Геоложкият екип на Българската антарктическа експедиция изследва детайлно скалните последователности на нос Хана
София. Една от поставените задания пред геоложкия екип, формиран от доктор Камен Бонев, доктор Стефан Велев и гл. ас. доктор Дочо Дочев, част от 26-та Българка антарктическа експедиция, беше нови и детайлни проучвания на скалните последователности, разкриващи се на нос Хана, оповестиха от Българския антарктически институт . Нос Хана се намира на 12.5 км по права линия от п-ов Хърд, на който се намира Българската антарктическа база „ Св. Климент Охридски ". Най-бързият достъп до носа е по вода посредством моторна лодка „ Зодиак ", като благодарение на командира на БАБ инж. Йордан Йорданов българските геолози доближиха носа, и направиха бивачен лагер на брега.
Скалните последователности на нос Хана главно се състоят от разнообразни видове вулкански скали (базалтови и андезитобазалти лавовои потоци и вулкански брекчи), силове и редки седиментни скали (основно конгломерати и по рядко пясъчници и алевролити).
Досегашните геоложки изследвания на носа са спорадични и повърхностни направени от английски и чилийски геолози. Вследствие на българските детайлни проучвания в най-северната част на свободната от сняг и лед територия попаднахме на богата фосилна флора и тънки въгленосни равнища. Единствените до в този момент разказани фосилни остатъци от листа са от чилийски геозлози (Leppe et al., 2007), като събраната от нас фосилна сбирка е от ново равнище, което се разказва за първи път, като е друго от това на чилийските ни сътрудници. Освен това за първи път се намират и събират проби от въглефицирани растителни остатъци от нос Хана.
Намерените остатъци от фосилна флора са добре непокътнати в зелени от тънко до среднозърнести тънкослоести пясъчници. Предполагаемата възраст на фосилоносното равнище е междинен кониас-сантон (късна креда), което почти в безусловно време дава отговор на към 86 благ. год. Събраната фосилна флора главно се състои от остатъци на голосеменните растения, които са били преобладаващи в края на късната креда. Рядко се срещат и листни отпечатъци от покритосеменни растения, които са се появили в средата на ранната креда, които занапред набират скорост, с цел да бъдат през днешния ден преобладаващи в растителния свят на планетата.
Събраната нова фосилна сбирка от растителни остатъци от нос Хана, ще бъде изследвана в Музея по палеонтология и исторична геология към ГГФ на СУ „ Св. Климент Охридски ". Чрез палеонтоложки способи ще бъде открит таксонмния състав на флората, което в допълнение ще хвърли нова светлина върху растителните палеопровинции, които са изграждали образа на тогавашния супер континент Гондвана. Тези нови палеонтоложки данни потвърждават още един път, че преди милиони години днешната ледена Антарктика е била покрита с една вечнозелена растителна завивка, от която през днешния ден намираме единствено остатъци, запечатани в скалния летопис.
Скалните последователности на нос Хана главно се състоят от разнообразни видове вулкански скали (базалтови и андезитобазалти лавовои потоци и вулкански брекчи), силове и редки седиментни скали (основно конгломерати и по рядко пясъчници и алевролити).
Досегашните геоложки изследвания на носа са спорадични и повърхностни направени от английски и чилийски геолози. Вследствие на българските детайлни проучвания в най-северната част на свободната от сняг и лед територия попаднахме на богата фосилна флора и тънки въгленосни равнища. Единствените до в този момент разказани фосилни остатъци от листа са от чилийски геозлози (Leppe et al., 2007), като събраната от нас фосилна сбирка е от ново равнище, което се разказва за първи път, като е друго от това на чилийските ни сътрудници. Освен това за първи път се намират и събират проби от въглефицирани растителни остатъци от нос Хана.
Намерените остатъци от фосилна флора са добре непокътнати в зелени от тънко до среднозърнести тънкослоести пясъчници. Предполагаемата възраст на фосилоносното равнище е междинен кониас-сантон (късна креда), което почти в безусловно време дава отговор на към 86 благ. год. Събраната фосилна флора главно се състои от остатъци на голосеменните растения, които са били преобладаващи в края на късната креда. Рядко се срещат и листни отпечатъци от покритосеменни растения, които са се появили в средата на ранната креда, които занапред набират скорост, с цел да бъдат през днешния ден преобладаващи в растителния свят на планетата.
Събраната нова фосилна сбирка от растителни остатъци от нос Хана, ще бъде изследвана в Музея по палеонтология и исторична геология към ГГФ на СУ „ Св. Климент Охридски ". Чрез палеонтоложки способи ще бъде открит таксонмния състав на флората, което в допълнение ще хвърли нова светлина върху растителните палеопровинции, които са изграждали образа на тогавашния супер континент Гондвана. Тези нови палеонтоложки данни потвърждават още един път, че преди милиони години днешната ледена Антарктика е била покрита с една вечнозелена растителна завивка, от която през днешния ден намираме единствено остатъци, запечатани в скалния летопис.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ