ИСС: Българското председателство да инициира създаването на пътна карта за Европейския стълб на социалните права
София. В признатото мнение „ Европейският дирек на обществените права и ролята на проведеното гражданско общество “ Икономическият и обществен съвет приканва държавните институции да упражнят цялото въздействие и престиж на европредседателството и да концентрират диалозите по време на тристранната обществена среща и на Европейския съвет в края на март т.г. като формулират съответни оферти, с цел да започва процесът на създаване на европейски проект с насоки и пътна карта за използване на Европейския дирек на обществените права (ЕССП) на европейско ниво, както и на ниво страни членки. Това оповестиха от пресцентъра на Икономическия и обществен съвет .
Становището на ИСС преглежда наличието на самодейността за Европейски дирек на обществените права и приветства постигнатия консенсус в Гьотеборг за възстановяване на салдото сред икономическото и общественото измерение в напредъка на Европа. ИСС поддържа и рекомендацията на Европейската комисия по отношение на ЕССП, че икономическият и общественият прогрес са взаимно свързани и основаването на ЕССП е част от напъните за създаване на по-приобщаващ и резистентен модел на напредък в Европа и за усилване на общественото доближаване.
ИСС отбелязва, че за постигането на задачите на ЕССП се изискват целеви финансови запаси както по линия на европейските структурни и капиталови фондове и изключително по линия на Европейския обществен фонд, по този начин и посредством национално финансиране. „ Съхраняването и разширението на кохезионната политика на Съюза, се споделя в мнението на ИСС, са мощен инструмент за реализиране на задачите на ЕССП. В тази връзка ИСС чака българското председателство да отстоява позиция за изработването и приемането на амбициозна многогодишна финансова рамка (след 2020 г.), която да планува и подсигурява постигането на висок напредък, претовареност, вложения в умения, нововъведения и инфраструктура, които ще разрешат превъзмогване на провокациите и повишение на благосъстоянието на европейските жители (социални права за всички в изискванията на цифровизация, превъзмогване на бедността и неравенствата, ръководство на процесите на подвижност и миграция, отговор на климатичните промени и пр.) “.
ИСС показва мнение, че превръщането на Европейския учебен срок в Европейски стопански и обществен учебен срок би трябвало да продължи и в идващите години и да се усъвършенстват процедурите, да се добавят съответните документи и да се прави оценка напредъка посредством таблицата със обществените индикатори. ИСС отбелязва също, че е належащо да се добавят и националните стратегии за промени и конвергетните стратегии, както и Специфичните рекомендации по страни с индикатори, отчитащи напредъка по ЕССП.
ИСС акцентира също, че реализацията на ЕССП е споделен ангажимент на Европейски Съюз и страните членки, както и на държавните управления и обществените сътрудници, изключително в основаването на „ национална пътна карта за построяването на ЕССП “ в кратковременен и дълготраен проект. ИС акцентира, че българският народен проект за ЕССП би трябвало да съдържа съгласувани сред обществените сътрудници ограничения и политики по всички 20 права на ЕССП. ИСС прави редица оферти, свързани с обезпечените права на заетите, със справедливите условия на труд, с съответната и устойчива обществена протекция.
В мнението си ИСС приветства използването на механизъм за наблюдаване напредъка при въвеждане на ЕССП от всяка страна членка посредством потребление на специфичен набор от обществени индикатори и показва мнение, че такова институционално влияние е потребно, тъй като подсигурява еднопосочност в напъните, политиките и в ограниченията за доближаване в посока „ нагоре “.
В мнението се набелязва и ролята на проведеното гражданско общество за активизиране на заинтересуваните страни в дълготрайния развой на осъществяване на ЕССП посредством усилване на дебата в обществото, посредством повече информация за жителите, шерване на положителни практики, изложение на мнения, присъединяване в наблюдението, възстановяване качеството на двустранния разговор и съответен принос в наличието на Националния проект на България за използване на ЕССП.
Становището на ИСС преглежда наличието на самодейността за Европейски дирек на обществените права и приветства постигнатия консенсус в Гьотеборг за възстановяване на салдото сред икономическото и общественото измерение в напредъка на Европа. ИСС поддържа и рекомендацията на Европейската комисия по отношение на ЕССП, че икономическият и общественият прогрес са взаимно свързани и основаването на ЕССП е част от напъните за създаване на по-приобщаващ и резистентен модел на напредък в Европа и за усилване на общественото доближаване.
ИСС отбелязва, че за постигането на задачите на ЕССП се изискват целеви финансови запаси както по линия на европейските структурни и капиталови фондове и изключително по линия на Европейския обществен фонд, по този начин и посредством национално финансиране. „ Съхраняването и разширението на кохезионната политика на Съюза, се споделя в мнението на ИСС, са мощен инструмент за реализиране на задачите на ЕССП. В тази връзка ИСС чака българското председателство да отстоява позиция за изработването и приемането на амбициозна многогодишна финансова рамка (след 2020 г.), която да планува и подсигурява постигането на висок напредък, претовареност, вложения в умения, нововъведения и инфраструктура, които ще разрешат превъзмогване на провокациите и повишение на благосъстоянието на европейските жители (социални права за всички в изискванията на цифровизация, превъзмогване на бедността и неравенствата, ръководство на процесите на подвижност и миграция, отговор на климатичните промени и пр.) “.
ИСС показва мнение, че превръщането на Европейския учебен срок в Европейски стопански и обществен учебен срок би трябвало да продължи и в идващите години и да се усъвършенстват процедурите, да се добавят съответните документи и да се прави оценка напредъка посредством таблицата със обществените индикатори. ИСС отбелязва също, че е належащо да се добавят и националните стратегии за промени и конвергетните стратегии, както и Специфичните рекомендации по страни с индикатори, отчитащи напредъка по ЕССП.
ИСС акцентира също, че реализацията на ЕССП е споделен ангажимент на Европейски Съюз и страните членки, както и на държавните управления и обществените сътрудници, изключително в основаването на „ национална пътна карта за построяването на ЕССП “ в кратковременен и дълготраен проект. ИС акцентира, че българският народен проект за ЕССП би трябвало да съдържа съгласувани сред обществените сътрудници ограничения и политики по всички 20 права на ЕССП. ИСС прави редица оферти, свързани с обезпечените права на заетите, със справедливите условия на труд, с съответната и устойчива обществена протекция.
В мнението си ИСС приветства използването на механизъм за наблюдаване напредъка при въвеждане на ЕССП от всяка страна членка посредством потребление на специфичен набор от обществени индикатори и показва мнение, че такова институционално влияние е потребно, тъй като подсигурява еднопосочност в напъните, политиките и в ограниченията за доближаване в посока „ нагоре “.
В мнението се набелязва и ролята на проведеното гражданско общество за активизиране на заинтересуваните страни в дълготрайния развой на осъществяване на ЕССП посредством усилване на дебата в обществото, посредством повече информация за жителите, шерване на положителни практики, изложение на мнения, присъединяване в наблюдението, възстановяване качеството на двустранния разговор и съответен принос в наличието на Националния проект на България за използване на ЕССП.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ