Софтуерният бизнес е на светло, а го товарят с по-високи

Софтуерният бизнес е на ярко, а го товарят с по-високи осигуровки, сподели ръководителят на БАСКОМ
Днес в обща позиция IT бранша се разгласи срещу повдигането на оптималният застраховател предел на 3400 лв. от 1 април. Как се стигна до решението, макар срещите с ръководещите и какви ще ходовете оттук насетне. Потърсихме за коментар Доброслав Димитров, ръководител на УС на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ)

Като какъв сигнал приемате нарастването на оптималния застрахователен предел?

- С една дума - като неприятен, очебийно с провал потеглиха връзките ни с новите ръководещи. Ние повтаряхме от самото начало, че сме срещу. Явно нямаше значение, тъй като каквото бяха решили си го гласоподаваха.

Вие казвате в една ваша обява, че сагата с оптималния застрахователен приход от дълго време е предходна границата на занимателното? Как тъкмо е било сметното съгласно вас тогава 3 400 лв.?

- Това са нашите въпроси към тях. Това, което се разбрахме в края на годината, когато стартира да се приказва по тематиката беше, че едно такова решение не може да бъде взето без най-засегнатите браншове да бъдат въвлечени в диалога, на каква база е сметнато, с каква логичност, от по кое време ще стане, с цел да има време да влезе в плановете на фирмите, защото по средата на годината не може да се включват нови разноски, които не са планувани. Всичко това беше изговорено преди този момент и беше стихотворец ангажимент, че ще има подобен диалог и няма да стане от през днешния ден за на следващия ден, надлежно януари беше импортиран бюджетът и ние разбрахме от медиите, че е импортиран с предложение за нарастване на прага, без да е имало диалог с нас. След нашата реакция имаше 2 срещи, на които ние изразихме същата като сегашната позиция.

Визирате двете срещи с Асен Василев?

- Да, от там излязоха разнопосочни мнения, че са се разбрали с ИТ промишлеността, само че това не е правилно. Тогава декларирахме, че сме срещу нарастването от 1 април, което по никакъв метод не е коментирано и ни сварва без време за реакция и в оттегляне от обещанието за връзка. Иначе сме отворени да приказваме по какъв начин това да ни се случва в бъдеще. Тази наша правилна позиция беше употребена неточно, че надали не сме съгласни с нарастването. Затова с декларацията през днешния ден искахме да разсеем всички подозрения.

„ Демократична България “ защитаваха позицията да не се усилва прага? Приемате ли техните дейности като крачка обратно в обещанията им?

- Те защитаваха, само че в последна сметка нощес гласоподаваха в зала. Без техните гласове това предложение нямаше по какъв начин да мине. Ако техните гласове бъдат извадени, то нямаше по какъв начин да събере нужната поддръжка. Де факто с техните гласове беше гласувано това решение.

Каква стопанска система целят тогава ръководещите с дейностите си?

- Цялата полемика беше на едно битово равнище, в този момент с 50 лв. ли желаете със 100 или 500 лв.. Като страната би трябвало да си изясним каква стопанска система желаеме да развиваме – високотехнологична или нискотехологична, високоплатена или нископлатена, работеща на ярко или в сивия бранш. ИТ секторът е от дребното напълно на ярко, експортно насочени и плащаме над 3 пъти междинната заплата за България. Нашите хора не бягат в чужбина, даже връщаме такива у нас. Този тип действия би трябвало да бъдат разширявани колкото може по-бързо, тъй като колкото повече са промишленостите с такава добавена стойност, толкоз повече останалите ще усетят растежа на стопанската система. Решението за нарастване ще засегне към 200 хиляди души, които не са богатите, а междинната класа на България. Целта на държавното управление би трябвало да бъде по какъв начин тези хора да станат 500 хиляди, а не по какъв начин те да намалеят. Ние имаме проблем с тази политика, която не се лимитира единствено в сумата. Важно е да си зададем този въпрос - секторите в сивата стопанска система тях не ги вълнува изключително оптималният застрахователен приход, тъй като те не заплащат осигуровки на действителните заплати. Този сигнал какъв е – тези, които съблюдават разпоредбите и са на ярко са тези, които се товарят. А на тези на мрачно – ще им се размине и това. Това е неприятен сигнал към цялото общество.

- Финансовият министър Асен Василев дефинира ИТ промишлеността като „ работеща на ишлеме” това обиди ли ви?

Това беше другия опит да се опълчват продуктови компании против компании с изнесени услуги. Имаше и съществено недоумение, че самата услуга е продуктът, който компанията предлага. Не може по този метод да се опълчват или пък да бъдат принизявани. Какви сигнали изпращаме на открито? Докато ние промишлеността се опитваме да градим имидж на България като извънредно качествена дестинация, хората идват у нас да си вземат решение проблемите, а не тъй като им работим на ниска цена. И в този миг финансовият министър на страната поставя етикет на промишлеността, че е „ ишлеме “, което имиджово наподобява много неприятно и се надявам да не се повтаря.

- Какъв ще е ходът ви оттук насетне?

Това, което беше пропуснато от сегашните ръководещи позволявам, че е „ неточност на растежа “, защото са от малко време във властта. Нашата промишленост не е бутикова от няколко хиляди души, които могат да бъдат подценявани. Само софтуерната промишленост образува 4.5% от Брутният вътрешен продукт и растем с 20 на 100 на година, което значи, че този дял ще продължава да пораства и ще касае от ден на ден хора. Когато включим и сътрудниците от високотехнологичния бранш, изнесените услуги, аутомотив бранша достригваме до 20 % Брутният вътрешен продукт. Това количество от стопанската система не може да бъде подценяван и занапред да привикват, че ние ще имаме мощно изразено мнение по всяка политика, която считаме, че не работи в интерес България да бъде високотехнологична страна.