Парковете са ни скъпи. Проектите за нови големи зелени зони в София буксуват
София има славата на зелен град, най-малко спрямо много градове в Италия, Испания или Гърция. В последните повече от 30 години обаче в града е изработен единствено един нов парк и скоро втори не се обрисува. В същото време популацията пораства, градежите също.
Цели територии от града нямат достъп до огромни зелени площи. И в случай че в старите панелни квартали най-малко има останали градинки и дървета сред и край блоковете (дори и да не са в положително състояние), то в издигнатите в последните 30-година квартали няма място за тротоари, да не приказваме за градски градини и огромни паркове.
Плановете на общината за нови зелени площи са огромни, само че осъществяването ще отнеме години.
Още по тематиката
9 юни 2026 16:07
Основните хрумвания, по които се работи, са свързани с " позеленяването " и облагородяването на пространствата към градски реки и основаването на различни на булевардите направления за напредване на пешеходци и велосипедисти. За огромните паркове, " начертани " в общия организационен проект на общината от 2009 година за момента няма проекти, защото трябват милиони за отчуждаване на частни терени . На този декор от време на време избухват конфликти сред жители и вложители, предизвикани от опитите за застрояване или опазване на следващия парцел, завзет от природата.
Зелен кръг, зелени коридори, зелени реки
Най-мащабният план на Столичната община, за който има съответни стъпки и проект е Зеленият кръг - линеен парк, който да свързва 30 софийски квартала, 6 градски реки и 6 от зелените клинове на града, които вършат връзка с Витоша. Част от него би трябвало да минава по трасето на остарели жп линии.
Планира се строителството на първата права от гара " Пионер " до бул. " Шипченски проход " в региони " Изгрев " и " Слатина ", да стартира в края на 2026 година По този план се работи от десетилетия, а съществена спънка пред започването му беше придобиването на всички парцели по протежението на линейния парк. Едва тази година Столичната община получи държавните парцели, през които би трябвало да минава първата права.
Паралелно с това Столична община работи и по подготовката на още три сектора от бъдещия линеен парк. Цялостната му реализация ще отнеме най-малко още 10 години.
Още по тематиката
17 април 2026 17:23
Столичната община работи и по " концепцията за четири зелени коридора, които да обезпечат комфортен пешеходен и велосипеден достъп от южните квартали на София до Витоша ", обясниха от локалната администрация. " Основната ни задача е да свържем градските паркове и поречията на реките с пътеките на Витоша, създавайки безвредна среда за придвижване ", разясниха от там.
Като приоритет е заложен първият маршрут, който свързва централната част на града през Южния парк с кв. " Бояна ". " Вече имаме признат абстрактен план за един от значимите сектори по това трасе - в региона на кв. " Манастирски ливади - изток ". Там приготвяме процедура за избор на реализатор за инженеринг, която включва промяна на река Боянска бара и създаване на съседен линеен парк с алеи за разходка и озеленяване ", разясниха от общината. Добавиха, че задачата е строителството да стартира действително следващата година.
Следва изследването за сходен кулоар по река Драгалевска към Борисовата градина. Трябва да се обезпечи и безвредно премиване на Околовръстния път.
Другият обект на равнище проект е промяна на река Владайска от сива граница в " зеления гръбнак " на София. " Искаме да вдъхнем нов живот на това пространство и да го превърнем в съвременен линеен парк - оживено място с алеи за разходка, зони за спорт, събития, срещи и игрални пространства за деца, които да спомогнат за връзката и приобщаването на северните квартали с централната част на града ", обясниха от локалната власт.
Предстои оповестяването на архитектурен конкурс за плана. Първият стадий за реализация е от Сточна гара до Лъвов мост.
Големите паркове остават на хартия
А за огромните паркове, " начертани " в общия организационен проект на общината - Източен (между " Горубляне " и " Младост " ) и " Въртопо " (разположен от " Цариградско шосе " до Околовръстния път сред " Младост " и " Дървеница " и " Малинова котловина " ) , все още проекти няма.
Основната причина е, че тези територии са съвсем напълно частна благосъстоятелност. И в случай че общината стартира процедури за реализирането на парковете, одобри подробни устройствени проекти, които да разрешат и построяването на същински зелени площи, то ще има 5 години да отчужди частните терени. А пари за това на този стадий няма.
Още по тематиката
28 май 2026 14:10
Темата още веднъж излезе на дневен ред около следващия конфликт сред жители и вложители. Той беше предизвикан от предложение на районния кмет на " Младост " Ивайло Кукурин на съвсем напълно общински терен на бул. " Александър Малинов " частен вложител да построи 75-метрова постройка с разгъната застроена повърхност от към 65 000 кв. метра. Решението мина два пъти през Столичния общински съвет макар митингите на локалните поданици. В опит да се откри друго решение от " Спаси София " предложиха теренът, който в този момент е завзет от природата, да се трансформира в парк. Решението не получи поддръжка в общинския съвет.
Спорт кмета Васил Терзиев и заместникът му по градоустройството арх. Любо Георгиев мястото не е уместно за зелена повърхност, защото е на претрупан бул. и покрай метростанция, което изисква да се употребява. Може обаче да се направи по-ниска постройка и с по-малък размер.
Кметът Васил Терзиев даже напомни, че за " Младост " - един от най-големите региони в София, в който обаче няма огромен парк, е планувано построяването на Източния парк и на " Въртопо ". И добави, че е по-добре да се търсят разновидности за реализацията им.
Още по тематиката
6 юни 2026 10:56
По-късно в подкаста на Mediapool заместникът му Любо Георгиев изясни, че първата стъпка за това е създаването и приемането на обстоен организационен проект, само че на този стадий това няма да се случи. Причината е, че след приемането на проекта общината има 5 години, с цел да отчужди частните терени, предопределени за зелени площи, а става въпрос за големи суми, с които локалната власт не разполага. В противоположен случай след 5 години притежателите могат да изискат смяна на предназначението на парцелите си и те да бъдат застроени.
Каква би била нужната сума за откупуването на терените не е ясно. Но за съпоставяне неотдавна от общината оповестиха, че за 5 частни терена в Борисовата градина ще трябват 35.5 млн. евро. В момента тече финалната фаза по приемането на подробния организационен проект на този максимален парк в столицата.
И до момента в който общината няма желание скоро да задвижи основаването на Източен парк голям терен в него от години се употребява за нелегално строително бунище и се засипва с боклуци. Многобройните опити това да спре досега не дават сериозен резултат.
Сателитно изображение на част от несъществуващия към момента Източен парк. На нея се вижда противозаконното бунище на територията, планувана за зелена повърхност.
Иначе в " Младост " би трябвало да се появи много по-малък квартален парк. Той би трябвало да е на към 17 дка на терен наоколо до църквата в " Младост 3 ". Поръчката за построяването му беше оповестена през септември 2024 година, само че откакто изборът н реализатор беше анулиран от съда, преди няколко седмици за строител е определена компанията " Надежда Ви Строй ", а препоръчаната стойност за построяването е 1.3 млн. евро. Договор към момента няма.
Строителният взрив изяжда зелените пространства в Букурещ
Подобно на София и в румънската столица Букурещ се прави парк на мястото на изоставени жп линии. Става въпрос за терен от към 16 хектара в покрайнините на града. Инвестицията е за към 100 млн. леи. Половината от парка към този момент е отворена, а другата към момента се строи.
Иначе и в Букурещ в последните години природата по-скоро напуща града, отклокто да се връща в него. И повода е строителният напън. От една страна къщи и по-малки здания в центъра, се трансформират в блокове, а с това се унищожават и дворовете и градините към старите сгради. От друга, някогашни оранжерии, както и огромни елементи от градските паркове са реституирани или пък са станали частна благосъстоятелност по различен способи, а по-късно са застроени. Освен това локалната власт е изправена пред сериозен напън да прави повече паркинги, с цел да се реши казусът с неналичието на място за колите (по публични данни в Букурещ са регистрирани 1.7 млн. автомобила). А това е за сметка на зелени площи.
Така все още на един гражданин на Букурещ се падат единствено 10-15 кв. метра зелени площи при най-малко от 26 кв. метра съгласно европейските рекомендации. И макар, че на година се изливат по 350 млн. евро за поддържане на зелените площи, те не са пригодени да устоят на климата и озеленяването постоянно би трябвало да се подменя, тъй като изсъхва.
Джобни паркове и зелени фасади в Милано
Докато в София ще се търсят пари за нови огромни паркове в Милано локалната власт влага в мрежа от дребни, само че стратегически ситуирани зелени площи. Става въпрос за " джобни паркове ", които се появяват на мястото на неусвоени парцели, озеленяване на учебни дворове, както и растяща система от зелени покриви и отвесно озеленяване. Символ на зелените фасади остава Bosco Verticale.
Сградата Bosco Verticale и близкия парк. Сн. Getty Images
Освен това локалната власт сътвори програмата ForestaMi, която е ориентирана към засаждане на дървета около огромни инфраструктурни коридори, както и в кварталите, а не толкоз в основаването на съсредоточени на едно място огромни паркове. Не е ясно дали това ще докара до основаване на същински екосистеми или става въпрос за " зелени пустини ", които имат единствено естетическо предопределение.
Опитът на Париж - пропускливи настилки и зелени учебни дворове
В Париж сходно на Милано се влага в смяна на учебните дворове. Асфалтът в тях се заменя с пропускливи материали, растителност, по-тихи пространства и кътове с разнообразно потребление. Париж категорично употребява пропускливи материали, растителност и вода при проектирането на зони за игра и отмора. Част от политиката е свързването на такива пространства в пешеходни направления, по които децата безвредно да стигат до учебно заведение и в това време да имат повече място за игра.
Сн. Getty Images
Градската администрация на Париж има упорит проект за основаване на спомагателни зелени пространства. Той се извършва от 2020 година И планува до 2040 година Зелените площи да се усилят с 300 хектара. До същата година 40% от настилките в града би трябвало да са пропускливи.
Зеленото неравенство
Плановете на Париж плануват новите зелени пространства да се вършат предпочитано в кварталите, в които живеят хората от работещата междинна класа. Така би трябвало да се понижи " зеленото " неравноправие. Във френската столица повече зелени и хладни пространства има в богатите квартали за сметка на тези, в които живеят хора с по-ниски приходи.
Подобно е ситуацията и в Атина. В гръцката столица жителите с по-големи приходи живеят в зони с по-добър достъп до зелени пространства. Става въпрос за покрайнините в южната и северната част на града, където застрояването не е толкоз гъсто като в по-бедните квартали на Атина.
Тази публикация е основана в границите на, европейска самодейност, която поддържа трансграничното журналистическо съдействие. По нея работиха Зорница Латева (Mediapool.bg), Silvia Martelli (Il Sole 24 Ore, Италия), Lorenzo Ferrari (OBCT), Lena Kyriakidi (Efsyn, Гърция), Gian-Paolo Accardo (Voxeurop, Франция) и Catusa Ivanov (Hotnews, Румъния).
Цели територии от града нямат достъп до огромни зелени площи. И в случай че в старите панелни квартали най-малко има останали градинки и дървета сред и край блоковете (дори и да не са в положително състояние), то в издигнатите в последните 30-година квартали няма място за тротоари, да не приказваме за градски градини и огромни паркове.
Плановете на общината за нови зелени площи са огромни, само че осъществяването ще отнеме години.
Още по тематиката
9 юни 2026 16:07
Основните хрумвания, по които се работи, са свързани с " позеленяването " и облагородяването на пространствата към градски реки и основаването на различни на булевардите направления за напредване на пешеходци и велосипедисти. За огромните паркове, " начертани " в общия организационен проект на общината от 2009 година за момента няма проекти, защото трябват милиони за отчуждаване на частни терени . На този декор от време на време избухват конфликти сред жители и вложители, предизвикани от опитите за застрояване или опазване на следващия парцел, завзет от природата.
Зелен кръг, зелени коридори, зелени реки
Най-мащабният план на Столичната община, за който има съответни стъпки и проект е Зеленият кръг - линеен парк, който да свързва 30 софийски квартала, 6 градски реки и 6 от зелените клинове на града, които вършат връзка с Витоша. Част от него би трябвало да минава по трасето на остарели жп линии.
Планира се строителството на първата права от гара " Пионер " до бул. " Шипченски проход " в региони " Изгрев " и " Слатина ", да стартира в края на 2026 година По този план се работи от десетилетия, а съществена спънка пред започването му беше придобиването на всички парцели по протежението на линейния парк. Едва тази година Столичната община получи държавните парцели, през които би трябвало да минава първата права.
Паралелно с това Столична община работи и по подготовката на още три сектора от бъдещия линеен парк. Цялостната му реализация ще отнеме най-малко още 10 години.
Още по тематиката
17 април 2026 17:23
Столичната община работи и по " концепцията за четири зелени коридора, които да обезпечат комфортен пешеходен и велосипеден достъп от южните квартали на София до Витоша ", обясниха от локалната администрация. " Основната ни задача е да свържем градските паркове и поречията на реките с пътеките на Витоша, създавайки безвредна среда за придвижване ", разясниха от там.
Като приоритет е заложен първият маршрут, който свързва централната част на града през Южния парк с кв. " Бояна ". " Вече имаме признат абстрактен план за един от значимите сектори по това трасе - в региона на кв. " Манастирски ливади - изток ". Там приготвяме процедура за избор на реализатор за инженеринг, която включва промяна на река Боянска бара и създаване на съседен линеен парк с алеи за разходка и озеленяване ", разясниха от общината. Добавиха, че задачата е строителството да стартира действително следващата година.
Следва изследването за сходен кулоар по река Драгалевска към Борисовата градина. Трябва да се обезпечи и безвредно премиване на Околовръстния път.
Другият обект на равнище проект е промяна на река Владайска от сива граница в " зеления гръбнак " на София. " Искаме да вдъхнем нов живот на това пространство и да го превърнем в съвременен линеен парк - оживено място с алеи за разходка, зони за спорт, събития, срещи и игрални пространства за деца, които да спомогнат за връзката и приобщаването на северните квартали с централната част на града ", обясниха от локалната власт.
Предстои оповестяването на архитектурен конкурс за плана. Първият стадий за реализация е от Сточна гара до Лъвов мост.
Големите паркове остават на хартия
А за огромните паркове, " начертани " в общия организационен проект на общината - Източен (между " Горубляне " и " Младост " ) и " Въртопо " (разположен от " Цариградско шосе " до Околовръстния път сред " Младост " и " Дървеница " и " Малинова котловина " ) , все още проекти няма.
Основната причина е, че тези територии са съвсем напълно частна благосъстоятелност. И в случай че общината стартира процедури за реализирането на парковете, одобри подробни устройствени проекти, които да разрешат и построяването на същински зелени площи, то ще има 5 години да отчужди частните терени. А пари за това на този стадий няма.
Още по тематиката
28 май 2026 14:10
Темата още веднъж излезе на дневен ред около следващия конфликт сред жители и вложители. Той беше предизвикан от предложение на районния кмет на " Младост " Ивайло Кукурин на съвсем напълно общински терен на бул. " Александър Малинов " частен вложител да построи 75-метрова постройка с разгъната застроена повърхност от към 65 000 кв. метра. Решението мина два пъти през Столичния общински съвет макар митингите на локалните поданици. В опит да се откри друго решение от " Спаси София " предложиха теренът, който в този момент е завзет от природата, да се трансформира в парк. Решението не получи поддръжка в общинския съвет.
Спорт кмета Васил Терзиев и заместникът му по градоустройството арх. Любо Георгиев мястото не е уместно за зелена повърхност, защото е на претрупан бул. и покрай метростанция, което изисква да се употребява. Може обаче да се направи по-ниска постройка и с по-малък размер.
Кметът Васил Терзиев даже напомни, че за " Младост " - един от най-големите региони в София, в който обаче няма огромен парк, е планувано построяването на Източния парк и на " Въртопо ". И добави, че е по-добре да се търсят разновидности за реализацията им.
Още по тематиката
6 юни 2026 10:56
По-късно в подкаста на Mediapool заместникът му Любо Георгиев изясни, че първата стъпка за това е създаването и приемането на обстоен организационен проект, само че на този стадий това няма да се случи. Причината е, че след приемането на проекта общината има 5 години, с цел да отчужди частните терени, предопределени за зелени площи, а става въпрос за големи суми, с които локалната власт не разполага. В противоположен случай след 5 години притежателите могат да изискат смяна на предназначението на парцелите си и те да бъдат застроени.
Каква би била нужната сума за откупуването на терените не е ясно. Но за съпоставяне неотдавна от общината оповестиха, че за 5 частни терена в Борисовата градина ще трябват 35.5 млн. евро. В момента тече финалната фаза по приемането на подробния организационен проект на този максимален парк в столицата.
И до момента в който общината няма желание скоро да задвижи основаването на Източен парк голям терен в него от години се употребява за нелегално строително бунище и се засипва с боклуци. Многобройните опити това да спре досега не дават сериозен резултат.
Сателитно изображение на част от несъществуващия към момента Източен парк. На нея се вижда противозаконното бунище на територията, планувана за зелена повърхност.
Иначе в " Младост " би трябвало да се появи много по-малък квартален парк. Той би трябвало да е на към 17 дка на терен наоколо до църквата в " Младост 3 ". Поръчката за построяването му беше оповестена през септември 2024 година, само че откакто изборът н реализатор беше анулиран от съда, преди няколко седмици за строител е определена компанията " Надежда Ви Строй ", а препоръчаната стойност за построяването е 1.3 млн. евро. Договор към момента няма.
Строителният взрив изяжда зелените пространства в Букурещ
Подобно на София и в румънската столица Букурещ се прави парк на мястото на изоставени жп линии. Става въпрос за терен от към 16 хектара в покрайнините на града. Инвестицията е за към 100 млн. леи. Половината от парка към този момент е отворена, а другата към момента се строи.
Иначе и в Букурещ в последните години природата по-скоро напуща града, отклокто да се връща в него. И повода е строителният напън. От една страна къщи и по-малки здания в центъра, се трансформират в блокове, а с това се унищожават и дворовете и градините към старите сгради. От друга, някогашни оранжерии, както и огромни елементи от градските паркове са реституирани или пък са станали частна благосъстоятелност по различен способи, а по-късно са застроени. Освен това локалната власт е изправена пред сериозен напън да прави повече паркинги, с цел да се реши казусът с неналичието на място за колите (по публични данни в Букурещ са регистрирани 1.7 млн. автомобила). А това е за сметка на зелени площи.
Така все още на един гражданин на Букурещ се падат единствено 10-15 кв. метра зелени площи при най-малко от 26 кв. метра съгласно европейските рекомендации. И макар, че на година се изливат по 350 млн. евро за поддържане на зелените площи, те не са пригодени да устоят на климата и озеленяването постоянно би трябвало да се подменя, тъй като изсъхва.
Джобни паркове и зелени фасади в Милано
Докато в София ще се търсят пари за нови огромни паркове в Милано локалната власт влага в мрежа от дребни, само че стратегически ситуирани зелени площи. Става въпрос за " джобни паркове ", които се появяват на мястото на неусвоени парцели, озеленяване на учебни дворове, както и растяща система от зелени покриви и отвесно озеленяване. Символ на зелените фасади остава Bosco Verticale.
Сградата Bosco Verticale и близкия парк. Сн. Getty Images
Освен това локалната власт сътвори програмата ForestaMi, която е ориентирана към засаждане на дървета около огромни инфраструктурни коридори, както и в кварталите, а не толкоз в основаването на съсредоточени на едно място огромни паркове. Не е ясно дали това ще докара до основаване на същински екосистеми или става въпрос за " зелени пустини ", които имат единствено естетическо предопределение.
Опитът на Париж - пропускливи настилки и зелени учебни дворове
В Париж сходно на Милано се влага в смяна на учебните дворове. Асфалтът в тях се заменя с пропускливи материали, растителност, по-тихи пространства и кътове с разнообразно потребление. Париж категорично употребява пропускливи материали, растителност и вода при проектирането на зони за игра и отмора. Част от политиката е свързването на такива пространства в пешеходни направления, по които децата безвредно да стигат до учебно заведение и в това време да имат повече място за игра.
Сн. Getty Images
Градската администрация на Париж има упорит проект за основаване на спомагателни зелени пространства. Той се извършва от 2020 година И планува до 2040 година Зелените площи да се усилят с 300 хектара. До същата година 40% от настилките в града би трябвало да са пропускливи.
Зеленото неравенство
Плановете на Париж плануват новите зелени пространства да се вършат предпочитано в кварталите, в които живеят хората от работещата междинна класа. Така би трябвало да се понижи " зеленото " неравноправие. Във френската столица повече зелени и хладни пространства има в богатите квартали за сметка на тези, в които живеят хора с по-ниски приходи.
Подобно е ситуацията и в Атина. В гръцката столица жителите с по-големи приходи живеят в зони с по-добър достъп до зелени пространства. Става въпрос за покрайнините в южната и северната част на града, където застрояването не е толкоз гъсто като в по-бедните квартали на Атина.
Тази публикация е основана в границите на, европейска самодейност, която поддържа трансграничното журналистическо съдействие. По нея работиха Зорница Латева (Mediapool.bg), Silvia Martelli (Il Sole 24 Ore, Италия), Lorenzo Ferrari (OBCT), Lena Kyriakidi (Efsyn, Гърция), Gian-Paolo Accardo (Voxeurop, Франция) и Catusa Ivanov (Hotnews, Румъния).
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ