България почете паметта на Апостола на свободата Васил Левски
София. България означи 145-тата годишнина от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски. Архиерейската панихида в памет на йеродякон Игнатий - Васил Левски бе отслужена в храма " Света София ", а по-късно потегли и литийно шествие до Паметника на Апостола в столицата, където се организира церемонията-поклонение, на която цветя и венци сервираха представители на държавните институции и десетки жители.
„ Битката за правда и правдивост е задача на всяко потомство, нашето още не я е постигнало. Републиката на Апостола принадлежи на всички жители, а не на шепа хора. В нея Отечеството не се бърка с бащиния, а законът е един за всички “, съобщи президентът Румен Радев в своето слово.
„ Преди 145 години тук, на това място, увисва на бесилото Васил Левски. Гробът му е незнаен, само че заравяйки Левски, поробителят зарови и зърното на свободата, което покълна и роди днешна България “, уточни още той. Румен Радев напомни, че от Васил Левски до наши дни са непокътнати само неговото тефтерче, кичур коса и къси писма. „ Но те костват повече от теория. Учат ни, че „ каузи трябват, а не думи “. Дават ни религия, че „ времето нас обръща, а и ние него обръщаме “. Днес сме република, само че чиста ли? Свята ли? Циниците одобряват тези въпроси с пренебрежение, както други, в тези години, вземаха Апостола за луда глава и идеалист. Тях обаче времето ги отнесе, а пред бесилото на Дякона се прекланяме всяка година “, съобщи още президентът. Той дефинира идеалът на Левски за чиста и свята република като „ дълготрайна стратегия “ и добави, че за бъде напълно реализиран той, зависи от всички жители.
Слово произнесе и кметът на София Йорданка Фандъкова. „ Свели глави пред паметника, което бележи мястото на това „ бесило славно “, което по позор и по-блясък е с кръста равно да се поклоним в сърцата си пред Дякона и да желаяме амнистия “, уточни тя пред събралото се голям брой и добави: „ Прости ни Апостоле за суетата, която постоянно ни заслепява. За гордостта, поради която не виждаме положителното в другите. Прости ни, че от време на време губим и религия “.
В Брюксел ръководителят на Народното събрание Цвета Караянчева, ръководителят на Европейския парламент Антонио Таяни, народни представители и членове на Европейския парламент дружно уважиха паметта на Васил Левски. Те участваха във възпоменателна гала пред барелефа на Левски на постройката на консулската работа към посолството на България. „ Днес почитаме гибелта на един светец – Апостола на българската независимост, означи ръководителят на Народното събрание Цвета Караянчева. „ Той е човек отвън времето, персона, сравнима с най-чистите, най-светлите, най-прозорливите международни мозъци, добави тя. Вече 145 години той ни е вопъл и камбана, съдник и разтуха, проповед и възкресение, съобщи още ръководителят на Народното събрание. Неговата крах ни извести, че българският дух е непокорим, че сме свободни, почтени и праведни ", акцентира още тя.
Председателят на Европейския парламент Антонио Таяни означи, че Левски е европейски воин, персона, бореща се за свободата на своя народ.
1450-тата годишнина от гибелта на Апостола бе маркирана и в родния му град, където се организира протест - поклонение.
Възпоменателни церемонии и редица прояви във връзка годишнината от обесването на Апостола се състояха в цялата страна.
Васил Иванов Кунчев (Левски) , именуван още Дякона или Апостола , е роден в град Карлово на 18 юли 1837 година Учи в родния си град, а по-късно в Стара Загора. През 1858 година, благодарение на вуйчо си Василий, Левски приема монашество под името Игнатий, а година по-късно става дякон. На 3 март 1862 година, под въздействие на концепциите на Г. С. Раковски, Васил Кунчев отпътува за Сърбия и постъпва в Първа българска легия в Белград, като взе участие в сраженията за Белградската цитадела. В този интервал получава прозвището Левски, поради проявената смелост и сръчност. След разпускането на легията Левски се причислява към четата на дядо Ильо челник.
През 1863 година се трансферира в Румъния, само че след къс престой се завръща в България. От 1864 до 1866 година учителства в с. Войнягово и провежда „ патриотични дружини “ за бъдещото въстание. През 1867 година Левски е знаменосец на четата на Панайот Хитов, идната година дружно с него се връща в Сърбия и постъпва във Втора легия. След разпускането й прави опит да премине в България с чета, само че е хванат от сърбите и затворен в Зайчар. Така неуспехът на четническата тактичност го довежда до концепцията, че изходът на национално – освободителната битка е в преместване на нейния център в България. Идеята му се състой в създаване на революционни комитети вътре в самите български земи, които да се трансфорат в центрове българската гражданска война. Тази концепция той показва на първо време в едно писмо до Панайот Хитов, а по-късно я прави притежание и на други дейци от българската революционна емиграция в Румъния. В резултат на 11 декември 1868 година и на 1 май 1869 година Левски подхваща две обиколки из страната. За първата си обиколка той получил известна материална поддръжка от Българското общество в Букурещ, а за втората бил подкрепят от демократичната група „ Млада България “, която го снабдила и със специфична разгласа на български и турски език, издадена от името на „ Привременно държавно управление в Балкана “. На 26 август се завръща в Букурещ, с цел да взе участие в основаването на БРЦК, само че защото концепциите му не са признати от революционерите в Румъния на 26 май 1870 година Левски напуща Букурещ и се завръща в България за да провежда и построи мрежа от революционни комитети. Успява да притегли за свои помощници редица революционни дейци като Хр. Иванов-Големия, Т. Пеев, С. Младенов, отец Матей Преображенски (Миткалото), Ив. Драсов, Ив. Атанасов-Арабаджията и други Функциите на централен комитет или така наречен Привременно държавно управление разпорежда на Ловешкия комитет. За връзка с емиграцията в Турну Магуреле е основано задгранично посланичество на ВРО. Успехите на Левски в построяването на революционната организация трансформират отношението на Българския революционен централен комитет в Букурещ към него. През 1871 година от Румъния са му изпратени като помощници Ангел Кънчев и Димитър Общи. С построената вътре в страната революционна организация Левски застанал напълно в поддръжка на Любен Каравелов и неговата битка срещу последователите на демократичното течение в БРЦК. През втората половина на 1871 година той изработил проектопрограма и проектоустав на БРЦК и ги изпратил до революционните комитети за разискване и мнение. По негова самодейност в края на април и началото на май 1872 г.в Букурещ било свикано първото Общо заседание на БРЦК, на което Левски получава и особено правомощие за деяние в българските земи. Възгледите на Апостола за създаване на ВРО и нейните задания са изложени в направената от него „ Нареда на служащите за освобождението на българския народ “ (1871 г.). В уводната и част е дефинирана задачата на организацията: „ С една обща гражданска война да се направи радикално видоизменение на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се размени с демократска република (народно управление). На същото това място, което нашите прародители със силата на оръжието и със своята кръв (са) откупили, в което през днешния ден безчовечно беснеят турските кесаджии и еничари и в което владее правото на силата, да се издигне храм на истината и прaвата независимост, а турският чорбаджилък да даде място на единодушието, братството и съвършеното тъждество сред всички народности. Българи, турци, евреи и други ще бъдат равноправни във всяко отношение: било във религия, било в националност, било в гражданско отношение, било в каквото и да било. Всички ще спадат под един общ закон, който по вишегласие на всички народности ще се създаде. “ За всяко отклоняване от тази цел „ Наредата “ предвиждала смъртно наказване. Останалите и параграфи се отнасят до организационната конструкция на ВРО, правата и отговорностите на революционните дейци и наказванията за осъществените от тях прегрешения. След като получава пълномощието от БРЦК. Васил Левски се завръща в България и продължава по-нататъшното създаване на ВРО. Основава нови комитети освен в Северна, само че и в Южна България, в това число и в Македония. Точно когато активността му доближава своя максимален обсег на 22 септември 1872 година в Арабаконашкия проход (дн. Ботевградски проход), Средна Стара планина, макар възбраната от негова страна, е ограбена турска пощенска кола. Акцията е проведена от Общи, взети са 125 000 гроша, които трябвало да бъдат употребявани за потребностите на Вътрешната революционна организация. В отговор турските управляващи подхващат всеобщи арести на популацията в този край, арестувани са и огромен брой членове на революционните комитети в Тетевен, Орхание (дн. Ботевград), Етрополе, Ловеч и околните край тях села. Действията на турските управляващи са улеснени значително от признанията, които прави Димитър Общи след залавяне му. Благодарение на тях властта попада и по следите на В. Левски. За да бъде защитена от цялостно заличаване ВРО, БРЦК желае от Апостола да вдигне въстание в България. Той обаче отхвърля, защото макар постигнатите триумфи счита, че подготовката за въстание не е задоволителна. С риск на живота си Пазарджик Левски се отправил към Ловеч, с цел да може да прибере и резервира архивите на организацията. След това има желание да се трансферира в Румъния. На 26 декември 1872 година идва в Къкринското ханче, откъдето има намерение да тръгне за Търново и Букурещ. При пътуването от Ловеч до Къкрина е придружаван от Никола Цветков.
На 27 декември 1872 година Левски е хванат от турските управляващи. Първоначално е отведен за следствие в Търново, а по-късно е изправен пред специфичен съд в София. Първият разпит е извършен на 4 януари 1873 година от комисия отпред с Али Саиб паша. Пред съдиите Апостолът трансферира цялата виновност за активността на ВРО върху себе си и предотвратява задържането на други нейни дейци. На 7 януари е проведена очна ставка с Димитър Общи и Атанас Попхинов. На идващия ден за утвърждение специфичната комисия изпраща до великия везир в Цариград присъдата на членовете на Революционния комитет в с. Голям извор, Тетевенско, взели участие в обира при Арабаконак.
В края на януари и началото на февруари група комитетски дейци от Чирпанско и Старозагорско замислят проект за освобождението на Васил Левски. Под управлението на Атанас Узунов се приготвя чета, която би трябвало да спре влака за Одрин и да освободи Левски. Замисълът не довежда до значителен резултат.
Левски е наказан на гибел посредством обесване. Със специфична султанска заповед на Абдул Азис смъртната присъда на Апостола е доказана.
Васил Левски се постанова като водач на ВРО, идеолог, уредник и началник на българското национално- освободително придвижване. Далновиден и надарен уредник, той обобщава опита на революционното придвижване до този миг и пръв доближава до съзнанието за нуждата от предварителна подготовка посредством основаването на революционни комитети и преместване на центъра на организирането на националната гражданска война в българските земи. Убеден демократ, Левски вярвал в силите на българите сами да извоюват своята независимост, тъй като „ който ни освободи, той ще ни зароби “. Проповядва концепцията за „ свята и чиста република “, за общество и страна, в която всички „ да бъдат изцяло свободни там, гдето живее българинът – в България, Тракия, Македония “.
„ Битката за правда и правдивост е задача на всяко потомство, нашето още не я е постигнало. Републиката на Апостола принадлежи на всички жители, а не на шепа хора. В нея Отечеството не се бърка с бащиния, а законът е един за всички “, съобщи президентът Румен Радев в своето слово.
„ Преди 145 години тук, на това място, увисва на бесилото Васил Левски. Гробът му е незнаен, само че заравяйки Левски, поробителят зарови и зърното на свободата, което покълна и роди днешна България “, уточни още той. Румен Радев напомни, че от Васил Левски до наши дни са непокътнати само неговото тефтерче, кичур коса и къси писма. „ Но те костват повече от теория. Учат ни, че „ каузи трябват, а не думи “. Дават ни религия, че „ времето нас обръща, а и ние него обръщаме “. Днес сме република, само че чиста ли? Свята ли? Циниците одобряват тези въпроси с пренебрежение, както други, в тези години, вземаха Апостола за луда глава и идеалист. Тях обаче времето ги отнесе, а пред бесилото на Дякона се прекланяме всяка година “, съобщи още президентът. Той дефинира идеалът на Левски за чиста и свята република като „ дълготрайна стратегия “ и добави, че за бъде напълно реализиран той, зависи от всички жители.
Слово произнесе и кметът на София Йорданка Фандъкова. „ Свели глави пред паметника, което бележи мястото на това „ бесило славно “, което по позор и по-блясък е с кръста равно да се поклоним в сърцата си пред Дякона и да желаяме амнистия “, уточни тя пред събралото се голям брой и добави: „ Прости ни Апостоле за суетата, която постоянно ни заслепява. За гордостта, поради която не виждаме положителното в другите. Прости ни, че от време на време губим и религия “.
В Брюксел ръководителят на Народното събрание Цвета Караянчева, ръководителят на Европейския парламент Антонио Таяни, народни представители и членове на Европейския парламент дружно уважиха паметта на Васил Левски. Те участваха във възпоменателна гала пред барелефа на Левски на постройката на консулската работа към посолството на България. „ Днес почитаме гибелта на един светец – Апостола на българската независимост, означи ръководителят на Народното събрание Цвета Караянчева. „ Той е човек отвън времето, персона, сравнима с най-чистите, най-светлите, най-прозорливите международни мозъци, добави тя. Вече 145 години той ни е вопъл и камбана, съдник и разтуха, проповед и възкресение, съобщи още ръководителят на Народното събрание. Неговата крах ни извести, че българският дух е непокорим, че сме свободни, почтени и праведни ", акцентира още тя.
Председателят на Европейския парламент Антонио Таяни означи, че Левски е европейски воин, персона, бореща се за свободата на своя народ.
1450-тата годишнина от гибелта на Апостола бе маркирана и в родния му град, където се организира протест - поклонение.
Възпоменателни церемонии и редица прояви във връзка годишнината от обесването на Апостола се състояха в цялата страна.
Васил Иванов Кунчев (Левски) , именуван още Дякона или Апостола , е роден в град Карлово на 18 юли 1837 година Учи в родния си град, а по-късно в Стара Загора. През 1858 година, благодарение на вуйчо си Василий, Левски приема монашество под името Игнатий, а година по-късно става дякон. На 3 март 1862 година, под въздействие на концепциите на Г. С. Раковски, Васил Кунчев отпътува за Сърбия и постъпва в Първа българска легия в Белград, като взе участие в сраженията за Белградската цитадела. В този интервал получава прозвището Левски, поради проявената смелост и сръчност. След разпускането на легията Левски се причислява към четата на дядо Ильо челник.
През 1863 година се трансферира в Румъния, само че след къс престой се завръща в България. От 1864 до 1866 година учителства в с. Войнягово и провежда „ патриотични дружини “ за бъдещото въстание. През 1867 година Левски е знаменосец на четата на Панайот Хитов, идната година дружно с него се връща в Сърбия и постъпва във Втора легия. След разпускането й прави опит да премине в България с чета, само че е хванат от сърбите и затворен в Зайчар. Така неуспехът на четническата тактичност го довежда до концепцията, че изходът на национално – освободителната битка е в преместване на нейния център в България. Идеята му се състой в създаване на революционни комитети вътре в самите български земи, които да се трансфорат в центрове българската гражданска война. Тази концепция той показва на първо време в едно писмо до Панайот Хитов, а по-късно я прави притежание и на други дейци от българската революционна емиграция в Румъния. В резултат на 11 декември 1868 година и на 1 май 1869 година Левски подхваща две обиколки из страната. За първата си обиколка той получил известна материална поддръжка от Българското общество в Букурещ, а за втората бил подкрепят от демократичната група „ Млада България “, която го снабдила и със специфична разгласа на български и турски език, издадена от името на „ Привременно държавно управление в Балкана “. На 26 август се завръща в Букурещ, с цел да взе участие в основаването на БРЦК, само че защото концепциите му не са признати от революционерите в Румъния на 26 май 1870 година Левски напуща Букурещ и се завръща в България за да провежда и построи мрежа от революционни комитети. Успява да притегли за свои помощници редица революционни дейци като Хр. Иванов-Големия, Т. Пеев, С. Младенов, отец Матей Преображенски (Миткалото), Ив. Драсов, Ив. Атанасов-Арабаджията и други Функциите на централен комитет или така наречен Привременно държавно управление разпорежда на Ловешкия комитет. За връзка с емиграцията в Турну Магуреле е основано задгранично посланичество на ВРО. Успехите на Левски в построяването на революционната организация трансформират отношението на Българския революционен централен комитет в Букурещ към него. През 1871 година от Румъния са му изпратени като помощници Ангел Кънчев и Димитър Общи. С построената вътре в страната революционна организация Левски застанал напълно в поддръжка на Любен Каравелов и неговата битка срещу последователите на демократичното течение в БРЦК. През втората половина на 1871 година той изработил проектопрограма и проектоустав на БРЦК и ги изпратил до революционните комитети за разискване и мнение. По негова самодейност в края на април и началото на май 1872 г.в Букурещ било свикано първото Общо заседание на БРЦК, на което Левски получава и особено правомощие за деяние в българските земи. Възгледите на Апостола за създаване на ВРО и нейните задания са изложени в направената от него „ Нареда на служащите за освобождението на българския народ “ (1871 г.). В уводната и част е дефинирана задачата на организацията: „ С една обща гражданска война да се направи радикално видоизменение на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се размени с демократска република (народно управление). На същото това място, което нашите прародители със силата на оръжието и със своята кръв (са) откупили, в което през днешния ден безчовечно беснеят турските кесаджии и еничари и в което владее правото на силата, да се издигне храм на истината и прaвата независимост, а турският чорбаджилък да даде място на единодушието, братството и съвършеното тъждество сред всички народности. Българи, турци, евреи и други ще бъдат равноправни във всяко отношение: било във религия, било в националност, било в гражданско отношение, било в каквото и да било. Всички ще спадат под един общ закон, който по вишегласие на всички народности ще се създаде. “ За всяко отклоняване от тази цел „ Наредата “ предвиждала смъртно наказване. Останалите и параграфи се отнасят до организационната конструкция на ВРО, правата и отговорностите на революционните дейци и наказванията за осъществените от тях прегрешения. След като получава пълномощието от БРЦК. Васил Левски се завръща в България и продължава по-нататъшното създаване на ВРО. Основава нови комитети освен в Северна, само че и в Южна България, в това число и в Македония. Точно когато активността му доближава своя максимален обсег на 22 септември 1872 година в Арабаконашкия проход (дн. Ботевградски проход), Средна Стара планина, макар възбраната от негова страна, е ограбена турска пощенска кола. Акцията е проведена от Общи, взети са 125 000 гроша, които трябвало да бъдат употребявани за потребностите на Вътрешната революционна организация. В отговор турските управляващи подхващат всеобщи арести на популацията в този край, арестувани са и огромен брой членове на революционните комитети в Тетевен, Орхание (дн. Ботевград), Етрополе, Ловеч и околните край тях села. Действията на турските управляващи са улеснени значително от признанията, които прави Димитър Общи след залавяне му. Благодарение на тях властта попада и по следите на В. Левски. За да бъде защитена от цялостно заличаване ВРО, БРЦК желае от Апостола да вдигне въстание в България. Той обаче отхвърля, защото макар постигнатите триумфи счита, че подготовката за въстание не е задоволителна. С риск на живота си Пазарджик Левски се отправил към Ловеч, с цел да може да прибере и резервира архивите на организацията. След това има желание да се трансферира в Румъния. На 26 декември 1872 година идва в Къкринското ханче, откъдето има намерение да тръгне за Търново и Букурещ. При пътуването от Ловеч до Къкрина е придружаван от Никола Цветков.
На 27 декември 1872 година Левски е хванат от турските управляващи. Първоначално е отведен за следствие в Търново, а по-късно е изправен пред специфичен съд в София. Първият разпит е извършен на 4 януари 1873 година от комисия отпред с Али Саиб паша. Пред съдиите Апостолът трансферира цялата виновност за активността на ВРО върху себе си и предотвратява задържането на други нейни дейци. На 7 януари е проведена очна ставка с Димитър Общи и Атанас Попхинов. На идващия ден за утвърждение специфичната комисия изпраща до великия везир в Цариград присъдата на членовете на Революционния комитет в с. Голям извор, Тетевенско, взели участие в обира при Арабаконак.
В края на януари и началото на февруари група комитетски дейци от Чирпанско и Старозагорско замислят проект за освобождението на Васил Левски. Под управлението на Атанас Узунов се приготвя чета, която би трябвало да спре влака за Одрин и да освободи Левски. Замисълът не довежда до значителен резултат.
Левски е наказан на гибел посредством обесване. Със специфична султанска заповед на Абдул Азис смъртната присъда на Апостола е доказана.
Васил Левски се постанова като водач на ВРО, идеолог, уредник и началник на българското национално- освободително придвижване. Далновиден и надарен уредник, той обобщава опита на революционното придвижване до този миг и пръв доближава до съзнанието за нуждата от предварителна подготовка посредством основаването на революционни комитети и преместване на центъра на организирането на националната гражданска война в българските земи. Убеден демократ, Левски вярвал в силите на българите сами да извоюват своята независимост, тъй като „ който ни освободи, той ще ни зароби “. Проповядва концепцията за „ свята и чиста република “, за общество и страна, в която всички „ да бъдат изцяло свободни там, гдето живее българинът – в България, Тракия, Македония “.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ