Председателят на Съвета на съдебните заседатели в Софийски градски съд Борислав Тасев пред „Труд“: СГС сменя съдебни заседатели в разрез със закона
Софийският градски съд (СГС) е един от най-големите и натоварени в страната. През последните години на няколко пъти стана център на вниманието със кавги с магистрати. Но там работят и правосъдни заседатели, с които също има голям брой нерешени проблеми. А това са хората, които седят наедно със съдиите в един развой. Те вземат участие в съвещанията и се подписват под присъдите. Но за техните проблеми рядко се приказва. Срещнахме се с ръководителя на Съвета на правосъдните заседатели в Софийски градски съд Борислав Тасев, който ни описа за някои смущаващи практики.
– Г-н Тасев, като ръководител на Съвета на правосъдните заседатели в Софийски градски съд вие следите работата на сътрудниците ви и можете ли да посочите кои са най-наболелите им въпроси и проблеми?
– Някои от тях са чисто организационни, само че има и наследени от предходното управление. Най-големият проблем, който управлението не желае да промени, е, че в Софийски градски съд съществува порочна процедура. А тя се състои в следното. Съдебният състав се избира на инцидентен принцип. Това включва както съдиите, по този начин и правосъдните заседатели. Стига се до правосъдна зала, само че има случаи, в които не се дават ход на делото и то не потегля. В тези случаи ръководителят на състава остава същият, а правосъдните заседатели се сменят с нови – още веднъж на инцидентен принцип. Интересувал съм се и съм отправял питане до всички окръжни съдилища в България дали някъде съществува тази процедура, само че на никое място я няма. Това се прави само в Софийски градски съд, без да излиза наяве за какво.
– На какво правно съображение се сменят заседателите? Все отново в закона е записано изрично, че има непроменяемост на правосъдния състав.
– Това решение е взето от Общото заседание на съдиите преди повече от 5 години. Проблемът е завещан от предходен мандат на предходно управление на Софийски градски съд. Но тази процедура лимитира самите правосъдни заседатели от процеси. Те не преглеждат нови каузи, защото ги сменят непрестанно. Софийски градски съд е със статут на Окръжен съд и преглежда извънредно тежки каузи, в това число и против депутати, магистрати и министри (От ноември м.г. новоборазуваните каузи против представител на властта се гледат от спецсъда, а в Софийски градски съд останаха единствено почналите – б.р.). Това е и най-натовареният съд.
Когато един правосъден заседател бъде определен, той би трябвало да отдели време, с цел да отиде и да се запознае с делото, за което е разпределен. В сегашната обстановка обаче съвсем в 90% от случаите, да не кажа даже в 100% – никой не го прави. В момента правосъдните заседатели влизат като роботи на едно дело, седят и подписват на финала една присъда. Тук идва и другият главен въпрос – че ние не съдим машини, а хора и това са действителни човешки ориси. Тази организация и процедура води до обстоятелството, че няма даже един правосъден заседател, който да знае и да е квалифициран за делото, на което влиза. А това са каузи, по които може да се четат присъди по 15-20 година затвор. Не знаеш защо влизаш, а в идващия миг осъждаш един човек на толкоз години затвор. Другите съдилища нямат чак такива присъди – гледат се по-леки каузи, с по-леки присъди. Тук обаче всяко трето дело е тежко.
– А каква е повода да не четат материалите по делата, на които влизат?
– Когато попиташ за какво не го вършат, те споделят – отстранявам 3 часа да прочета делото. Но тези три часа никой не ги заплаща. В идващия миг ги сменят, защото не е даден ход на делото, тъй като някой не е открит или свикан, идва молба от болен юрист и така нататък Причините за отсрочване могат да бъдат доста. Заседателите не знаят по кое време ще бъде даден ход и нямат тласък да отидат да четат едно дело. Давам съответен образец. Аз персонално имах дело за ликвидиране. Отделих 3 часа, срещнах се с материалите и го отложиха, защото не се яви един очевидец. После ме смениха. Логично е, че няма да желая да отида да чета отново дело. И по този начин излиза един загадъчен – ние какво вършим в тази зала? В коридорите на Софийски градски съд сред съдиите се приказва, че не могат да се преценяват с графика на правосъдните заседатели, защото задоволително се преценяват с графика на страните по делото. Това е меко казано парадокс, защото правосъдният заседател в зала е еднакъв на арбитър – има право на въпроси, има право да изисква доказателства, да разпитва и на финала има еднакъв глас със съдията. Така е организиран законът, че постоянно правосъдните заседатели са болшинство и могат да извърнат цялото дело. Това е най-наболелият ни проблем.
– А досега какво сте подхванали, с цел да го решите?
– Писали сме редица молби – до Инспектората на Висшия правосъден съвет, до самия Висш съдебен съвет, до управлението на Софийски градски съд. Наскоро изготвихме новите вътрешни правила, в тях е залегнал този проблем. На последните срещи с управлението на Софийски градски съд магистратите споделиха, че тъкмо този член няма да бъде признат от тях. Отново ще отправим предложение до тях за отпадане на тази процедура като ще желаяме да издадат съответната заповед, с която да одобряват или да отхвърлят настояването ни. На базата на това, според от решението, ще се обърнем към Административния съд в София и Върховния административен съд. Така ще забележим по правосъден ред прави ли се или не. А в това време Висш съдебен съвет не прави нищо по този въпрос. За мен персонално, както и за доста други сътрудници, това опонира напълно на законодателството. Най-малкото видяно в профил, в нито един различен съд това не се прави. Защо в Софийски градски съд се прави и кое го постанова? Та това е съдът, който преглежда най-сериозните каузи в страната.
– Намеквате, че имате подозрения за някакви други ползи?
– Абсолютно е допустимо. Ако сте юрист, пускате една молба, че не може да дойдете на делото, сменят заседателите и това е. Не е нищо комплицирано. Прави се непрестанно.
– Бихте ли обяснили по какъв начин се избират правосъдните заседатели, имат ли право на отказ и в какви случаи?
– В закона доста ясно е написано, че правосъдният състав е неизменен, само в случаите, планувани от закона, които са особено уредени и там на никое място няма такава догадка, каквато ползва Софийски градски съд. Както и в новата разпоредба, която Висш съдебен съвет е приела, доста ясно е записано, че още един избор на правосъдни заседатели става единствено и само в случаите за съдиите, което отново препраща на случаите на отказ. Съдебните заседатели имат право на отказ, както при съдиите. Те вървят в един раздел дружно със съдиите, в член 29 от Наказателно-процесуален кодекс се дефинира в кои случаи се води един състав.
Аз съм бил на дело, на което осми път се сменяха правосъдните заседатели. Чисто организационно, това е голям проблем. Защото цялата процедура минава още веднъж през правосъден секретар, администрация, стартира едно звънене по телефоните. Когато заседател бъде определен на инцидентен принцип, служителят който го избира, се обажда и пита дали е свободен на съответна дата. Много постоянно се случва сътрудниците да не могат да влязат в зала, да не си подвигат телефона. Губенето на време е в големи мащаби. И си представете за какъв брой доста каузи става въпрос. Мога да дам за себе си образец, че за тази една година съм чел единствено веднъж присъда. И съм заменен над 10 пъти.
– Можете ли да посочите някои от по-сериозните и тежки каузи, по които са сменяни заседатели на този принцип?
– Има дело за едно момче, което беше умъртвило майка си, само че защото процесът към момента е провесен и се гледаше на закрити порти, не мога да дам повече информация. Но това беше съществено дело, тежко дело, с известни юристи. Там имаше също промяна на правосъдните заседатели.
– Средно в какъв брой каузи взе участие един правосъден заседател?
– Над 60 на година, само че тъкмо все още няма информация кой в какъв брой е влизал. Има подозрения измежду сътрудниците, че системата, която разпределя, не е безпристрастна. Някои заседатели са много постоянно на каузи, а други въобще не вървят.
– Това не е ли въпреки всичко вследствие на инцидентния принцип?
– Случайно вие сте определена 30 пъти, а аз нито веднъж. Няма нищо инцидентно в инцидентния принцип. Това го подсигурявам. Отделно натовареността пада още повече, когато те сменят. Ако не ме сменяха, щях да имам най-малко 10-12 висящи каузи. В момента имам две. По коридорите сред сътрудниците ми се чува, че търпението стартира да се изчерпва извънредно бързо. Ако управлението каже „ не може “, демокрацията познава и един различен принцип – на митинг. Повечето ми сътрудници желаят тъкмо тази форма, само че към този момент удържам фронта. Но в случай че седнем и се замислим – в случай че пет дни Софийски градски съд не заседава, тъй като без нас не могат да заседават, какво ще се случи със системата? Прокурори, юристи, движимости лица, съдиите, графиците им – ще настане безпорядък. За 5 дни митинг те не могат да се оправят една година. Все отново и ние имаме самообладание. И отново споделям – ние не сме роботи, на които да им кажеш – влез и подпиши присъдата. Ние желаеме отношение и ние също имаме условия. Ние без вас можем, само че вие без нас не можете. Няма никакъв късмет правосъдните заседатели да отпаднат. Те постоянно са били част от правосъдния състав и от системата. Това е главен принцип, откогато съществува правораздаване. Много е близко момента на започване на митинги. Но тогава всички ще ни чуят, тогава и държавното управление ще ни обърне внимание. Отзвукът ще е голям, в случай че блокираш толкоз доста каузи. Използваме всички типове механизми, само че когато си против една стена, не може да продължи дълго.
На правосъдните заседатели в Софийския областен съд търпението също е на път да се изчерпа, тъй като там ситуацията също е тежко, само че там не ги сменят.
– А до каква степен е легален съставът, който подписва присъдата, откакто има инцидентен избор на едни правосъдни заседатели, които след това се сменят с други?
– Има едно дело, което се върна от Софийския апелативен съд на Софийски градски съд за противозаконен състав. Отделен е въпросът какъв брой са юристите, които се сещат да го погледнат и да апелират присъда с този претекст. Това дело е отпреди години и стартира изначало. А когато стартира изначало, това значи мине отново цялата процедура. И когато стигне до последна инстанция към този момент са минали доста години и даже подсъдимият да е отговорен поради забавянето практиката на Върховен касационен съд е безапелационна – присъдата се понижава. Отделно от това текат и давностни периоди.
– Има ли и други проблеми, за които ще настоявате да бъдат решени допустимо най-скоро?
– Другите проблеми касаят главно заплащането. С новите промени правосъдните заседатели получават не по-малко от 20 лева дневно. Само че, когато бъдеш извикан в 13 часа за дело, доста постоянно стоиш най-малко 2-3 часа без да влизаш, тъй като съдията го няма или няма свободна зала. И това изгубено време никой не ти го заплаща. Реално видяно ти си зает, тъй като седиш и чакаш. В закона е записано, че се заплаща времето от началото на протокола до края на съвещанието. Според нас, това би трябвало да бъде променено и заплащането да тече от насрочването на съвещанието. Аз не съм обвиняем, с цел да седнал съм да очаквам и да не ми заплащат. Имам сътрудник, който беше стоял за дело четири часа. След това влезе за 5 минути, съдът не даде ход на делото и даже го смениха. Той си загуби половината ден, с цел да го сменят на финала. Това е неуместно. Иначе по всички други въпросни претенции и мнения, би трябвало да призная, че се разбираме със съдиите. Не се караме, разбираме се, не се държат надменно и постоянно зачитат нашето мнение и мнение.
Нашият посетител
Борислав Тасев е на 28 години и е правист и политолог по обучение. Той встъпва в служба като правосъден заседател в Софийския градски съд (СГС) в мандат 2017-2021 година Преди малко повече от половин година на Общо заседание на правосъдните заседатели на Софийски градски съд е определен съвет от 9 члена, Борислав Тасев е излъчен за ръководител на съвета и съставлява всички над 180 правосъдни заседатели в Софийски градски съд.
– Г-н Тасев, като ръководител на Съвета на правосъдните заседатели в Софийски градски съд вие следите работата на сътрудниците ви и можете ли да посочите кои са най-наболелите им въпроси и проблеми?
– Някои от тях са чисто организационни, само че има и наследени от предходното управление. Най-големият проблем, който управлението не желае да промени, е, че в Софийски градски съд съществува порочна процедура. А тя се състои в следното. Съдебният състав се избира на инцидентен принцип. Това включва както съдиите, по този начин и правосъдните заседатели. Стига се до правосъдна зала, само че има случаи, в които не се дават ход на делото и то не потегля. В тези случаи ръководителят на състава остава същият, а правосъдните заседатели се сменят с нови – още веднъж на инцидентен принцип. Интересувал съм се и съм отправял питане до всички окръжни съдилища в България дали някъде съществува тази процедура, само че на никое място я няма. Това се прави само в Софийски градски съд, без да излиза наяве за какво.
– На какво правно съображение се сменят заседателите? Все отново в закона е записано изрично, че има непроменяемост на правосъдния състав.
– Това решение е взето от Общото заседание на съдиите преди повече от 5 години. Проблемът е завещан от предходен мандат на предходно управление на Софийски градски съд. Но тази процедура лимитира самите правосъдни заседатели от процеси. Те не преглеждат нови каузи, защото ги сменят непрестанно. Софийски градски съд е със статут на Окръжен съд и преглежда извънредно тежки каузи, в това число и против депутати, магистрати и министри (От ноември м.г. новоборазуваните каузи против представител на властта се гледат от спецсъда, а в Софийски градски съд останаха единствено почналите – б.р.). Това е и най-натовареният съд.
Когато един правосъден заседател бъде определен, той би трябвало да отдели време, с цел да отиде и да се запознае с делото, за което е разпределен. В сегашната обстановка обаче съвсем в 90% от случаите, да не кажа даже в 100% – никой не го прави. В момента правосъдните заседатели влизат като роботи на едно дело, седят и подписват на финала една присъда. Тук идва и другият главен въпрос – че ние не съдим машини, а хора и това са действителни човешки ориси. Тази организация и процедура води до обстоятелството, че няма даже един правосъден заседател, който да знае и да е квалифициран за делото, на което влиза. А това са каузи, по които може да се четат присъди по 15-20 година затвор. Не знаеш защо влизаш, а в идващия миг осъждаш един човек на толкоз години затвор. Другите съдилища нямат чак такива присъди – гледат се по-леки каузи, с по-леки присъди. Тук обаче всяко трето дело е тежко.
– А каква е повода да не четат материалите по делата, на които влизат?
– Когато попиташ за какво не го вършат, те споделят – отстранявам 3 часа да прочета делото. Но тези три часа никой не ги заплаща. В идващия миг ги сменят, защото не е даден ход на делото, тъй като някой не е открит или свикан, идва молба от болен юрист и така нататък Причините за отсрочване могат да бъдат доста. Заседателите не знаят по кое време ще бъде даден ход и нямат тласък да отидат да четат едно дело. Давам съответен образец. Аз персонално имах дело за ликвидиране. Отделих 3 часа, срещнах се с материалите и го отложиха, защото не се яви един очевидец. После ме смениха. Логично е, че няма да желая да отида да чета отново дело. И по този начин излиза един загадъчен – ние какво вършим в тази зала? В коридорите на Софийски градски съд сред съдиите се приказва, че не могат да се преценяват с графика на правосъдните заседатели, защото задоволително се преценяват с графика на страните по делото. Това е меко казано парадокс, защото правосъдният заседател в зала е еднакъв на арбитър – има право на въпроси, има право да изисква доказателства, да разпитва и на финала има еднакъв глас със съдията. Така е организиран законът, че постоянно правосъдните заседатели са болшинство и могат да извърнат цялото дело. Това е най-наболелият ни проблем.
– А досега какво сте подхванали, с цел да го решите?
– Писали сме редица молби – до Инспектората на Висшия правосъден съвет, до самия Висш съдебен съвет, до управлението на Софийски градски съд. Наскоро изготвихме новите вътрешни правила, в тях е залегнал този проблем. На последните срещи с управлението на Софийски градски съд магистратите споделиха, че тъкмо този член няма да бъде признат от тях. Отново ще отправим предложение до тях за отпадане на тази процедура като ще желаяме да издадат съответната заповед, с която да одобряват или да отхвърлят настояването ни. На базата на това, според от решението, ще се обърнем към Административния съд в София и Върховния административен съд. Така ще забележим по правосъден ред прави ли се или не. А в това време Висш съдебен съвет не прави нищо по този въпрос. За мен персонално, както и за доста други сътрудници, това опонира напълно на законодателството. Най-малкото видяно в профил, в нито един различен съд това не се прави. Защо в Софийски градски съд се прави и кое го постанова? Та това е съдът, който преглежда най-сериозните каузи в страната.
– Намеквате, че имате подозрения за някакви други ползи?
– Абсолютно е допустимо. Ако сте юрист, пускате една молба, че не може да дойдете на делото, сменят заседателите и това е. Не е нищо комплицирано. Прави се непрестанно.
– Бихте ли обяснили по какъв начин се избират правосъдните заседатели, имат ли право на отказ и в какви случаи?
– В закона доста ясно е написано, че правосъдният състав е неизменен, само в случаите, планувани от закона, които са особено уредени и там на никое място няма такава догадка, каквато ползва Софийски градски съд. Както и в новата разпоредба, която Висш съдебен съвет е приела, доста ясно е записано, че още един избор на правосъдни заседатели става единствено и само в случаите за съдиите, което отново препраща на случаите на отказ. Съдебните заседатели имат право на отказ, както при съдиите. Те вървят в един раздел дружно със съдиите, в член 29 от Наказателно-процесуален кодекс се дефинира в кои случаи се води един състав.
Аз съм бил на дело, на което осми път се сменяха правосъдните заседатели. Чисто организационно, това е голям проблем. Защото цялата процедура минава още веднъж през правосъден секретар, администрация, стартира едно звънене по телефоните. Когато заседател бъде определен на инцидентен принцип, служителят който го избира, се обажда и пита дали е свободен на съответна дата. Много постоянно се случва сътрудниците да не могат да влязат в зала, да не си подвигат телефона. Губенето на време е в големи мащаби. И си представете за какъв брой доста каузи става въпрос. Мога да дам за себе си образец, че за тази една година съм чел единствено веднъж присъда. И съм заменен над 10 пъти.
– Можете ли да посочите някои от по-сериозните и тежки каузи, по които са сменяни заседатели на този принцип?
– Има дело за едно момче, което беше умъртвило майка си, само че защото процесът към момента е провесен и се гледаше на закрити порти, не мога да дам повече информация. Но това беше съществено дело, тежко дело, с известни юристи. Там имаше също промяна на правосъдните заседатели.
– Средно в какъв брой каузи взе участие един правосъден заседател?
– Над 60 на година, само че тъкмо все още няма информация кой в какъв брой е влизал. Има подозрения измежду сътрудниците, че системата, която разпределя, не е безпристрастна. Някои заседатели са много постоянно на каузи, а други въобще не вървят.
– Това не е ли въпреки всичко вследствие на инцидентния принцип?
– Случайно вие сте определена 30 пъти, а аз нито веднъж. Няма нищо инцидентно в инцидентния принцип. Това го подсигурявам. Отделно натовареността пада още повече, когато те сменят. Ако не ме сменяха, щях да имам най-малко 10-12 висящи каузи. В момента имам две. По коридорите сред сътрудниците ми се чува, че търпението стартира да се изчерпва извънредно бързо. Ако управлението каже „ не може “, демокрацията познава и един различен принцип – на митинг. Повечето ми сътрудници желаят тъкмо тази форма, само че към този момент удържам фронта. Но в случай че седнем и се замислим – в случай че пет дни Софийски градски съд не заседава, тъй като без нас не могат да заседават, какво ще се случи със системата? Прокурори, юристи, движимости лица, съдиите, графиците им – ще настане безпорядък. За 5 дни митинг те не могат да се оправят една година. Все отново и ние имаме самообладание. И отново споделям – ние не сме роботи, на които да им кажеш – влез и подпиши присъдата. Ние желаеме отношение и ние също имаме условия. Ние без вас можем, само че вие без нас не можете. Няма никакъв късмет правосъдните заседатели да отпаднат. Те постоянно са били част от правосъдния състав и от системата. Това е главен принцип, откогато съществува правораздаване. Много е близко момента на започване на митинги. Но тогава всички ще ни чуят, тогава и държавното управление ще ни обърне внимание. Отзвукът ще е голям, в случай че блокираш толкоз доста каузи. Използваме всички типове механизми, само че когато си против една стена, не може да продължи дълго.
На правосъдните заседатели в Софийския областен съд търпението също е на път да се изчерпа, тъй като там ситуацията също е тежко, само че там не ги сменят.
– А до каква степен е легален съставът, който подписва присъдата, откакто има инцидентен избор на едни правосъдни заседатели, които след това се сменят с други?
– Има едно дело, което се върна от Софийския апелативен съд на Софийски градски съд за противозаконен състав. Отделен е въпросът какъв брой са юристите, които се сещат да го погледнат и да апелират присъда с този претекст. Това дело е отпреди години и стартира изначало. А когато стартира изначало, това значи мине отново цялата процедура. И когато стигне до последна инстанция към този момент са минали доста години и даже подсъдимият да е отговорен поради забавянето практиката на Върховен касационен съд е безапелационна – присъдата се понижава. Отделно от това текат и давностни периоди.
– Има ли и други проблеми, за които ще настоявате да бъдат решени допустимо най-скоро?
– Другите проблеми касаят главно заплащането. С новите промени правосъдните заседатели получават не по-малко от 20 лева дневно. Само че, когато бъдеш извикан в 13 часа за дело, доста постоянно стоиш най-малко 2-3 часа без да влизаш, тъй като съдията го няма или няма свободна зала. И това изгубено време никой не ти го заплаща. Реално видяно ти си зает, тъй като седиш и чакаш. В закона е записано, че се заплаща времето от началото на протокола до края на съвещанието. Според нас, това би трябвало да бъде променено и заплащането да тече от насрочването на съвещанието. Аз не съм обвиняем, с цел да седнал съм да очаквам и да не ми заплащат. Имам сътрудник, който беше стоял за дело четири часа. След това влезе за 5 минути, съдът не даде ход на делото и даже го смениха. Той си загуби половината ден, с цел да го сменят на финала. Това е неуместно. Иначе по всички други въпросни претенции и мнения, би трябвало да призная, че се разбираме със съдиите. Не се караме, разбираме се, не се държат надменно и постоянно зачитат нашето мнение и мнение.
Нашият посетител
Борислав Тасев е на 28 години и е правист и политолог по обучение. Той встъпва в служба като правосъден заседател в Софийския градски съд (СГС) в мандат 2017-2021 година Преди малко повече от половин година на Общо заседание на правосъдните заседатели на Софийски градски съд е определен съвет от 9 члена, Борислав Тасев е излъчен за ръководител на съвета и съставлява всички над 180 правосъдни заседатели в Софийски градски съд.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ