София. Красимир Узунов е роден на 26 януари 1963 г.

София. Красимир Узунов е роден на 26 януари 1963 година в град Пещера. Завършва Висшето военно артилерийско учебно заведение (ВНВАУ) „ Георги Димитров “ в Шумен през 1985 година, компетентност Политически профил. Произведен е в чин лейтенант на 31 август 1885 година Випуск „ Сливнишки “.
През 1990 година става прочут с прякора „ Поручика “, откакто разгласява коментар във вестник „ Демокрация “, подписан като Поручик Красимир Узунов.
На 7 юни 2000 година основава първата българска частна осведомителна организация „ Фокус “.
През 2004 година основава Радио „ Фокус “ – Сливен, с което поставя началото на най-голямата българска радиоверига „ Фокус “, която сега има 59 радиостанции, 15 районни офиса и излъчва 12 независими стратегии.
Автор е на стотици изявления в български и непознати издания по проблемите на Македония, Западните Балкани, армията, националната сигурност, промените в службите за сигурност и българската военна история.
Автор е на книгите „ Проклятието на Суки “ – митове (1992 г.), „ Скок зад огледалото “ (1992 г.), „ Приказки за армията “ (1993 г.), „ Христос на Балканите “ (1993 г.), „ Феноменът Дрангов “ (1997 г.), Пътеводител „ Охрид “ (1998 г.), „ Албанският фактор на Балканите “ (2001), „ Българските бойни флагове – За достойнството и славата на България “ (2009), „ История на 23-ти пехотен Шипченски полк във войните за национално избавление и обединяване “ (2011),„ Възкресението на българското опълчение – Душата на Македония и Одринско “ (2012), „ Забравената война 1912 – 1913 година “ (2013), „ Бойните маршове на достойнството и славата на България “ (2014) „ Каймакъ – Чаланъ “, (2015), „ Епопеята на Добруджа – Курт-Бунар, Кочмар, Карапелит, Тутракан, Сарсънлар, Добрич... “ – Том 1 (2016), „ Азъ служихъ при Дранговъ “ (2017).
На 20 септември 2016 година дружно с началника на защитата военачалник Константин Попов и някогашния командващ на Военноморски сили адмирал Пламен Манушев провеждат военна гала и заупокойна молитва в памет на починалите български офицери и бойци в боевете на връх Каймак-Чалан през септември и октомври 1916 година
Удостоен е за „ Следовник на националните будители “ за 2014 година от Съюза на националните читалища. Награждаван е с персонално оръжие от министъра на защитата Николай Свинаров, с почетен „ Войнишки нож “ от началника на Генералния щаб военачалник Никола Колев, със сабя от министъра на защитата Николай Цонев, със сабя от управлението на ДАНС, със знак „ За принос към Министерството на защитата “ от министъра на защитата Ангел Найденов през 2014 година и със знак „ Достойнство и чест “ от министъра на защитата Красимир Каракачанов през 2018 година Удостоен е с купата „ Доктор хонорис идея “ на Военна академия „ Георги Раковски “ от 15 февруари 2017 година