книга на Джордж Оруел (Фермата, Биг Брадър, очевидно са му огромни почитатели експериментаторите, за какво ли?) и подписват контракт с някоя от по-гледаните български малките екрани. И се почва с маркуча непосредствено и свирепо по мозъците на телевизиогледателите. По девствените им очи, мечтаещи за покварата. По мръснишкото им скрито желанийце да воайорстват и да се надсмиват, да съпреживяват и да пускат по една сълза от трогване...
Имах нещастието да попадна на място, където сандъкът с рогите е включен нонстоп. И картинките попаднаха пред очите ми. И свързах всичко. Целия низ от следени процеси, бихейвиористични опити и научни опити с мишлетата в терариума от 1997 та до ден сегашен.
Ако си го слага за цел, мога да върша всяка седмица разбор на идиотията, която се излива от канализацията на тв приемниците. Да се дълбая в боклука, да греша с ръце до лакти в помията и да демонстрирам какъв брой е грозна и миризлива. Но опитът към този момент е достигнал до друга фаза и сходно занятие би било безпредметно, никой няма да ми се върже. Мозъците на всички към мен, зяпащи екраните с отворени усти и стичащи се слюнки, са в некст левел, на по-високо равнище и оттова могат да бъдат изтръгнати само с сходни съответни средства за психическо влияние. Тъй като обаче ние не разполагаме с такива, считаме играта за изгубена. Онзи смахнат професор, който пристана на Българска социалистическа партия, е прав за % на дебилност измежду изпързаляното, ошмулено, ошашавено и мутирало народонаселение, това същото, над което се правят опитите. Прав е, само че не е истинен. А на мен нещо стартира да ми писва от прави и верни хора. Искам истинни хора. Неподправени. Такива, които даже да бъркат, да са уверени и смели. Имам фантазия и вяра, че някъде в далечно бъдеще ще се появят в обществото ни и такива.
Те ще се появят от малцинството, което през днешния ден не гледа телевизия. В това съм 100 % уверен. Те ще бъдат живи хора, истинни хора, неопетнени от експериментаторите. Преди към петнайсет години имах подозрения, че тези продуцентчета са просто предприемачи, че го вършат само за парите. Днес към този момент ги допускам в съдействие със международните центрове за дебилизиране и осъществяване на обществени опити. Подозренията ми са също на едни 80 % – слочайнос? Не мисла.
Както зяпах по стичане на събитията това " риалити ", по едно време пред камерите се изтъпани единият от менгелетата. Мъничко българско менгеленце. И почна да се радва със сериозна физиономия на постигнатите си триумфи. Очите му по никакъв метод не издаваха удовлетворение от комерсиалното достижение. Той към този момент не работи за пари. Други неща го радват. В най-натоварения ефирен час неговата продукция приковава стотици хиляди, хипнотизира и баламосва, одъвква с лигава беззъба уста някакви драми и нещастия и ги дава полусмлени на публиката. Която ги поема безусловно, признателно и ги гълта лакомо... Искаме още мръсотия! Очите на менгеленцето се опитваха да имитират заинтригуваност от интригите измежду затворената група човешки същества, само че беше прекомерно транспарантно, че не му пука. Тайно в себе си той триумфираше над един напълно друг резултат – че е трансформирал индивидите в животни.
Ето за тоя негов успех желаех да ви напиша. Не можеше да го прикрие. Гнусен беше.
Човекът не е животно. Не. Не е животно Човекът...
Автор : Николай Фенерски