Зам.-министър Деница Николова: Новото статистическо райониране на страната ще ни позволи да получим максимални възможности в бъдещата кохезионната политика на ЕС
София. Новото статистическо райониране на страната ще ни разреши да защитим по-добре националната политика и интерес на България във връзка с бъдещото европейско финансиране след 2020 година и да получим оптимални благоприятни условия при дебатите за новата кохезионната политика на Европейски Съюз. Това съобщи заместник-министърът на районното развиване и благоустройството Деница Николова, оповестиха от пресцентъра на Министерството на районното развиване и благоустройството . Тя ръководи кръгла маса, на която бяха дискутирани предложенията за новото статистическо райониране. Срещата събра представители на общини, регионални администрации, неправителствени организации, академичната общественост, политици от разнообразни партии и други, които дебатираха по тематиката.
Зам.-министър Николова изясни, че европейските фондове след 2020 година ще обезпечават финансиране на база разнообразни фактори с изключение на Брутния вътрешен артикул на даден район. „ Един сериозен фактор ще е популацията, което се възползва от безвъзмездното финансиране и политики на общността, като всеки регион за обмисляне би трябвало да е с най-малко 800 хиляди души население. Под внимание ще се взима и капацитета на районите – построените транспортни връзки и коридори, опциите за икономическо развиване на база съществуващите естествени дадености и капацитет, обязаност сред областите и други “, съобщи зам.-министър Николова. „ Всички тези фактори са регистрирани и взети като мотив на предлаганите разновидности за ново райониране. Искаме да се избере най-устойчивия модел за районна политика и районно развиване, който да работи най-малко 10-15 години напред и да стъпва на устойчиви като поданици и брой обитаеми места региони “, акцентира тя.
Николова обърна внимание, че районирането е част от новата визия за районна политика в страната, която към този момент няма да стъпва единствено на европейското финансиране, както в последните 10 години, а ще предлага хоризонтални политики, насочвайки старания към потребностите на всеки район, по отношение на капацитета му за развиване и ресурсите, с които разполага за сметка на секторните политики, каквато ще е и логиката на Европейски Съюз за районна политика в новия програмен интервал. „ Така ще понижим и районните несъответствия, тъй като сега имаме съществени такива и моноцентричен модел на развиване на територията на страната – главно се развиват София и още няколко по-големи града, в което живее 70% от популацията “, сподели още Николова. Новата политика цели също по този начин да понижи негативния демографски приръст, както и да се реализира отмерено систематизиране на Брутният вътрешен продукт, който сега в Югозападния регион за обмисляне доближава над 75% от междинния Брутният вътрешен продукт за Европейски Съюз, а в Северен централен регион е надалеч и под междинното за съюза. „ Трябва да търсим опцията да развиваме мощни райони, да преобърнем отрицателните трендове и да изведем икономическия капацитет на тези райони “, сподели още зам.-министър Николова. Тя акцентира, че статистическото районирането на страната не касае териториално-административното устройство, като не трансформира броя на областите, общините и обитаемоте места.
„ Все повече посоката в Европейски Съюз е да се търси правилото на районни решения на вложенията и осъществяване на районни планове сред области и общини, с цел да се реализира световен резултат. Когато приказваме за райониране на страната и районна политика, не би трябвало да разясняваме самостоятелния метод, а общото взаимното, близкото, това, което може да ни докара до по-добри стопански, обществени и демографски индикатори. Индивидуалният метод и говореното, в това число че един град ще води различен град, или ще „ дърпа конците “ изобщо не стои, уточни на среща още зам.-министър Николова. Тя означи, че се търси метода за избор на вид, от който да се употребяваме оптимално от всички благоприятни условия на бъдещето финансиране, което да способства за икономическо развиване на територията. „ До този миг не се разясняват управителни центрове, административни функционалности, или съответни градове, които да са водещи, тъй като търсим районното измерение, което да даде опция да избираме планове на районно равнище и да се извършват като такива, за повече добавена стойност “, посочи тя.
Пред публицисти зам.-министър Деница Николова разяснява, че до края на 2019 година на равнище Евростат всички държави-членки на Европейски Съюз би трябвало да дефинират и дефинират финалните региони на равнище NUTS 2. Това значи, че според условията на регламента България би трябвало да подаде своята апликация за новото райониране до края на месец октомври т.г. „ Към сегашния миг ние не отговаряме на условията на регламента с два региона с население под изискуемия най-малко “, сподели тя. Според нея хода на логиката демонстрира, че доникъде на тази година е доста целесъобразно да вземем дефинитивно решение за разновидността за ново райониране. „ Имаме оферти за разнообразни разновидности. Ще вземем поради всички причини и ще отчетем всички фактори, с цел да вземем най-хубавото решение “, разяснява зам.-министър Николова.
Зам.-министър Николова изясни, че европейските фондове след 2020 година ще обезпечават финансиране на база разнообразни фактори с изключение на Брутния вътрешен артикул на даден район. „ Един сериозен фактор ще е популацията, което се възползва от безвъзмездното финансиране и политики на общността, като всеки регион за обмисляне би трябвало да е с най-малко 800 хиляди души население. Под внимание ще се взима и капацитета на районите – построените транспортни връзки и коридори, опциите за икономическо развиване на база съществуващите естествени дадености и капацитет, обязаност сред областите и други “, съобщи зам.-министър Николова. „ Всички тези фактори са регистрирани и взети като мотив на предлаганите разновидности за ново райониране. Искаме да се избере най-устойчивия модел за районна политика и районно развиване, който да работи най-малко 10-15 години напред и да стъпва на устойчиви като поданици и брой обитаеми места региони “, акцентира тя.
Николова обърна внимание, че районирането е част от новата визия за районна политика в страната, която към този момент няма да стъпва единствено на европейското финансиране, както в последните 10 години, а ще предлага хоризонтални политики, насочвайки старания към потребностите на всеки район, по отношение на капацитета му за развиване и ресурсите, с които разполага за сметка на секторните политики, каквато ще е и логиката на Европейски Съюз за районна политика в новия програмен интервал. „ Така ще понижим и районните несъответствия, тъй като сега имаме съществени такива и моноцентричен модел на развиване на територията на страната – главно се развиват София и още няколко по-големи града, в което живее 70% от популацията “, сподели още Николова. Новата политика цели също по този начин да понижи негативния демографски приръст, както и да се реализира отмерено систематизиране на Брутният вътрешен продукт, който сега в Югозападния регион за обмисляне доближава над 75% от междинния Брутният вътрешен продукт за Европейски Съюз, а в Северен централен регион е надалеч и под междинното за съюза. „ Трябва да търсим опцията да развиваме мощни райони, да преобърнем отрицателните трендове и да изведем икономическия капацитет на тези райони “, сподели още зам.-министър Николова. Тя акцентира, че статистическото районирането на страната не касае териториално-административното устройство, като не трансформира броя на областите, общините и обитаемоте места.
„ Все повече посоката в Европейски Съюз е да се търси правилото на районни решения на вложенията и осъществяване на районни планове сред области и общини, с цел да се реализира световен резултат. Когато приказваме за райониране на страната и районна политика, не би трябвало да разясняваме самостоятелния метод, а общото взаимното, близкото, това, което може да ни докара до по-добри стопански, обществени и демографски индикатори. Индивидуалният метод и говореното, в това число че един град ще води различен град, или ще „ дърпа конците “ изобщо не стои, уточни на среща още зам.-министър Николова. Тя означи, че се търси метода за избор на вид, от който да се употребяваме оптимално от всички благоприятни условия на бъдещето финансиране, което да способства за икономическо развиване на територията. „ До този миг не се разясняват управителни центрове, административни функционалности, или съответни градове, които да са водещи, тъй като търсим районното измерение, което да даде опция да избираме планове на районно равнище и да се извършват като такива, за повече добавена стойност “, посочи тя.
Пред публицисти зам.-министър Деница Николова разяснява, че до края на 2019 година на равнище Евростат всички държави-членки на Европейски Съюз би трябвало да дефинират и дефинират финалните региони на равнище NUTS 2. Това значи, че според условията на регламента България би трябвало да подаде своята апликация за новото райониране до края на месец октомври т.г. „ Към сегашния миг ние не отговаряме на условията на регламента с два региона с население под изискуемия най-малко “, сподели тя. Според нея хода на логиката демонстрира, че доникъде на тази година е доста целесъобразно да вземем дефинитивно решение за разновидността за ново райониране. „ Имаме оферти за разнообразни разновидности. Ще вземем поради всички причини и ще отчетем всички фактори, с цел да вземем най-хубавото решение “, разяснява зам.-министър Николова.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ