Можем ли да си измислим фантастичен свят, в който да живеем?
Софийски университет, Философския факултет. Студентката по културология Мария Даниел Иванова прави дипломната си работа, препоръчана от ръководителя ѝ - 63-годишнят проф. Ивайло Дичев. По-късно тя бива създадена в цяла книга по концепция на екипа по културна антропология към СУ. Темата? Не тъкмо каквото бихте очаквали - антропологично проучване на българската LARP общественост (от Live Action Role Play, или ролеви игри на живо). В тази общественост мъже и дами на междинна възраст 30 година се предрешават като измислени от самите тях герои и от време на време с дни разиграват собствен личен сюжет, въодушевен от съществуващата фантастична литература. Техните герои и общността като цяло се трансформират в основна част от идентичността на всеки един от тях и даже трансформират живота им значително.
Какви са позитивните резултати от това занимание, за какво е толкоз непознато в България, може ли да бъде употребявано в българското обучение и допустимо ли е един ден хората да предпочетат фантастичния свят пред същинския? По тези и доста други въпроси с Мария беседва OFFNews.
Разкажи ми за общността, единствено в София ли е?
Не, из цяла България. Горе долу над 150 души, може да са повече към този момент, може да са по-малко. Аз по тази причина за тях използвам термина " неоплеме ", тъй като можеш да излезеш от тази общественост без никакви наказания, не е като обичайните племенни общности, в които има наказания, когато искаш да излезеш. Въпросът е обаче да си сериозен. Всичко потегля от Българската Бард Гилдия, която е повлияна от музиката на една рокерска група Blind Guardian с претекстове от творчеството на Толкин. И тъкмо това е, че стереотипната визия на хората - те се обличат като някакви фикционални герои, несериозни деца, младежи. Не, тъкмо това беше най-странното за мен - като отидох на място там бяха мъже на по 40 година, дами на по 35г. - г/д 30-годишна междинна възраст.
Все отново това е обвързвано с пердах, макар че е с оръжия от полипропиленови тръби за тръбопровод, пластмасови и така нататък Те обаче до момента в който ме учиха по какъв начин да се удрям, това доста боли - не е ей по този начин да си кажеш, детска игра. Има си съответни правила обаче. Трябва да разгадаваш игровите кодове, които аз тъй като малко време беше, някак си не можах да се вглъбя в моя фикционален персонаж, макар че си измислих подобен - Агарта, въодушевена от Умберто Еко.
Значи участниците сами измислят героите си, а не употребяват открити такива?
То се водиш по някакви такива структури, които са към този момент писани - естествено, базисната фантастика, Толкин, обикновено е... това е доста огромна маса и си повлиян, само че не - аз това разбрах, че ти самичък би трябвало да си направиш инвентара, самичък да си направиш визията, самичък да си направиш ценностната система, безусловно цялото държание, история на героя ти. Всичко да си правиш самичък, само че би трябвало да бъде съобразено...
В същото време въпреки всичко с цел да съществуват в един фикционален свят, играта им да просъществува, би трябвало да бъде някак си координирана с главните рамки, които съществени рамки се назовава на британски сетинг (от англ., setting - конюнктура, среда, бел. авт.). И този сетинг може да бъде фентъзи, може да бъде постапокалиптичен, средновековна конюнктура, може да бъде стийм пънк даже. Има стийм пънк балове. (от англ. steam punk - поджанр във фантастиката, въодушевен от викторианската ера, бел. авт.).
Какви типове LARP-ове се провеждат в България?
Първият, който посетих - The Fog (от англ., " Мъглата ", бел. авт.), когато отидох, беше лятото и по-късно има зимен LARP, отново по същия сетинг. Има и други обаче - Stalker LARP, който е постапокалиптичен LARP - прави се в подземия, бункери, той е въодушевен от на братя Стругацки " Пикник край пътя ". И действително там има мутанти, има учени, напълно друг сетинг. Но хората, които вземат участие във фентъзи LARP-а, също може да вземат участие в постапокалиптичния LARP и го вършат. С разнообразни герои, несъмнено, напълно друга е историческата обстановка - магьосници и такива неща не съществуват в постапокалиптичния LARP. Аз не се престраших да ида на сталкерския LARP, тъй като би трябвало да имаш еърсофт оръжия, да бягаш в някакви бункери - просто досега не е моето нещо, макар че ми е доста забавно, само че само бих отишла там като фотограф или човек, който не е игрови персонаж.
Отидох на идващ LARP, който се споделя " Нощта на старите богове ". Той е заимстван от Роджър Зелазни " Една нощ през самотния октомври ". Прави се към Хелоун, тъй като самият сюжет на книгата е към Хелоуин. Когато аз участвах в този LARP - той е през цялата седмица - забавно е, тъй като всеки може да взе участие когато има време. Всеки има университет, работа, семейство, друго време, в което може да взе участие. Но въпреки всичко цялото нещо се случва в интернет - там ти пускат задача. Примерно, доста е обвързвано с urban exploring (от англ., проучване на градската среда, бел. авт), тъй като по доста баснословен метод ти изясняват какво би трябвало да намериш - скрити лепенки с кодове... те единствено почти разказват мястото. Първите няколко задания аз изобщо не знаех къде се намирам, а то извънредно поетично и прикрито е написано самото място.
5 лева беше за цялата седмица. Там има един спор - два тима са, отварячи и затварячи, по този начин е в книгата. И никой не би трябвало да си споделя самоличността. В един тим сте по двама души - единият е стопанин, другият е компаньон - придружителят е животно. Трябва да имаш четина, или зъб скотски или нокти дълги, вълчи... Моето беше пухче от молив и бях папагал, което няма нищо общо с книгата, и отново бях избрала името Агарта. Иначе имената в книгата са Карфичка, Игличка...
Полицаи от време на време оказват помощ, тъй като го вижда, че е с някакви великански нокти и е някак: " Търся нещо, диря нещо ". А служителят на реда му оказва помощ, и той по този начин схваща, че от другия тим са били на същото място към този момент и по този начин схващат самата игра. Полицаят е шокиран. И на мен ми се случи нещо сходно - този друмник отваряч ли е или преследвач... преследвач, тъй като не знам дали играе изобщо, или ме преследва някакъв случаен човек. Например, това място... беше казано, че там са обозначени посоките на света. По доста лиричен метод, аз не мога толкоз поетично да го кажа - само че на това място са обозначени посоките на света, би трябвало да се застане югозапад и аз си споделям: " А, това е компаса в Южния парк ". То е тъкмо обозначено на коя страна да застанеш, с цел да намериш кода, само че е казано " да изчерпиш мощ ".
Точно това е забавното при тези хора, че извънредно доста се интересуват от литература, от метода на писане, те са създатели сами по себе си - някои от тях рисуват, други с астрофизика се занимават, трети със социология, антропология - това са толкоз разнообразни хора, които обаче имат интерес към литературата, самото поетично изложение. Самите им разговори са доста забавни, Ангелина Илиева по-дълбоко се е занимавала с тях. На мен ми беше по-интересно каква е била смяната за тях преди и след LARP. Какво са научили от LARP, дали има някакви негативи - най-малко аз не срещнах негативи.
А какви са позитивите?
Най-вече социализация, това е един страховит способ да си намериш другари, да преоткриеш другари, да споделяш по един доста по-красив метод, да украсяваш действителността си... хората ще кажат, че това е бягство от действителността, само че за мен това по никакъв метод не е бягство от действителността, това е някаква нова, видоизменена от тях действителност, която въз основата на техния културен бекграунд от всичките претекстове, които виждаме във видеоигрите, филмите, на всички места - комикси... и не е като да гледаш филм - ти си на отдалеченост от кино лентата, като играеш видеоигра, ти си вътре посредством компютъра в тази видеоигра, а това е като видеоигра онлайн и самата интеракция сред тях е извънредно забавна.
Излизат ли от роля от време на време?
Точно това ме стресна извънредно доста като отидох на първия си LARP. Когато отидох там - това не е единствено театрална игра, безусловно тези хора са в кожата на героя си. Да не приказваме това събитие, което беше първото ми - то се случи в Костенец. На една поляна, като отидох там - всеки си е разпределен по лагери, те тъй като са на кланове, във всеки лагер има примерно палатки, огън, и си имат някакви детайли, които подсказват, че това е техният клан. Едните хора си имат цитадела, която си стои там, даже да няма LARP - те просто си я надграждат всеки веднъж и това се трансформира тъкмо в комбинация сред фикционално и действително пространство, тъй като поляната е действителна, телефони няма, телефоните не се включват в сетинга - кола, в случай че мине, те ще кажат, че това е страшилище или змей или нещо такова. Няма да кажат, че е кола - и това е забавното интерпретиране на действителността в тяхната игра. И ние бяхме в палатка, и тъй като попаднахме тъкмо до леговището на върколака за пръв опит, това е доста грубо, тъй като аз просто го видях, и реакцията ми беше да се скрия в палатката и да не изляза цяла вечер. Чувах някакви крясъци от ухапани от вампири, някакво ръмжене...
Вкара ли се във кино лентата?
Помислих си, че е извънредно - тъкмо това е, че безусловно се вкарах във кино лентата, обаче героят ми беше толкоз сдухан, че просто си остана в палатката, отвън игра. Защото когато си в палатката, си отвън игра, в случай че си облечеш една светлоотразителна жлетка същ се води, че си отвън игра и можеш да се разхождаш. Обаче аз не желаех да им преча, тъй като по този начин и по този начин съм нов човек, а и нямах техника за нощно виждане, другояче желаех да снима цялата игра. Оказа се обаче, че няма метод цялата игра да се снима, камо ли от един човек. Пък и пречиш - не би трябвало да се " счупва " играта. Те използват този термин, който на мен ми е извънредно забавен. Счупване - аз го виждам тъкмо като едно огледало, като едно произведение, което се основава от всички, което външен човек или някой, който не го приема толкоз насериозно може да го счупи.
И сега, в който свърши LARP-а, те се връщат към естествената си същина? Не е ли все едно разговаряш с двама разнообразни индивида?
Имам един случай, който на всички места го описвам, тъй като е супер фрапантен. Много готин човек, няма да му споделям името, страховит, обаче ми споделя в хода на диалога, че отишъл на изявление за работа. И кардинално е доста срамежлив и си споделил: " Ох, в този момент по какъв начин се тормозя, по какъв начин ще се показва на това изявление за работа... абе, я да превключа към вампира " - който той играе от 10 години към този момент и той има друго държание от неговото държание. Много по-екстровертен е, доста по-харизматичен съгласно него, той по този начин споделя. И той превключил и хората ужасно доста го харесали. И той споделя: " Ако бях себе си, нямаше изобщо да се оправя на това изявление. Хората супер доста ме харесаха, 2-3 часа съм си приказвал с тях, не можех да си потегли ". И аз по едно време, нали най-шокиращият миг: " Абе, той в този момент да не би с мене да е отново по този начин? " (смее се)
Какви са хората, които го вършат?
Те са по природа артисти, артистични, в действителност костват ми се по-голяма част от тях по-добри артисти от нашите български артисти, които са известни - не желая никого да жегвам. Но друго е да имаш свободата и да ти е забавно това нещо, което правиш. А не да заучиш някакъв сюжет - те сами си го вършат, само че самите разговори, които организират... те са примерно въз основата на тяхно обичано литературно произведение. И те да вземем за пример самият диалект от това произведение го ползват на процедура.
Интересното е, преди да се срещна с тях бях гледала документална продукция на Vice за LARP-ър аутист. И той се оправя с аутизма и с държанието си и социализацията чрез LARP, чрез неговия фикционален персонаж - т.е. това може да ти помогне със обществени проблеми, тъй като друга глава от моята книга се споделя " Разбрах, че усещам за комизъм ". Момичето, с което си споделях - тя не е знаела, че има възприятие за комизъм преди LARP. Тя и мислела, че не може да си приказва с никого, че няма да има другари. Тя сподели: " Намерих си приятелите около LARP, разбрах, че мога да бъда занимателна "... И аз бях в потрес - тя по никакъв метод не изглеждаше интроверттна. Тя сподели, че е била най-интроверттният човек, изобщо не си е комуникирала с никого, а тя беше най-екстровертният човек съгласно мен.
А ти по какъв начин се почувства като трябваше да влезеш в роля?
Беше доста занимателна историята по какъв начин влязох в роля. Бях изпуснала целия брифинг - т.е. всичко, което не ми е ясно, остана още по-неясно. И се връщат те, споделят ми почти какво са споделили на брифинга, те имаха задоволително работа като направа на инвентари, замъци и не знам си какво и не можеха доста да ми извърнат внимание и в един миг както си приказваме за времето или не знам защо, за някакви безусловно битови ежедневни неща, слушам от едното момче, с което си приказвам - очевидно е чул някакъв тон, че нещата стартират - " Скъпа девойко, по какъв начин пристигнахте на нашите земи? " И аз: " Какво? " Ние си приказваме някакви напълно естествени неща за бира примерно и той... И аз отново: " Какво? " И той - " In game сме, не би трябвало да го споделям, само че сме in game. " Т.е. при тях тотално оff game и in game са разграничени изцяло.
Не разбирам обаче по какъв начин можеш да форсираш възникването на друга позиция у себе си, в случай, че ти си който си?
Да кажем, изобщо не харесваш проститутките, обаче в този сетинг би трябвало да има някоя проституттка и на теб се пада тази роля. И ти се поставяш на нейно място и ти виждаш по какъв начин хората те гледат, по какъв начин се отнасят с теб, по какъв начин ти се отнасяш по отношение на тях, какъв брой от това може да те нарани или пък някой човек да му видиш гледната точка по отношение на такава активност... и ти се поставяш на мястото на подобен човек, който в ежеднвието ще си кажеш " аз по никакъв метод не го разбирам това нещо, то е непоносимо, това е просташко, това е боклукът на обществото ".
Това е към този момент сетинг от реален вид - има такива 360-градусови LARP-ове, в които няма никакви вълшебства, няма никакви фикционални герои, предмети, нищо. Всичко е една елементарна ежедневна обстановка, в която обаче всеки си има избрана роля. И можеш да играеш даже и себе си. Това е забавното - да играеш себе си. Обаче се основава някаква обстановка - да кажем има даже действителна продажница и примерно някакъв проблем. Аз не съм гейм мастър, аз не мога да основа подобен сюжет, само че всеки може да си интерпретира каква обстановка би могла да се сътвори. И ти тогава като се поставиш на мястото на други хора, на други прослойки от обществото, каквото и да е - до някаква степен обогатяваш своите знания и етиката си, изобщо отношението си по отношение на другите хора.
И аз по тази причина имам и обособена точка в книгата за образованието - такива игри да се включат в образованието, тъй като да кажем по история или философия, децата когато вникнат в дадени исторически интервал, те доста по-добре биха разбрали да кажем оръжията, или пък самия интервал какво е направил със самите хора, самата културна обстановка, цялата основа и предпоставки, с цел да се сътвори такава историческа обстановка, историческо събитие и знанията им не да бъдат преподавани по този начин дикторски със зубрене, ами да им сътвори един дълготраен спомен. Защото LARP-ът, най-малко за мен като безспорен новобранец, да не приказваме за участниците, основава някаква траеща памет.
Те си имат история - тя си продължава, от 2004 година това е фикционален свят, който се развива и става все по-сложен и многопластов. Децата доста по-лесно биха се вкарали в такава фикционална игра, тъй като с игра в действителност извънредно елементарно се учи. Има такива обикновени ролеви хрумвания, по които се образоват деца, само че такова нещо единствено един път доколкото знам се е предписание във Видин. Мой респондент ми го показа, той го е предложил, и децата в действителност са имали огромен интерес. Обаче откакто той си тръгнал от гимназията, спрели да го вършат. То въпреки всичко им би трябвало някой като аниматор, някой разпален човек, който да им изясни с какво това ще им помогне, да им вкара в самата нереалност.
В Дания LARP-ът в действителност е поел съвсем само и единствено просветителната активност. Има даже специалности с орки, с елфове - съответни такива неща, които да образоват децата. Четох неотдавна една публикация по физика да кажем - преподавателят е проверяващият някаква тайнственост, а пък учениците следват самите материали по химия и по физика - те ги координират и би трябвало да изследват разнообразни материали, разнообразни формули, които да доближат до мистерията, която е била като сетинг. И те по този начин научават материала - с формулите, с химичните детайли, което е супер забавно, само че това в България не съм чувала с изключение на този случай не съм чувала да се прави.
Има ли хрумвания сред LARP обществото може би да се провежда един ден и да заживеят по този метод? Купуват си някакъв имот някъде да кажем, и вземат решение едни 30 индивида, че ще си живеят в подобен свят...
Уау, това би било доста забавно. Много готин въпрос. Не съм се замисляла... Това би било ужасно... Възможно е между тях, аз въпреки всичко не съм част от тяхната общественост дотам, не мога да кажа, че сме другари, макар че ги усещам по този начин... Но не съм чувала такова нещо, в този момент се замислих и би било в действителност великолепно. За мен е по-важно да си остана в действителността и да не се изолирам... и по-скоро да се оставя на случайността и на миговете, които ми дава ориста... тези мигове на случайности, които могат да ти трансформират живота за една секунда. Това за мен е най-интересното и бих желала да разгадая този механизъм, по който се получават тези работи, тъй като има нещо гнило.
Защо смяташ, че хората все по-често изпитват нужда не просто да четат или гледат фантастика, а да вземат участие в нея и да я основават?
Искаме да се докоснем до някаква отвъдност - най-малко аз по този начин си го разбирам. Свикнали сме да гледаме филми от деца, родителите ни евентуално не са гледали толкоз доста филми колкото ние сме гледали, да не приказваме, че не са играли видеоигри на нашата възраст... в един миг това ти писва. Искаш нещо ново, обаче което да е обвързвано с това, което е било от детството ти... т.е. с филмите, с фикцията. и в един миг хората стартират да желаят сами да си създават тази нереалност. Сами да си я създадат по метода, по който им харесва. Особено в случай че са зарибени почитатели, като хората, които съм изследвала. Така те имат базата, с цел да основат нещо по собствен си метод. Може би нещо от действителността не ти стига, искаш да бъде по-красива, да бъде по-приказна или пък искаш да бъде антиутопична, да е тъкмо противоположното. Искаш да има мутанти, да живееш в бункер, или в някакво извънземно настъпление... всичко можеш да искаш. И хората просто си намират методите да го основават сами.
Има ли още нещо, което би желала да споделиш? Свои разсъждения върху феномена?
Бих желала да кажа нещо за самата история, която се основава около LARP събитията, само че обвързвано със света и самото разбиране за свят. Точно това е забавното в един подобен културен феномен, че няма по какъв начин да има история от начало до дъно. И по някакъв метод този разказ, който се основава, доста наподобява на фолклор - тъй като това е нещо, което се приказва, нещо незавършено, нещо, което го има на фрагменти - нещо, което вирее като повсеместен свят, обаче няма начало и край. То трае в действителността и продължава своето траене, само че наподобява на фолклор и даже и те са се опитвали със фотоси да документират всяка една обстановка, всеки един ъгъл какво се случва.
Не могат да го създадат това нещо, тъй като всеки си има своя лична интерпретация за това, което се случва. Самите им истории не могат да се обобщят, тъй като са прекомерно доста, прекомерно разнообразни... това най-вече ми харесва в подобен феномен, че интерпретацията е безкрайна. Като имаш толкоз доста създатели, по какъв начин ще направиш една история? Няма аудитория, има създатели. Тази недовършеност може да се съпоставя с това да си пускаш обичания сериал, когато се прибереш, и да знаеш, че на идващия ден ще има идващ епизод. И ти чрез съществуването на сериала, чрез неговите епизоди, твоето битие продължава. Тази нереалност, която трае в действителността.
Книгата можете да намерите тук: https://www.seminar-bg.eu/kontrasensus/item/560-rolevite-igri-na-jivo-jivot-in-i-off-game.html
Какви са позитивните резултати от това занимание, за какво е толкоз непознато в България, може ли да бъде употребявано в българското обучение и допустимо ли е един ден хората да предпочетат фантастичния свят пред същинския? По тези и доста други въпроси с Мария беседва OFFNews.
Разкажи ми за общността, единствено в София ли е?
Не, из цяла България. Горе долу над 150 души, може да са повече към този момент, може да са по-малко. Аз по тази причина за тях използвам термина " неоплеме ", тъй като можеш да излезеш от тази общественост без никакви наказания, не е като обичайните племенни общности, в които има наказания, когато искаш да излезеш. Въпросът е обаче да си сериозен. Всичко потегля от Българската Бард Гилдия, която е повлияна от музиката на една рокерска група Blind Guardian с претекстове от творчеството на Толкин. И тъкмо това е, че стереотипната визия на хората - те се обличат като някакви фикционални герои, несериозни деца, младежи. Не, тъкмо това беше най-странното за мен - като отидох на място там бяха мъже на по 40 година, дами на по 35г. - г/д 30-годишна междинна възраст.
Все отново това е обвързвано с пердах, макар че е с оръжия от полипропиленови тръби за тръбопровод, пластмасови и така нататък Те обаче до момента в който ме учиха по какъв начин да се удрям, това доста боли - не е ей по този начин да си кажеш, детска игра. Има си съответни правила обаче. Трябва да разгадаваш игровите кодове, които аз тъй като малко време беше, някак си не можах да се вглъбя в моя фикционален персонаж, макар че си измислих подобен - Агарта, въодушевена от Умберто Еко.
Значи участниците сами измислят героите си, а не употребяват открити такива?
То се водиш по някакви такива структури, които са към този момент писани - естествено, базисната фантастика, Толкин, обикновено е... това е доста огромна маса и си повлиян, само че не - аз това разбрах, че ти самичък би трябвало да си направиш инвентара, самичък да си направиш визията, самичък да си направиш ценностната система, безусловно цялото държание, история на героя ти. Всичко да си правиш самичък, само че би трябвало да бъде съобразено...
В същото време въпреки всичко с цел да съществуват в един фикционален свят, играта им да просъществува, би трябвало да бъде някак си координирана с главните рамки, които съществени рамки се назовава на британски сетинг (от англ., setting - конюнктура, среда, бел. авт.). И този сетинг може да бъде фентъзи, може да бъде постапокалиптичен, средновековна конюнктура, може да бъде стийм пънк даже. Има стийм пънк балове. (от англ. steam punk - поджанр във фантастиката, въодушевен от викторианската ера, бел. авт.).
Какви типове LARP-ове се провеждат в България?
Първият, който посетих - The Fog (от англ., " Мъглата ", бел. авт.), когато отидох, беше лятото и по-късно има зимен LARP, отново по същия сетинг. Има и други обаче - Stalker LARP, който е постапокалиптичен LARP - прави се в подземия, бункери, той е въодушевен от на братя Стругацки " Пикник край пътя ". И действително там има мутанти, има учени, напълно друг сетинг. Но хората, които вземат участие във фентъзи LARP-а, също може да вземат участие в постапокалиптичния LARP и го вършат. С разнообразни герои, несъмнено, напълно друга е историческата обстановка - магьосници и такива неща не съществуват в постапокалиптичния LARP. Аз не се престраших да ида на сталкерския LARP, тъй като би трябвало да имаш еърсофт оръжия, да бягаш в някакви бункери - просто досега не е моето нещо, макар че ми е доста забавно, само че само бих отишла там като фотограф или човек, който не е игрови персонаж.
Отидох на идващ LARP, който се споделя " Нощта на старите богове ". Той е заимстван от Роджър Зелазни " Една нощ през самотния октомври ". Прави се към Хелоун, тъй като самият сюжет на книгата е към Хелоуин. Когато аз участвах в този LARP - той е през цялата седмица - забавно е, тъй като всеки може да взе участие когато има време. Всеки има университет, работа, семейство, друго време, в което може да взе участие. Но въпреки всичко цялото нещо се случва в интернет - там ти пускат задача. Примерно, доста е обвързвано с urban exploring (от англ., проучване на градската среда, бел. авт), тъй като по доста баснословен метод ти изясняват какво би трябвало да намериш - скрити лепенки с кодове... те единствено почти разказват мястото. Първите няколко задания аз изобщо не знаех къде се намирам, а то извънредно поетично и прикрито е написано самото място.
5 лева беше за цялата седмица. Там има един спор - два тима са, отварячи и затварячи, по този начин е в книгата. И никой не би трябвало да си споделя самоличността. В един тим сте по двама души - единият е стопанин, другият е компаньон - придружителят е животно. Трябва да имаш четина, или зъб скотски или нокти дълги, вълчи... Моето беше пухче от молив и бях папагал, което няма нищо общо с книгата, и отново бях избрала името Агарта. Иначе имената в книгата са Карфичка, Игличка...
Полицаи от време на време оказват помощ, тъй като го вижда, че е с някакви великански нокти и е някак: " Търся нещо, диря нещо ". А служителят на реда му оказва помощ, и той по този начин схваща, че от другия тим са били на същото място към този момент и по този начин схващат самата игра. Полицаят е шокиран. И на мен ми се случи нещо сходно - този друмник отваряч ли е или преследвач... преследвач, тъй като не знам дали играе изобщо, или ме преследва някакъв случаен човек. Например, това място... беше казано, че там са обозначени посоките на света. По доста лиричен метод, аз не мога толкоз поетично да го кажа - само че на това място са обозначени посоките на света, би трябвало да се застане югозапад и аз си споделям: " А, това е компаса в Южния парк ". То е тъкмо обозначено на коя страна да застанеш, с цел да намериш кода, само че е казано " да изчерпиш мощ ".
Точно това е забавното при тези хора, че извънредно доста се интересуват от литература, от метода на писане, те са създатели сами по себе си - някои от тях рисуват, други с астрофизика се занимават, трети със социология, антропология - това са толкоз разнообразни хора, които обаче имат интерес към литературата, самото поетично изложение. Самите им разговори са доста забавни, Ангелина Илиева по-дълбоко се е занимавала с тях. На мен ми беше по-интересно каква е била смяната за тях преди и след LARP. Какво са научили от LARP, дали има някакви негативи - най-малко аз не срещнах негативи.
А какви са позитивите?
Най-вече социализация, това е един страховит способ да си намериш другари, да преоткриеш другари, да споделяш по един доста по-красив метод, да украсяваш действителността си... хората ще кажат, че това е бягство от действителността, само че за мен това по никакъв метод не е бягство от действителността, това е някаква нова, видоизменена от тях действителност, която въз основата на техния културен бекграунд от всичките претекстове, които виждаме във видеоигрите, филмите, на всички места - комикси... и не е като да гледаш филм - ти си на отдалеченост от кино лентата, като играеш видеоигра, ти си вътре посредством компютъра в тази видеоигра, а това е като видеоигра онлайн и самата интеракция сред тях е извънредно забавна.
Излизат ли от роля от време на време?
Точно това ме стресна извънредно доста като отидох на първия си LARP. Когато отидох там - това не е единствено театрална игра, безусловно тези хора са в кожата на героя си. Да не приказваме това събитие, което беше първото ми - то се случи в Костенец. На една поляна, като отидох там - всеки си е разпределен по лагери, те тъй като са на кланове, във всеки лагер има примерно палатки, огън, и си имат някакви детайли, които подсказват, че това е техният клан. Едните хора си имат цитадела, която си стои там, даже да няма LARP - те просто си я надграждат всеки веднъж и това се трансформира тъкмо в комбинация сред фикционално и действително пространство, тъй като поляната е действителна, телефони няма, телефоните не се включват в сетинга - кола, в случай че мине, те ще кажат, че това е страшилище или змей или нещо такова. Няма да кажат, че е кола - и това е забавното интерпретиране на действителността в тяхната игра. И ние бяхме в палатка, и тъй като попаднахме тъкмо до леговището на върколака за пръв опит, това е доста грубо, тъй като аз просто го видях, и реакцията ми беше да се скрия в палатката и да не изляза цяла вечер. Чувах някакви крясъци от ухапани от вампири, някакво ръмжене...
Вкара ли се във кино лентата?
Помислих си, че е извънредно - тъкмо това е, че безусловно се вкарах във кино лентата, обаче героят ми беше толкоз сдухан, че просто си остана в палатката, отвън игра. Защото когато си в палатката, си отвън игра, в случай че си облечеш една светлоотразителна жлетка същ се води, че си отвън игра и можеш да се разхождаш. Обаче аз не желаех да им преча, тъй като по този начин и по този начин съм нов човек, а и нямах техника за нощно виждане, другояче желаех да снима цялата игра. Оказа се обаче, че няма метод цялата игра да се снима, камо ли от един човек. Пък и пречиш - не би трябвало да се " счупва " играта. Те използват този термин, който на мен ми е извънредно забавен. Счупване - аз го виждам тъкмо като едно огледало, като едно произведение, което се основава от всички, което външен човек или някой, който не го приема толкоз насериозно може да го счупи.
И сега, в който свърши LARP-а, те се връщат към естествената си същина? Не е ли все едно разговаряш с двама разнообразни индивида?
Имам един случай, който на всички места го описвам, тъй като е супер фрапантен. Много готин човек, няма да му споделям името, страховит, обаче ми споделя в хода на диалога, че отишъл на изявление за работа. И кардинално е доста срамежлив и си споделил: " Ох, в този момент по какъв начин се тормозя, по какъв начин ще се показва на това изявление за работа... абе, я да превключа към вампира " - който той играе от 10 години към този момент и той има друго държание от неговото държание. Много по-екстровертен е, доста по-харизматичен съгласно него, той по този начин споделя. И той превключил и хората ужасно доста го харесали. И той споделя: " Ако бях себе си, нямаше изобщо да се оправя на това изявление. Хората супер доста ме харесаха, 2-3 часа съм си приказвал с тях, не можех да си потегли ". И аз по едно време, нали най-шокиращият миг: " Абе, той в този момент да не би с мене да е отново по този начин? " (смее се)
Какви са хората, които го вършат?
Те са по природа артисти, артистични, в действителност костват ми се по-голяма част от тях по-добри артисти от нашите български артисти, които са известни - не желая никого да жегвам. Но друго е да имаш свободата и да ти е забавно това нещо, което правиш. А не да заучиш някакъв сюжет - те сами си го вършат, само че самите разговори, които организират... те са примерно въз основата на тяхно обичано литературно произведение. И те да вземем за пример самият диалект от това произведение го ползват на процедура.
Интересното е, преди да се срещна с тях бях гледала документална продукция на Vice за LARP-ър аутист. И той се оправя с аутизма и с държанието си и социализацията чрез LARP, чрез неговия фикционален персонаж - т.е. това може да ти помогне със обществени проблеми, тъй като друга глава от моята книга се споделя " Разбрах, че усещам за комизъм ". Момичето, с което си споделях - тя не е знаела, че има възприятие за комизъм преди LARP. Тя и мислела, че не може да си приказва с никого, че няма да има другари. Тя сподели: " Намерих си приятелите около LARP, разбрах, че мога да бъда занимателна "... И аз бях в потрес - тя по никакъв метод не изглеждаше интроверттна. Тя сподели, че е била най-интроверттният човек, изобщо не си е комуникирала с никого, а тя беше най-екстровертният човек съгласно мен.
А ти по какъв начин се почувства като трябваше да влезеш в роля?
Беше доста занимателна историята по какъв начин влязох в роля. Бях изпуснала целия брифинг - т.е. всичко, което не ми е ясно, остана още по-неясно. И се връщат те, споделят ми почти какво са споделили на брифинга, те имаха задоволително работа като направа на инвентари, замъци и не знам си какво и не можеха доста да ми извърнат внимание и в един миг както си приказваме за времето или не знам защо, за някакви безусловно битови ежедневни неща, слушам от едното момче, с което си приказвам - очевидно е чул някакъв тон, че нещата стартират - " Скъпа девойко, по какъв начин пристигнахте на нашите земи? " И аз: " Какво? " Ние си приказваме някакви напълно естествени неща за бира примерно и той... И аз отново: " Какво? " И той - " In game сме, не би трябвало да го споделям, само че сме in game. " Т.е. при тях тотално оff game и in game са разграничени изцяло.
Не разбирам обаче по какъв начин можеш да форсираш възникването на друга позиция у себе си, в случай, че ти си който си?
Да кажем, изобщо не харесваш проститутките, обаче в този сетинг би трябвало да има някоя проституттка и на теб се пада тази роля. И ти се поставяш на нейно място и ти виждаш по какъв начин хората те гледат, по какъв начин се отнасят с теб, по какъв начин ти се отнасяш по отношение на тях, какъв брой от това може да те нарани или пък някой човек да му видиш гледната точка по отношение на такава активност... и ти се поставяш на мястото на подобен човек, който в ежеднвието ще си кажеш " аз по никакъв метод не го разбирам това нещо, то е непоносимо, това е просташко, това е боклукът на обществото ".
Това е към този момент сетинг от реален вид - има такива 360-градусови LARP-ове, в които няма никакви вълшебства, няма никакви фикционални герои, предмети, нищо. Всичко е една елементарна ежедневна обстановка, в която обаче всеки си има избрана роля. И можеш да играеш даже и себе си. Това е забавното - да играеш себе си. Обаче се основава някаква обстановка - да кажем има даже действителна продажница и примерно някакъв проблем. Аз не съм гейм мастър, аз не мога да основа подобен сюжет, само че всеки може да си интерпретира каква обстановка би могла да се сътвори. И ти тогава като се поставиш на мястото на други хора, на други прослойки от обществото, каквото и да е - до някаква степен обогатяваш своите знания и етиката си, изобщо отношението си по отношение на другите хора.
И аз по тази причина имам и обособена точка в книгата за образованието - такива игри да се включат в образованието, тъй като да кажем по история или философия, децата когато вникнат в дадени исторически интервал, те доста по-добре биха разбрали да кажем оръжията, или пък самия интервал какво е направил със самите хора, самата културна обстановка, цялата основа и предпоставки, с цел да се сътвори такава историческа обстановка, историческо събитие и знанията им не да бъдат преподавани по този начин дикторски със зубрене, ами да им сътвори един дълготраен спомен. Защото LARP-ът, най-малко за мен като безспорен новобранец, да не приказваме за участниците, основава някаква траеща памет.
Те си имат история - тя си продължава, от 2004 година това е фикционален свят, който се развива и става все по-сложен и многопластов. Децата доста по-лесно биха се вкарали в такава фикционална игра, тъй като с игра в действителност извънредно елементарно се учи. Има такива обикновени ролеви хрумвания, по които се образоват деца, само че такова нещо единствено един път доколкото знам се е предписание във Видин. Мой респондент ми го показа, той го е предложил, и децата в действителност са имали огромен интерес. Обаче откакто той си тръгнал от гимназията, спрели да го вършат. То въпреки всичко им би трябвало някой като аниматор, някой разпален човек, който да им изясни с какво това ще им помогне, да им вкара в самата нереалност.
В Дания LARP-ът в действителност е поел съвсем само и единствено просветителната активност. Има даже специалности с орки, с елфове - съответни такива неща, които да образоват децата. Четох неотдавна една публикация по физика да кажем - преподавателят е проверяващият някаква тайнственост, а пък учениците следват самите материали по химия и по физика - те ги координират и би трябвало да изследват разнообразни материали, разнообразни формули, които да доближат до мистерията, която е била като сетинг. И те по този начин научават материала - с формулите, с химичните детайли, което е супер забавно, само че това в България не съм чувала с изключение на този случай не съм чувала да се прави.
Има ли хрумвания сред LARP обществото може би да се провежда един ден и да заживеят по този метод? Купуват си някакъв имот някъде да кажем, и вземат решение едни 30 индивида, че ще си живеят в подобен свят...
Уау, това би било доста забавно. Много готин въпрос. Не съм се замисляла... Това би било ужасно... Възможно е между тях, аз въпреки всичко не съм част от тяхната общественост дотам, не мога да кажа, че сме другари, макар че ги усещам по този начин... Но не съм чувала такова нещо, в този момент се замислих и би било в действителност великолепно. За мен е по-важно да си остана в действителността и да не се изолирам... и по-скоро да се оставя на случайността и на миговете, които ми дава ориста... тези мигове на случайности, които могат да ти трансформират живота за една секунда. Това за мен е най-интересното и бих желала да разгадая този механизъм, по който се получават тези работи, тъй като има нещо гнило.
Защо смяташ, че хората все по-често изпитват нужда не просто да четат или гледат фантастика, а да вземат участие в нея и да я основават?
Искаме да се докоснем до някаква отвъдност - най-малко аз по този начин си го разбирам. Свикнали сме да гледаме филми от деца, родителите ни евентуално не са гледали толкоз доста филми колкото ние сме гледали, да не приказваме, че не са играли видеоигри на нашата възраст... в един миг това ти писва. Искаш нещо ново, обаче което да е обвързвано с това, което е било от детството ти... т.е. с филмите, с фикцията. и в един миг хората стартират да желаят сами да си създават тази нереалност. Сами да си я създадат по метода, по който им харесва. Особено в случай че са зарибени почитатели, като хората, които съм изследвала. Така те имат базата, с цел да основат нещо по собствен си метод. Може би нещо от действителността не ти стига, искаш да бъде по-красива, да бъде по-приказна или пък искаш да бъде антиутопична, да е тъкмо противоположното. Искаш да има мутанти, да живееш в бункер, или в някакво извънземно настъпление... всичко можеш да искаш. И хората просто си намират методите да го основават сами.
Има ли още нещо, което би желала да споделиш? Свои разсъждения върху феномена?
Бих желала да кажа нещо за самата история, която се основава около LARP събитията, само че обвързвано със света и самото разбиране за свят. Точно това е забавното в един подобен културен феномен, че няма по какъв начин да има история от начало до дъно. И по някакъв метод този разказ, който се основава, доста наподобява на фолклор - тъй като това е нещо, което се приказва, нещо незавършено, нещо, което го има на фрагменти - нещо, което вирее като повсеместен свят, обаче няма начало и край. То трае в действителността и продължава своето траене, само че наподобява на фолклор и даже и те са се опитвали със фотоси да документират всяка една обстановка, всеки един ъгъл какво се случва.
Не могат да го създадат това нещо, тъй като всеки си има своя лична интерпретация за това, което се случва. Самите им истории не могат да се обобщят, тъй като са прекомерно доста, прекомерно разнообразни... това най-вече ми харесва в подобен феномен, че интерпретацията е безкрайна. Като имаш толкоз доста създатели, по какъв начин ще направиш една история? Няма аудитория, има създатели. Тази недовършеност може да се съпоставя с това да си пускаш обичания сериал, когато се прибереш, и да знаеш, че на идващия ден ще има идващ епизод. И ти чрез съществуването на сериала, чрез неговите епизоди, твоето битие продължава. Тази нереалност, която трае в действителността.
Книгата можете да намерите тук: https://www.seminar-bg.eu/kontrasensus/item/560-rolevite-igri-na-jivo-jivot-in-i-off-game.html
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ