За първи път: Сонда на НАСА наблюдава отвътре изхвърляне на коронална маса от Слънцето
Сондата " Паркър " на НАСА за първи път " надникна " в коронална маса по време на нейно изригване от Слънцето , заяви уеб сайтът Спейс.
Заснетото е доста скъпо за експертите. Инструментът на сондата WISPR улови ясни турбулентни вихри в изхвърлянето на коронална маса.
Според физиците това е нестабилност на Келвин-Хелмхолц. Явлението се появява в облаците, когато скоростта напразно в единия край е друга от тази в другия. Специалистите допускат, че в тази ситуация то поражда, тъй като плазмата в изхвърлянето на короналната маса се движи назад на фоновия безоблачен вятър. Досега учените не са разполагали с подобаващото съоръжение на подобаващото място, с цел да го следят при Слънцето.
Разбирането на тази турбуленция е доста значимо за проучване на еволюцията и кинематиката на слънчевите изригвания, сподели Евангелос Паурис от университета " Джордж Мейсън ".
Сондата " Паркър " беше изстреляна към Слънцето на 12 август 2018 година Оттогава елиптичната орбита я насочва в слънчевата корона по-близо от всеки път - тя е първият галактически уред, навлязъл във външната атмосфера на Слънцето, единствено на 11,5 слънчеви радиуса от повърхността на звездата.
Сондата още не е достигнала последната си орбита. През ноември тази година ще прелети за седми път около Венера , като още веднъж ще свие своята орбита към Слънцето, с цел да може през 2025 г. и по-късно да премине единствено на 9,5 слънчеви радиуса от звездата.
Всеки миг е значим! Последвайте ни в и , с цел да сте в крайник с тематиките дневно
Заснетото е доста скъпо за експертите. Инструментът на сондата WISPR улови ясни турбулентни вихри в изхвърлянето на коронална маса.
Според физиците това е нестабилност на Келвин-Хелмхолц. Явлението се появява в облаците, когато скоростта напразно в единия край е друга от тази в другия. Специалистите допускат, че в тази ситуация то поражда, тъй като плазмата в изхвърлянето на короналната маса се движи назад на фоновия безоблачен вятър. Досега учените не са разполагали с подобаващото съоръжение на подобаващото място, с цел да го следят при Слънцето.
Разбирането на тази турбуленция е доста значимо за проучване на еволюцията и кинематиката на слънчевите изригвания, сподели Евангелос Паурис от университета " Джордж Мейсън ".
Сондата " Паркър " беше изстреляна към Слънцето на 12 август 2018 година Оттогава елиптичната орбита я насочва в слънчевата корона по-близо от всеки път - тя е първият галактически уред, навлязъл във външната атмосфера на Слънцето, единствено на 11,5 слънчеви радиуса от повърхността на звездата.
Сондата още не е достигнала последната си орбита. През ноември тази година ще прелети за седми път около Венера , като още веднъж ще свие своята орбита към Слънцето, с цел да може през 2025 г. и по-късно да премине единствено на 9,5 слънчеви радиуса от звездата.
Всеки миг е значим! Последвайте ни в и , с цел да сте в крайник с тематиките дневно
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ