Роден е Софроний Врачански
Софроний Врачански е роден през 1739 година в Котел в фамилията на състоятелен търговец на добитък със светското име Стойко Владиславов. Учи в килийно учебно заведение в родния си град по старобългарски и гръцки черковни книги. Работи като абаджия, само че се вижда стремежът му към духовни занимания. През 1762 година е ръкоположен за духовник, работи и като преподавател и литератор в Котел. Голямо въздействие върху активността му оказва срещата му с Паисий Хилендарски през 1765 година в Котел. Отец Паисий му демонстрира „ История славянобългарска “, от която той прави дубликат, прочут през днешния ден като Първи Софрониев дубликат. Самият Стойко Владиславов пътува до Света гора през 1770 – 1775 година.
През 80-те години синът му Иван (или Цонко), който се занимава с огромна търговия с добитък, задлъжнява към локалния свещеник, предизвиквайки спор сред него и Стойко Владиславов. Позовавайки се на контактите на поп Стойко със знахарки, владиката на два пъти му постанова тригодишни забрани за служене. След това е упрекнат от локалните управляващи в противозаконна продажба на добитък, който е държавна благосъстоятелност, задържан е и е малтретиран, само че е освободен, откакто заплаща 1500 гроша.
![Почитаме Св. Галина]( "Почитаме Св. Галина")
Почитаме Св. Галина
На 10 март Православната черква уважава паметта на Св. мъченица Галина. Тя става една от жертвите, потърпевши при ръководството на импера...
През 1792 година напуща Котел, служи в енорията в Карнобат. Пътува до Цариград, Света гора, Анхиало, Арбанаси и през 1794 година става духовник в Къпиновския манастир, а на 17 септември същата година е ръкоположен за свещеник на Враца под името Софроний. Там развива социална активност и по някои сведения става основател за изпращане на политическа делегация в Москва от името на врачанските жители. Поддържа връзки с гръцките фанариотски среди, посещава и манастира „ Седемте престола “ в Стара планина, който е във Врачанска епархия. След случилите се през 1797 година безредици във Враца с присъединяване на войските на видинския паша Осман Пазвантоглу напуща града и пътува из Северозападна България. За три години се задържа във Видин, където по това време ръководи като полунезависим държател Пазвантоглу. Този интервал е значим за изясняване на задачите му като публицист.
Във Влашко
През 1803 година Софроний Врачански отпътува за Букурещ, където служи като висше духовно лице. От епископската служба е освободен по негово гледище, само че продължава да се подписва като Софроний Врачански. От 1806 до 1812 година е един от най-видните представители на българския народ в връзките с съветското командване след Руско-турската война. На 10 януари 1808 година изпраща от Букурещ пълномощие на българския представител в Петербург Иван Замбин, отпътувал на дипломатическа задача там дружно с Атанас Николаев през октомври 1804 година от страна на българската емиграция във Влашко. Това е първият опит да се притегли вниманието на съветското държавно управление към българския политически въпрос. През последните си години се отдръпва в манастир край Букурещ.
Най-добрите свои произведения Софроний Врачански написа в букурещкия си интервал. „ Кириакодромион, тоест Неделник “ е алманах от поуки и слова за всички неделни и празнични дни в годината, написани въз основа на старобългарски и гръцки източници – единственото отпечатано съчинение на Софроний Врачански. Отпечатан е в град Ръмник-Вълча през 1806 година. Сборникът има историческо значение – слага началото на новобългарската печатна книга и постанова говоримия език като литературен. Книгата става необятно известна под името „ Софроние “. Пише и различен алманах – „ Неделное евангелское толкование “ (1805, Регионален исторически музей, Шумен). „ Житие и премеждия грешнаго Софрония “ и „ Възвание към българския народ “ трансформират Софроний в най-видния представител на българската литература от началото на 19 век.
![Св. свещеномъченик Теодорит Антиохийски]( "Св. свещеномъченик Теодорит Антиохийски")
Св. свещеномъченик Теодорит Антиохийски
От великия цар Константин и неговия наследник Констанций в Антиохия Сирийска била издигната и богато украсена съборна черква. Сред народа тя...
Неизвестна е датата на гибелта на Софроний (датира се по последния подписан документ от 2 август 1813 година). Същата година Димитър Попски написа за него ода. Канонизиран е за светец на 31 декември 1964 година от Българската православна черква, а паметта му се празнува на 11 март.
През 80-те години синът му Иван (или Цонко), който се занимава с огромна търговия с добитък, задлъжнява към локалния свещеник, предизвиквайки спор сред него и Стойко Владиславов. Позовавайки се на контактите на поп Стойко със знахарки, владиката на два пъти му постанова тригодишни забрани за служене. След това е упрекнат от локалните управляващи в противозаконна продажба на добитък, който е държавна благосъстоятелност, задържан е и е малтретиран, само че е освободен, откакто заплаща 1500 гроша.
На 10 март Православната черква уважава паметта на Св. мъченица Галина. Тя става една от жертвите, потърпевши при ръководството на импера...
През 1792 година напуща Котел, служи в енорията в Карнобат. Пътува до Цариград, Света гора, Анхиало, Арбанаси и през 1794 година става духовник в Къпиновския манастир, а на 17 септември същата година е ръкоположен за свещеник на Враца под името Софроний. Там развива социална активност и по някои сведения става основател за изпращане на политическа делегация в Москва от името на врачанските жители. Поддържа връзки с гръцките фанариотски среди, посещава и манастира „ Седемте престола “ в Стара планина, който е във Врачанска епархия. След случилите се през 1797 година безредици във Враца с присъединяване на войските на видинския паша Осман Пазвантоглу напуща града и пътува из Северозападна България. За три години се задържа във Видин, където по това време ръководи като полунезависим държател Пазвантоглу. Този интервал е значим за изясняване на задачите му като публицист.
Във Влашко
През 1803 година Софроний Врачански отпътува за Букурещ, където служи като висше духовно лице. От епископската служба е освободен по негово гледище, само че продължава да се подписва като Софроний Врачански. От 1806 до 1812 година е един от най-видните представители на българския народ в връзките с съветското командване след Руско-турската война. На 10 януари 1808 година изпраща от Букурещ пълномощие на българския представител в Петербург Иван Замбин, отпътувал на дипломатическа задача там дружно с Атанас Николаев през октомври 1804 година от страна на българската емиграция във Влашко. Това е първият опит да се притегли вниманието на съветското държавно управление към българския политически въпрос. През последните си години се отдръпва в манастир край Букурещ.
Най-добрите свои произведения Софроний Врачански написа в букурещкия си интервал. „ Кириакодромион, тоест Неделник “ е алманах от поуки и слова за всички неделни и празнични дни в годината, написани въз основа на старобългарски и гръцки източници – единственото отпечатано съчинение на Софроний Врачански. Отпечатан е в град Ръмник-Вълча през 1806 година. Сборникът има историческо значение – слага началото на новобългарската печатна книга и постанова говоримия език като литературен. Книгата става необятно известна под името „ Софроние “. Пише и различен алманах – „ Неделное евангелское толкование “ (1805, Регионален исторически музей, Шумен). „ Житие и премеждия грешнаго Софрония “ и „ Възвание към българския народ “ трансформират Софроний в най-видния представител на българската литература от началото на 19 век.
От великия цар Константин и неговия наследник Констанций в Антиохия Сирийска била издигната и богато украсена съборна черква. Сред народа тя...
Неизвестна е датата на гибелта на Софроний (датира се по последния подписан документ от 2 август 1813 година). Същата година Димитър Попски написа за него ода. Канонизиран е за светец на 31 декември 1964 година от Българската православна черква, а паметта му се празнува на 11 март.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ