България подкрепя предлаганите от Макрон промени в общото трудово законодателство, а Франция - членството ни в Шенген и еврозоната
София. България поддържа предлаганите от Макрон промени в общото трудово законодателство, а Франция - участието ни в Шенген и еврозоната. Това стана ясно при визитата на френския президент Еманюел Макрон, по време на което той се срещна с президента Румен Радев и премиера Бойко Борисов в двореца „ Евксиноград “ във Варна. Макрон и брачната половинка му Бриджит кацнаха в България късно в четвъртък вечерта и бяха посрещнати на летището във Варна от премиера Бойко Борисов и вицепремиера и министър на външните работи Екатерина Захариева. В петък държавните глави на България и Франция бяха посрещнати в двореца „ Евксиноград “ под звуците на Духовия оркестър на Военноморските сили. Последва обща фотография на двамата президенти и техните съпруги, след което Макрон и Радев организираха среща на „ четири очи “. След края ѝ стана ясно, че двамата са постигнали единодушие по четири съществени въпроса - командироване на служащи, защита, миграция, както и бъдещите планове за развиването и подема на Европейски Съюз. Президентът на Франция съобщи, че желае България да взе участие пълноценно в полемиките за преначертаването на нова Европа и означи, че страната ни би трябвало да стане пълновръстен член на шенгенското пространство. Еманюел Макрон и Румен Радев се сплотиха към позицията, че единствено обединен Европейски съюз може да отговори на упованията на жителите и на актуалните провокации и единственото средство за реализиране на това е посредством превъзмогване на разликите сред държавите-членки на Европейски Съюз. „ България е подготвена да предприеме нови стъпки за задълбочаване на своята европейска интеграция “, съобщи Румен Радев и изрази упованието на страната ни за приемане в Шенгенското пространство, подготвеност за влизане в „ преддверието “ на еврозоната и присъединение към Организацията за икономическо съдействие и развиване. Румен Радев прикани за съблюдаване на откритите критерии за участие в разнообразни обединявания и недопускане на тяхната смяна, което може да докара до разколебаване в европейската концепция. По думите му одисеята ни с приема в шенгенското пространство е образец за отрицателния резултат от промяната на разпоредбите и критериите по време на играта. Президентът Макрон удостовери поддръжката на Франция за присъединението на България към Шенген, както и за това, страната ни да бъде част от полемиките, отдадени на реформирането на Шенген. По време на срещата сред държавните глави бяха подчертани напъните на България и Франция за справяне с миграционните потоци към Европа, като президентът Макрон акцентира нуждата от промяна на европейската политика за даване на леговище. „ Сигурността на европейските жители стартира от сигурността на българските граници “, уточни президентът Радев и прикани за поддръжка на импортирания от България в Съвета на Европейски Съюз и в Европейската комисия Общ действен проект за деяние при внезапно увеличение на миграционния напън.
Обща бе оценката, че Европейски Съюз се нуждае от нов подтик в процеса на европейска интеграция. Многобройните рецесии в прилежащите на Европейски Съюз райони изискват общ отговор, подчертаха и Румен Радев, и Еманюел Макрон и откроиха смисъла на построяването на обща европейска защита. В рамките на Българското председателство на Европейски Съюз следва да бъдат избрани и критериите за присъединяване на държавите-членки в бъдещите планове в границите на Европейския фонд за защита. „ Те ще бъдат решаващи за това дребни и междинни предприятия и научно-изследователските институти от по-малки страни като България също да бъдат част от общите планове “, акцентира българският президент. Държавният глава означи отличното съдействие сред Въоръжените сили на България и Франция и благодари за френската поддръжка в процеса на промяна и модернизиране на Българската войска. От своя страна президентът Макрон удостовери готовността на Франция да продължи да подкрепя построяването на отбранителни качества от България, като фактор на непоклатимост в район, наоколо до който протичат редица рецесии. Запазването на Кохезионната политика като действителен фактор за стопански напредък и доближаване на България с по-развитите държави-членки на Европейски Съюз, е от основно значение за страната ни, уточни по време на срещата Румен Радев. Държавният глава прикани тематиката за промяната на европейската инструкция, която контролира краткотрайното командироване на служащи в Европейски Съюз и така наречен „ обществен дъмпинг “ да стане част от огромния спор за построяването на обществена Европа. „ България е срещу измамите със обществени осигуровки и заобикалянето на разпоредбите “, акцентира българският президент и прикани за засилено съдействие и надзор от страна на обществените служби за опазване на правата на служащите, възстановяване на изискванията на труд и повишение стандарта на живот. По думите на Румен Радев икономическото и общественото доближаване сред европейските страни е методът за постигането на дълготрайно устойчиво решение. Българският президент акцентира също по този начин, че така наречен обществен дъмпинг не се изчерпва с въпроса за командироване на служащи в други държави-членки, само че следва да бъдат разисквани и тематиките, свързани с корпоративния и данъчен дъмпинг, както и с неколкократно по-ниското възнаграждение на служащи от новите страни-членки, в едни и същи европейски компании, банкови институции и търговски вериги, при същото качество и количество на техния труд. Потвърждаването на европейската вероятност за страните от Западните Балкани е от извънредно значение освен за България и района, само че и за Европа, съобщи Румен Радев. Държавният глава добави, че в случай че тази вероятност не бъде показана, рано или късно страните от Балканите ще показват балканска вероятност за Европа. Българският президент акцентира, че за България партньорството с Франция има стратегически темперамент и страната ни разчита на експертна френска поддръжка за сполучливата реализация на идното Българско председателство на Съвета на Европейски Съюз. Румен Радев и Еманюел Макрон дадоха висока оценка на двустранното икономическо и капиталово съдействие и показаха подготвеност за следващо поощряване на деловите среди в България и Франция за реализацията на общи планове. През 2016 година двустранният стокообмен доближава 1.9 милиарда евро и двамата президенти означиха, че този индикатор може да бъде повишен доста.
След срещата си с президента Радев Еманюел Макрон беседва уединено и с премиера Бойко Борисов. След срещата им българският министър-председател съобщи, че страната ни има редкия късмет от тази аудиенция в идващите месеци да станат взаимно преференциални контракти и политики, които дружно да бъдат отстоявани в Европейския съюз. Борисов посочи, че за България е извънредно значимо да има поддръжката на френския президент за „ чакалнята “ на Еврозоната, Шенген, за индустриалното съдействие и за влизането на страната ни в дейните кръгове на съдействие с Франция “. Според него е значимо, когато в Европа има ясни критерии, всяка държава-членка да се стреми да ги съблюдава. Борисов акцентира, че България е изпълнила всички критерии във връзка с приема в Шенген. „ Надявам се да създадем този нов Шенген и България, като потвърдила се надеждна граница, да си заеме мястото там “, добави министър председателят. Борисов благодари също по този начин за поддръжката за „ чакалнята “ на еврозоната, като уточни, че страната ни „ си е направила домашното “, тъй че да не сме никакъв риск за нея – банковата система е издържала стрес тестванията, бюджетът е на остатък, имаме един от най-ниските външни задължения, постоянен фискален запас, Валутен ръб и голям запас в Българска народна банка.
В сферата на защитата министър председателят Борисов уточни, че в корабостроенето и по отношение на сухопътните машини има действителен късмет да бъде свършена доста работа. Министър-председателят благодари за поддръжката за европейския газов хъб „ Балкан ” и интерконекторите. Акцентира също върху Западните Балкани, като означи, че на тези страни би трябвало да бъде дадена по-конкретна европейска вероятност. Борисов изрази признателност към президента на Франция и за поддръжката за подписания контракт сред България и Република Македония.
По тематиката за директивата за командироване на служащи министър председателят Бойко Борисов съобщи, че тя би трябвало да бъде разграничена от въпросите за транспортните служащи, където има доста елементи за изчистване. Според българския министър-председател би трябвало да бъдат изслушани всички страни и този проблем да бъде поправен. „ Убеден съм, че с разсъдък, приемливост, схващане и отстояване на ползите на всяка една от страните ще реализираме по-добър, по-силен, по-присъединен Европейски Съюз “, добави Борисов.
Ще поддържа волята на министър-председателя Бойко Борисов България да бъде призната в „ чакалнята “ на еврозоната вследствие на положените от нея старания, съобщи от своя страна френският президент Еманюел Макрон. Според него по този начин ще се реализира конвергенция и доближаване в региона на стопанската система и финансите. „ Трябва да сложим завършек на границата, която се слага сред Изтока и Запада, сред тези от еврозоната и тези, които не са от нея, а България като пълновръстен член на Европейски Съюз да се бори против обществения дъмпинг и за по-силна интеграция в стопанската система и финансите “, добави Макрон. Той посочи, че страната ни е изпълнила всички критерии за Шенген и по думите му към този момент трябваше да е неин член. „ Тази зона ще бъде обект на промяна, като България ще взе участие във вземането на решения по нея, тъй че когато бъде призната в шенгенското пространство, тя да бъде член на един нов Шенген “, добави френският президент. Той изрази предпочитание до края на годината България да стартира да взе участие във всички начинания, които се плануват в границите на Европейски Съюз и на еврозоната, тъй че да има повече интеграция.
България е последната спирка на Еманюел Макрон от първата му обиколката в Централна и Източна Европа като президент на Френската република. Преди да дойде у нас президентът на Франция посети Австрия, където се срещна с канцлера Кристиан Керн. След това той беседва с министър-председателите на Словакия и Чешката република – Роберт Фицо и Бохуслав Соботк. В четвъртък Макрон бе в Румъния, където организира срещи с президента Клаус Йоанис и с министър-председателя Михай Тудосе. При обиколката си в Централна и Източна Европа френският президент заобиколи Полша и Унгария, които не поддържат концепцията му за смяна в директивата за командированите служащи. Еманюел Макрон употребява визитата си в България с цел да насочи остри рецензии към Полша, заявявайки, че Варшава се опълчва на европейските ползи. Макрон предизвести, че Полша рискува да се озове „ в периферията “ на Общността. От своя страна българският министър председател Бойко Борисов съобщи, че Полша и Унгария са освен наши другари, само че и значима част от Европейски Съюз. По думите му е пагубно връзките сред страните в Европейски Съюз да минават във фаза на открита борба. Борисов разгласи, че следва посещаване на полския министър председател Беата Шидло у нас, по време на което ще има опция за разискване на доста тематики. Борисов изрази своята убеденост, че казусът с командированите служащи ще бъде позволен, откакто бъдат изслушани всички страни.
Малко след изказването на Макрон в България последва и реакция от страна на Полша. Полският министър на външните работи Витолд Вашчиковский съобщи, че мнението на президента на Франция, че страната му постоянно нарушава главните правила на общността е неверно. „ Полша не е в изолираност “, съобщи той. Вашчиковски подсети, че във Варшава се е провела среща на министрите на външните работи на Полша, Румъния и Турция, а на посещаване бе признат и основния секретар на НАТО Йенс Столтенберг. „ В момента организираме значима среща, а президента Макрон не следи деликатно пресата и не знае какво се случва в нашата част на Европа “, разяснява Вашчиковски.
Визитата на Макрон у нас е първото посещаване на френски президент в страната за последните 10 години. Последният държавен глава на Франция, който е идвал в България, беше Никола Саркози през есента на 2007 г.
Обща бе оценката, че Европейски Съюз се нуждае от нов подтик в процеса на европейска интеграция. Многобройните рецесии в прилежащите на Европейски Съюз райони изискват общ отговор, подчертаха и Румен Радев, и Еманюел Макрон и откроиха смисъла на построяването на обща европейска защита. В рамките на Българското председателство на Европейски Съюз следва да бъдат избрани и критериите за присъединяване на държавите-членки в бъдещите планове в границите на Европейския фонд за защита. „ Те ще бъдат решаващи за това дребни и междинни предприятия и научно-изследователските институти от по-малки страни като България също да бъдат част от общите планове “, акцентира българският президент. Държавният глава означи отличното съдействие сред Въоръжените сили на България и Франция и благодари за френската поддръжка в процеса на промяна и модернизиране на Българската войска. От своя страна президентът Макрон удостовери готовността на Франция да продължи да подкрепя построяването на отбранителни качества от България, като фактор на непоклатимост в район, наоколо до който протичат редица рецесии. Запазването на Кохезионната политика като действителен фактор за стопански напредък и доближаване на България с по-развитите държави-членки на Европейски Съюз, е от основно значение за страната ни, уточни по време на срещата Румен Радев. Държавният глава прикани тематиката за промяната на европейската инструкция, която контролира краткотрайното командироване на служащи в Европейски Съюз и така наречен „ обществен дъмпинг “ да стане част от огромния спор за построяването на обществена Европа. „ България е срещу измамите със обществени осигуровки и заобикалянето на разпоредбите “, акцентира българският президент и прикани за засилено съдействие и надзор от страна на обществените служби за опазване на правата на служащите, възстановяване на изискванията на труд и повишение стандарта на живот. По думите на Румен Радев икономическото и общественото доближаване сред европейските страни е методът за постигането на дълготрайно устойчиво решение. Българският президент акцентира също по този начин, че така наречен обществен дъмпинг не се изчерпва с въпроса за командироване на служащи в други държави-членки, само че следва да бъдат разисквани и тематиките, свързани с корпоративния и данъчен дъмпинг, както и с неколкократно по-ниското възнаграждение на служащи от новите страни-членки, в едни и същи европейски компании, банкови институции и търговски вериги, при същото качество и количество на техния труд. Потвърждаването на европейската вероятност за страните от Западните Балкани е от извънредно значение освен за България и района, само че и за Европа, съобщи Румен Радев. Държавният глава добави, че в случай че тази вероятност не бъде показана, рано или късно страните от Балканите ще показват балканска вероятност за Европа. Българският президент акцентира, че за България партньорството с Франция има стратегически темперамент и страната ни разчита на експертна френска поддръжка за сполучливата реализация на идното Българско председателство на Съвета на Европейски Съюз. Румен Радев и Еманюел Макрон дадоха висока оценка на двустранното икономическо и капиталово съдействие и показаха подготвеност за следващо поощряване на деловите среди в България и Франция за реализацията на общи планове. През 2016 година двустранният стокообмен доближава 1.9 милиарда евро и двамата президенти означиха, че този индикатор може да бъде повишен доста.
След срещата си с президента Радев Еманюел Макрон беседва уединено и с премиера Бойко Борисов. След срещата им българският министър-председател съобщи, че страната ни има редкия късмет от тази аудиенция в идващите месеци да станат взаимно преференциални контракти и политики, които дружно да бъдат отстоявани в Европейския съюз. Борисов посочи, че за България е извънредно значимо да има поддръжката на френския президент за „ чакалнята “ на Еврозоната, Шенген, за индустриалното съдействие и за влизането на страната ни в дейните кръгове на съдействие с Франция “. Според него е значимо, когато в Европа има ясни критерии, всяка държава-членка да се стреми да ги съблюдава. Борисов акцентира, че България е изпълнила всички критерии във връзка с приема в Шенген. „ Надявам се да създадем този нов Шенген и България, като потвърдила се надеждна граница, да си заеме мястото там “, добави министър председателят. Борисов благодари също по този начин за поддръжката за „ чакалнята “ на еврозоната, като уточни, че страната ни „ си е направила домашното “, тъй че да не сме никакъв риск за нея – банковата система е издържала стрес тестванията, бюджетът е на остатък, имаме един от най-ниските външни задължения, постоянен фискален запас, Валутен ръб и голям запас в Българска народна банка.
В сферата на защитата министър председателят Борисов уточни, че в корабостроенето и по отношение на сухопътните машини има действителен късмет да бъде свършена доста работа. Министър-председателят благодари за поддръжката за европейския газов хъб „ Балкан ” и интерконекторите. Акцентира също върху Западните Балкани, като означи, че на тези страни би трябвало да бъде дадена по-конкретна европейска вероятност. Борисов изрази признателност към президента на Франция и за поддръжката за подписания контракт сред България и Република Македония.
По тематиката за директивата за командироване на служащи министър председателят Бойко Борисов съобщи, че тя би трябвало да бъде разграничена от въпросите за транспортните служащи, където има доста елементи за изчистване. Според българския министър-председател би трябвало да бъдат изслушани всички страни и този проблем да бъде поправен. „ Убеден съм, че с разсъдък, приемливост, схващане и отстояване на ползите на всяка една от страните ще реализираме по-добър, по-силен, по-присъединен Европейски Съюз “, добави Борисов.
Ще поддържа волята на министър-председателя Бойко Борисов България да бъде призната в „ чакалнята “ на еврозоната вследствие на положените от нея старания, съобщи от своя страна френският президент Еманюел Макрон. Според него по този начин ще се реализира конвергенция и доближаване в региона на стопанската система и финансите. „ Трябва да сложим завършек на границата, която се слага сред Изтока и Запада, сред тези от еврозоната и тези, които не са от нея, а България като пълновръстен член на Европейски Съюз да се бори против обществения дъмпинг и за по-силна интеграция в стопанската система и финансите “, добави Макрон. Той посочи, че страната ни е изпълнила всички критерии за Шенген и по думите му към този момент трябваше да е неин член. „ Тази зона ще бъде обект на промяна, като България ще взе участие във вземането на решения по нея, тъй че когато бъде призната в шенгенското пространство, тя да бъде член на един нов Шенген “, добави френският президент. Той изрази предпочитание до края на годината България да стартира да взе участие във всички начинания, които се плануват в границите на Европейски Съюз и на еврозоната, тъй че да има повече интеграция.
България е последната спирка на Еманюел Макрон от първата му обиколката в Централна и Източна Европа като президент на Френската република. Преди да дойде у нас президентът на Франция посети Австрия, където се срещна с канцлера Кристиан Керн. След това той беседва с министър-председателите на Словакия и Чешката република – Роберт Фицо и Бохуслав Соботк. В четвъртък Макрон бе в Румъния, където организира срещи с президента Клаус Йоанис и с министър-председателя Михай Тудосе. При обиколката си в Централна и Източна Европа френският президент заобиколи Полша и Унгария, които не поддържат концепцията му за смяна в директивата за командированите служащи. Еманюел Макрон употребява визитата си в България с цел да насочи остри рецензии към Полша, заявявайки, че Варшава се опълчва на европейските ползи. Макрон предизвести, че Полша рискува да се озове „ в периферията “ на Общността. От своя страна българският министър председател Бойко Борисов съобщи, че Полша и Унгария са освен наши другари, само че и значима част от Европейски Съюз. По думите му е пагубно връзките сред страните в Европейски Съюз да минават във фаза на открита борба. Борисов разгласи, че следва посещаване на полския министър председател Беата Шидло у нас, по време на което ще има опция за разискване на доста тематики. Борисов изрази своята убеденост, че казусът с командированите служащи ще бъде позволен, откакто бъдат изслушани всички страни.
Малко след изказването на Макрон в България последва и реакция от страна на Полша. Полският министър на външните работи Витолд Вашчиковский съобщи, че мнението на президента на Франция, че страната му постоянно нарушава главните правила на общността е неверно. „ Полша не е в изолираност “, съобщи той. Вашчиковски подсети, че във Варшава се е провела среща на министрите на външните работи на Полша, Румъния и Турция, а на посещаване бе признат и основния секретар на НАТО Йенс Столтенберг. „ В момента организираме значима среща, а президента Макрон не следи деликатно пресата и не знае какво се случва в нашата част на Европа “, разяснява Вашчиковски.
Визитата на Макрон у нас е първото посещаване на френски президент в страната за последните 10 години. Последният държавен глава на Франция, който е идвал в България, беше Никола Саркози през есента на 2007 г.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ