Сопот, едно от старите български селища, по-старо от Карлово и

Сопот, едно от старите български селища, по-старо от Карлово и Калофер, е учредено през ХІV в. Единственият писмен извор за неговата най-ранна история е Карловското вакъфнаме, чийто автентичен текст е направен в гр. Коня на арабски. През 1847 година в Цариград е изработен дубликат на документа и надлежно удостоверен. Същият се съхранява в Градски исторически музей Карлово. Документът свидетелства, че в края на ХІV в. в съседство с огромното село Шахин или Шушитче (с. Сушица) съществува и с. Акче клиса (Бяла черква).

 Турското название Акче клиса или Акче клисе на Сопот е дала църквата " Света Богородица " - бялата църква, която се виждала отдалеко на възвишението " Трапето ". Тя е издигната още преди турските нашествия по българските земи. Опожарена и разрушена е през юли 1877 година дружно с съвсем целия град. Върху нейните руини е вградена абсидата на олтара й.

 Възрожденският занаят на града е обвързван с реките Леевица и Манастирска, които извират от Балкана. Буйната през пролетта " Леевица " има 5 живописни водопада, най-високият и красивият от които е " Скокът ". Красивата река става страшна, когато се топят снеговете, приижда мощно и влачи грамадни скални парчета. Ето за какво сопотненци са я нарекли " Мурла ". Край манастира " Свети Спас " тече Манастирска река, която водоснабдява Сопот.

 По течението на двете реки, е имало доста чаркове и чаркови одаи - гайтанджийството става главния основен занаят на възрожденския Сопот. Тук процъфтяват над 30 занаята: вълнарство, предачество, тъкачество (тъкат се вълна, коноп, лен, памук, четина, коприна), килимарство, абаджийство, терзийство, кожухарство, тепавичарство, воденичарство, рандеман на розово масло, бояджийство, басмаджийство, стъкларство, папукчийство, бакърджийство и други Заслужено Сопот е именуван " Кючюк Манчестер " - " Малък Манчестър " и " Герджик Сопот " - " Хубав Сопот ". Във връзка с производството на розово масло в града е открита първата на Балканския полуостров " шишеджийница " или стъкларска фабрика. Изработваните стъклени съдове са " възчерни и не много транспарантни ", само че са първите за времето си. Сопот е обвързван с хайдушките подвизи на войводите Кара Иван, Добрил, Велю, Богдан, с делото на апостолите Васил Левски и Тодор Каблешков, със светлите имена на сопотненци - участници в двете български легии, в четите на Филип Тотю, Панайот Хитов, Христо Ботев и в Българското опълчение.

 Сопот е роден град на националния стихотворец и публицист Иван Вазов, на изтъкнатата възрожденска учителка Неделя Петкова, на отец Кирил Слепов - един от видните дейци на Априлското въстание и сподвижник на Георги Бенковски, на националните будители и родолюбци Аверкий Петрович, отец Кирил Нектариев, Калист Л. Хамамджиев и цяла плеяда още. Тук са родени изтъкнатите генерали Георги Вазов и Владимир Вазов, световноизвестният национален врач Иван Раев. Сопот се слави със своите учебни заведения през Възраждането-килийни взаимни и класни - едни от първите в поробената България. За издигнатия в просветно културно отношение град, свидетелства и фактът, че за интервала 1835-1875 година той наброява 1803 души спомоществователи на възрожденска книжнина, 282 от които за черковна, останалите за световна. Няколко години в Сопот се списва и издава ръкописния комичен вестник " Остен ". През 1869 година Апостолът Васил Левски основава в града скришен революционен комитет. Сред съзаклятниците са: Ганчо Попниколов, Сребрьо Стойновски, Фратю Попов, дякон Богослов Макриев и други

 През 1870 година в гр. Сопот е учредено женско сдружение " Постоянство " с ръководител Съба Вазова. През 1871 година будни родолюбиви младежи основават сопотско читалище " Братство ". Активната подготовка на Априлското въстание в града е отразена във Вазовия разказ " Под игото ". Сопот взе участие ефективно и в Руско-турската освободителна война. Негова горделивост са 57-те души опълченци, чиито имена и подвизи са вплетени в героичните борби за извоюване на свободата. През юли 1877 година в града избухва всеобщо национално въстание. Сопотненци се бият за своята независимост три дни. Въоръженото въстание е дело на локалния революционен комитет. Сопот е укрепен с две барикади - на изток към Карлово и на запад към с. Ахиево (Анево). Отбраната на града устоява до 22 юли. Сопот е опожарен. Жителите му бягат към Балкана, някои са избити.

 Святи за всеки българин са местата в Сопот, свързани с Вазовия разказ " Под игото " и историческото минало. Под бухлати чемшири и сянката на вити лозници във Вазовия двор сърцето тръпне при загатна за многолюдната челяд на чорбаджи Марко. Във възобновената и открита като музей на 6 юли 1935 год. от Борис ІІІ родна къща на националния стихотворец попадаме в обкръжението на Вазовите безконечни герои от описа " Хаджи Ахил " и повестта " Чичовци ", пресъздадено в паноптикума " Бръснарницата на хаджи Ахил ". Пленени сме от свежия национален комизъм и възрожденски нюанс, лъхащ от тях. Експозицията към паноптикума споделя за историята на Вазовия музей, за Вазовото творчество, основано в Сопот, за взаимните връзки сред националния стихотворец и родния му град. Всяка стая от родния дом на патриарха на българската литература носи атмосферата на възрожденската ера. В откритата през 1970 год. експозиционна зала към музея е отразен виталния и креативен път на Иван Вазов.

 Музеят на националния стихотворец в Сопот е родолюбиво огнище, храм на българщината, съхранил скъпи реликви, свързани с Иван Вазов и неговото семейство. В Девическия метох отекват още стъпките на синеокия Апостол Васил Левски, намирал тук постоянно несъмнено леговище. На мястото на църквата " Въведение Богородично " още през ХV в. съществува параклис. Манастирът поражда през ХVІІв. В южната килия на втория етаж е било килийното учебно заведение, в което е учила изтъкнатата възрожденска учителка Неделя Петкова. На първия етаж е килията на монахиня Христина и входът на скривалището, в което тази родолюбива българка укрива Левски. Тя е свиреп убита от турците през 1877 год., когато е опожарен метоха. Оцелява вкопаната в земята черква и част от дясното крило на метоха с манастирската лозница, която е към този момент над 350 год. В непосредственост до Девическия метох е църквата " Свети Апостоли Петър и Павел ", строена от брациговски майстори през 1846 год.

 И очакваш да срещнеш в Девическото учебно заведение една миловидна госпожица - Рада Госпожина, от чиито очи струи светлината на просвещението. Открито като взаимно девическо учебно заведение през 1851 година, прерастнало в класно през 1874 година, то съхранява духа на възрожденската ера с пресъздадения интериор на класна стая, с експозицията на просветното дело в Сопот, с непрекъснатата графична галерия " Вазовият Сопот " на Бинка Вазова - племенница на националния стихотворец. В историческия манастир " Свети Спас " като че ли още кънти звънът на камбаната, лята в Крайова от родолюбиви сопотненци през 1873 год. Белокаменната чешма в манастира с изсечения двуглав орел, стенописите в олтара на църквата " Възнесение Господне " със светци, избодени от турските щикове - всяко кътче тук е страница от историческото минало на града. Отдавна ги няма килийното учебно заведение и певческата школа, само че в националната памет е жив споменът за Васил Левски, който на 7 декември 1858 година тук приема монашеско звание и името Игнатий.

 Дядовата Стоянова воденица край Сопот е едно от местата, свързани с българското минало, които имат и историческа, и сантиментална, и сантиментална стойност. Тя е в паметта на всяко дете, което към този момент е разлиствало " Под игото ", и на всеки възрастен. В града на Патриарха на българската литература я назовават още Бойчовата воденица по името основния воин в романа Бойчо Огнянов, който избавя от турците внучката на мелничаря дядо Стоян. Тази воденичка е единствената оживяла от преди повече от два века караджейка. Била е една от десетките сходни по крайбрежията на двете старопланински реки, които минават през Сопот - Леевица и Манастирска. Тя е и част от туристическия маршрут " По стъпките на Иван Вазов и неговите герои ", който къща-музей " Иван Вазов " създаде през последните години.

 Дядовата Стоянова воденица се намира на едно от изумително красивите места в полите на Сопотския Балкан. Освен това мястото е цялостно с история - наоколо е манастирът " Свети Спас ", където Левски е ръкоположен за йеродякон Йгнатий, а по-късно се е приютявал, с цел да не бъде открит от турците. Между воденичката и обителта пък е историческата Манастирска поляна, която в нашето съвремие е място за обичайни огромни културни и туристически прояви. Но едно от най-забележителните неща на това сакрално място е панорамата, която се открива на север към Балкана и на запад към Аневското кале. Красотата на гледката е толкоз впечатляваща, пречистваща и затрогваща, че самият Вазов постоянно е идвал на това място и е оставал часове наред, втрещен в чудните хубости на Стара планина. Оцелял е камъкът, на който е седял, назовават го на негово име - Вазовия.

 Тихо е. Спряла е монотонната ария на кречеталото на Дядо Стояновата воденица, разказана в романа " Под игото ". Но витае духът на безконечните Вазови герои - Бойчо Огнянов, дякон Викентий, отец Йеротей, Мунчо...