Алпинистът Боян Петров е в неизвестност в Хималаите
София. На 6 май, в посолството на Република България в Пекин, е постъпила информация от Тибетската алпинистка асоциация, че българският планинар Боян Петров е в неопределеност от 3 май 2018 година Той е участник в експедиция в Хималаите дружно с още 10 души - 1 маджарин, 5 италианци и четирима водачи от непалски генезис, целяща изчакване на осемхилядника Шиша Пангма.
Каква е информацията до този миг?
Според получената информация, неналичието на Боян Петров била видяна от участниците в експедицията в региона на Шиша Пангма на към 7500 м надморска височина. Веднага по-късно са изпратени трима души, с цел да го търсят. На 6 май сутринта, на 7350 м надморска височина са били открити палатката и спалния му чувал, без самия планинар. Поради ненадейно утежняване на метеорологичните условия в региона тримата търсачи краткотрайно са прекратили издирването.
Тибетската алпинистка асоциация е била осведомена за случилото се на 6 май в 12.20 чaса локално време от лицето за връзка от региона на Шиша Пангма. Експедицията е имала позволение за влизане през Дзилун на 10 април 2018 година, нанагорнище на връх Шиша Пангма и овакантяване през Дзилун на 9 юни 2018 година
Служители на Асоциацията поддържат връзка с ръководителя на експедицията, който ги е уведомил, че издирването на българския планинар продължава.
Позицията на уредниците на експедицията.
На „ Facebook “ страницата на екипа на „ Калифа “, уредник на Хималайска експедиция 2018, бе оповестено известие, съгласно което Боян Петров е почнал да катери върха самичък, откакто доста от другите алпинисти са се върнали поради неприятното време. „ Унгарският планинар Давид Клайн, който също е на Шиша Пангма, следи събитията. Ако получим вести от него за българския планинар, ще ви осведомяваме на нашата „ Facebook “ страница! До тогава продължаваме да се надяваме, че Боян Петров ще се завърне “, се показва още в известието.
Какво съставлява върхът?
Шиша Пангма е връх в Хималаите и се намира на територията на Тибет, на няколко километра от границата с Непал. Върхът е най-ниският от 14-те осемхилядника с височина от 8013 м над морското ниво (в някои източници е маркиран с височина 8027 или 8047 м). За изкачването му има няколко маршрута, а най-използваният от алпинистите е от северната страна, откъдето е тръгнал и Боян Петров.
Кой е Боян Петров?
Боян Петров е роден на 7 февруари 1973 година в София в семейство на работещ в куклен спектакъл татко и майка художник. Израства и живее в столичния квартал Княжево, в полите на Витоша. Увлича се от планината и дивата природа от дете. Завършва Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ през 1997 година като магистър със компетентност зоология и екология. Продължава кариерата си в Националния природонаучен музей при Българската академия на науките в София, понастоящем в Отдел Безгръбначни животни. Областите на научните му проучвания са прилепи, земноводни, влечуги и пещерна фауна, както и фауна на високите планини по света. Бил е координатор на Центъра за проучване и отбрана на прилепите към Национален природонаучен музей. Автор е на десетки експертни оценки, мнения, указания, рецензии, доклади, научни и научно-популярни изявления и пътеписи. Работи като оценител на планове в региона на биологичното многообразие, ръководство и изследване на предпазени територии и съветник на държавни институции, неправителствени организации, известни списания и онлайн издания. Активно взе участие в акции в поддръжка на опазването на предпазените територии и биологичното многообразие в България.
Семеен, има две деца.
На два пъти боледува от рак и съумява да се излекува. От 2000 година има инсулинозависим диабет вид 1. През 2008 година при катерене в Алпите пада и чупи крайник. На слизане от връх Гашербрум II през 2009 година пропада в ледникова пролука, от която бива изваден от група испански алпинисти. През 2013 година претърпява злополука с мотор и получава ново строшаване на крайник. Въпреки това на идната година прави рекордни изкачвания на Кангчендзьонга, Броуд Пик и К2 с пирони във възстановяващия се крак. След слизането от К2 в базовия лагер получава диабетична хипогликемична рецесия, губи схващане и съумява да се възвърне благодарение на полски алпинисти. Подобна рецесия преодолява и при сполучливото нанагорнище на Нанга Парбат през 2016 година, където авансово инструктираните от него алпинисти Феран Латоре и Елиас Милеру му оказват помощ бързо да се върне към обикновено положение.
На 23 август 2016 година по време на екологичен мониторинг по трасето на бъдещата Автомагистрала „ Струма “ в Кресненския пролом е ударен от преминаващ лек автомобил. Получава счупвания на ребрата и крайниците, черепно-мозъчна контузия с хематом и бива приет в болница във Военномедицинска академия в София в тежко положение с заплаха за живота. В началото на ноември 2016 година прави първия си лек преход след злополуката, а при започване на декември възобновява подготвителните си изкачвания от Княжево до Копитото във Витоша.
Към 2017 година той е българският височинен планинар с най-вече изкачени върхове над 8000 метра, общо 10 - Гашербрум-1 (8068), Канчендзьонга (8586), Броуд пик (8047), К2 (8611), Манаслу (8163), Анапурна (8091), Макалу (8463), Нанга Парбат (8126), Гашербрум-2 (8035) и Дхаулагири (8167).
От българското Министерство на външните работи твърдят, че посолствата на България в Пекин и в Делхи са в непрестанен контакт с локалните институции и наблюдават от близко случая.
Иван ЛАЗАРОВ
Каква е информацията до този миг?
Според получената информация, неналичието на Боян Петров била видяна от участниците в експедицията в региона на Шиша Пангма на към 7500 м надморска височина. Веднага по-късно са изпратени трима души, с цел да го търсят. На 6 май сутринта, на 7350 м надморска височина са били открити палатката и спалния му чувал, без самия планинар. Поради ненадейно утежняване на метеорологичните условия в региона тримата търсачи краткотрайно са прекратили издирването.
Тибетската алпинистка асоциация е била осведомена за случилото се на 6 май в 12.20 чaса локално време от лицето за връзка от региона на Шиша Пангма. Експедицията е имала позволение за влизане през Дзилун на 10 април 2018 година, нанагорнище на връх Шиша Пангма и овакантяване през Дзилун на 9 юни 2018 година
Служители на Асоциацията поддържат връзка с ръководителя на експедицията, който ги е уведомил, че издирването на българския планинар продължава.
Позицията на уредниците на експедицията.
На „ Facebook “ страницата на екипа на „ Калифа “, уредник на Хималайска експедиция 2018, бе оповестено известие, съгласно което Боян Петров е почнал да катери върха самичък, откакто доста от другите алпинисти са се върнали поради неприятното време. „ Унгарският планинар Давид Клайн, който също е на Шиша Пангма, следи събитията. Ако получим вести от него за българския планинар, ще ви осведомяваме на нашата „ Facebook “ страница! До тогава продължаваме да се надяваме, че Боян Петров ще се завърне “, се показва още в известието.
Какво съставлява върхът?
Шиша Пангма е връх в Хималаите и се намира на територията на Тибет, на няколко километра от границата с Непал. Върхът е най-ниският от 14-те осемхилядника с височина от 8013 м над морското ниво (в някои източници е маркиран с височина 8027 или 8047 м). За изкачването му има няколко маршрута, а най-използваният от алпинистите е от северната страна, откъдето е тръгнал и Боян Петров.
Кой е Боян Петров?
Боян Петров е роден на 7 февруари 1973 година в София в семейство на работещ в куклен спектакъл татко и майка художник. Израства и живее в столичния квартал Княжево, в полите на Витоша. Увлича се от планината и дивата природа от дете. Завършва Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ през 1997 година като магистър със компетентност зоология и екология. Продължава кариерата си в Националния природонаучен музей при Българската академия на науките в София, понастоящем в Отдел Безгръбначни животни. Областите на научните му проучвания са прилепи, земноводни, влечуги и пещерна фауна, както и фауна на високите планини по света. Бил е координатор на Центъра за проучване и отбрана на прилепите към Национален природонаучен музей. Автор е на десетки експертни оценки, мнения, указания, рецензии, доклади, научни и научно-популярни изявления и пътеписи. Работи като оценител на планове в региона на биологичното многообразие, ръководство и изследване на предпазени територии и съветник на държавни институции, неправителствени организации, известни списания и онлайн издания. Активно взе участие в акции в поддръжка на опазването на предпазените територии и биологичното многообразие в България.
Семеен, има две деца.
На два пъти боледува от рак и съумява да се излекува. От 2000 година има инсулинозависим диабет вид 1. През 2008 година при катерене в Алпите пада и чупи крайник. На слизане от връх Гашербрум II през 2009 година пропада в ледникова пролука, от която бива изваден от група испански алпинисти. През 2013 година претърпява злополука с мотор и получава ново строшаване на крайник. Въпреки това на идната година прави рекордни изкачвания на Кангчендзьонга, Броуд Пик и К2 с пирони във възстановяващия се крак. След слизането от К2 в базовия лагер получава диабетична хипогликемична рецесия, губи схващане и съумява да се възвърне благодарение на полски алпинисти. Подобна рецесия преодолява и при сполучливото нанагорнище на Нанга Парбат през 2016 година, където авансово инструктираните от него алпинисти Феран Латоре и Елиас Милеру му оказват помощ бързо да се върне към обикновено положение.
На 23 август 2016 година по време на екологичен мониторинг по трасето на бъдещата Автомагистрала „ Струма “ в Кресненския пролом е ударен от преминаващ лек автомобил. Получава счупвания на ребрата и крайниците, черепно-мозъчна контузия с хематом и бива приет в болница във Военномедицинска академия в София в тежко положение с заплаха за живота. В началото на ноември 2016 година прави първия си лек преход след злополуката, а при започване на декември възобновява подготвителните си изкачвания от Княжево до Копитото във Витоша.
Към 2017 година той е българският височинен планинар с най-вече изкачени върхове над 8000 метра, общо 10 - Гашербрум-1 (8068), Канчендзьонга (8586), Броуд пик (8047), К2 (8611), Манаслу (8163), Анапурна (8091), Макалу (8463), Нанга Парбат (8126), Гашербрум-2 (8035) и Дхаулагири (8167).
От българското Министерство на външните работи твърдят, че посолствата на България в Пекин и в Делхи са в непрестанен контакт с локалните институции и наблюдават от близко случая.
Иван ЛАЗАРОВ
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ