София. Преходът към кръговата икономика в ЕС предстои, ключов момент,

София. Преходът към кръговата стопанска система в Европейски Съюз следва, основен миг, само че и главен проблем е финансирането. Това сподели за предаването „ Екологичен резонанс “ на Радио „ Фокус “ проф. доктор Виржиния Желязкова, зам.-ректор по образователната активност и качеството във Висшето учебно заведение по обезпечаване и финанси (ВУЗФ) в София, което е уредник на конференция „ Кръгова стопанска система и устойчиви финанси “, която събра специалисти от целия свят в столицата. Проф. Желязкова изясни, че финансирането е проблем на този преход, защото се постанова да се насочат големи финансови запаси към нов тип действия, което съставлява и интерес за обособените сегменти на финансовия пазар – банки, застрахователи, финансови пазари. „ Ние сме пионери и организираме сходно събитие за първи път, защото тази тематика не е обсъждана по този метод в България “, посочи зам.-ректорът. Тя добави, че ролята на просветителната система е основна, тъй като с цел да вървим в тази посока би трябвало да имаме съзнанието и познанията за това. „ Именно и това беше повода във Висшето учебно заведение по обезпечаване и финанси да въведем наложителна образователна дисциплинираност „ Кръгова стопанска система “ за всички наши бакалавърски специалности, с цел да може младежите да са осведомени за най-новите трендове “, означи проф. Виржиния Желязкова. Тя сподели още, че България е доста по-назад от страни като Япония, която от 40 години работи систематично за кръгова стопанска система. „ Кръговата стопанска система е обвързвана с прекосяване към друг метод на опериране на обособените бизнеси. Ако досега и сега при нас преобладаващият е линейният стопански модел, при който ние извличаме богатства от земята, преработваме ги, вършим разнообразни материали и артикули, след което ги използваме и ги изхвърляме на сметищата, при кръговия стопански модел концепцията е освен да се избегне замърсяването, като се минимизират отпадъците, само че и всички вероятни детайли от другите типове артикули да се употребяват, с цел да може още веднъж да се създават нови артикули с тях, с цел да се реализира оптимално потребление на материалите и на ресурсите. Това обаче значи, че самият метод по който се конструират обособените артикули би трябвало да разрешава те по-късно да бъдат разглобявани и употребявани частите им неведнъж. От всичко това следва, че би трябвало да се внедрят нови способи на произвеждане, само че те са свързани с доста въпросителни във връзка с потребния живот на крайните артикули, оттова на нормата на възвращаемост на бизнесите, които ги създават. И това е най-големият въпрос за финансовите институции, тъй като банките, от където идва и главната част на бизнесите в Европа, се опасяват да финансират планове с неразбираеми правила на възвръщаемост и оттова идва казусът “, разяснява зам.-ректорът на висшето образователно заведение. Тя добави, че тук е и ролята на страната да дава гаранции на банките, с цел да могат и те да добият кураж да финансират сходни планове.

Йоланда ПЕЛОВА