Спартак постигна целта, но няма да спре дотук
" Соколите " демонстрираха неизменност и справедливо ликуват.
Завръщането в елита на Спартак Варна, откакто устоя сполучливо едногодишния изправителен изпит, не е задоволително на треньори и играчи, защото в последните си три мача те ще се стремят да останат на върха и да вдигнат Купата за първото място в крайното класиране на Втора лига.
Това се чака тимът да направи пред своята аудитория след последното домакинство с плевенския Спартак на 24 май, написа.
Иначе следвайки житейския принцип, че когато паднеш, е най-важно да се изправиш бързо и да продължиш напред, „ соколите “ си свършиха съвършено работата през последната година.
Нека обаче да караме хронологично и да напомним по какъв начин го направиха, с цел да ликуват.
През юни 2023 година ситуацията в Спартак бе тягостна, защото освен изпадна от елита, само че и остана без тим, откакто всички играчи напуснаха.
От главните останаха единствено Александър Цветков, Румен Руменов, Ивей Ромееш и Виктор Митев, а до тях беше и Даниел Начев, който бе записал непретенциозно игрово време при Херо.
В този тежък миг с помощта на изрядното финансиране, обезпечено от притежателя Павлин Николов, и на контактите на спортния шеф Енгибар Енгибаров и новия ментор Валентин Илиев бяха привлечени 18 попълнения и стартира да се построява чисто нов тим.
Той потегли добре в шампионата и биеше наред вкъщи, само че на непознат терен нещата не се получаваха и след последвалите две загуби и един еднакъв в първите три гостувания ес наложи Илиев да сдаде поста.
Тази разлъка в действителност бе неизбежна, защото нямаше кой да го чака да се заздравява синхрона и да се усъвършенстват взаимоотношенията сред обособените линии, откакто поради високата цел не се реализират мечтаните резултати и съществуваше риск при играчите да не се построи нрав на спечелили.
Като краткотраен старши треньор се завърна Васил Петров и той стабилизира играта и резултатите на отбора. Спартак продължи да печели вкъщи, даже и с разлика, и реализира първата си победа на непознат терен в Русе.
Ясно и отчетливо се виждаше, че подемът бе явен и даже двете загуби – първата от Септември вкъщи, която на фона на показаното на терена бе незаслужена, и последвалата в Добрич не отклониха варненци от правия път.
Логично „ соколите “ записаха втора победа отвън Варна – в Ловеч, а в Монтана само поради малшанс и липса на спортно благополучие изгубиха две точки.
Успоредно с това Спартак отстрани в шампионата за Купата на България елитните Крумовград и Локомотив в София, и стигна до четвъртфинал.
Така от краткотраен Васил Петров стана непрекъснат ментор и стартира да води зимната подготовка. В нейното начало обаче едно негово безогледно изказване за неверна клубна политика стигна до ушите на Павлин Николов и разгневи строителния бизнесмен.
Шефът в профил Петров и го смени с Росен Кирилов, а малко по-късно за нов състезателен шеф бе одобрен легендата на родния футбол Пламен Гетов, който е израснал в Спартак и направи първите си стъпки в мъжкия футбол с екипа на родния си клуб.
Ходът на Николов в последна сметка се оказа умен и печеливш, защото Кирилов освен резервира положителното отборно завещание, само че и го доразви, откакто прибави и нещо от себе си, изповядвайки своята философия, визии и разбирания за играта.
Под негово управление „ соколите “ се трансфораха в хегемон през пролетта във втория ешелон и бе въпрос на време да смъкват Септември от върха. Това се случи, откакто Спартак го победи безапелационно в София и в случай че се позовем на обстоятелствата, варненци завоюваха девет победи, от които шест следващи, в първите си 10 мача от втория дял.
Отделно отборът се показа и на високо равнище в четвъртфиналния дуел за Купата против Ботев в Пловдив, и изгуби минимално, откакто направи пропуски, а след това " канарчетата " стигнаха до финала и ще спорят за трофея.
Точно обаче, когато всичко изглеждаше съвършено, пристигна звучния пестник в Балчик, проваляне, което всеки футболен човек малко е очаквал, само че проваляне, което ни минимум обезценява или обезмисля безапелационното предимство на Спартак над всички други.
Отделно пък тази мъчителна загуба ще даде мотив на треньорския щаб да си извлече поучения и да си направи заключения.
Разбира се, когато отдаваме заслуженото на Павлин Николов и Росен Кирилов, е значимо да отбележим, че голямата заслуга за постигането на крайната цел е на играчите.
И най-точно може да се твърди, че Спартак съумя, защото разполагаше с опитни и потвърдени реализатори, обединен колектив и водачи във всяка една линия.
Такива бяха вратарят Георги Георгиев, макар непривичните за него неточности в някои мачове, централните бранители Ангел Грънчов и Александър Цветков, полузащитниците Йоан Бауренски, Румен Руменов и Даниел Начев, външните халфове Ивей Ромееш и Виктор Митев, и тарана Ахмед Ахмедов, който е голмайстор на групата със 17 попадения досега.
С главен принос за триумфите са още младия пазач Никола Виденов, Мехмед Сабри, Атанас Зехиров, Дмитро Семенив, Велислав Боев, Радослав Терзиев, Преслав Петров, Георги Мариянов и Георги Бабалиев, а останалите, макар че играха по-малко, също изпълняваха поставените задания, когато влизаха в игра.
Сега пред Спартак остава да приключи уместно сезона и да се наслаждения на празниците, а по-късно да покаже, че си е научил урока и да щурмува решително идната цел – одобряване в групата на майсторите.
Казвам одобряване, защото битка за оцеляване няма да отива на един приключен във всяко едно отношение клуб. Още повече, когато той се споделя Спартак Варна.
Завръщането в елита на Спартак Варна, откакто устоя сполучливо едногодишния изправителен изпит, не е задоволително на треньори и играчи, защото в последните си три мача те ще се стремят да останат на върха и да вдигнат Купата за първото място в крайното класиране на Втора лига.
Това се чака тимът да направи пред своята аудитория след последното домакинство с плевенския Спартак на 24 май, написа.
Иначе следвайки житейския принцип, че когато паднеш, е най-важно да се изправиш бързо и да продължиш напред, „ соколите “ си свършиха съвършено работата през последната година.
Нека обаче да караме хронологично и да напомним по какъв начин го направиха, с цел да ликуват.
През юни 2023 година ситуацията в Спартак бе тягостна, защото освен изпадна от елита, само че и остана без тим, откакто всички играчи напуснаха.
От главните останаха единствено Александър Цветков, Румен Руменов, Ивей Ромееш и Виктор Митев, а до тях беше и Даниел Начев, който бе записал непретенциозно игрово време при Херо.
В този тежък миг с помощта на изрядното финансиране, обезпечено от притежателя Павлин Николов, и на контактите на спортния шеф Енгибар Енгибаров и новия ментор Валентин Илиев бяха привлечени 18 попълнения и стартира да се построява чисто нов тим.
Той потегли добре в шампионата и биеше наред вкъщи, само че на непознат терен нещата не се получаваха и след последвалите две загуби и един еднакъв в първите три гостувания ес наложи Илиев да сдаде поста.
Тази разлъка в действителност бе неизбежна, защото нямаше кой да го чака да се заздравява синхрона и да се усъвършенстват взаимоотношенията сред обособените линии, откакто поради високата цел не се реализират мечтаните резултати и съществуваше риск при играчите да не се построи нрав на спечелили.
Като краткотраен старши треньор се завърна Васил Петров и той стабилизира играта и резултатите на отбора. Спартак продължи да печели вкъщи, даже и с разлика, и реализира първата си победа на непознат терен в Русе.
Ясно и отчетливо се виждаше, че подемът бе явен и даже двете загуби – първата от Септември вкъщи, която на фона на показаното на терена бе незаслужена, и последвалата в Добрич не отклониха варненци от правия път.
Логично „ соколите “ записаха втора победа отвън Варна – в Ловеч, а в Монтана само поради малшанс и липса на спортно благополучие изгубиха две точки.
Успоредно с това Спартак отстрани в шампионата за Купата на България елитните Крумовград и Локомотив в София, и стигна до четвъртфинал.
Така от краткотраен Васил Петров стана непрекъснат ментор и стартира да води зимната подготовка. В нейното начало обаче едно негово безогледно изказване за неверна клубна политика стигна до ушите на Павлин Николов и разгневи строителния бизнесмен.
Шефът в профил Петров и го смени с Росен Кирилов, а малко по-късно за нов състезателен шеф бе одобрен легендата на родния футбол Пламен Гетов, който е израснал в Спартак и направи първите си стъпки в мъжкия футбол с екипа на родния си клуб.
Ходът на Николов в последна сметка се оказа умен и печеливш, защото Кирилов освен резервира положителното отборно завещание, само че и го доразви, откакто прибави и нещо от себе си, изповядвайки своята философия, визии и разбирания за играта.
Под негово управление „ соколите “ се трансфораха в хегемон през пролетта във втория ешелон и бе въпрос на време да смъкват Септември от върха. Това се случи, откакто Спартак го победи безапелационно в София и в случай че се позовем на обстоятелствата, варненци завоюваха девет победи, от които шест следващи, в първите си 10 мача от втория дял.
Отделно отборът се показа и на високо равнище в четвъртфиналния дуел за Купата против Ботев в Пловдив, и изгуби минимално, откакто направи пропуски, а след това " канарчетата " стигнаха до финала и ще спорят за трофея.
Точно обаче, когато всичко изглеждаше съвършено, пристигна звучния пестник в Балчик, проваляне, което всеки футболен човек малко е очаквал, само че проваляне, което ни минимум обезценява или обезмисля безапелационното предимство на Спартак над всички други.
Отделно пък тази мъчителна загуба ще даде мотив на треньорския щаб да си извлече поучения и да си направи заключения.
Разбира се, когато отдаваме заслуженото на Павлин Николов и Росен Кирилов, е значимо да отбележим, че голямата заслуга за постигането на крайната цел е на играчите.
И най-точно може да се твърди, че Спартак съумя, защото разполагаше с опитни и потвърдени реализатори, обединен колектив и водачи във всяка една линия.
Такива бяха вратарят Георги Георгиев, макар непривичните за него неточности в някои мачове, централните бранители Ангел Грънчов и Александър Цветков, полузащитниците Йоан Бауренски, Румен Руменов и Даниел Начев, външните халфове Ивей Ромееш и Виктор Митев, и тарана Ахмед Ахмедов, който е голмайстор на групата със 17 попадения досега.
С главен принос за триумфите са още младия пазач Никола Виденов, Мехмед Сабри, Атанас Зехиров, Дмитро Семенив, Велислав Боев, Радослав Терзиев, Преслав Петров, Георги Мариянов и Георги Бабалиев, а останалите, макар че играха по-малко, също изпълняваха поставените задания, когато влизаха в игра.
Сега пред Спартак остава да приключи уместно сезона и да се наслаждения на празниците, а по-късно да покаже, че си е научил урока и да щурмува решително идната цел – одобряване в групата на майсторите.
Казвам одобряване, защото битка за оцеляване няма да отива на един приключен във всяко едно отношение клуб. Още повече, когато той се споделя Спартак Варна.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ