Какво се случва на 4 февруари в българската история
София. През 1923 година е осъществен несполучлив атентат на Вътрешна македонска революционна организация против премиера Александър Стамболийски и министрите Александър Оббов, Петър Янев и Цанко Бакалов в ложата на Народния спектакъл. Николай Добрев връща на президента Петър Стоянов мандата на Българска социалистическа партия за сформиране на държавно управление след неуспеха на кабинета “Виденов” - 1997 година На 4 февруари са родени: Гоце Делчев, химикът Асен Златаров, артистът и композитор Петър Чернев. На тази дата умират: братът на Гоце Делчев - Димитър Делчев (Мицо) и писателят Павел Матев.
2007 година
Избран е Пловдивски митрополит. На първия тур от гласуването най-вече гласове получава Знеполският свещеник Николай - 38 гласа. На съвещание на Светия Синод на 11 февруари той е определен и канонично одобрен за митрополит на най-голямата българска епархия, която включва 9 духовни околии - Пловдив, Пазарджик, Асеновград, Хасково, Карлово, Панагюрище, Пещера, Смолян и Ивайловград.
Знеполският свещеник Николай (Николай Методиев Севастиянов) е роден на 19 юли 1969 година в София. Завършва Софийската духовна семинария и Духовната академия в София. През 1990 година е постриган в монашество във Враца.
На 17 май 1993 година е ръкоположен за йеромонах от Н. Св. Българския патриарх и Софийски митрополит Максим. Служи като ефимерий и учител в Софийската духовна семинария. На 29 юни 1993 година е възведен в архимандритско достолепие. След това служи като протосингел на Софийска митрополия.
През 2001 година е хиротонисан в епископски ранг с купата „ Знеполски епископ”. Епископ Николай е викарий на Софийския митрополит.
В началото на май 2006 година Знеполският свещеник Николай подава оставката си, с която се отхвърля от поста викарий на Софийския митрополит. Причината са поисканите от Св. Синод отчети за работата на всеки свещеник в Българската православна черква.
Счита се, че синодалното решение е провокирано от натиска на група епископи под незнайно въздействие и по-специално от страна на Павел Левкийски. На мястото на свещеник Николай отпред на Св. Синод застава Варненският митрополит Кирил, до момента в който Негово Светейшество Максим е приет в болница заради счупения си крайник. В оставката си свещеник Николай написа, че щом патриархът не вижда активността му, значи тя е оскъдна.
2002 година
Парламентарната група на ОДС внася в XXXIX Народно събрание първия избор на съмнение към държавното управление. Част от претекстовете на опозиционната група на ОДС са: "хаосът в ръководството, въвеждането на убийствени налози върху имуществото на жителите, нарастването на патентните налози, както и Данък добавена стойност върху медикаментите, които основават съществени обществени напрежения ". Вотът на съмнение е импортиран 6 месеца след избирането на Симеон Сакскобургготски за министър председател.
1997 година
БСП се отхвърля от мандата си за сформиране на държавно управление. С посредничеството на президента Петър Стоянов политическите сили подписват съглашение за осъществяване на предварителни парламентарни избори през април 1997 година и за опазване на обществения мир.
1974 година
На съвещание на Управителния съвет на Съюза на българските писатели е гласувана декларация във връзка преди малко излязлата в Париж книга на Александър Солженицин "Архипелаг ГУЛАГ ". Писателят е дипломиран като "предател и зложелател на Съюз на съветските социалистически републики ".
1960 година
Българска делегация взе участие в съвещанията на Политическия съвещателен съвет на страните - участнички във Варшавския контракт. Обсъждат се въпросите на разоръжаването, сключването на кротичък контракт с Германия и други
Варшавският контракт е военно-политически съюз, основан с контракт, подписан на 14 май 1955 година във Варшава от България, Германска демократична република, Полша, Румъния, Съюз на съветските социалистически републики, Унгария, Чехословакия и Албания (през 1968 година излиза от Варшавския договор). В сходство с Устава на Организация на обединените нации участниците се задължават да се въздържат в интернационалните си връзки от опасност със мощ или нейната приложимост.
В случай на нахлуване над някоя от страните участнички, подписалите Варшавския контракт, те са задължени да и окажат незабавна помощ по всевъзможен начин, в това число и въоръжена мощ. Висш орган на Организацията на Варшавския контракт е Политическият съвещателен комитет.
Създадено е Обединено командване на въоръжените сили, което дружно с Военния съвет и щаб управлява активността на Обединените въоръжени сили. Варшавският контракт е преустановен на 1 юли 1991 година
1952 година
В София е основана Българска комерсиална палата като социална организация за развиване на икономическите връзки и съдействие на България с чужбина.
Българската търговско-промишлена палата е неправителствена социална организация за подкрепяне, поощряване, посланичество и отбрана на стопанските ползи на членовете си, както и за подпомагане в развиването на интернационалното икономическо съдействие.
Създадена е през 1952 година като юридическо лице. Тя се явява като правоприемник на съществуващите през 1895-1947 година търговско-индустриални камари. Седалището й е в София. Основава се на правилата на непринудено участие, автономност и самофинансиране.
Членуват над 22 000 икономически субекта на територията на България с друга форма на благосъстоятелност. В огромните градове са учредени 27 районни промишлени покои. БТПП е част от единната интернационална мрежа от търговски покои в света, с 200 от тях поддържа постоянни връзки. Участва в активността на 30 държавни и неправителствени интернационалните организации. От 1992 година е постоянна членка на Международната комерсиална камара със седалище в Париж.
1947 година
Завършва Първата национална конференция на Трудово-кооперативно земеделско стопанство. Тя се организира в продължение на 4 дни и се приема устав за вътрешния ред в тях. Набляга се на най-строго съблюдаване правилата на доброволността.
1945 година
Офицери, подофицери и бойци от Първа българска войска са изпратени в 57-а войска за асимилиране на руски противотанкови средства за близка битка с танкове.
1923 година
Извършен е несполучлив атентат на Вътрешна македонска революционна организация против премиера Александър Стамболийски и министрите Александър Оббов, Петър Янев и Цанко Бакалов в ложата на Народния спектакъл.
1889 година
Със заповед № 62 по Военно ведомство е оповестено Положение за въоръжението в армията.
1844 година
В дните сред 4 и 22 февруари Георги Раковски е в пандиза в Русе.
На тази дата са родени:
1943 година
Роден е Петър Чернев - български артист и композитор. Завършва Естрадния отдел при БДК (1969 г.). Особено известен е в средата на 70-те години с авторската си ария “Заклинание”, която печели 3-та премия на фестивала “Златен Орфей” (1975 г.).
Същата година се показва в интернационална конкурс за реализатори на фестивала и е отличен с премия на Общински народен съвет - Бургас, а изпълнената от него ария - “Балада за българката” (музика Й. Колев) - със специфичната премия. Специална премия получава и песента “Посвещение” (1974 година, музика Д. Вълчев). През 80-те години на ХХ в. работи с група “Черен Петър”. Занимава се с продуциране на музика.
1935 година
Роден е Месру Мехмедов - български диригент. Първоначално учи в родния си град, основава хор и дирижира. Завършва Ленинградската консерватория през 1960 година, ученик е на проф. Мусим. След завръщането си в България работи в Симфоничния оркестър в Пловдив, изначало като асистент, по-късно и като основен диригент на оркестъра.
Дирижира хора на Пловдивското певческо сдружение (1963 - 1969 г.) и постоянно гостува на други симфонични оркестри в страната и в чужбина. Успява да се наложи като съвършен експерт. Лауреат е на Втора премия на интернационалния конкурс за диригенти “Николай Малко” в Копенхаген и Първа премия на интернационалния диригентски конкурс “Димитри Митропулос” в Ню Йорк (за фантазията “Франческа ди Римини” от П. И. Чайковски). През 1969 година Л. Бърнстейн го кани за собствен асистент в Нюйоркската филхармония. Умира на 18 януари 1971 година при самолетна злополука в Швейцария.
1885 година
Роден е Асен Златаров - химик органик и биохимик, академик демократ и хуманист. Роден е в Хасково. Следва химия в СУ "Св. Климент Охридски ", приключва образованието си в Женева. По-късно специализира химия на храненето и питателните артикули в Мюнхен.
От 1910 година е помощник в катедрата по органична химия и частен доцент (1920 г.) по физиологична химия в Медицинския факултет на СУ "Св. Климент Охридски ". От 1920 година е и частен доцент по биохимия, а по-късно и постоянен доцент по химия на храненето при катедрата по органична химия, ексклузивен и постоянен (1936 г.) професор в същата катедра на Физико–математическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски ". От 1929 година до гибелта си е ръководител на Съюза на химиците в България.
Асен Златаров е учредител на биохимията в България. Изследва състава, калоричността и метода на подготвяне на храните от българската национална кухня. Открива характерна реакция за нитритни йони, която е наречена на негово име. Изключително работлив, Асен Златаров изнася стотици научни известия и отчети, издава редица писания, по-важните от които са: "Фитобиохимични студии ", "Изхранването на България ", "Приноси към ензимохимията на тежките метали ", "Розата и промишлеността за розово масло в България " и други Сътрудничи на съвсем целия книжовен щемпел, написа стихотворения, създател е на две лирични книги – "Цветя за него " и "Песен за нея " и на романа "В града на любовта ".
Асен Златаров умира на 22 декември 1936 година
1880 година
Роден е Венелин Генев - политически и държавен деятел, правист, професор. Завършва право в Женева (Швейцария) и след завръщането си в България постъпва на преподавателска работа във Висшето учебно заведение в София (дн. Софийски университет "Св. Кл. Охридски ").
През 1908 година е определен за доцент, през 1913 година - за ексклузивен професор, и през 1918 година - за постоянен професор. Занимава се с проблемите на общата доктрина на страната и правото. Наред с преподавателската и научноизследователската си активност, включва се и в обществено-политическия живот на страната. Влиза в редовете на Радикалдемократическата партия и става един от управителните и дейци.
От май до октомври 1919 година е министър на правораздаването. Участва в състава на българската делегация за правенето и подписването на Ньойския кротичък контракт 1919 година, след което до май 1920 година е български пълномощен министър в Париж. След държавния прелом на 9 юни 1923 година минава в редовете на Демократическия сговор, само че през есента на 1925 година го напуща и минава в съпротива на сговористкия режим.
В идващите години последователно се отдръпва от дейна политическа активност. След 9 септември 1944 година дружно с Цв. Бобошевски и Т. Павлов е включен в състава на Регентството 1944 - 1946 година По-късно минава в съпротива на отечественофронтовската власт, за която е преследван и интерниран вън от столицата. По-известни негови писания са: "Правните връзки и правните институции ", "Съвременно асоциационно право и сдруженията с лимитирана отговорност ", "Историческото развиване на несъстоятелността в неговите основни моменти ", "Историческото развиване на комерсиалното право ", "Държавата като групова сигурност ", "Научната и правна синтеза " и други
1872 година
Роден е Гоце Делчев - изтъкнат деятел на националноосвободителното придвижване в Македония и Одринско. Идеолог, пълководец и уредник на ВМОРО. Роден в Кукуш, той приключва гимназия в Солун. Става юнкер във Военното учебно заведение в София, откъдето е изключен поради възгледите си.
След това учителства в Ново село, Щипско, и в град Банско. Става деен деятел на ВМОРО от 1894 година, когато се свързва с Д. Груев, един от създателите на организацията. По образеца на Левски постанова концепцията за вътрешна мрежа от революционни комитети, става основател за създаване на четническия институт като въоръжена мощ на ВМОРО. Делегат е на Солунския конгрес от 1896 година Заедно с Г. Петров създава стратегия и правилник на организацията.
Става член и чуждестранен представител на Вътрешна македонска революционна организация и основен инспектор на четите. Привърженик е на въоръженото въстание като средство за реализиране на задачите, само че се опълчва на решенията на Солунския конгрес от 1903 година за "повсеместно стратегическо въстание в Македония ". Заедно с Д. Груев съумява да ограничи дейните въстанически дейности единствено на територията на Битолския и Одринския революционни окръзи. На 4 май 1903 година, на път за конгреса на Серския революционен окръг, умира в стълкновение с турски войник.
На тази дата умират:
2006 година
Умира Павел Матев - български стихотворец, публицист, есеист и журналист. Роден е на 6 декември 1924 година. Завършва славянска лингвистика в Софийския университет през 1949 година Работи в Комитета за просвета, изкуство и просвета (1949 - 1951 г.), ръководител е на Комитета за българите в чужбина (1978 - 1979 г.), ръководител на Съюз на българските писатели (1988 - 1990 г.). За пръв път печата стихове през 1946 година в старозагорския вестник “Литературен подем”. Стихотворенията му са преведени на доста езици измежду които са съветски, немски, молдовски и полски език.
Някои съчинения: “Стихове” (1951 г.), “Дълг” (1955 г.), “Човешка тревога” (1960 г.), “Време, татковина, любов” (1962 г.), “Родословие” (1963 г.), “Чайките почиват на вълните” (1965 г.), “Неоскърбени светове” (1969 г.), “Натрупани мълчания” (1973 г.), “Внезапни паузи” (1976 г.), “Когато птиците летят по-бавно” (1979 г.), “Повикан от щастливи бездни” (1982 г.), “Сърдечни затишия” (1985 г.), “В часа, когато сенките се раждат” (1987 г.), “Ти сън ли си” (1989 г.), “Ехо от олтара” (стих, 1992 г.), “Световъртеж” (1994 г.), “Бдения” (1996 г.), “Любов - магическа реалност” (стих., 1997 г.), “Смълчано време” (стих., 1997), “Преображения. Избрани произведения” (1998 г.), “Елегични изповеди”, (стих., 1999 г.) и други
1992 година
Умира Христо Христов - български историк и учен (1974 г.). Завършва Историческия факултет на Софийския университет през 1940 година От 1953 година е професор по нова и най-нова история на България в Софийския университет. От 1963 година е шеф на Института по история към Българска академия на науките. Негови съчинения са: “Захари Стоянов. Обществена и политическа дейност” (1948 г.), “Революционната рецесия в България през 1918-1919 г.” (1957 г.), “Освобождението на България и политиката на западните страни (1876 - 1878 г.)” (1968 г.), голям брой изявления и други Съавтор е на груповия труд “История на България” (т. 1-3, 1961 - 1964 г.).
1968 година
Умира Димитър Димов - политически и боен деятел, военачалник. Роден е в с. Търново, Източна Тракия. От 1922 година е член на Българска комунистическа партия. Участва в Септемврийското въстание 1923 година и след провалянето му е хванат и хвърлен в пандиза. Пуснат е на независимост през 1924 година като по-късно продължава дейната си политическа активност.
Оглавява партийната организация в Ямбол. След априлския атентат 1925 година е наказан на гибел, само че по-късно присъдата му е сменена с пожизнен затвор. След като излежава 15 години е освободен. В годините 1943 - 1944 година е пълководец на VI въстаническа оперативна зона и прокурист на Централен комитет в Ямболския край. След 9 септември 1944 година заема виновни политически и държавни постове.
1901 година
Умира Димитър (Мицо) Николов Делчев - български деятел на македонско-одринското революционно придвижване, брат на Г. Делчев. Като възпитаник в Солунската българска мъжка гимназия се включва в революционно-освободителното придвижване, взе участие в терористични акции. От лятото на 1900 година е в четата на Хр. Чернопеев.
2007 година
Избран е Пловдивски митрополит. На първия тур от гласуването най-вече гласове получава Знеполският свещеник Николай - 38 гласа. На съвещание на Светия Синод на 11 февруари той е определен и канонично одобрен за митрополит на най-голямата българска епархия, която включва 9 духовни околии - Пловдив, Пазарджик, Асеновград, Хасково, Карлово, Панагюрище, Пещера, Смолян и Ивайловград.
Знеполският свещеник Николай (Николай Методиев Севастиянов) е роден на 19 юли 1969 година в София. Завършва Софийската духовна семинария и Духовната академия в София. През 1990 година е постриган в монашество във Враца.
На 17 май 1993 година е ръкоположен за йеромонах от Н. Св. Българския патриарх и Софийски митрополит Максим. Служи като ефимерий и учител в Софийската духовна семинария. На 29 юни 1993 година е възведен в архимандритско достолепие. След това служи като протосингел на Софийска митрополия.
През 2001 година е хиротонисан в епископски ранг с купата „ Знеполски епископ”. Епископ Николай е викарий на Софийския митрополит.
В началото на май 2006 година Знеполският свещеник Николай подава оставката си, с която се отхвърля от поста викарий на Софийския митрополит. Причината са поисканите от Св. Синод отчети за работата на всеки свещеник в Българската православна черква.
Счита се, че синодалното решение е провокирано от натиска на група епископи под незнайно въздействие и по-специално от страна на Павел Левкийски. На мястото на свещеник Николай отпред на Св. Синод застава Варненският митрополит Кирил, до момента в който Негово Светейшество Максим е приет в болница заради счупения си крайник. В оставката си свещеник Николай написа, че щом патриархът не вижда активността му, значи тя е оскъдна.
2002 година
Парламентарната група на ОДС внася в XXXIX Народно събрание първия избор на съмнение към държавното управление. Част от претекстовете на опозиционната група на ОДС са: "хаосът в ръководството, въвеждането на убийствени налози върху имуществото на жителите, нарастването на патентните налози, както и Данък добавена стойност върху медикаментите, които основават съществени обществени напрежения ". Вотът на съмнение е импортиран 6 месеца след избирането на Симеон Сакскобургготски за министър председател.
1997 година
БСП се отхвърля от мандата си за сформиране на държавно управление. С посредничеството на президента Петър Стоянов политическите сили подписват съглашение за осъществяване на предварителни парламентарни избори през април 1997 година и за опазване на обществения мир.
1974 година
На съвещание на Управителния съвет на Съюза на българските писатели е гласувана декларация във връзка преди малко излязлата в Париж книга на Александър Солженицин "Архипелаг ГУЛАГ ". Писателят е дипломиран като "предател и зложелател на Съюз на съветските социалистически републики ".
1960 година
Българска делегация взе участие в съвещанията на Политическия съвещателен съвет на страните - участнички във Варшавския контракт. Обсъждат се въпросите на разоръжаването, сключването на кротичък контракт с Германия и други
Варшавският контракт е военно-политически съюз, основан с контракт, подписан на 14 май 1955 година във Варшава от България, Германска демократична република, Полша, Румъния, Съюз на съветските социалистически републики, Унгария, Чехословакия и Албания (през 1968 година излиза от Варшавския договор). В сходство с Устава на Организация на обединените нации участниците се задължават да се въздържат в интернационалните си връзки от опасност със мощ или нейната приложимост.
В случай на нахлуване над някоя от страните участнички, подписалите Варшавския контракт, те са задължени да и окажат незабавна помощ по всевъзможен начин, в това число и въоръжена мощ. Висш орган на Организацията на Варшавския контракт е Политическият съвещателен комитет.
Създадено е Обединено командване на въоръжените сили, което дружно с Военния съвет и щаб управлява активността на Обединените въоръжени сили. Варшавският контракт е преустановен на 1 юли 1991 година
1952 година
В София е основана Българска комерсиална палата като социална организация за развиване на икономическите връзки и съдействие на България с чужбина.
Българската търговско-промишлена палата е неправителствена социална организация за подкрепяне, поощряване, посланичество и отбрана на стопанските ползи на членовете си, както и за подпомагане в развиването на интернационалното икономическо съдействие.
Създадена е през 1952 година като юридическо лице. Тя се явява като правоприемник на съществуващите през 1895-1947 година търговско-индустриални камари. Седалището й е в София. Основава се на правилата на непринудено участие, автономност и самофинансиране.
Членуват над 22 000 икономически субекта на територията на България с друга форма на благосъстоятелност. В огромните градове са учредени 27 районни промишлени покои. БТПП е част от единната интернационална мрежа от търговски покои в света, с 200 от тях поддържа постоянни връзки. Участва в активността на 30 държавни и неправителствени интернационалните организации. От 1992 година е постоянна членка на Международната комерсиална камара със седалище в Париж.
1947 година
Завършва Първата национална конференция на Трудово-кооперативно земеделско стопанство. Тя се организира в продължение на 4 дни и се приема устав за вътрешния ред в тях. Набляга се на най-строго съблюдаване правилата на доброволността.
1945 година
Офицери, подофицери и бойци от Първа българска войска са изпратени в 57-а войска за асимилиране на руски противотанкови средства за близка битка с танкове.
1923 година
Извършен е несполучлив атентат на Вътрешна македонска революционна организация против премиера Александър Стамболийски и министрите Александър Оббов, Петър Янев и Цанко Бакалов в ложата на Народния спектакъл.
1889 година
Със заповед № 62 по Военно ведомство е оповестено Положение за въоръжението в армията.
1844 година
В дните сред 4 и 22 февруари Георги Раковски е в пандиза в Русе.
На тази дата са родени:
1943 година
Роден е Петър Чернев - български артист и композитор. Завършва Естрадния отдел при БДК (1969 г.). Особено известен е в средата на 70-те години с авторската си ария “Заклинание”, която печели 3-та премия на фестивала “Златен Орфей” (1975 г.).
Същата година се показва в интернационална конкурс за реализатори на фестивала и е отличен с премия на Общински народен съвет - Бургас, а изпълнената от него ария - “Балада за българката” (музика Й. Колев) - със специфичната премия. Специална премия получава и песента “Посвещение” (1974 година, музика Д. Вълчев). През 80-те години на ХХ в. работи с група “Черен Петър”. Занимава се с продуциране на музика.
1935 година
Роден е Месру Мехмедов - български диригент. Първоначално учи в родния си град, основава хор и дирижира. Завършва Ленинградската консерватория през 1960 година, ученик е на проф. Мусим. След завръщането си в България работи в Симфоничния оркестър в Пловдив, изначало като асистент, по-късно и като основен диригент на оркестъра.
Дирижира хора на Пловдивското певческо сдружение (1963 - 1969 г.) и постоянно гостува на други симфонични оркестри в страната и в чужбина. Успява да се наложи като съвършен експерт. Лауреат е на Втора премия на интернационалния конкурс за диригенти “Николай Малко” в Копенхаген и Първа премия на интернационалния диригентски конкурс “Димитри Митропулос” в Ню Йорк (за фантазията “Франческа ди Римини” от П. И. Чайковски). През 1969 година Л. Бърнстейн го кани за собствен асистент в Нюйоркската филхармония. Умира на 18 януари 1971 година при самолетна злополука в Швейцария.
1885 година
Роден е Асен Златаров - химик органик и биохимик, академик демократ и хуманист. Роден е в Хасково. Следва химия в СУ "Св. Климент Охридски ", приключва образованието си в Женева. По-късно специализира химия на храненето и питателните артикули в Мюнхен.
От 1910 година е помощник в катедрата по органична химия и частен доцент (1920 г.) по физиологична химия в Медицинския факултет на СУ "Св. Климент Охридски ". От 1920 година е и частен доцент по биохимия, а по-късно и постоянен доцент по химия на храненето при катедрата по органична химия, ексклузивен и постоянен (1936 г.) професор в същата катедра на Физико–математическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски ". От 1929 година до гибелта си е ръководител на Съюза на химиците в България.
Асен Златаров е учредител на биохимията в България. Изследва състава, калоричността и метода на подготвяне на храните от българската национална кухня. Открива характерна реакция за нитритни йони, която е наречена на негово име. Изключително работлив, Асен Златаров изнася стотици научни известия и отчети, издава редица писания, по-важните от които са: "Фитобиохимични студии ", "Изхранването на България ", "Приноси към ензимохимията на тежките метали ", "Розата и промишлеността за розово масло в България " и други Сътрудничи на съвсем целия книжовен щемпел, написа стихотворения, създател е на две лирични книги – "Цветя за него " и "Песен за нея " и на романа "В града на любовта ".
Асен Златаров умира на 22 декември 1936 година
1880 година
Роден е Венелин Генев - политически и държавен деятел, правист, професор. Завършва право в Женева (Швейцария) и след завръщането си в България постъпва на преподавателска работа във Висшето учебно заведение в София (дн. Софийски университет "Св. Кл. Охридски ").
През 1908 година е определен за доцент, през 1913 година - за ексклузивен професор, и през 1918 година - за постоянен професор. Занимава се с проблемите на общата доктрина на страната и правото. Наред с преподавателската и научноизследователската си активност, включва се и в обществено-политическия живот на страната. Влиза в редовете на Радикалдемократическата партия и става един от управителните и дейци.
От май до октомври 1919 година е министър на правораздаването. Участва в състава на българската делегация за правенето и подписването на Ньойския кротичък контракт 1919 година, след което до май 1920 година е български пълномощен министър в Париж. След държавния прелом на 9 юни 1923 година минава в редовете на Демократическия сговор, само че през есента на 1925 година го напуща и минава в съпротива на сговористкия режим.
В идващите години последователно се отдръпва от дейна политическа активност. След 9 септември 1944 година дружно с Цв. Бобошевски и Т. Павлов е включен в състава на Регентството 1944 - 1946 година По-късно минава в съпротива на отечественофронтовската власт, за която е преследван и интерниран вън от столицата. По-известни негови писания са: "Правните връзки и правните институции ", "Съвременно асоциационно право и сдруженията с лимитирана отговорност ", "Историческото развиване на несъстоятелността в неговите основни моменти ", "Историческото развиване на комерсиалното право ", "Държавата като групова сигурност ", "Научната и правна синтеза " и други
1872 година
Роден е Гоце Делчев - изтъкнат деятел на националноосвободителното придвижване в Македония и Одринско. Идеолог, пълководец и уредник на ВМОРО. Роден в Кукуш, той приключва гимназия в Солун. Става юнкер във Военното учебно заведение в София, откъдето е изключен поради възгледите си.
След това учителства в Ново село, Щипско, и в град Банско. Става деен деятел на ВМОРО от 1894 година, когато се свързва с Д. Груев, един от създателите на организацията. По образеца на Левски постанова концепцията за вътрешна мрежа от революционни комитети, става основател за създаване на четническия институт като въоръжена мощ на ВМОРО. Делегат е на Солунския конгрес от 1896 година Заедно с Г. Петров създава стратегия и правилник на организацията.
Става член и чуждестранен представител на Вътрешна македонска революционна организация и основен инспектор на четите. Привърженик е на въоръженото въстание като средство за реализиране на задачите, само че се опълчва на решенията на Солунския конгрес от 1903 година за "повсеместно стратегическо въстание в Македония ". Заедно с Д. Груев съумява да ограничи дейните въстанически дейности единствено на територията на Битолския и Одринския революционни окръзи. На 4 май 1903 година, на път за конгреса на Серския революционен окръг, умира в стълкновение с турски войник.
На тази дата умират:
2006 година
Умира Павел Матев - български стихотворец, публицист, есеист и журналист. Роден е на 6 декември 1924 година. Завършва славянска лингвистика в Софийския университет през 1949 година Работи в Комитета за просвета, изкуство и просвета (1949 - 1951 г.), ръководител е на Комитета за българите в чужбина (1978 - 1979 г.), ръководител на Съюз на българските писатели (1988 - 1990 г.). За пръв път печата стихове през 1946 година в старозагорския вестник “Литературен подем”. Стихотворенията му са преведени на доста езици измежду които са съветски, немски, молдовски и полски език.
Някои съчинения: “Стихове” (1951 г.), “Дълг” (1955 г.), “Човешка тревога” (1960 г.), “Време, татковина, любов” (1962 г.), “Родословие” (1963 г.), “Чайките почиват на вълните” (1965 г.), “Неоскърбени светове” (1969 г.), “Натрупани мълчания” (1973 г.), “Внезапни паузи” (1976 г.), “Когато птиците летят по-бавно” (1979 г.), “Повикан от щастливи бездни” (1982 г.), “Сърдечни затишия” (1985 г.), “В часа, когато сенките се раждат” (1987 г.), “Ти сън ли си” (1989 г.), “Ехо от олтара” (стих, 1992 г.), “Световъртеж” (1994 г.), “Бдения” (1996 г.), “Любов - магическа реалност” (стих., 1997 г.), “Смълчано време” (стих., 1997), “Преображения. Избрани произведения” (1998 г.), “Елегични изповеди”, (стих., 1999 г.) и други
1992 година
Умира Христо Христов - български историк и учен (1974 г.). Завършва Историческия факултет на Софийския университет през 1940 година От 1953 година е професор по нова и най-нова история на България в Софийския университет. От 1963 година е шеф на Института по история към Българска академия на науките. Негови съчинения са: “Захари Стоянов. Обществена и политическа дейност” (1948 г.), “Революционната рецесия в България през 1918-1919 г.” (1957 г.), “Освобождението на България и политиката на западните страни (1876 - 1878 г.)” (1968 г.), голям брой изявления и други Съавтор е на груповия труд “История на България” (т. 1-3, 1961 - 1964 г.).
1968 година
Умира Димитър Димов - политически и боен деятел, военачалник. Роден е в с. Търново, Източна Тракия. От 1922 година е член на Българска комунистическа партия. Участва в Септемврийското въстание 1923 година и след провалянето му е хванат и хвърлен в пандиза. Пуснат е на независимост през 1924 година като по-късно продължава дейната си политическа активност.
Оглавява партийната организация в Ямбол. След априлския атентат 1925 година е наказан на гибел, само че по-късно присъдата му е сменена с пожизнен затвор. След като излежава 15 години е освободен. В годините 1943 - 1944 година е пълководец на VI въстаническа оперативна зона и прокурист на Централен комитет в Ямболския край. След 9 септември 1944 година заема виновни политически и държавни постове.
1901 година
Умира Димитър (Мицо) Николов Делчев - български деятел на македонско-одринското революционно придвижване, брат на Г. Делчев. Като възпитаник в Солунската българска мъжка гимназия се включва в революционно-освободителното придвижване, взе участие в терористични акции. От лятото на 1900 година е в четата на Хр. Чернопеев.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ